Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и кандидатът за

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и претендентът за евродепутат Мария Габриел разискаха „ План от 10 точки за конкурентоспособна промишленост за устойчива Социална Европа “. Документът е направен от европейската секторна работодателска организация CEEMET, която дава работа на 49% от заетите в производството в Европейски Съюз. В началото на март, общото заседание на АИКБ поддържа напълно констатациите и предложенията в Плана.

„ За гласоподавателите позицията на претендентите за депутати по „ Плана от 10 точки “ сигурно ще бъде доста значим ориентир при взимането на дефинитивно решение за кого да гласоподават. От европейската промишленост - от металообработването, машиностроенето, електрониката, ИКТ и обвързваните с тях технологии зависи цялостното показване на целокупната стопанска система на Европейски Съюз. Всички желаеме доста повишение на средствата за обучение, по-добро опазване на здравето и по-високи пенсии. Въпросът е, че с цел да заделим тези средства, би трябвало да ги изработим. А това значи преди всичко повишение на продуктивността с общите старания на ръководещи, работодатели и служащи “, съобщи ръководителят на АИКБ Васил Велев.

Г-н Велев акцентира, че европейският обществен модел може да бъде поддържан единствено от конкурентоспособна в световен проект Европейска промишленост и напомни, че макар че в Европа живее 7% от международното население и се генерира 22% от международния Брутният вътрешен продукт, 28-те страни-членки правят 40% от обществените разноски в света. Той настоя за незабавни ограничения за справяне с дефицита на работна мощ в европейски мащаб посредством насочването на младежите към обучение и подготовка в областта на точните науки, математиката, инженерството, цифровите технологии и превръщането на професионалното обучение и образование в най-предпочитана опция за избор, в това число посредством европейска матура по математика и европейски стипендии за дефицитни специалности.

АИКБ от години сигнализира за все по-острия проблем с дефицита на човешки запаси и работи редовно за привеждане на план-прием в България в сходство с търсенето на пазара на труда, както и за повишение на привлекателността на специалности с основно за конкурентоспособността на България значение и предотвратяването на приключването на експерти зад граница. Тези извънредно значими промени обаче ще дадат резултат едвам след няколко години. От друга страна - демографската картина и трендове ясно демонстрират, че единственият реален метод за справяне с недостига е наемането на фрагменти от трети страни. За задачата може да се издава така наречен Българска карта /вместо Европейска Синя карта/, която да дава право за престояване и работа в страната за период от 5 години. Наблегна и на нуждата от съответни решения за справяне с дефицита на личен състав в България, чрез улеснено издаване на позволения за престояване и работа в страната посредством двустранни спогодби с трети страни и по-гъвкав пазар на труда.

Настоящият еврокомисар съобщи цялостната си поддръжка по огромна част от точките в Плана. По думите на Мария Габриел от извънредно значение е Европейски Съюз още веднъж да започва работа по реиндустриализация на Европа, с цел да може да не изостава и да бъде конкурентна на Съединени американски щати, Китай, Русия и Индия. Тя се разгласи и за по-малко регулации на равнище Европейски Съюз, като сподели, че ще работи за основаване на повече регламенти и по-малко наставления.

Според работодателската организация консултацията с промишлеността би трябвало да се трансформира в натурален инстикт на политиците на всички равнища и да служи за намиране на решения за проблемите на действителната стопанска система и нейните компании. Това ще подсигурява, че те са годни за световна конкуренция и обезпечават качествени работни места, финансирайки обществена Европа. Специално внимание в полемиката беше отделено и на нуждата от поощряване на МСП и използването на специфични ограничения за поддръжка, изключително във връзка с достъпа до финансиране и за посрещането на провокациите на цифровизацията. АИКБ изиска поддръжка за смяна на дефиницията за дребните и междинни предприятия на европейско равнище, която да дава отговор на новите стопански действителност. Заради актуалната формулировка постоянно МСП попадат отвън обсега на европейските стратегии, като единствено от България над 500 значими за страната ни предприятия са ощетявани.

АИКБ изиска бъдещите евродепутати да работят взаимно със обществените сътрудници за по-добро вложение на европейските фондове от идната Многогодишна финансова рамка, които да са ориентирани към начинания за придобиване на подобаващи умения в новите условия на трудовите пазари и условията на бизнеса. Те настояха за отчитане на мнението на бизнеса и на обществените сътрудници при определянето на целите за финансиране и за формулиране и използване на значими политики чрез взаимни дейности на обществените сътрудници.

Специален акцент по време на диалозите беше подложен върху участието на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Като специфичен представител на Европейска комисия в Г-20 Мария Габриел пое ангажимент да лобира пред представителите на двадесетте най-развити страни. По време на срещата бяха разисквани още опцията в България да бъде основан офис на Европейски орган по труда, финансови принадлежности на Европейски Съюз като InvestEU и Хоризонт Европа, свободната търговия, образованието и цифровизацията.