Скочиха срещу предложението студентите редовно обучение да не плащат такси
Асоциацията на индустриалния капитал в България се разгласи срещу отпадането на таксите за студентите, признати в постоянно образование. Несъгласието си с готвените промени в Закона за висшето обучение АИКБ показаха в своя позиция.
От АИКБ декларират, че те изрично застават зад промени в българското обучение, тъй че да се основава ефикасна връзка между висшите учебни заведения и пазара на труда и реализиране на динамично сходство сред търсенето и предлагането на експерти с висше обучение. Те обаче са срещу отпадането на студентските семестриални такси, тъй като съгласно тях с тази законова смяна ще се сътвори дисбаланс между потребностите на предприятията и бъдещата работна мощ.
АИКБ се обръщат с всички свои претекстове към ръководителя на Народното събрание Росен Желязков, министър-председателя Николай Денков, просветителния министър Галин Цоков и ръководителя на Образователната комисия в Народното събрание Красимир Вълчев.
Цялата позиция:
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) работи задълбочено по проблемите на висшето обучение и се стреми да предлага настоящи промени, които са в унисон със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България 2021-2030 година и по-специално с Цел 3. " Изграждане на устойчива и ефикасна връзка сред висшите учебни заведения и пазара на труда и реализиране на динамично сходство сред търсенето и предлагането на експерти с висше обучение “. В тази тенденция са и редицата оферти и разбори, които направихме по отношение на обвързване на държавния пран-прием с търсенето на квалифицирана работна мощ, признатия механизъм за подписване на контракти сред работодатели и студенти с цел превенция на приключването на фрагменти от страната, увеличение на дотацията и издръжката на студентите за търсени специалности и други
На тази основа сме извънредно обезпокоени от плана на Решение на Министерския съвет за одобрение на план на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение, посредством който се цели отпадане на таксите за студентите и докторантите, учащи се държавна поръчка в държавните висши учебни заведения. Считаме, че това е крачка обратно от признатата политика за търсене на сходство и баланс сред търсенето и предлагането на квалифицирани фрагменти. АИКБ декларира, че е изрично срещу посочената смяна, като счита, че същата ще докара до още по-голям дисбаланс сред потребностите на предприятията и бъдещата работна мощ. Не на последно място лансираната смяна е готова без провеждането на разговор със обществените сътрудници и без логичен разбор на актуалните социално-икономически условия.
Според дадените претекстове за смяната са:
· по-голяма досегаемост на висшето обучение за неравнопоставените групи;
· задържане на студенти в България и
· по-високо качество на образованието.
АИКБ постоянно е упорствала за механизми за задържане на работната мощ в България, за повишение на качеството на образованието, както поддържаме и политиката да се търси баланс сред финансирането на университетите и обезпечаването на еднакъв достъп до обучение за разнообразни обществени групи. Но твърдо се разграничаваме от оферти метод.
Мотивите ни за това са следните:
1. Несъстоятелно е изказванието в Доклада, че " премахването на таксите за образование … ще подсигурява еднакъв достъп до висше обучение и ще докара до повишение на броя на обучавани студенти “. Следва да се има поради, че и сега има специалности, за образованието в които не се изисква такса. Това са 8 професионални посоки като " Педагогика на образованието по… “, " Математика “, " Физически науки “, " Химични технологии “, " Енергетика “, " Материали и материалознание “ и други Тази мярка беше въведена, с цел да подтиква интереса на студентите към специалности, от каквито има дефицит на пазара на труда. Многообразието от специалности е задоволително огромно, с цел да може всеки кандидат-студент да избере уместно за него висше обучение, без да заплаща такса. Мярката потвърди своята полза във времето, само че с препоръчаната смяна ще се върне остарялото състояние, от което ще пострада освен бизнеса, само че и цялата ни стопанска система. Съответно налице е задоволително еднакъв достъп до висше обучение за всеки младеж, който има интерес да се образова. Има и задоволително места. През 2022 година завършващите приблизително обучение са 36 450 лица, а оповестеният план-прием за след приблизително обучение е 36 457, тук не влизат бройките за магистър след бакалавър и за докторанти. Това значи, че всеки, който е кандидатствал и няма резултат " слаб “, е признат да учи. Към това следва да прибавим и обстоятелството, че в 48 университета и висши учебни заведения в България беше разгласен банкет за кандидат-студенти с оценки от държавните зрелостни изпити за актуалната академична 2023/2024 година. Което удостоверява, че и сега всеки има еднакъв достъп до висше обучение. Ако се направи действителен разбор на резултата от премахването на таксите, ще бъде видно, че това ще докара до отрицателен стопански и обществен резултат. Държавата ще заплаща образованието на хора, които ще запишат висше обучение, просто с цел да са висшисти. А средствата за това образование идват от налозите, главно на бизнеса, който по този метод влага в бъдещата работна мощ, само че и от малоимотните фамилии също. С препоръчаната смяна, освен че няма да се реализира тъждество, само че и богатите ще станат по-богати, тъй като таксите ще отпаднат за всички (включително за заможните), само че това няма да реши казуса с издръжката на студентите в затруднено финансово състояние. Същевременно кандидат-студентите ще се насочат към специалности, които не изискват полагане на доста старания и не са търсени на пазара на труда. Което ще докара до отлив от търсените специалности, които обаче изискват повече старания от страна на студентите. В последна сметка това ще е следващото " мятане “ на пари на данъкоплатците за висшисти, които ще се осъществят тук-там за среднисти. В момента това са над 40% от приключилите висше обучение. Затова слагаме въпроса: за какво данъкоплатците да плащаме за построяването на нужните ни експерти, а да получаваме висшисти, които никой не търси? Видно от Рейтинговата система огромна част от приключилите нетърсени специалности стават продавачи. За това ли ще влагаме налозите, които заплаща бизнесът, да произвеждаме повече продавачи (професия, за упражняването на която не е належащо висше образование)? Премахване на таксите или тяхното облекчение следва да има единствено за търсени специалности и за тези, които имат контракт за реализация в България след завършването си. Вместо да отстраняваме таксите за всички, по-добре да влагаме средства и време за разпространение на към този момент въведени ограничения, които действително ще реализиран търсения резултат.
2. В Доклада към консултацията е посочено, че препоръчаните промени следва да подтикват " младите жители, които са бъдещето на нацията, да се насочат към образование във висшите учебни заведения в страната “. Това очакване е изцяло лишено от причини. Решението за образование в чужбина по никакъв метод не е обвързвано с съществуването или не на такси за образование в България. Повечето кандидат-студенти смятат приключеното висше обучение в чужбина за по-престижно и качествено, а не за по-евтино. Ако създадем съпоставяне с таксите в някои от желаните други страни, ще забележим освен, че таксите са по-високи, а и като се вземе поради издръжката на студента, нужните средства са доста по-високи. Например във Англия таксите варират от 7500 до 9000 паунда на година за бакалавър, в Германия се заплащат административни такси в размер от 50 до 300 евро на учебен срок, в Нидерландия са над 2000 евро и така нататък Дори в страни, в които няма такси, още веднъж е по-скъпо, тъй като не се отпускат стипендии, а издръжката на живот надвишава тази в България, като се има поради, че единствено една квартира стартира от 700 евро. Докато в България таксата за образование е приблизително към 1000 лева Също по този начин в България има алтернатива за студентски заеми, наред с разнообразни типове стипендии и награди, употребяват се и отстъпки за храна, превоз, общежития, библиотечни услуги и други. Затова сходна мярка няма по никакъв метод да задържи кандидат-студентите, които са решили да учат в чужбина, да не го създадат. Лишено от логичност е един кандидат-студент и неговото семейство да имат средства за издръжката му в чужбина, само че не и за образование в България, където е в пъти по-евтино.
3. Последната цел е обвързвана с повишение на качеството на образованието. Но по никакъв метод не излиза наяве по какъв начин то ще се обезпечи, без да се отстрани порочния принцип на финансиране " парите следват студента “, който води до утежняване на качество и условия. Всъщност за следващ път не се обръща внимание на качеството на висшето обучение, а на количеството. Ако студентите не вземат участие интензивно в процеса на образование и не ценят опцията да получават обучение, това може да докара до понижаване на качеството на просветителния развой. Таксите могат да служат като мотивация за студентите да се ангажират по-сериозно с образователния развой. Следва да се има поради, че таксите и освобождението от такси се явява избран аршин за ориентиране на кандидат-студентите към търсени специалности от бизнеса. Те са репер за повишение на конкурентоспособността на висшите учебни заведения. Например сега има голяма потребност от инженерни експерти в разнообразни области, като по-ниската такса за такива специалности или освобождението им от такса би насочило повече претенденти към тях, за сметка на по-високи такси по нетърсени специалности. Безработицата измежду тези, които приключват филантропични профили, за разлика от тези, които приключват механически, природо-математически и механически специалности, е доста по-голяма. Т.е. с унищожаване на таксите държавното управление демонстрира готовността си да създава безработни или постъпващи на работа на позиции НЕизискващи висше обучение. Затова премахването на таксите следва да бъде деликатно оценено от позиция на потребностите на пазара на труда, като се потърсят тласъци за поддръжка на дефицитни специалности като да вземем за пример по-високи стипендии, облекчени условия за студентско кредитиране и други И освен - плануваните пари могат да се употребяват за повишение на стипендиите в дефицитни специалности, като по този метод се подтикват студентите да наблегнат на образованието и на устрема към по-високи резултати от образователния развой. Премахването на таксите за всички, ведно със опазване на правилото на финансиране " парите следват студента “, ще утежни в допълнение подбора и качеството на образование и ще усили производството на ненужни " експерти “.
4. Не на последно място - висшите учебни заведения изискват обилни финансови запаси за поддръжка на инфраструктура, образование, научни проучвания, привличане на висококачествени преподаватели и други действия. Фактори, които също са свързани с повишение на качеството на образователния развой. Ако таксите бъдат изцяло отстранени, университетите могат да изпитат усложнения в обезпечаването на задоволителни средства за своите потребности, както и ще зависят напълно от една или друга политическа воля. Съответно сега се предлага един законово обезпечен доход да бъде сменен с компенсаторен механизъм, който ще зависи от благосклонностите на съответния министър към избрани ректори или висши учебни заведения. Ние считаме, че следва автономията на висшите учебни заведения да бъде лимитирана, само че не и по този метод. Възможно е увеличението на броя на студентите без такси да докара до дефицит на средства за поддръжка на студентите като стипендии, научни планове, менторство и други просветителни и кариерни благоприятни условия, като се има поради че средствата за отплата на таксите не са планувани в сегашния бюджет. Не е ясно от кое място ще бъдат взети тези 150 млн. лева, които ще се обезпечат от Министерския съвет.
Считаме, че изложените причини ясно акцентират, че премахването на таксите във висшите учебни заведения ще докара до повече отрицателни последствия както за българската стопанска система, по този начин и като обществен резултат. АИКБ упорства заложените промени в Закона за висшето обучение да бъдат оттеглени и да се започва полемика за подготовката на ясна и цялостна визия за развиване на образованието. В тази тенденция ние вършим първата крачка, като през месец май ще организираме кръгла маса по проблемите на образованието, в границите на която чакаме да намерим съответни решения на прекомерно наболели проблеми в тази сфера.
АИКБ за следващ път показва, че е нужна цялостна и добре премислена промяна на система на образованието, даже това да включва непопулярни ограничения. Тази промяна следва да стартира от най-ниските степени на обучение и да доближи до най-високите такива. Крайно време е да се изведат наболелите проблеми и ясно " да бъдат поставени на масата “ и да се работи по тях взаимно с всички заинтригувани страни. Следва да се уточняват механизмите " парите следват ученика/студента “, належащо е повече кариерно насочване, повишение на качеството на образованието и обвързването му с пазара на труда. В момента се прави поредна крачка обратно от всичко реализирано през последните пет години. Трябва да сме наясно, че няма " безвъзмезден обяд “ и решенията, които вземаме в този момент, ще предопределят бъдещото на българската стопанска система.
От АИКБ декларират, че те изрично застават зад промени в българското обучение, тъй че да се основава ефикасна връзка между висшите учебни заведения и пазара на труда и реализиране на динамично сходство сред търсенето и предлагането на експерти с висше обучение. Те обаче са срещу отпадането на студентските семестриални такси, тъй като съгласно тях с тази законова смяна ще се сътвори дисбаланс между потребностите на предприятията и бъдещата работна мощ.
АИКБ се обръщат с всички свои претекстове към ръководителя на Народното събрание Росен Желязков, министър-председателя Николай Денков, просветителния министър Галин Цоков и ръководителя на Образователната комисия в Народното събрание Красимир Вълчев.
Цялата позиция:
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) работи задълбочено по проблемите на висшето обучение и се стреми да предлага настоящи промени, които са в унисон със Стратегията за развиване на висшето обучение в Република България 2021-2030 година и по-специално с Цел 3. " Изграждане на устойчива и ефикасна връзка сред висшите учебни заведения и пазара на труда и реализиране на динамично сходство сред търсенето и предлагането на експерти с висше обучение “. В тази тенденция са и редицата оферти и разбори, които направихме по отношение на обвързване на държавния пран-прием с търсенето на квалифицирана работна мощ, признатия механизъм за подписване на контракти сред работодатели и студенти с цел превенция на приключването на фрагменти от страната, увеличение на дотацията и издръжката на студентите за търсени специалности и други
На тази основа сме извънредно обезпокоени от плана на Решение на Министерския съвет за одобрение на план на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение, посредством който се цели отпадане на таксите за студентите и докторантите, учащи се държавна поръчка в държавните висши учебни заведения. Считаме, че това е крачка обратно от признатата политика за търсене на сходство и баланс сред търсенето и предлагането на квалифицирани фрагменти. АИКБ декларира, че е изрично срещу посочената смяна, като счита, че същата ще докара до още по-голям дисбаланс сред потребностите на предприятията и бъдещата работна мощ. Не на последно място лансираната смяна е готова без провеждането на разговор със обществените сътрудници и без логичен разбор на актуалните социално-икономически условия.
Според дадените претекстове за смяната са:
· по-голяма досегаемост на висшето обучение за неравнопоставените групи;
· задържане на студенти в България и
· по-високо качество на образованието.
АИКБ постоянно е упорствала за механизми за задържане на работната мощ в България, за повишение на качеството на образованието, както поддържаме и политиката да се търси баланс сред финансирането на университетите и обезпечаването на еднакъв достъп до обучение за разнообразни обществени групи. Но твърдо се разграничаваме от оферти метод.
Мотивите ни за това са следните:
1. Несъстоятелно е изказванието в Доклада, че " премахването на таксите за образование … ще подсигурява еднакъв достъп до висше обучение и ще докара до повишение на броя на обучавани студенти “. Следва да се има поради, че и сега има специалности, за образованието в които не се изисква такса. Това са 8 професионални посоки като " Педагогика на образованието по… “, " Математика “, " Физически науки “, " Химични технологии “, " Енергетика “, " Материали и материалознание “ и други Тази мярка беше въведена, с цел да подтиква интереса на студентите към специалности, от каквито има дефицит на пазара на труда. Многообразието от специалности е задоволително огромно, с цел да може всеки кандидат-студент да избере уместно за него висше обучение, без да заплаща такса. Мярката потвърди своята полза във времето, само че с препоръчаната смяна ще се върне остарялото състояние, от което ще пострада освен бизнеса, само че и цялата ни стопанска система. Съответно налице е задоволително еднакъв достъп до висше обучение за всеки младеж, който има интерес да се образова. Има и задоволително места. През 2022 година завършващите приблизително обучение са 36 450 лица, а оповестеният план-прием за след приблизително обучение е 36 457, тук не влизат бройките за магистър след бакалавър и за докторанти. Това значи, че всеки, който е кандидатствал и няма резултат " слаб “, е признат да учи. Към това следва да прибавим и обстоятелството, че в 48 университета и висши учебни заведения в България беше разгласен банкет за кандидат-студенти с оценки от държавните зрелостни изпити за актуалната академична 2023/2024 година. Което удостоверява, че и сега всеки има еднакъв достъп до висше обучение. Ако се направи действителен разбор на резултата от премахването на таксите, ще бъде видно, че това ще докара до отрицателен стопански и обществен резултат. Държавата ще заплаща образованието на хора, които ще запишат висше обучение, просто с цел да са висшисти. А средствата за това образование идват от налозите, главно на бизнеса, който по този метод влага в бъдещата работна мощ, само че и от малоимотните фамилии също. С препоръчаната смяна, освен че няма да се реализира тъждество, само че и богатите ще станат по-богати, тъй като таксите ще отпаднат за всички (включително за заможните), само че това няма да реши казуса с издръжката на студентите в затруднено финансово състояние. Същевременно кандидат-студентите ще се насочат към специалности, които не изискват полагане на доста старания и не са търсени на пазара на труда. Което ще докара до отлив от търсените специалности, които обаче изискват повече старания от страна на студентите. В последна сметка това ще е следващото " мятане “ на пари на данъкоплатците за висшисти, които ще се осъществят тук-там за среднисти. В момента това са над 40% от приключилите висше обучение. Затова слагаме въпроса: за какво данъкоплатците да плащаме за построяването на нужните ни експерти, а да получаваме висшисти, които никой не търси? Видно от Рейтинговата система огромна част от приключилите нетърсени специалности стават продавачи. За това ли ще влагаме налозите, които заплаща бизнесът, да произвеждаме повече продавачи (професия, за упражняването на която не е належащо висше образование)? Премахване на таксите или тяхното облекчение следва да има единствено за търсени специалности и за тези, които имат контракт за реализация в България след завършването си. Вместо да отстраняваме таксите за всички, по-добре да влагаме средства и време за разпространение на към този момент въведени ограничения, които действително ще реализиран търсения резултат.
2. В Доклада към консултацията е посочено, че препоръчаните промени следва да подтикват " младите жители, които са бъдещето на нацията, да се насочат към образование във висшите учебни заведения в страната “. Това очакване е изцяло лишено от причини. Решението за образование в чужбина по никакъв метод не е обвързвано с съществуването или не на такси за образование в България. Повечето кандидат-студенти смятат приключеното висше обучение в чужбина за по-престижно и качествено, а не за по-евтино. Ако създадем съпоставяне с таксите в някои от желаните други страни, ще забележим освен, че таксите са по-високи, а и като се вземе поради издръжката на студента, нужните средства са доста по-високи. Например във Англия таксите варират от 7500 до 9000 паунда на година за бакалавър, в Германия се заплащат административни такси в размер от 50 до 300 евро на учебен срок, в Нидерландия са над 2000 евро и така нататък Дори в страни, в които няма такси, още веднъж е по-скъпо, тъй като не се отпускат стипендии, а издръжката на живот надвишава тази в България, като се има поради, че единствено една квартира стартира от 700 евро. Докато в България таксата за образование е приблизително към 1000 лева Също по този начин в България има алтернатива за студентски заеми, наред с разнообразни типове стипендии и награди, употребяват се и отстъпки за храна, превоз, общежития, библиотечни услуги и други. Затова сходна мярка няма по никакъв метод да задържи кандидат-студентите, които са решили да учат в чужбина, да не го създадат. Лишено от логичност е един кандидат-студент и неговото семейство да имат средства за издръжката му в чужбина, само че не и за образование в България, където е в пъти по-евтино.
3. Последната цел е обвързвана с повишение на качеството на образованието. Но по никакъв метод не излиза наяве по какъв начин то ще се обезпечи, без да се отстрани порочния принцип на финансиране " парите следват студента “, който води до утежняване на качество и условия. Всъщност за следващ път не се обръща внимание на качеството на висшето обучение, а на количеството. Ако студентите не вземат участие интензивно в процеса на образование и не ценят опцията да получават обучение, това може да докара до понижаване на качеството на просветителния развой. Таксите могат да служат като мотивация за студентите да се ангажират по-сериозно с образователния развой. Следва да се има поради, че таксите и освобождението от такси се явява избран аршин за ориентиране на кандидат-студентите към търсени специалности от бизнеса. Те са репер за повишение на конкурентоспособността на висшите учебни заведения. Например сега има голяма потребност от инженерни експерти в разнообразни области, като по-ниската такса за такива специалности или освобождението им от такса би насочило повече претенденти към тях, за сметка на по-високи такси по нетърсени специалности. Безработицата измежду тези, които приключват филантропични профили, за разлика от тези, които приключват механически, природо-математически и механически специалности, е доста по-голяма. Т.е. с унищожаване на таксите държавното управление демонстрира готовността си да създава безработни или постъпващи на работа на позиции НЕизискващи висше обучение. Затова премахването на таксите следва да бъде деликатно оценено от позиция на потребностите на пазара на труда, като се потърсят тласъци за поддръжка на дефицитни специалности като да вземем за пример по-високи стипендии, облекчени условия за студентско кредитиране и други И освен - плануваните пари могат да се употребяват за повишение на стипендиите в дефицитни специалности, като по този метод се подтикват студентите да наблегнат на образованието и на устрема към по-високи резултати от образователния развой. Премахването на таксите за всички, ведно със опазване на правилото на финансиране " парите следват студента “, ще утежни в допълнение подбора и качеството на образование и ще усили производството на ненужни " експерти “.
4. Не на последно място - висшите учебни заведения изискват обилни финансови запаси за поддръжка на инфраструктура, образование, научни проучвания, привличане на висококачествени преподаватели и други действия. Фактори, които също са свързани с повишение на качеството на образователния развой. Ако таксите бъдат изцяло отстранени, университетите могат да изпитат усложнения в обезпечаването на задоволителни средства за своите потребности, както и ще зависят напълно от една или друга политическа воля. Съответно сега се предлага един законово обезпечен доход да бъде сменен с компенсаторен механизъм, който ще зависи от благосклонностите на съответния министър към избрани ректори или висши учебни заведения. Ние считаме, че следва автономията на висшите учебни заведения да бъде лимитирана, само че не и по този метод. Възможно е увеличението на броя на студентите без такси да докара до дефицит на средства за поддръжка на студентите като стипендии, научни планове, менторство и други просветителни и кариерни благоприятни условия, като се има поради че средствата за отплата на таксите не са планувани в сегашния бюджет. Не е ясно от кое място ще бъдат взети тези 150 млн. лева, които ще се обезпечат от Министерския съвет.
Считаме, че изложените причини ясно акцентират, че премахването на таксите във висшите учебни заведения ще докара до повече отрицателни последствия както за българската стопанска система, по този начин и като обществен резултат. АИКБ упорства заложените промени в Закона за висшето обучение да бъдат оттеглени и да се започва полемика за подготовката на ясна и цялостна визия за развиване на образованието. В тази тенденция ние вършим първата крачка, като през месец май ще организираме кръгла маса по проблемите на образованието, в границите на която чакаме да намерим съответни решения на прекомерно наболели проблеми в тази сфера.
АИКБ за следващ път показва, че е нужна цялостна и добре премислена промяна на система на образованието, даже това да включва непопулярни ограничения. Тази промяна следва да стартира от най-ниските степени на обучение и да доближи до най-високите такива. Крайно време е да се изведат наболелите проблеми и ясно " да бъдат поставени на масата “ и да се работи по тях взаимно с всички заинтригувани страни. Следва да се уточняват механизмите " парите следват ученика/студента “, належащо е повече кариерно насочване, повишение на качеството на образованието и обвързването му с пазара на труда. В момента се прави поредна крачка обратно от всичко реализирано през последните пет години. Трябва да сме наясно, че няма " безвъзмезден обяд “ и решенията, които вземаме в този момент, ще предопределят бъдещото на българската стопанска система.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ