Аспарух Никодимов е един от малкото в историята на българския

Аспарух Никодимов е един от дребното в историята на българския футбол, съумял и като футболист, и като треньор. Във визитката му личат шест трофеи като играч, пет купи на страната. С ЦСКА играе полуфинал за КЕШ през 1967 година. Национал, взе участие на две международни шампионати и е сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико 1968 година. Като треньор слага начало на ново златно потомство в ЦСКА. Отборът отстранява Нотингам и Ливърпул и играе 1/2-финал за КЕШ през 1982 година, печели четири трофеи в България (1980, 1981, 1982, 1983). През 1992 година още веднъж е треньор на " алените ", които още веднъж стават първенци. 

-Г-н Никодимов, настъпи ли моментът, в който ЦСКА да огледа към шампионската купа след дълга пауза?
-Този миг непрекъснато го има в ЦСКА, тъй като ЦСКА постоянно е гледал към върха. Само че в този момент имаме по-реални шансове да мислим и мечтаем да купата. Отборът към този момент се сработи, направи се селекция, която дава отговор на името на ЦСКА или най-малко се приближава до това, което желаеме. Имаме огромен късмет тази година да зарадваме последователите. Всички предпоставки са на разположение.

-По-важното е има ли тим, който може да се оправи с конкуренцията на Лудогорец?
-Тези две победи над Лудогорец в последните два мача демонстрират, че сме се изравнили – в някои неща ги превъзхождаме, в някои те към момента са по-напред – изключително в сработеността, тъй като те играят много години дружно. Ние имаме няколко индивидуалисти, които могат да наклонят везните в наша посока.

-Преди известно време направихте разбор на играта на част от футболистите. И казахте, да не ви се сърдят, в случай че ги критикувате.- Сякаш единият от тях – Кирил Десподов, ви чу и се преобрази.
-Не знам дали ме е послушал. Може би треньорите са го създали, че го смъкнаха малко на земята. Нормално – някой път млади момчета, когато съумеят, се подвигат във въздуха и си мислят, че са стигнали в Рая. Затова е ролята на треньора и управлението да го смъкват на земята, да погледа малко в профил да види, че може и без него. И в случай че човек е интелигентен, ще си вземе забележки. Качествата на Десподов са неоспорими, той е един от най-големите гении в българския футбол. Ще бъде тъпо да си пропилее тези благоприятни условия.

-Знаете, че едно друго име – Фернандо Каранга, е водещо измежду почитателите. Ако е имало оферта тази зима за него, вярно ли ЦСКА го задържа и не го продаде?
-Ако клубът има упоритост за купата, естествено е, че не би трябвало да го продават. Но в случай че пристигна необикновено предложение и е преференциално за ЦСКА, а с тези пари се купят други футболисти, които са на неговото равнище... Може да стане и тази смяна.

-Ще има пет дербита ЦСКА – Левски. Те сигурно могат да изстрелят единият от двата тима на други позиции. Кой е с преимущество преди началото на пролетта?
-Тук става въпрос за качеството на играчите. В момента ЦСКА като единици, а и като колектив превъзхожда Левски. Стига играчите да са в положително психическо здраве в тези мачове. Психиката играе най-важната роля в тези дуели. Имали сме образци, когато единият тим е бил доста по-добър и по-напред в класирането, другият е мобилизиран и печели дербито.

-В Левски като че ли напрежението е допълнително – още през есента почитателите недоволстваха от Делио Роси поради по-дефанзивната тактичност и липса на голове? Прави ли са почитателите да желаят красиви мачове или треньорът би трябвало да бъде оставен да работи?
-Ние в България доста бързаме – като пристигна треньорът и... Той не играе, това го вършат футболистите. Попадал съм на доста играчи, които идват от други клубове в ЦСКА и виждаш, че не могат да извършват някои задания, които ти искаш. Не може да го накараш да скочи два метра, в случай че не може да скочи 1,80 метра. Тя е такава неразбория в клуба (б.р. - има поради Левски), каквато беше в ЦСКА доста години. Първо тя би трябвало да се оправи. Треньорът също е част от кашата. Трябва да се даде опция на човека да работи умерено, да покаже какво може. Когато се назначава един треньор, би трябвало да му се даде опция да работи две-три години. След като един път си решил да му гласуваш доверие, направи го. След това, в случай че видиш, че не става – не става. Ние още на втория-третия месец започваме интригите. Знам по какъв начин се случват някои неща. Някои от футболистите афектиран, пускат тук клюки, там клюки...

-Още при започване на сезона се заприказва за промяна на Стамен Белчев. Тогава вие казахте, че не би трябвало да се бърза, а ето, че той си прави работата добре. Как оценявате това, което прави Стамен Белчев отпред на ЦСКА?
-(смее се). Ние още не сме го назначили и го уволняваме. Това не е хубаво. „ Специалисти “ дават най-различни отзиви, които незабавно се изкарват в общественото пространство. Като се натрупат повече негативи и треньорът е подготвен.

-Това разделяне сред почитателите на ЦСКА и ЦСКА 1948 би трябвало ли да завърши и по-важният въпрос е – по какъв начин може да се постави завършек на войната?
-Не мисля, че има кой знае какво разделяне. На ЦСКА 1948 вървят по 20, 30, 50 души. Това не може да е разделяне. Техните почитатели нормално са близки и родственици на тези момчета, които играят там. Виждате обаче, че има отлив на аудитория и от другите тимове. Животът стана малко по-тежък. Не може всеки да си разреши 10-15 или 20 лв..

-Вие ходите ли на мачове?
-По-рядко отивам на стадиона, имам си други занимания. А и не заставам доста в София. Живея в провинцията.

-Искам да ви върна към един противен за вас мач от предишното. В началото на 80-те ЦСКА беше хегемон освен в България, само че и в Европа. Защо обаче през юни 1982 година загубихте  с 0:4 финала за Купата на България против Левски. Разкрийте истината – имаше ли тогава протест на играчите против вас?
-Ами може и да е имало, в този момент... Да се връщаме обратно и да не се връщаме, е все тая. Сигурно е имало недоволни и от мен. Аз като съм бил треньор, е имало и триумфи, не съм си мислел, че всички са ме обичали и всичко е било без спънки. Тогава имахме триене с управлението. Имаше напрежение сред нас и шефовете, което неизбежно се съобщи и на играчите. Дали е имало, или не – не желая да се връщам. Което е било, към този момент е зад тила ми. Аз не се връщам обратно. Даже не съм от хората, които постоянно си гледат фотосите, нито пък ги очаквам по стените...

-Били сте треньор на доста звезди  на ЦСКА. Кой беше най-скромният о т  тях и кой най-вече ви е опонирал?
-Аз постоянно съм казвал на футболистите, че съм подготвен да ги изслушам, да приказвам с тях, спорил съм с някои. В последна сметка съм имал такива условия изключително от тактическа позиция – постоянно всеки да бъде порядъчен и да извършва това, което би трябвало. Ако не – следствията са си за него. Имало е и скромни момчета, както и някои по-наперени. Но не и наглеци, с които да съм имал огромни проблеми. Проблемите ни са били – някой позакъснявал или нещо друго дребно. Но това е било обикновено, и аз съм бил млад, и аз съм го правил. Няма потребност да се изкарваме светци.

-Може ли да кажете част от най-хубавите чужденци, играли в ЦСКА?
-В по-наше време имахме добър Жуниор Мораес, Хидиуед – също. При мен един от най-хубавите беше Ибрахима Гай. Бернардо Редин беше доста добър – национал на Колумбия. Излизаше прекомерно безценен обаче на клуба и нямаше смисъл да продължим с него, тъй като идваха сложни времена.

-Зет ви – волейболният треньор Сашо Попов продължава да се оправя и да държи ЦСКА жив? Много пъти е казвал, че борбата му постоянно е била почтена. Явно към момента се намират и такива хора?
-Изплатиха задължения от предходния притежател. Справиха се с продажби на играчи, по други способи. Затова го почитат и играчите, и публиката – виждат, че работи почтено и безрезервно за ЦСКА. Той от дете е в ЦСКА, моите дъщери – също.

-Одобрихте го в фамилията, тъй като е цесекар или...
-Никой не ме е питал мен (смее се). Младите не питат. Аз ги познавах, тъй като беше съученик на щерка ми. Нямаше никакви изненади.

-Кои са най-големите ви другари от футбола, с които поддържате връзка и до през днешния ден?
-Не са един и двама. За страдание някои от тях починаха, като Кольо Цанев. Останах другар с Марашлиев, с Йорданов. С Пената сме другари нищо, че непрестанно се пробват да ни опълчват. Приятели сме, виждаме се, приказваме си. С Кольо Велков – също. С Пламен Марков, с Джевизов, с Джони Велинов. Затова, че някои път съм им се карал по време на работа, е било обикновено, само че щом още контактуваме и се поздравяваме, значи няма никакви проблеми.

-Какво в никакъв случай не може да простите, има ли такова нещо?
-Аз доста пъти прощавам и съм прощавал. Яд ме е изначало за някои нелепости, само че по-късно не помня. Имаше моменти, да вземем за пример, когато ме спрягаха да поема националния тим – попречиха ми някои хора, само че съм го загърбил и съм им дал прошка. Мразя да ме лъжат, тъй като аз не неистина. Даже съм доверчив в доста моменти.

-Какви страхове имате?
-Страхове персонални нямам. Страх ме е да не стане нещо със фамилията, с деца, с внуците. Това ме интересува. По-голямата част от живота си съм я изживял, много пъстър и под напрежение е бил животът ми. Затова се отдръпнах от футбола, да поживея по-спокойно, с цел да видя по какъв начин живеят другите хора.

-Може ли да кажете вашият Топ 3 на най-хубавите треньори?
-Ще загатна първия ми треньор в Септември – Серги Йоцов. Той знаеше и най-малкото дете в България къде се намира и какво е. Следеше ги непрестанно. Така аз попаднах в неговото полезрение, въпреки че много късно започнах да упражнявам проведено футбол, бях съвсем 15-16 годишен. Днес такива не ги взимат (смее се). В началото играех нападател и вкарвах много голове. След това Серги Йоцов ме откри за огромния футбол. После Стоян Орманджиев – от него съм научил доста неща. От всеки треньор взимаш по нещо. От едни взимаш по какъв начин не би трябвало да работиш, от други – по какъв начин би трябвало да постъпиш. Най доста треньорската ми кариера се повлия след един стаж в Италия. Видях по какъв начин работят хората на високо равнище. Това радикално ме промени. След това имах доста информация, доставих се с доста литература от Италия и Франция. Треньорската работа е комплицирано нещо. Не може да попиеш и да прекопираш нещо и да го приложиш. Трябва да го направиш, само че при нашите играчи, при нашите благоприятни условия.

-Защо български треньор по този начин и не проби в Западна Европа, за разлика от сърбите да вземем за пример. Румънци и турци – също съумяха да се наложат?
-Защото си пречим един на различен. Ако стане въпрос за някого – петима ще напишат донос против него. Говорил съм със сръбски треньори, те единствено споделят за себе си, че са най-великите. Ако кажем за Пенев, Никодимов – ще кажат – да, но виж, не става за тая работа. Такива сме, племето ни е такова. Каквито сме, такива, не можем да се променим.

-Колко години изкарахте в фамилната академия?
-Много, над 50 години към този момент. Аз се ожених доста млад, бях на двайсет години и половина, а жена ми беше с една година по-млада. Бяхме съученици. Познавахме се и по този начин бавно лека стана работата.

-С какво желаете да се занимават внучките ви?
-И двете имат хубави фигури за спортистки, само че не ги влече спортът. Голямата след няколко дни ще навърши 20 години. Тя записа право в Софийския университет. Така че нейният път е явен. Малката е на 12 години. Още от дете огромната очевидно, като е гледала какъв брой отсъстват майка им и татко им около спорта, споделяше – о, аз няма да се занимавам със спорт.

-Работи ли ви към момента?
-Не, отхвърлих се. Самата конюнктура, в която работих в последните петнайсетина години - в някои моменти бях погнусен. Не единствено в ЦСКА, само че и в други тимове. Непрекъснато да те лъжат... Мен хубаво, излъгали са ме. Не плащаха на играчите, а аз какво да ги върша? Идвате вие при мен и казвате – ами, няма какво да хапвам? Особено чужденците. То ти става жалост за индивида. Когато бях в Металург, имаше едно момче - Васко Киров. Идва и ми споделя: „ Бате Паро, по какъв начин да играя, нямам една стотинка да си купя нещо. Ако намеря една ябълка, хапна и лягам в седем часа, с цел да не ми стърже корема и съм гладен ". Как да работиш, какво да му кажеш – за тактичност ли, за душeвност ли да му приказваш. Имало е още доста такива случаи. В Стара Загора с месеци не се плащаше. И ти искаш да ги мотивираш да играят. Винаги съм казвал на притежателите – не се изхвърляте, давайте пари по малко, само че го правете постоянно.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Оператор СЪЙКО СЪЕВ/БЛИЦ