Астероид е ударил луната на Юпитер Ганимед преди 4 милиарда години
Астероид е блъснал луната на Юпитер Ганимед преди 4 милиарда години
Според ново проучване луната на Юпитер Ганимед може да се е изместила към оста си, когато солиден метеорит се е блъснал в нея преди към 4 милиарда години.
Ганимед, най-голямата луна в Слънчевата система, е по-голяма даже от Меркурий
и планетата джудже Плутон. И предходни проучвания са открили данни, които допускат, че под дебелата му ледена кора се намира солен океан, който е 10 пъти по-дълбок от земните океани.
Но остават доста въпроси за луната и учените се нуждаят от повече фотоси с висока резолюция на повърхността ѝ,
с цел да разгадаят загадките, свързани с историята и еволюцията на Ганимед.
Дълбоките бразди покриват огромни сектори от повърхността на Ганимед и образуват модел от концентрични кръгове към едно място, което кара някои астрономи да считат, че луната е претърпяла огромен удар в предишното си.
„ Юпитеровите луни Йо, Европа, Ганимед и Калисто имат забавни самостоятелни характерности,
само че тази, която притегли вниманието ми, бяха тези бразди на Ганимед “, споделя в изказване Наоюки Хирата, доцент по планетология в университета Кобе в Япония. „ Знаем, че тази специфичност е основана от удар на метеорит преди към 4 милиарда години,
само че не бяхме сигурни какъв брой огромен е бил този удар и какъв резултат е оказал върху луната “.
Хирата е създател на ново проучване, оповестено в списание Scientific Reports, което изследва какво е основало системата от бразди на Ганимед и последствията от удара – които биха могли да бъдат проучени по-подробно от галактическия уред „ Джус “ на
Европейската галактическа организация, който сега е на път да изследва Юпитер и неговите луни.
Ганимед от дълго време е привлякъл вниманието на Хирата, който споделя, че съгласно него разкриването на еволюцията му е „ значимо “. Повърхността на луната е проучване на контрастите, с ярки области от хребети, дружно с бразди, които пресичат по-тъмни области.
Хирата се вглежда по-отблизо в системата от бразди на Ганимед,
които се простират от една точка на лунната повърхнина сходно на концентричните пукнатини, които се образуват, когато камък се удари в предното стъкло на кола, споделя той.
Хирата забелязал, че централната точка на браздата е по оста
на въртене на спътника, което допуска, че нещо като огромен удар е провокирало цялостно изместване на луната.
Според ново проучване луната на Юпитер Ганимед може да се е изместила към оста си, когато солиден метеорит се е блъснал в нея преди към 4 милиарда години.
Ганимед, най-голямата луна в Слънчевата система, е по-голяма даже от Меркурий
и планетата джудже Плутон. И предходни проучвания са открили данни, които допускат, че под дебелата му ледена кора се намира солен океан, който е 10 пъти по-дълбок от земните океани.
Но остават доста въпроси за луната и учените се нуждаят от повече фотоси с висока резолюция на повърхността ѝ,
с цел да разгадаят загадките, свързани с историята и еволюцията на Ганимед.
Дълбоките бразди покриват огромни сектори от повърхността на Ганимед и образуват модел от концентрични кръгове към едно място, което кара някои астрономи да считат, че луната е претърпяла огромен удар в предишното си.
„ Юпитеровите луни Йо, Европа, Ганимед и Калисто имат забавни самостоятелни характерности,
само че тази, която притегли вниманието ми, бяха тези бразди на Ганимед “, споделя в изказване Наоюки Хирата, доцент по планетология в университета Кобе в Япония. „ Знаем, че тази специфичност е основана от удар на метеорит преди към 4 милиарда години,
само че не бяхме сигурни какъв брой огромен е бил този удар и какъв резултат е оказал върху луната “.
Хирата е създател на ново проучване, оповестено в списание Scientific Reports, което изследва какво е основало системата от бразди на Ганимед и последствията от удара – които биха могли да бъдат проучени по-подробно от галактическия уред „ Джус “ на
Европейската галактическа организация, който сега е на път да изследва Юпитер и неговите луни.
Ганимед от дълго време е привлякъл вниманието на Хирата, който споделя, че съгласно него разкриването на еволюцията му е „ значимо “. Повърхността на луната е проучване на контрастите, с ярки области от хребети, дружно с бразди, които пресичат по-тъмни области.
Хирата се вглежда по-отблизо в системата от бразди на Ганимед,
които се простират от една точка на лунната повърхнина сходно на концентричните пукнатини, които се образуват, когато камък се удари в предното стъкло на кола, споделя той.
Хирата забелязал, че централната точка на браздата е по оста
на въртене на спътника, което допуска, че нещо като огромен удар е провокирало цялостно изместване на луната.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ