От АЕЖ отново изразиха съмнения към Закона за личните данни, поискаха гаранции
Асоциацията на европейските журналисти-България ще следи въздействието на Закона за персоналните данни върху правото на изложение, оповестяват от АЕЖ.
„ В окончателния вид на закона останаха 10 критерия, с които публицистите, писателите и научните служащи би трябвало да се преценяват в работата си. Въпреки отпадналото условие тези критерии да се ползват кумулативно, а експлицитното изтъкване, че би трябвало да бъдат съгласуван единствено относимите към всеки съответен случаи, считаме, че това условие основава предпоставки за цензура и автоцензура при публицистите “, оповестяват от АЕЖ-България.
Според Асоциацията плануваните санкции на стойност от до 5000 лева биха могли да имат вцепеняващ резултат върху свободата на изложение, а също по този начин биха могли да се употребяват от страната в лицето на Комисията за отбрана на персоналните данни за принуда над неуместни медии и публицисти.
„ Оценяваме уверенията, които получихме от ръководителя на Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред и водач на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и от ръководителя на комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов, че въпросните критерии по своя план не са надзорен лист и никой публицист или медия няма да бъдат обект на напън чрез тях, само че считаме, че сходни устни задължения не са задоволителни, с цел да внесат успокоение в гилдията “, показват от АЕЖ.
„ Намираме, че би било подходящо Конституционният съд да се произнесе по отношение на сходството на промените в Закона за персоналните данни с Конституцията и бихме внесли мнение, ако тази инстанция бъде сезирана от някой от имащите право на това. Заявка, че Конституционният съд ще бъде сезиран от една пета от депутатите, пред нас пое Корнелия Нинова на срещата, която организирахме с нея като ръководител на парламентарна група. Конституционният съд би могъл да бъде сезиран по този въпрос и от други институции, посочени в Конституцията “, означават от Асоциацията.
От АЕЖ декларират, че чакат спомагателни гаранции по отношение на използването на Закона и помиряването на правото на отбрана на персоналните данни с правото на свободно изложение в подзаконови нормативни актове. „ Ще продължим да следим за салдото сред двете права и ще реагираме, в това число и с известяван на интернационалните си сътрудници, в случай че установяваме, че отбрана на персонални данни се употребява за непозволен напън над публицисти “, показват от Асоциацията.
Припомняме, че Народното събрание преодоля ветото на президента върху част от Закона за персоналните данни. Държавният глава върна за ново разискване част от промените след апел на Асоциацията на европейските публицисти - България и други организации, които считат, че въпросните законови текстове основават предпоставки за непозволено ограничение на свободата на изложение и биха могли да доведат до цензура и автоцензура.
„ В окончателния вид на закона останаха 10 критерия, с които публицистите, писателите и научните служащи би трябвало да се преценяват в работата си. Въпреки отпадналото условие тези критерии да се ползват кумулативно, а експлицитното изтъкване, че би трябвало да бъдат съгласуван единствено относимите към всеки съответен случаи, считаме, че това условие основава предпоставки за цензура и автоцензура при публицистите “, оповестяват от АЕЖ-България.
Според Асоциацията плануваните санкции на стойност от до 5000 лева биха могли да имат вцепеняващ резултат върху свободата на изложение, а също по този начин биха могли да се употребяват от страната в лицето на Комисията за отбрана на персоналните данни за принуда над неуместни медии и публицисти.
„ Оценяваме уверенията, които получихме от ръководителя на Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред и водач на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и от ръководителя на комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов, че въпросните критерии по своя план не са надзорен лист и никой публицист или медия няма да бъдат обект на напън чрез тях, само че считаме, че сходни устни задължения не са задоволителни, с цел да внесат успокоение в гилдията “, показват от АЕЖ.
„ Намираме, че би било подходящо Конституционният съд да се произнесе по отношение на сходството на промените в Закона за персоналните данни с Конституцията и бихме внесли мнение, ако тази инстанция бъде сезирана от някой от имащите право на това. Заявка, че Конституционният съд ще бъде сезиран от една пета от депутатите, пред нас пое Корнелия Нинова на срещата, която организирахме с нея като ръководител на парламентарна група. Конституционният съд би могъл да бъде сезиран по този въпрос и от други институции, посочени в Конституцията “, означават от Асоциацията.
От АЕЖ декларират, че чакат спомагателни гаранции по отношение на използването на Закона и помиряването на правото на отбрана на персоналните данни с правото на свободно изложение в подзаконови нормативни актове. „ Ще продължим да следим за салдото сред двете права и ще реагираме, в това число и с известяван на интернационалните си сътрудници, в случай че установяваме, че отбрана на персонални данни се употребява за непозволен напън над публицисти “, показват от Асоциацията.
Припомняме, че Народното събрание преодоля ветото на президента върху част от Закона за персоналните данни. Държавният глава върна за ново разискване част от промените след апел на Асоциацията на европейските публицисти - България и други организации, които считат, че въпросните законови текстове основават предпоставки за непозволено ограничение на свободата на изложение и биха могли да доведат до цензура и автоцензура.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ