Мълния едва не убила екипажа на НАСА по пътя им към Луната
Астронавтите от Аполо 12 претърпели два удара от мълнии в галактическия транспортен съд, който трябваше да ги води до Луната. НАСА смяташе, че ударите от мълнии могат да убият астронавтите по пътя им назад към Земята. Но лунните пътешественици не знаели нищо за това.
Неочаквано събитие през 1969 година можеше да помрачи сполучливото второ кацане на астронавтите на НАСА на Луната. По време на изстрелването на задачата Аполо 12, гръмотевица удари пилотирания галактически транспортен съд на върха на ракетата Сатурн V 36 секунди след излитането. След това се случи втори удар малко по-късно. Въпреки това, астронавтите сполучливо приключиха задачата си, кацнаха на Луната и се върнаха на Земята, пише IFLScience.
Екипажът на задачата „ Аполо 12 “ се състоеше от астронавтите Чарлз Конрад, Ричард Гордън и Алън Бийн. Целта на задачата беше да кацнат хора на Луната за повторно. Мястото за кацане в Океан Темпестус на Луната не беше определено инцидентно. Лунният модул с астронавтите трябваше да кацне на същото място, където през 1967 година кацна роботизираният модул „ Сървейър 3 “. Астронавтите трябваше да съберат някои от частите на модула и да ги върнат на Земята. Именно този проект докара до нуждата от установяване на съответна дата за изстрелване за втория опит за кацане на Луната.
Старт на Ракетата Сатурн V с задачата Аполо 12 Снимка: НАСА
Времето на Кейп Канаверал на 14 ноември 1969 година не беше доста положително. Небето беше изцяло облачно, валеше дъжд и в горните пластове на атмосферата духаше доста мощен вятър. Не беше най-подходящият ден за полет до Луната, само че другояче, с цел да стигнем до мястото на кацане на модула Surveyor 3, датата на изстрелване щеше да се наложи да бъде отсрочена с един месец.
Ракетата „ Сатурн V “ сполучливо излетя с галактическия транспортен съд, състоящ се от команден модул и лунен модул, съдържащ трима астронавти. Всичко мина по проект, само че 36 секунди след изстрелването ракетата беше ударена от гръмотевица. Мълнията евентуално е била породена от статично електричество, породено от това, че ракетата е била в толкоз сложни метеорологични условия. По време на издигането на ракетата ветровете са духали със скорост 280 км/ч, най-силните ветрове, следени в миналото по време на задачите „ Аполо “.
Алън Бийн излиза от лунния модул на Луната Снимка: НАСА
Удар от гръмотевица беше предизвикал спешна обстановка на галактическия транспортен съд. Както по-късно си спомняше Конрад, „ всичко беше наред, а след това нещата станаха в действителност забавни “. Ударът от гръмотевица беше деактивирал горивните кафези на галактическия транспортен съд, оставяйки го захранван само от акумулатори. Такава настройка не можеше да обезпечи задоволително сила, с цел да поддържа системата работеща. Но различен проблем предстоеше за астронавтите.
52 секунди след излитането, втора гръмотевица удари галактическия транспортен съд. В резултат на това системата за надзор на височината и ускорението отхвърли. Астронавтите не знаеха къде се намират или накъде отиват.
Чарлз Конрад до Surveyor 3. Лунният модул се вижда на назад във времето. Снимка: НАСА
НАСА не беше готова за двоен удар от гръмотевица, само че съветът на инженера от Центъра за ръководство на задачата Джон Аарън в действителност избави задачата. Аарън си спомни, че по време на тестванията загуба на зареждане е предизвикала нередовност в системите на галактическия транспортен съд и той знаеше по какъв начин да я поправи. Алън Бийн последва съвета на инженера на НАСА, превключи всички системи на аварийно зареждане и рестартира бордовата електроника.
Превключвателят в профил казуса и екипът откри, че ускорителят е незасегнат и сполучливо изстреля кораба в орбита. Оттам астронавтите бяха изпратени до Луната.
НАСА се притесняваше, че мълнията може да е развалила крепежните детайли, на които са закрепени парашутите, нужни за кацането на астронавтите на Земята. Тъй като нямаше метод да се поправи това, задачата продължи без астронавтите да знаят.
Оказа се, че страховете са били напразни. На 19 ноември 1969 година астронавтите на НАСА кацнаха на Луната за повторно в историята, извършиха нужните задания и сполучливо се върнаха на Земята на 24 ноември.
Неочаквано събитие през 1969 година можеше да помрачи сполучливото второ кацане на астронавтите на НАСА на Луната. По време на изстрелването на задачата Аполо 12, гръмотевица удари пилотирания галактически транспортен съд на върха на ракетата Сатурн V 36 секунди след излитането. След това се случи втори удар малко по-късно. Въпреки това, астронавтите сполучливо приключиха задачата си, кацнаха на Луната и се върнаха на Земята, пише IFLScience.
Екипажът на задачата „ Аполо 12 “ се състоеше от астронавтите Чарлз Конрад, Ричард Гордън и Алън Бийн. Целта на задачата беше да кацнат хора на Луната за повторно. Мястото за кацане в Океан Темпестус на Луната не беше определено инцидентно. Лунният модул с астронавтите трябваше да кацне на същото място, където през 1967 година кацна роботизираният модул „ Сървейър 3 “. Астронавтите трябваше да съберат някои от частите на модула и да ги върнат на Земята. Именно този проект докара до нуждата от установяване на съответна дата за изстрелване за втория опит за кацане на Луната.
Старт на Ракетата Сатурн V с задачата Аполо 12 Снимка: НАСА Времето на Кейп Канаверал на 14 ноември 1969 година не беше доста положително. Небето беше изцяло облачно, валеше дъжд и в горните пластове на атмосферата духаше доста мощен вятър. Не беше най-подходящият ден за полет до Луната, само че другояче, с цел да стигнем до мястото на кацане на модула Surveyor 3, датата на изстрелване щеше да се наложи да бъде отсрочена с един месец.
Ракетата „ Сатурн V “ сполучливо излетя с галактическия транспортен съд, състоящ се от команден модул и лунен модул, съдържащ трима астронавти. Всичко мина по проект, само че 36 секунди след изстрелването ракетата беше ударена от гръмотевица. Мълнията евентуално е била породена от статично електричество, породено от това, че ракетата е била в толкоз сложни метеорологични условия. По време на издигането на ракетата ветровете са духали със скорост 280 км/ч, най-силните ветрове, следени в миналото по време на задачите „ Аполо “.
Алън Бийн излиза от лунния модул на Луната Снимка: НАСА Удар от гръмотевица беше предизвикал спешна обстановка на галактическия транспортен съд. Както по-късно си спомняше Конрад, „ всичко беше наред, а след това нещата станаха в действителност забавни “. Ударът от гръмотевица беше деактивирал горивните кафези на галактическия транспортен съд, оставяйки го захранван само от акумулатори. Такава настройка не можеше да обезпечи задоволително сила, с цел да поддържа системата работеща. Но различен проблем предстоеше за астронавтите.
52 секунди след излитането, втора гръмотевица удари галактическия транспортен съд. В резултат на това системата за надзор на височината и ускорението отхвърли. Астронавтите не знаеха къде се намират или накъде отиват.
Чарлз Конрад до Surveyor 3. Лунният модул се вижда на назад във времето. Снимка: НАСА НАСА не беше готова за двоен удар от гръмотевица, само че съветът на инженера от Центъра за ръководство на задачата Джон Аарън в действителност избави задачата. Аарън си спомни, че по време на тестванията загуба на зареждане е предизвикала нередовност в системите на галактическия транспортен съд и той знаеше по какъв начин да я поправи. Алън Бийн последва съвета на инженера на НАСА, превключи всички системи на аварийно зареждане и рестартира бордовата електроника.
Превключвателят в профил казуса и екипът откри, че ускорителят е незасегнат и сполучливо изстреля кораба в орбита. Оттам астронавтите бяха изпратени до Луната.
НАСА се притесняваше, че мълнията може да е развалила крепежните детайли, на които са закрепени парашутите, нужни за кацането на астронавтите на Земята. Тъй като нямаше метод да се поправи това, задачата продължи без астронавтите да знаят.
Оказа се, че страховете са били напразни. На 19 ноември 1969 година астронавтите на НАСА кацнаха на Луната за повторно в историята, извършиха нужните задания и сполучливо се върнаха на Земята на 24 ноември.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ