&format=webp)
Космическа загадка: Строи ли Китай най-големия телескоп в света?
Астрономът Робърт Кършнър се занимава с едни от най-големите въпроси на Вселената: Какво се случва, когато звезда избухне? Разширява ли се към момента Вселената?
Наскоро той прибавя още една тайнственост в листата си: „ Дали Китай тихомълком не строи най-големия телескоп в света? “. Това е въпрос, който го вълнува изключително, защото управлява конкурентен телескопен план в Съединени американски щати.
Има следи. През януари държавната компания Nanjing Astronomical Instruments афишира в обществените мрежи, че е спечелила поръчка за 22 млн. $ за построяването на купол за телескоп с диаметър към 15 метра.
През април студенти, посетили теоретичен институт, споделят, че са видели демонстрации на огледални системи за подобен телескоп. А водещ китайски астроном споделя пред държавни медии, че желае да приключи телескопа преди да се пенсионира.
И въпреки всичко китайските управляващи не признават публично съществуването на обсерваторията, която би могла да подкопае софтуерното водачество на Съединени американски щати и да обезпечи военно преимущество на Пекин.
„ Обикновено човек би очаквал да има малко фукане “, споделя Кършнър, почетен професор в Харвард, пред The Wall Street Journal.
Ако Китай в действителност строи подобен телескоп, поражда въпросът: „ За какво, по дяволите, го вършат? “. Тази мисъл тормози Мат Маунтин, началник на организацията, ръководеща обсерватории и галактическите телескопи Hubble и James Webb за NASA.
Маунтин има две хипотези. Първата: напредъкът в астрономията има и научни, и военни приложения - както показва и Нийл Деграс Тайсън в книгата си Accessory to War. Огромни телескопи могат да следят освен звезди, само че и военни спътници.
Втората: Пекин влага в астрономията, с цел да въодушеви децата към науката и да изпревари Съединени американски щати след десетилетия.
„ Астрономията е като предразполагаща дрога към науката, технологиите, инженерството и математиката “, споделя Маунтин.
По думите на Кършнър, Съединени американски щати са като „ Ню Йорк Янкис “ на актуалната астрономия - 18 от 23 носители на Нобелова премия в астрофизиката през последните 50 години са работили в Америка.
Наземните телескопи към момента са значими. Те са по-лесни за обслужване и могат да бъдат доста по-големи от галактическите, компенсирайки атмосферните изкривявания с мащаб и сензитивност.
Огледалата на телескопите Hubble и James Webb са с диаметър надлежно към 2.4 и 6.4 метра. Най-големите четири на Земята са с диаметър към 10 метра. Китайският телескоп с 14.6-метрово огледало би станал най-големият в света - в случай че не бъде изпреварен от отсрочения европейски план в Чили с диаметър от цели 39 метра.
Проектът на Кършнър – Thirty Meter Telescope (TMT) – е интернационална самодейност с присъединяване на институции от Съединени американски щати, Канада, Индия и Япония за построяването на телескоп с диаметър 30 метра (около 98 фута) на Хаваите. Вместо едно гигантско огледало, което би било логистичен призрачен сън за превозване и произвеждане, структурата ще се състои от 492 шестоъгълни сегмента с широчина 1,4 метра всеки.
Такива планове костват сред 1 и 2 милиарда $, а цената пораства с размера. Изграждането им лишава години.
Кършнър осъзнава, че политически мотив в интерес на финансирането на телескопи в Съединени американски щати би бил мощен, в случай че може да потвърди, че Китай прави същото. Според негови китайскоговорящи сътрудници, се строи обсерватория на Тибетското плато, а други астрономи споделят, че Китай изследва опция за обсерватория и в Чили.
Въпреки напъните, Кършнър се сблъсква със стена през май, когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп предлага бюджетът на Националната научна фондация (NSF) да бъде понижен от 9 на 4 милиарда $, под претекста, че „ повече пари не значат повече теоретичен прогрес “.
Наскоро той прибавя още една тайнственост в листата си: „ Дали Китай тихомълком не строи най-големия телескоп в света? “. Това е въпрос, който го вълнува изключително, защото управлява конкурентен телескопен план в Съединени американски щати.
Има следи. През януари държавната компания Nanjing Astronomical Instruments афишира в обществените мрежи, че е спечелила поръчка за 22 млн. $ за построяването на купол за телескоп с диаметър към 15 метра.
През април студенти, посетили теоретичен институт, споделят, че са видели демонстрации на огледални системи за подобен телескоп. А водещ китайски астроном споделя пред държавни медии, че желае да приключи телескопа преди да се пенсионира.
И въпреки всичко китайските управляващи не признават публично съществуването на обсерваторията, която би могла да подкопае софтуерното водачество на Съединени американски щати и да обезпечи военно преимущество на Пекин.
„ Обикновено човек би очаквал да има малко фукане “, споделя Кършнър, почетен професор в Харвард, пред The Wall Street Journal.
Ако Китай в действителност строи подобен телескоп, поражда въпросът: „ За какво, по дяволите, го вършат? “. Тази мисъл тормози Мат Маунтин, началник на организацията, ръководеща обсерватории и галактическите телескопи Hubble и James Webb за NASA.
Маунтин има две хипотези. Първата: напредъкът в астрономията има и научни, и военни приложения - както показва и Нийл Деграс Тайсън в книгата си Accessory to War. Огромни телескопи могат да следят освен звезди, само че и военни спътници.
Втората: Пекин влага в астрономията, с цел да въодушеви децата към науката и да изпревари Съединени американски щати след десетилетия.
„ Астрономията е като предразполагаща дрога към науката, технологиите, инженерството и математиката “, споделя Маунтин.
По думите на Кършнър, Съединени американски щати са като „ Ню Йорк Янкис “ на актуалната астрономия - 18 от 23 носители на Нобелова премия в астрофизиката през последните 50 години са работили в Америка.
Наземните телескопи към момента са значими. Те са по-лесни за обслужване и могат да бъдат доста по-големи от галактическите, компенсирайки атмосферните изкривявания с мащаб и сензитивност.
Огледалата на телескопите Hubble и James Webb са с диаметър надлежно към 2.4 и 6.4 метра. Най-големите четири на Земята са с диаметър към 10 метра. Китайският телескоп с 14.6-метрово огледало би станал най-големият в света - в случай че не бъде изпреварен от отсрочения европейски план в Чили с диаметър от цели 39 метра.
Проектът на Кършнър – Thirty Meter Telescope (TMT) – е интернационална самодейност с присъединяване на институции от Съединени американски щати, Канада, Индия и Япония за построяването на телескоп с диаметър 30 метра (около 98 фута) на Хаваите. Вместо едно гигантско огледало, което би било логистичен призрачен сън за превозване и произвеждане, структурата ще се състои от 492 шестоъгълни сегмента с широчина 1,4 метра всеки.
Такива планове костват сред 1 и 2 милиарда $, а цената пораства с размера. Изграждането им лишава години.
Кършнър осъзнава, че политически мотив в интерес на финансирането на телескопи в Съединени американски щати би бил мощен, в случай че може да потвърди, че Китай прави същото. Според негови китайскоговорящи сътрудници, се строи обсерватория на Тибетското плато, а други астрономи споделят, че Китай изследва опция за обсерватория и в Чили.
Въпреки напъните, Кършнър се сблъсква със стена през май, когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп предлага бюджетът на Националната научна фондация (NSF) да бъде понижен от 9 на 4 милиарда $, под претекста, че „ повече пари не значат повече теоретичен прогрес “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ