Бизнесът се оплака на еврокомисаря по социални въпроси за минималната заплата
Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) сезира с писмо еврокомисаря по работни места и обществени въпроси Никола Шмит за (НС) от 1 февруари за метода за установяване на размера на минималната работна заплата.
Според работодателите плануваното годишно одобряване на минималното трудово заплащане от Министерския съвет (МС) в размер на 50% от междинната брутна работна заплата нарушава правото на Европейския съюз (ЕС).
Писмото е подписано от ръководителите на национално представителни работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Те декларират, че четирите организации ще подават по надлежния ред тъжба за нарушаване на правото на Европейски Съюз от страна на страна членка на Евросъюза и показват вяра Европейската комисия (ЕК) да предприеме публични дейности за привеждане на българското законодателство в сходство с европейското.
Заплаха за стопанската система виждат работодателите в новата формула за минималната заплата
Решението щяло да е задължение за управническите упоритости на множеството парламентарни групи
" В светлината на оповестеното на 25 януари 2023 година Съобщение на Комисията за подсилване на обществения разговор в Европейския съюз (СОМ 25.01.2023) 40 final) и плана на Препоръка на Съвета за подсилване на обществения разговор в Европейския съюз (COM(2023) 38 final), като работодателски организации, приети за представителните на национално ниво в Република България, показваме сериозна паника от последните промени в националното трудово законодателство, които са в несъгласие на Директива (ЕС) 2022/2041 на ЕП и на Съвета от 19 октомври 2022 година по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз ", се показва в писмото.
Работодателите изясняват, че на 1 февруари 2023 година Народно събрание е приело Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), обнародван в Държавен вестник на 10 февруари т.г., който планува Министерски съвет да дефинира минималната работна заплата за страната годишно в период до 1 септември на настоящата година, " в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. " Те прецизират, че избраната по този метод минимална заплата не може да е по-ниска от избраната за миналата година, според член 244 КТ. Работодателските организации показват също, че авансово изразената им позиция е била напълно подценена от Народното събрание. Не бил регистриран и обстоятелството, че по взаимно искане на обществените сътрудници в Министерството на труда и обществената политика (МТСП) е била образувана работна група за използване на европейската инструкция.
Според бизнеса законовите промени подменят задачите и духа на директивата и интернационалните стандарти в тази сфера, обезсмислят обществения разговор в региона на договарянето на минималната работна заплата и подкопават ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос.
Средната брутна заплата нараства с 16.6% в края на 2022 година по отношение на 2021 година
1 879 лева е междинната брутна месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 година
Работодателските организации систематизират и съответните нарушавания, които виждат в измененията в Кодекса на труда:
(1) Установената в КТ процедура за установяване и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи детайлите, посочени в основание (28) член 5, пар. 2 на Директивата; Не е регистрирано и въздействието върху МСП, съгласно основание 39, изискващо държавите-членки да заобикалят налагането на ненужни финансови ограничавания, " изключително, в случай че те пречат за основаването и развиването на МСП ". За да се реализира това, страните членки се предизвикват да оценят въздействието на своите ограничения за транспониране върху МСП, с цел да подсигуряват, че те не са непропорционално наранени.
В претекстовете на признатия законопроект категорично е записано, че се предлага " обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по Директивата за съответните минимални работни заплати на Европейския съюз. Според вносителите " за задачите на оценката на адекватността на минималните заплати директивата предлага държавите-членки да употребяват референтни стойности от 50 или 60 % от междинната брутна работна заплата ". Сочи се също, че е очакван двугодишен период за транспониране на директивата в националното законодателство, само че поради растящите цени и инфлацията е належащо по-бързото използване на директивата и съгласно вносителите няма никакво съображение за изчакване на периода за транспониране, изключително в частта й за минималната работна заплата.
(2) С признатия механизъм изцяло се обезсмисля ролята на обществените сътрудници по смисъла на съображения (6), (26) член 7 на Директивата, а точно:
избор и използване на критериите за установяване на нивото на законоустановената минимална работна заплата; избор и използване на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4 на Директивата, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати; актуализациите на законоустановените минимални работни заплати;
С признатия текст се дефинира резултата от използване на евентуални социално-икономически критерии, което изцяло обезсмисля тяхното разискване. Използва се единствено една от многото примерни референтни стойности, предложени от Директивата, освен това погрешно. Сравнява се минимална заплата с брутна междинна заплата, а не чиста с чиста или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен несъответстващо, т.к. с страната ни още съществува остатъка от плановата държавна стопанска система, административно въведени наложителни начисления за прослужено време, които в другите страни се дефинират с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в сходство с техните благоприятни условия.
КНСБ желае от бизнеса да вдигне заплатите
Синдикатите упорстват за растеж на възнагражденията от 15%
Бизнесът дефинира като обезпокоителен сигнал и друга част от претекстовете на признатия законопроект. Работодателите прецизират, че директивата изисква страните членки на Европейски Съюз да изготвят национални проекти за деяние на покритието на работната мощ с групово договаряне, в случай че то е под 80 %. Те допълват, че съгласно вносителите на измененията в КТ " в България груповото трудово договаряне е доста под 80 %, което значи, че би трябвало да се търсят способи (вкл. и законови) да се усили обсегът му ". Работодателските организации декларират, че законопроектът е признат в последния работен ден на 48-ото Народно заседание и в тази връзка имат съществени опасения , че при съставяне на новия парламент може да бъдат импортирани законодателни оферти, които още веднъж да отстраняват съществени правила на обществения разговор.
" Уважаеми комисар Шмит, имаме вяра, че с признатата законодателна смяна се нарушава правилото на непосредствена употреба на правото на Европейски Съюз , който дефинира автоматизираното преобразяване на нормите на Правото на Европейски Съюз след влизането им в действие в настоящо право, по отношение на всички субекти на това право. Въпросът за използване на правилото за непосредствена употреба на директивите е обяснен в делото C-129/96 Inter-Environment Wallonie, като след това в доказан и в редица други решение на Съда. Заключението на съда е, че до момента в който тече срокът за използване на инструкция, страните членки би трябвало да се въздържат да одобряват разпореждания, които могат да застрашат доста постигането на наставления от директивата резултат ", се показва още в писмото.
Работодателите също насочат молба службите на Европейската комисия да предизвикват диалози с представители на българската страна , в които да бъдат разяснени задачите и духа на Директивата 2022/2041 за съответни минимални работни заплати в Европейския съюз.
Според работодателите плануваното годишно одобряване на минималното трудово заплащане от Министерския съвет (МС) в размер на 50% от междинната брутна работна заплата нарушава правото на Европейския съюз (ЕС).
Писмото е подписано от ръководителите на национално представителни работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Те декларират, че четирите организации ще подават по надлежния ред тъжба за нарушаване на правото на Европейски Съюз от страна на страна членка на Евросъюза и показват вяра Европейската комисия (ЕК) да предприеме публични дейности за привеждане на българското законодателство в сходство с европейското.
Заплаха за стопанската система виждат работодателите в новата формула за минималната заплата
Решението щяло да е задължение за управническите упоритости на множеството парламентарни групи
" В светлината на оповестеното на 25 януари 2023 година Съобщение на Комисията за подсилване на обществения разговор в Европейския съюз (СОМ 25.01.2023) 40 final) и плана на Препоръка на Съвета за подсилване на обществения разговор в Европейския съюз (COM(2023) 38 final), като работодателски организации, приети за представителните на национално ниво в Република България, показваме сериозна паника от последните промени в националното трудово законодателство, които са в несъгласие на Директива (ЕС) 2022/2041 на ЕП и на Съвета от 19 октомври 2022 година по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз ", се показва в писмото.
Работодателите изясняват, че на 1 февруари 2023 година Народно събрание е приело Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), обнародван в Държавен вестник на 10 февруари т.г., който планува Министерски съвет да дефинира минималната работна заплата за страната годишно в период до 1 септември на настоящата година, " в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. " Те прецизират, че избраната по този метод минимална заплата не може да е по-ниска от избраната за миналата година, според член 244 КТ. Работодателските организации показват също, че авансово изразената им позиция е била напълно подценена от Народното събрание. Не бил регистриран и обстоятелството, че по взаимно искане на обществените сътрудници в Министерството на труда и обществената политика (МТСП) е била образувана работна група за използване на европейската инструкция.
Според бизнеса законовите промени подменят задачите и духа на директивата и интернационалните стандарти в тази сфера, обезсмислят обществения разговор в региона на договарянето на минималната работна заплата и подкопават ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос.
Средната брутна заплата нараства с 16.6% в края на 2022 година по отношение на 2021 година
1 879 лева е междинната брутна месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2022 година
Работодателските организации систематизират и съответните нарушавания, които виждат в измененията в Кодекса на труда:
(1) Установената в КТ процедура за установяване и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи детайлите, посочени в основание (28) член 5, пар. 2 на Директивата; Не е регистрирано и въздействието върху МСП, съгласно основание 39, изискващо държавите-членки да заобикалят налагането на ненужни финансови ограничавания, " изключително, в случай че те пречат за основаването и развиването на МСП ". За да се реализира това, страните членки се предизвикват да оценят въздействието на своите ограничения за транспониране върху МСП, с цел да подсигуряват, че те не са непропорционално наранени.
В претекстовете на признатия законопроект категорично е записано, че се предлага " обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по Директивата за съответните минимални работни заплати на Европейския съюз. Според вносителите " за задачите на оценката на адекватността на минималните заплати директивата предлага държавите-членки да употребяват референтни стойности от 50 или 60 % от междинната брутна работна заплата ". Сочи се също, че е очакван двугодишен период за транспониране на директивата в националното законодателство, само че поради растящите цени и инфлацията е належащо по-бързото използване на директивата и съгласно вносителите няма никакво съображение за изчакване на периода за транспониране, изключително в частта й за минималната работна заплата.
(2) С признатия механизъм изцяло се обезсмисля ролята на обществените сътрудници по смисъла на съображения (6), (26) член 7 на Директивата, а точно:
избор и използване на критериите за установяване на нивото на законоустановената минимална работна заплата; избор и използване на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4 на Директивата, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати; актуализациите на законоустановените минимални работни заплати;
С признатия текст се дефинира резултата от използване на евентуални социално-икономически критерии, което изцяло обезсмисля тяхното разискване. Използва се единствено една от многото примерни референтни стойности, предложени от Директивата, освен това погрешно. Сравнява се минимална заплата с брутна междинна заплата, а не чиста с чиста или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен несъответстващо, т.к. с страната ни още съществува остатъка от плановата държавна стопанска система, административно въведени наложителни начисления за прослужено време, които в другите страни се дефинират с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в сходство с техните благоприятни условия.
КНСБ желае от бизнеса да вдигне заплатите
Синдикатите упорстват за растеж на възнагражденията от 15%
Бизнесът дефинира като обезпокоителен сигнал и друга част от претекстовете на признатия законопроект. Работодателите прецизират, че директивата изисква страните членки на Европейски Съюз да изготвят национални проекти за деяние на покритието на работната мощ с групово договаряне, в случай че то е под 80 %. Те допълват, че съгласно вносителите на измененията в КТ " в България груповото трудово договаряне е доста под 80 %, което значи, че би трябвало да се търсят способи (вкл. и законови) да се усили обсегът му ". Работодателските организации декларират, че законопроектът е признат в последния работен ден на 48-ото Народно заседание и в тази връзка имат съществени опасения , че при съставяне на новия парламент може да бъдат импортирани законодателни оферти, които още веднъж да отстраняват съществени правила на обществения разговор.
" Уважаеми комисар Шмит, имаме вяра, че с признатата законодателна смяна се нарушава правилото на непосредствена употреба на правото на Европейски Съюз , който дефинира автоматизираното преобразяване на нормите на Правото на Европейски Съюз след влизането им в действие в настоящо право, по отношение на всички субекти на това право. Въпросът за използване на правилото за непосредствена употреба на директивите е обяснен в делото C-129/96 Inter-Environment Wallonie, като след това в доказан и в редица други решение на Съда. Заключението на съда е, че до момента в който тече срокът за използване на инструкция, страните членки би трябвало да се въздържат да одобряват разпореждания, които могат да застрашат доста постигането на наставления от директивата резултат ", се показва още в писмото.
Работодателите също насочат молба службите на Европейската комисия да предизвикват диалози с представители на българската страна , в които да бъдат разяснени задачите и духа на Директивата 2022/2041 за съответни минимални работни заплати в Европейския съюз.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ