АИКБ иска вето от президента за закона за горивата
Асоциацията на индустриалния капитал в България приканва президента Румен Радев да наложи несъгласие на новия закон за горивата. От работодателската организация считат, че признатият лимитира пазара на горива единствено до огромните търговци и дава очевидни благоприятни условия за реализиране на репресивни ограничения по отношение на останалите (основно дребни предприятия). Работодателите са безапелационни, че законът основава монополизация на пазара и убива излишно конкуренцията.
"В последните години се направиха голям брой нормативни промени, които целяха точно контролиране и повишение на контрола при продажбата на горива. На търговците бяха наложени отговорности за даване на банкови гаранции, за техническо застраховане с измервателни и контролни средства, намиращи се под директно наблюдаване от Националната организация за приходите. Същевременно против България има открита наказателна процедура във връзка условията за даване на банкова гаранция за бъдещи данъчни отговорности – непозволено наложено законово обвързване на търговците на горива ", изясняват работодателите.
Припомняме, че точно законът за горивата докара до раздор в Обединените патриоти преди седмица. Срещу поправките се разгласи вицепремиерът Валери Симеонов, а техен вносител е депутатът от Вътрешна македонска революционна организация и някогашен заместник-директор на митниците Емил Димитров. Още тогава Симеонов разгласи текстовете за лобистки, само че останалите депутати в коалацията поддържаха измененията.
Със закона за горивата се вкарва най-малък уставен капитал и най-малък потенциал на складовете на компаниите, занимаващи се с доставка на горива. Също по този начин се основава и указател на компаниите в сектора.
"Без публично разискване министърът на финансите със заповед дефинира горивата като стока с висок фискален риск и през последната година търговците на горива са подложени на непрестанни инспекции, блокиране на горива поради минимални настоящи данъчни отговорности на клиентите им, които безусловно са изнудвани да заплащат настоящи, а не просрочени или открити с влезнал в действие административен акт данъчни отговорности ", считат от АИКБ.
Ето и цялата позиция на работодателите:
ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ,
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Упражняване на пълномощие по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
С актуалното предложение показваме недоволството на нашите членове – браншови организации и търговци от голям брой стопански действия, чиито законни ползи ще бъдат безпричинно наранени от признатия Закон за административното контролиране на стопански действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис.
Приетият Закон за административното контролиране на стопански действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис лимитира пазара на горива единствено до огромните търговци и дава очевидни благоприятни условия за реализиране на репресивни ограничения по отношение на останалите (основно дребни предприятия). В последните години се направиха голям брой нормативни промени, които целяха точно контролиране и повишение на контрола при продажбата на горива. На търговците бяха наложени отговорности за даване на банкови гаранции, за техническо застраховане с измервателни и контролни средства, намиращи се под директно наблюдаване от Националната организация за приходите. Дори към сегашния миг продължава въвеждането на спомагателни контролни системи и замяна на съществуващите отчетни средства по реда на Наредба Н-18/13.12.2006 година за вписване и отчитане на продажби в комерсиалните обекти посредством фискални устройства. Същевременно против България има открита наказателна процедура във връзка условията за даване на банкова гаранция за бъдещи данъчни отговорности по член 176в от Закона за налога върху добавената стойност – непозволено наложено законово обвързване на търговците на горива.
Този закон по едно и също време с обезпечената монополизация на пазара основава ненужни и убиващи конкуренцията регулации:
Въвеждат се условия за най-малък уставен капитал, избрани без законова, икономическа или каквато и да било друга логичност и обосновка. Всякакво сходно условие лимитира достъпа до пазара на стопански субекти и изключително на новосъздадени такива. Създава се неравнопоставеност на огромни и дребни предприятия. Освен нееднаквото и дискриминационно отнасяне на стопански оператори, сходно „ решение “ е директно нарушаване на член 19, алинея 1 от Конституцията на Република България, който прогласява свободната стопанска самодейност, тоест страната по принцип да не се намесва в комерсиалните взаимоотношения, а когато такава интервенция е нужна – да бъде сведена до съответно минимално ниво. След присъединението на България към Европейския съюз законодателството ни бе задължено да се хармонизира и в посока на последователно понижаване и отпадане на административните регулации и спънки пред свободната стопанска самодейност. Законът е за административното контролиране на стопански действия, което единствено по себе си е тъкмо назад на правото на такава самодейност. Регулацията е неоправдана и във всеки случай – прибързана и голословна.
Въвежда се условие за най-малък потенциал на складовите стопанства, което не е обусловено от никакви законови и логичен условия или търговски практики и съставлява нарушаване на член 19, алинея 2 от Конституцията на Република България, съгласно който „ Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност “. В случая се основава опция за ограничение на пазара единствено до едрия бизнес, за актуалните търговци на едро на горива, членове на една избрана асоциация, които само имат хранилища с сходна съдържимост, и се основават неоправдани спънки за всички други оператори, до степен да ги заличат от пазара.
Нарушен е и член 19, алинея 3 от Конституцията на Република България, доколкото с признатия закон освен не се закрилят вложенията и стопанската активност на български и задгранични жители и юридически лица, само че и се основават голям брой благоприятни условия за рестрикции, преустановяване и лишаване на бизнес.
Законът утвърждава нерационално огромни наказания – конфискация на имущество без значение чия благосъстоятелност е, което е жестоко нарушаване на член 17, алинея 3 от Конституцията на Република България, съгласно който частната благосъстоятелност е неприкосновена. При нарушаване на новоприетия закон от страна на наемател ще се конфискува имуществото на наемодателя му, без последният да има някаква виновност.
За регистрация в новосъздадения от закона указател е належащо даването на банкова гаранция за застраховане на бъдещи нарушавания от субекта. За същото нещо е наказателната процедура против страната ни за условията на член 176в ЗДДС, чието деяние все пак към момента не е анулирано.
Изискванията за най-малък уставен капитал и най-малък складов размер опонират и на Закона за защита на конкуренцията, защото лимитират свободната конкуренция.
Без публично разискване министърът на финансите със заповед дефинира горивата като стока с висок фискален риск и през последната година търговците на горива са подложени на непрестанни инспекции, блокиране на горива поради минимални настоящи данъчни отговорности на клиентите им, които безусловно са изнудвани да заплащат настоящи, а не просрочени или открити с влезнал в действие административен акт данъчни отговорности.
Държавата и понастоящем разполага с задоволително механизми за управление на участниците в пазара на горива. Съществуват редица структури, в чиито пълномощия е реализирането на надзор – Национална агенция за приходите, Агенция „ Митници “, Държавна организация за метрологичен и механически контрол, Икономическа полиция, Пожарна, РЗИ и прочие и съгласно нас не е нужен специфичен закон, с цел да могат контролните органи да реализират функционалностите си и да реализират предварителна защита против контрабандата.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Всичко изложено ни стимулира да се обърнем към Вас с апел да упражните пълномощието си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като върнете напълно закона в Народното събрание за ново разискване.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
"В последните години се направиха голям брой нормативни промени, които целяха точно контролиране и повишение на контрола при продажбата на горива. На търговците бяха наложени отговорности за даване на банкови гаранции, за техническо застраховане с измервателни и контролни средства, намиращи се под директно наблюдаване от Националната организация за приходите. Същевременно против България има открита наказателна процедура във връзка условията за даване на банкова гаранция за бъдещи данъчни отговорности – непозволено наложено законово обвързване на търговците на горива ", изясняват работодателите.
Припомняме, че точно законът за горивата докара до раздор в Обединените патриоти преди седмица. Срещу поправките се разгласи вицепремиерът Валери Симеонов, а техен вносител е депутатът от Вътрешна македонска революционна организация и някогашен заместник-директор на митниците Емил Димитров. Още тогава Симеонов разгласи текстовете за лобистки, само че останалите депутати в коалацията поддържаха измененията.
Със закона за горивата се вкарва най-малък уставен капитал и най-малък потенциал на складовете на компаниите, занимаващи се с доставка на горива. Също по този начин се основава и указател на компаниите в сектора.
"Без публично разискване министърът на финансите със заповед дефинира горивата като стока с висок фискален риск и през последната година търговците на горива са подложени на непрестанни инспекции, блокиране на горива поради минимални настоящи данъчни отговорности на клиентите им, които безусловно са изнудвани да заплащат настоящи, а не просрочени или открити с влезнал в действие административен акт данъчни отговорности ", считат от АИКБ.
Ето и цялата позиция на работодателите:
ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ,
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Упражняване на пълномощие по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
С актуалното предложение показваме недоволството на нашите членове – браншови организации и търговци от голям брой стопански действия, чиито законни ползи ще бъдат безпричинно наранени от признатия Закон за административното контролиране на стопански действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис.
Приетият Закон за административното контролиране на стопански действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис лимитира пазара на горива единствено до огромните търговци и дава очевидни благоприятни условия за реализиране на репресивни ограничения по отношение на останалите (основно дребни предприятия). В последните години се направиха голям брой нормативни промени, които целяха точно контролиране и повишение на контрола при продажбата на горива. На търговците бяха наложени отговорности за даване на банкови гаранции, за техническо застраховане с измервателни и контролни средства, намиращи се под директно наблюдаване от Националната организация за приходите. Дори към сегашния миг продължава въвеждането на спомагателни контролни системи и замяна на съществуващите отчетни средства по реда на Наредба Н-18/13.12.2006 година за вписване и отчитане на продажби в комерсиалните обекти посредством фискални устройства. Същевременно против България има открита наказателна процедура във връзка условията за даване на банкова гаранция за бъдещи данъчни отговорности по член 176в от Закона за налога върху добавената стойност – непозволено наложено законово обвързване на търговците на горива.
Този закон по едно и също време с обезпечената монополизация на пазара основава ненужни и убиващи конкуренцията регулации:
Въвеждат се условия за най-малък уставен капитал, избрани без законова, икономическа или каквато и да било друга логичност и обосновка. Всякакво сходно условие лимитира достъпа до пазара на стопански субекти и изключително на новосъздадени такива. Създава се неравнопоставеност на огромни и дребни предприятия. Освен нееднаквото и дискриминационно отнасяне на стопански оператори, сходно „ решение “ е директно нарушаване на член 19, алинея 1 от Конституцията на Република България, който прогласява свободната стопанска самодейност, тоест страната по принцип да не се намесва в комерсиалните взаимоотношения, а когато такава интервенция е нужна – да бъде сведена до съответно минимално ниво. След присъединението на България към Европейския съюз законодателството ни бе задължено да се хармонизира и в посока на последователно понижаване и отпадане на административните регулации и спънки пред свободната стопанска самодейност. Законът е за административното контролиране на стопански действия, което единствено по себе си е тъкмо назад на правото на такава самодейност. Регулацията е неоправдана и във всеки случай – прибързана и голословна.
Въвежда се условие за най-малък потенциал на складовите стопанства, което не е обусловено от никакви законови и логичен условия или търговски практики и съставлява нарушаване на член 19, алинея 2 от Конституцията на Република България, съгласно който „ Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност “. В случая се основава опция за ограничение на пазара единствено до едрия бизнес, за актуалните търговци на едро на горива, членове на една избрана асоциация, които само имат хранилища с сходна съдържимост, и се основават неоправдани спънки за всички други оператори, до степен да ги заличат от пазара.
Нарушен е и член 19, алинея 3 от Конституцията на Република България, доколкото с признатия закон освен не се закрилят вложенията и стопанската активност на български и задгранични жители и юридически лица, само че и се основават голям брой благоприятни условия за рестрикции, преустановяване и лишаване на бизнес.
Законът утвърждава нерационално огромни наказания – конфискация на имущество без значение чия благосъстоятелност е, което е жестоко нарушаване на член 17, алинея 3 от Конституцията на Република България, съгласно който частната благосъстоятелност е неприкосновена. При нарушаване на новоприетия закон от страна на наемател ще се конфискува имуществото на наемодателя му, без последният да има някаква виновност.
За регистрация в новосъздадения от закона указател е належащо даването на банкова гаранция за застраховане на бъдещи нарушавания от субекта. За същото нещо е наказателната процедура против страната ни за условията на член 176в ЗДДС, чието деяние все пак към момента не е анулирано.
Изискванията за най-малък уставен капитал и най-малък складов размер опонират и на Закона за защита на конкуренцията, защото лимитират свободната конкуренция.
Без публично разискване министърът на финансите със заповед дефинира горивата като стока с висок фискален риск и през последната година търговците на горива са подложени на непрестанни инспекции, блокиране на горива поради минимални настоящи данъчни отговорности на клиентите им, които безусловно са изнудвани да заплащат настоящи, а не просрочени или открити с влезнал в действие административен акт данъчни отговорности.
Държавата и понастоящем разполага с задоволително механизми за управление на участниците в пазара на горива. Съществуват редица структури, в чиито пълномощия е реализирането на надзор – Национална агенция за приходите, Агенция „ Митници “, Държавна организация за метрологичен и механически контрол, Икономическа полиция, Пожарна, РЗИ и прочие и съгласно нас не е нужен специфичен закон, с цел да могат контролните органи да реализират функционалностите си и да реализират предварителна защита против контрабандата.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Всичко изложено ни стимулира да се обърнем към Вас с апел да упражните пълномощието си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като върнете напълно закона в Народното събрание за ново разискване.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ