.jpg?s=48461?12:04:28)
АИКБ обжалва в съда постановлението на МС за увеличението на минималната заплата
Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе тъжба до Върховния административен съд против Постановление № 359 на Министерския съвет, с което се усилва минималната работна заплата от 1 януари 2025 година Това оповестиха от пресцентъра на АИКБ.
АИКБ упорства постановлението да бъде анулирано, отбелязвайки, че то е незаконосъобразно. Асоциацията акцентира, че растежът на минималната работа заплата до 1077 лв. е утвърден, макар възраженията на едната от страните в обществения разговор и без да бъдат взети под внимание причините й.
Според АИКБ постановлението на Министерски съвет нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е утвърдила през 2018 година Конвенцията предлага при определянето на минималните заплати да се регистрират потребностите на служащите и техните фамилии, както и икономическите фактори и продуктивността на труда. Подходът, заложен в член 244 на Кодекса на труда, който е основа за приемането на Постановлението, освен не регистрира тези критерии, само че и отстрани ролята на обществените сътрудници в процеса.
От асоциацията показват, че постановлението и наредбите на Кодекса на труда, свързани с минималната работна заплата, не подхождат и на Директива (ЕС) 2022/2041, която изисква въвеждане на критерии, които отразяват покупателната дарба на минималната заплата и разпределението на приходите в страната, а не елементарна формула, основана на междинна брутна работна заплата, при което се съпоставят разнообразни и несъпоставими величини - съществена минимална с брутна междинна, също в нарушаване на Директивата. Игнорирането на тези условия лимитира опциите за съответна оценка на приходите и покупателната дарба на работещите, което е основно за устойчивото икономическо развиване.
От АИКБ са обезпокоени, че определянето на минималната работна заплата на база на примитивна и неверна формула вместо посредством действителна оценка на икономическите условия основава неподходящи последици за предприятията, изключително в браншове с ниска добавена стойност. Асоциацията счита, че растежът на МРЗ ще докара до стесняване на работните места и ще ограничи новите вложения, което ще засегне най-много дребния и междинен бизнес в страната. Те акцентират, че повишение на приходите на най-нискоквалифицираните работещи е голословно.
Асоциация на индустриалния капитал в България приканва за незабавна анулация на Постановлението и на член 244 от Кодекса на труда и за връщане към съответен обществен разговор. АИКБ показва подготвеност за съдействие с държавното управление и обществените сътрудници, с цел да се откри уравновесен метод за установяване на минималната заплата, който да бъде стопански резистентен, подтикващ качествената претовареност и в сходство с интернационалните стандарти.
АИКБ упорства постановлението да бъде анулирано, отбелязвайки, че то е незаконосъобразно. Асоциацията акцентира, че растежът на минималната работа заплата до 1077 лв. е утвърден, макар възраженията на едната от страните в обществения разговор и без да бъдат взети под внимание причините й.
Според АИКБ постановлението на Министерски съвет нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е утвърдила през 2018 година Конвенцията предлага при определянето на минималните заплати да се регистрират потребностите на служащите и техните фамилии, както и икономическите фактори и продуктивността на труда. Подходът, заложен в член 244 на Кодекса на труда, който е основа за приемането на Постановлението, освен не регистрира тези критерии, само че и отстрани ролята на обществените сътрудници в процеса.
От асоциацията показват, че постановлението и наредбите на Кодекса на труда, свързани с минималната работна заплата, не подхождат и на Директива (ЕС) 2022/2041, която изисква въвеждане на критерии, които отразяват покупателната дарба на минималната заплата и разпределението на приходите в страната, а не елементарна формула, основана на междинна брутна работна заплата, при което се съпоставят разнообразни и несъпоставими величини - съществена минимална с брутна междинна, също в нарушаване на Директивата. Игнорирането на тези условия лимитира опциите за съответна оценка на приходите и покупателната дарба на работещите, което е основно за устойчивото икономическо развиване.
От АИКБ са обезпокоени, че определянето на минималната работна заплата на база на примитивна и неверна формула вместо посредством действителна оценка на икономическите условия основава неподходящи последици за предприятията, изключително в браншове с ниска добавена стойност. Асоциацията счита, че растежът на МРЗ ще докара до стесняване на работните места и ще ограничи новите вложения, което ще засегне най-много дребния и междинен бизнес в страната. Те акцентират, че повишение на приходите на най-нискоквалифицираните работещи е голословно.
Асоциация на индустриалния капитал в България приканва за незабавна анулация на Постановлението и на член 244 от Кодекса на труда и за връщане към съответен обществен разговор. АИКБ показва подготвеност за съдействие с държавното управление и обществените сътрудници, с цел да се откри уравновесен метод за установяване на минималната заплата, който да бъде стопански резистентен, подтикващ качествената претовареност и в сходство с интернационалните стандарти.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ