Адам Бекер критикува идеята на Мъск и нарече Марс ад
Астрофизик изясни за какво колонизацията на Марс е обречена на неуспех. Астрофизикът Адам Бекер разкритикува концепцията на Илон Мъск за колонизиране на Марс като леговище за човечеството, наричайки тази планета същински пъкъл.
Както написа sustainability-times.com, Бекер в изявление за списание Rolling Stone назова концепцията на Мъск „ едно от най-глупавите неща, които в миналото биха могли да бъдат казани “. Според него даже при пагубни сюжети Земята ще остане доста по-обитаема. В поддръжка на аргумента си Бекер цитира три сюжета: удар на метеорит, съпоставим с този, който унищожи динозаврите, световна нуклеарна война и неконтролирано изменение на климата.
При всяко от тези рискови условия, твърди Бекер, Земята въпреки всичко би била по-гостоприемна от Марс, допълва БГНЕС. Това е по този начин, тъй като макар солидните опустошения, Земята би запазила такива значими детайли като дишаща атмосфера, подобаваща гравитация, налична вода и естествена отбрана от нездравословна радиация.
На Марс обаче животът би бил стеснен до запечатани куполи и всеки отвод на жизненоважни системи би довел до незабавна злополука. За разлика от това, на Земята, даже след планетарна злополука, към момента биха могли да съществуват „ джобове “ от живот, които биха могли да се възстановят и регенерират.
Илон Мъск е доста звучен по отношение на тераформирането на Марс, което включва детониране на нуклеарни бомби на полюсите, слагане на великански огледала в Космоса и създаване на климатично следени оранжерии. Превръщането на Марс в Земя 2.0 обаче е колосална задача, която изисква:
• лъчение на задоволително CO₂ за втвърдяване на атмосферата;
• създаване на резистентен парников резултат за стопляне на планетата;
• създаване на изкуствено магнитно поле за защита;
Дори в случай че целият CO₂ бъде освободен, атмосферното налягане ще доближи единствено 7% от земното, което не е задоволително за оцеляване без херметически костюм. Освен това има огромни разноски за транспортиране на материали, храна и вода на разстояние от 50 млн. километра.
Бекер съпоставя вложението в Марс за оцеляване с напускането на разрушена болница, с цел да оцелеем в радиоактивна пустиня без О2.
„ По-добре е да запазим планетата си, даже и да е ранена, в сравнение с да се надигнем в гигантска барокамера навън “, твърди той.
