Асоциацията на индустриалния капитал в България скочи срещу неконтролираното увеличение на бюджетните разходи и дефицит
Според показаната информация на конференцията, извършена от заместител министър-председателя и министър на финансите госпожа Людмила Петкова на 04.10.2024 година, по отношение на подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 година и бюджетната процедура за 2025 година се чака доста нарастване на бюджетните разноските, изключително в сферите на възнагражденията на заетите лица в обществения бранш и на обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число пенсиите.
Наблюдава се експоненциален растеж на разноските за личен състав, които от 14,6 милиарда лв. за 2022 година се възнамерява да доближат 18,0 милиарда лв. през 2024 година – нарастване, надхвърлящо 23%. Паралелно с това отчитаме още по-драстично повишаване в областта на обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число пенсии. Тук виждаме скок от 25,7 милиарда лв. за 2022 година до предстоящи 34,9 милиарда лв. за 2024 година, което съставлява растеж от близо 36%.
Особено обезпокоителен е фактът, че тези непропорционални нараствания се осъществят в подтекста на относително умерена инфлация, само че при продължаващ спад на индустриалното произвеждане. За интервала януари 2023 година – август 2024 година кумулативната инфлация е едвам 4.5%. Следователно – налице е забележителен действителен растеж както на разноските за личен състав, по този начин и за пенсии и обществени прехвърляния, който неведнъж надвишава инфлационните равнища, при задълбочаваща се рецесия в действителния бранш в Европейски Съюз и България.
Тази наклонност поражда съществени въпроси по отношение на устойчивостта на обществените финанси и евентуалното влияние върху конкурентоспособността на българската стопанска система в средносрочен и дълготраен проект.
Темпът на повишаване на бюджетните разноските доста изпреварва този на приходите. Прогнозите сочат към нов недостиг от 11.9 милиарда лв. за 2025 година, който, добавен към планувания недостиг за 2024 година от 6.2 милиарда лв.., образува евентуален бюджетен недостиг от 18.1 милиарда лв. за идната година, идващ 9% от Брутният вътрешен продукт. Тази прогноза е извънредно тревожна и обрисува риск от неустойчива фискална серпантина, застрашаваща макроикономическата непоклатимост и средносрочния и дълготраен стопански напредък на страната.
Наложителна е незабавна проверка на бюджетните цели и въвеждане на строги ограничения за фискална консолидация, с цел да се предотврати евентуална финансова и икономическа рецесия с тежки последствия за бизнеса и обществото.
АИКБ приканва бъдещите народни представители в 51-то Народно заседание на Република България и държавното управление (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплинираност и да подхващат ограничения за преодоляване на растящия бюджетен недостиг, като за бюджетната 2025 година „ замразят “ възнагражденията и съкратят с 20% заетите лица в обществения бранш, както и да „ замразят “ пенсиите и разноските в бранш „ Отбрана и сигурност “ на така и така свръхвисокото им ниво и като дял от Брутният вътрешен продукт, и като благоприятни условия на страната. Остро се противопоставяме на всевъзможни опити за задръстване на дупки в бюджета, породени от безконтролно харчене на пари, които не сме изработили, с повдигане на налози за хората и предприятията!
Само посредством отговорно и дисциплинирано дейно и ефикасно ръководство на обществените финанси, в контраст на предизборния популизъм и пазаруване на гласове „ на едро “ за сметка на възходящ бюджетен недостиг, може да се подсигурява сполучливото присъединение на страната към еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, резистентен растеж в стопанската система и оттова – резистентен растеж на действителните приходи и стандарт на живот. АИКБ упорства народните представители и държавното управление да работят уверено, с цел да предотвратят задълбочаването на фискалните несъответствия и риска от финансова и икономическа рецесия.
