Астронавтите от мисията Артемис II - с първа публична поява,

Астронавтите от задачата " Артемис II " - с първа обществена поява, ден, откакто се върнаха назад на Земята.   Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кук и Джереми Хансен бяха посрещнати с овации в Хюстън, щата Тексас. Те благодариха на НАСА и на фамилиите си за опцията човечеството още веднъж да стигне Луната. Астронавтите са в положително физическо положение.   " Виктор, Кристина и Джереми, ние сме свързани вечно. И никой тук в никакъв случай няма да разбере през какво преминахме. Това е най-специалното нещо, което в миналото ще се случи в живота ми ", показа Рийд Уайзман, пълководец на задачата.   " Може би не съм научила всичко от това странствуване. Но има едно ново нещо, което знам, а точно... Плането Земя, вие сте един тим. Благодаря ви ", сподели Кристина Кук, астронавт.   „ Никой не знае през какво са минали фамилиите, “ сподели той. „ Това не беше елементарно. Да бъдеш на повече от 200 000 благи от вкъщи, “ сподели Уайзман с глас, изпълнен с страст. „ Преди изстрелването ти се коства, че това е най-великата фантазия на Земята. А когато си там, просто искаш да се върнеш при фамилията и приятелите си. “   „ Още не съм осмислил какво направихме, “ сподели водачът Виктор Глоувър. „ И ме е боязън даже да стартира да се пробвам. “   Глоувър съобщи, че желае да благодари на Бог, като добави, че думите не могат да опишат претърпяното и благодарността, която изпитва.   Специалистът по задачата Кристина Кох се замисли върху чисто човешките моменти — по какъв начин преди 10 дни е била събудена в деня на изстрелването от ръководителя на задачата за пътешестване, което е завършило нощес по време на медицински обзор на избавителния транспортен съд, заобиколена от хора, изпълнени с удивление. Докато се е отправяла към леглото, здравна сестра я помолила за прегръдка.   Кох размишлява надълбоко върху това какво в действителност значи екип.   „ Екипът е група от хора, които са дружно от самото начало, без значение от събитията, които работят в синхрон всяка минута с една и съща цел. Това са хора, подготвени да се жертват безмълвно един за различен, които демонстрират схващане и държат взаимно отговорност, “ сподели Кох, оглеждайки се и усмихвайки се на своите сътрудници. „ Екипът има едни и същи грижи и потребности. Екипът е неразривно, красиво и отговорно обвързван. “ „ Това, което ме порази, не беше единствено Земята. Беше цялата чернота към нея, “ сподели Кох, представена от FloridaToday. „ Земята беше като избавителна лодка, висяща умерено във Вселената. “   Астронавтът от Канадската галактическа организация Джереми Хансен изрази признателност към своето семейство, към НАСА и към всички, които са създали това допустимо. Той беше първият канадец, който хвърча оттатък орбитата на Земята.   Той загатна термин, който екипът употребява – „ влакът на насладата “. „ Имаше доста наслада, “ сподели Хансен. „ Има доста моменти, в които не сме на ‘влака на радостта’, само че сме решени да се върнем на него допустимо най-бързо, “ сподели Хансен. „ Това е потребно житейско умеене за всеки екип, който се пробва да реализира нещо. “   Айзъкман стартира, като благодари на президента и сътрудниците в Конгреса за това, че са дали на НАСА мандата и средствата да реализира Artemis II, както и идните задачи Artemis. Той също по този начин означи интернационалните сътрудници и американските данъкоплатци.   „ Няма подозрение, че има цена, когато става дума за проучване на космоса, “ сподели Айзъкман. „ Но има и възвръщаемост — в работните места, които се основават, в технологиите, които усъвършенстват живота тук на Земята, и във вдъхновението, което се поражда, както и у всички, които избират да последват този път. “   „ Към хората по целия свят, които гледат нагоре и мечтаят за вероятното — дългото очакване завърши, “ сподели Айзъкман.   „ След къса 53-годишна пауза, шоуто продължава и НАСА още веднъж изпраща астронавти до Луната и ги връща безвредно, “ сподели Айзъкман.   По време на полета Уайзман, Глоувър, Кох и Хансен сложиха връх за разстояние в пилотиран галактически полет, организираха научни опити и наблюдения на Луната и впечатлиха света със зашеметяващи изображения и трогателни моменти.   Когато екипът на Artemis II излезе на сцената, Уайзман носеше Rise — знака за нулева гравитация. Когато се опита да го сложи изправен, той падна, на което Уайзман се засмя и упрекна галактическата болест.   След като изминаха 250 000 благи от Земята и обиколиха Луната, четиримата станаха първите астронавти, летели с ракетата SLS (Space Launch System) и галактическия транспортен съд Orion — задача, която за първи път от задачата Apollo 17 през 1972 година върна астронавти оттатък ниска околоземна орбита.   Айзъкман загатна, че въпреки Уайзман преди този момент да е споделил, че се надява задачата да бъде забравена, когато стартират Artemis III и идващите, той има вяра, че Artemis II постоянно ще бъде запомнена в историята.   „ Това беше моментът, в който всички още веднъж видяхме Луната, “ сподели Айзъкман, гледайки към Уайзман.