Астронавти ще разчитат на астероиди и микроби за прехраната си
Астронавтите, които подхващат дълги пътувания в дълбокия космос, не могат да опаковат всички калории, от които ще се нуждаят, под формата на лиофилизирана храна. Те също по този начин не могат да отглеждат всичко, от което се нуждаят, защото бордовата градинска технология не е задоволително развита, с цел да ги поддържа с пресни артикули. Като се имат поради тези хранителни ограничавания, група инженери считат, че бъдещите галактически пътешественици би трябвало да трансформират диетите си - с метеорити.
Те няма да " хрупат " камъните от небесните тела. Вместо това химичен и физически развой ще разгради материала на метеорита и получените органични съставни елементи - въглеводородни съединения - по-късно ще бъдат давани на бактерии. След като бактериите се наядат, астронавтите ще употребяват сбирката от микроби - по-апетитно наричани " биомаса ".
Тази концепция произлиза от по-земен план, спонсориран от Агенцията за напреднали проучвателен планове на защитата към Министерството на защитата на Съединени американски щати. Една от стратегиите на организацията, ReSource, натоварва откривателите да вземат боклуци, създадени от войските, и да ги трансфорат в нещо потребно. С други думи, от боклук към сливи.
екип изследва какво да прави с „ готовите ястия за ястие “ или MRE, военни дажби, които устоят доста години. Но пластмасовите контейнери, които съхраняват говеждо месо на бойци, устоят още по-дълго.
„ Те не желаят да ги изхвърлят; не желаят да ги горят; те не желаят да ги опаковат “, сподели Джошуа Пиърс, професор по инженерство в Западния университет в Онтарио, който сътрудничи на плана, който се управлява от откриватели от Мичиганския софтуерен университет. Може би, намерения си екипът му, биха могли да трансфорат тези пластмасови контейнери за храна допълнително храна.
Първата стъпка в този развой разгражда пластмасата благодарение на пиролиза, „ главно просто готвене без О2 “, сподели доктор Пиърс. Това разграждане дава твърдо вещество, газ и масло. След това маслото отива в биореактор, където бактериите изяждат това, което им е обещано. И най-после, когато бактериите приключат да се хранят, те самите стават храната.
Биомасата има хранителни свойства, сходни на храната, която ядем всеки ден.
Първите опити на екипа да сътвори MRE биомаса не бяха апетитни: те създадоха „ суспензия с физически цвят “, по думите на доктор Пиърс. По-късно основават освен това като карамелено кисело мляко. Друг е въпросът дали това кисело мляко е годно за консумация. „ Трябва да преминем през всички строги изследвания за сигурност, с цел да подсигуряваме, че те са нетоксични “, сподели Стивън Техтман, микробиолог от Мичиганския софтуерен университет, управляващ плана.
Д-р Пиърс е разискал тази пластмасова работа със своите „ галактически другари “, които показаха, че метеоритите не са толкоз разнообразни от пластмасата, най-малко от позиция на микробите: и двете съдържат доста въглерод.
„ Е, добре, дано приемем това съществено и да разберем тъкмо какъв брой въглерод има и дали е в вярната форма и дали мислим, че можем да го превърнем в храна “, сподели доктор Пиърс, описвайки мисловния развой.
Тези отговори разчитат на това дали микробите в действителност ще ядат метеорити. „ Ако просто нахраним микробите със пресен астероид, какво ще се случи? “ – се зачудил екипът.
Микробите употребяват въглерода на метеорита и порастват, съгласно проучване, оповестено в списанията Astrobiology
Метеоритите може да са помогнали на ранната Земя да стане обитаема и са повлияли на първичната еволюция на живота: Ранните едноклетъчни организми биха имали обилие от галактически скали в близост. „ Много метеоритен материал е паднал върху повърхността почти по същото време, когато се заражда животът “, споделя екипът.
Предвид бактериите, които се хранят с астероиди, и евентуално годните за консумация пластмасови микроби, доктор Пиърс счита, че концепцията, че метеоритите могат да станат храна, е рационална. В края на краищата действителният биохимичен развой би трябвало да бъде почти същият като при пластмасата. И по този начин той и неговите галактически другари направиха малко математика, изчислявайки какъв брой храна може хипотетично да създаде един метеорит.
Изследователите са употребявали метеорита Бену като модел на галактическа канара. Мисията OSIRIS-REx на НАСА се върна на Земята предходната година с резервоар, цялостен с материал от метеорита. Според НАСА общата маса на Бену е към 85,5 милиона тона.
Въз основа на неговия размер и въглеродно наличие, „ той се вписва в този прекрасен прозорец за вероятно подготвяне на вкусно лакомство “, сподели доктор Пиърс.
Приемайки най-лошата обстановка, в която преобразуването на материала е неефективно, групата пресмята, че в случай че се разградят от микроби, съединенията на Бену могат да поддържат един астронавт за към 600 години. Ако преобразуването беше по-идеално, този астронавт можеше да яде 17 000 години. Казано по-практично, с цел да поддържа един астронавт за една година, ще са нужни сред 5500 и 175 000 тона метеорит.
Преди някой да стартира да дъвче галактически скални бактерии обаче, откривателите ще би трябвало да създадат същите типове проби за токсичност, които се случват в пластмасовите произведения.
Д-р Анемик Важен, от Свободния университет в Амстердам, който не е част от проучването, счита, че астероидната храна има смисъл от биохимия, само че това ще остане любопитна концепция за известно време. „ Това е нещо, което към момента е надалеч “, сподели тя. В края на краищата учените първо би трябвало да изградят капацитет за рандеман на астероиди и гигантска фабрика за бактериална храна… в космоса.
Космическата част е това, което кара доктор Техтман да спре. Това, което неговият екип е научил тук долу, не е наложително да работи там. „ Как в действителност се случват тези неща, когато ги поставите в тази среда? “ сподели той.
Освен това метеоритите не са химически клонинги един на различен. „ Промяната от метеорит на метеорит може да бъде предизвикателство “, сподели той.
Д-р Пиърс е подготвен да се опита да позволи това и в това време да продължи наземната страна на работата - надявайки се да събере данни, показващи, че храната от биомаса е безвредна. „ Вече дадох обещание, че ще бъда първият, който ще отхапе “, споделя той. „ Ако оцелея, можем да преминем в по-масово произвеждане. “
Снимки: NASA
Те няма да " хрупат " камъните от небесните тела. Вместо това химичен и физически развой ще разгради материала на метеорита и получените органични съставни елементи - въглеводородни съединения - по-късно ще бъдат давани на бактерии. След като бактериите се наядат, астронавтите ще употребяват сбирката от микроби - по-апетитно наричани " биомаса ".
Тази концепция произлиза от по-земен план, спонсориран от Агенцията за напреднали проучвателен планове на защитата към Министерството на защитата на Съединени американски щати. Една от стратегиите на организацията, ReSource, натоварва откривателите да вземат боклуци, създадени от войските, и да ги трансфорат в нещо потребно. С други думи, от боклук към сливи.
екип изследва какво да прави с „ готовите ястия за ястие “ или MRE, военни дажби, които устоят доста години. Но пластмасовите контейнери, които съхраняват говеждо месо на бойци, устоят още по-дълго.
„ Те не желаят да ги изхвърлят; не желаят да ги горят; те не желаят да ги опаковат “, сподели Джошуа Пиърс, професор по инженерство в Западния университет в Онтарио, който сътрудничи на плана, който се управлява от откриватели от Мичиганския софтуерен университет. Може би, намерения си екипът му, биха могли да трансфорат тези пластмасови контейнери за храна допълнително храна.
Първата стъпка в този развой разгражда пластмасата благодарение на пиролиза, „ главно просто готвене без О2 “, сподели доктор Пиърс. Това разграждане дава твърдо вещество, газ и масло. След това маслото отива в биореактор, където бактериите изяждат това, което им е обещано. И най-после, когато бактериите приключат да се хранят, те самите стават храната.
Биомасата има хранителни свойства, сходни на храната, която ядем всеки ден.
Първите опити на екипа да сътвори MRE биомаса не бяха апетитни: те създадоха „ суспензия с физически цвят “, по думите на доктор Пиърс. По-късно основават освен това като карамелено кисело мляко. Друг е въпросът дали това кисело мляко е годно за консумация. „ Трябва да преминем през всички строги изследвания за сигурност, с цел да подсигуряваме, че те са нетоксични “, сподели Стивън Техтман, микробиолог от Мичиганския софтуерен университет, управляващ плана.
Д-р Пиърс е разискал тази пластмасова работа със своите „ галактически другари “, които показаха, че метеоритите не са толкоз разнообразни от пластмасата, най-малко от позиция на микробите: и двете съдържат доста въглерод.
„ Е, добре, дано приемем това съществено и да разберем тъкмо какъв брой въглерод има и дали е в вярната форма и дали мислим, че можем да го превърнем в храна “, сподели доктор Пиърс, описвайки мисловния развой.
Тези отговори разчитат на това дали микробите в действителност ще ядат метеорити. „ Ако просто нахраним микробите със пресен астероид, какво ще се случи? “ – се зачудил екипът.
Микробите употребяват въглерода на метеорита и порастват, съгласно проучване, оповестено в списанията Astrobiology
Метеоритите може да са помогнали на ранната Земя да стане обитаема и са повлияли на първичната еволюция на живота: Ранните едноклетъчни организми биха имали обилие от галактически скали в близост. „ Много метеоритен материал е паднал върху повърхността почти по същото време, когато се заражда животът “, споделя екипът.
Предвид бактериите, които се хранят с астероиди, и евентуално годните за консумация пластмасови микроби, доктор Пиърс счита, че концепцията, че метеоритите могат да станат храна, е рационална. В края на краищата действителният биохимичен развой би трябвало да бъде почти същият като при пластмасата. И по този начин той и неговите галактически другари направиха малко математика, изчислявайки какъв брой храна може хипотетично да създаде един метеорит.
Изследователите са употребявали метеорита Бену като модел на галактическа канара. Мисията OSIRIS-REx на НАСА се върна на Земята предходната година с резервоар, цялостен с материал от метеорита. Според НАСА общата маса на Бену е към 85,5 милиона тона.
Въз основа на неговия размер и въглеродно наличие, „ той се вписва в този прекрасен прозорец за вероятно подготвяне на вкусно лакомство “, сподели доктор Пиърс.
Приемайки най-лошата обстановка, в която преобразуването на материала е неефективно, групата пресмята, че в случай че се разградят от микроби, съединенията на Бену могат да поддържат един астронавт за към 600 години. Ако преобразуването беше по-идеално, този астронавт можеше да яде 17 000 години. Казано по-практично, с цел да поддържа един астронавт за една година, ще са нужни сред 5500 и 175 000 тона метеорит.
Преди някой да стартира да дъвче галактически скални бактерии обаче, откривателите ще би трябвало да създадат същите типове проби за токсичност, които се случват в пластмасовите произведения.
Д-р Анемик Важен, от Свободния университет в Амстердам, който не е част от проучването, счита, че астероидната храна има смисъл от биохимия, само че това ще остане любопитна концепция за известно време. „ Това е нещо, което към момента е надалеч “, сподели тя. В края на краищата учените първо би трябвало да изградят капацитет за рандеман на астероиди и гигантска фабрика за бактериална храна… в космоса.
Космическата част е това, което кара доктор Техтман да спре. Това, което неговият екип е научил тук долу, не е наложително да работи там. „ Как в действителност се случват тези неща, когато ги поставите в тази среда? “ сподели той.
Освен това метеоритите не са химически клонинги един на различен. „ Промяната от метеорит на метеорит може да бъде предизвикателство “, сподели той.
Д-р Пиърс е подготвен да се опита да позволи това и в това време да продължи наземната страна на работата - надявайки се да събере данни, показващи, че храната от биомаса е безвредна. „ Вече дадох обещание, че ще бъда първият, който ще отхапе “, споделя той. „ Ако оцелея, можем да преминем в по-масово произвеждане. “
Снимки: NASA
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ