Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е ситуиран на 15 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по величина в региона след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са обособени села. По последни данни популацията на града се прави оценка на 49 510 души, което слага Асеновград на 19-то място по величина в страната.

Твърдица - ехтене от отминали столетия

 До 1934 година Асеновград се споделя Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος - Стенимахос. През 1934 година е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата цитадела, остаряла цитадела, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във значим боен пост в защитата на южните граници на Второто българско царство. Градът е прочут с многото си църкви, манастири и параклиси и постоянно е именуван Малкият Йерусалим. Известен е и като „ Градът на булчинските рокли “ заради огромния брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари. Градът е ситуиран в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния излаз от Родопите към Тракийската равнина. По тази причина община Асеновград реализира естествена връзка сред Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия минава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.

Отново към магнетичните Родопи - село Косово

Пампорово - перлата на Родопите

 Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има извънредно удобен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се вижда естественото събитие вечерник – лек вятър, който се появява привечер и стопира към 10 часа сутринта. Причината за неговото появяване е особеното нагряване на въздуха сред равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от аргументите Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да доближи до 4 – 5 км на север по течението на реката.

 На 30 км от града се намира скалният феномен Беланташ. Други естествени забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале хълм в землището на града. Лале хълм се намира югоизточно от града и е едно от дребното места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има повърхност два хектара, е оповестена за естествена забележителност през 1977 година Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „ Св. Трифон “, през местността „ Корудере “, преминаващ през няколко планински заслона и една хижа („ Момина сълза “) и достигащ, надлежно, до историческия лагер „ Гонда вода “, „ Безово “ или „ Добростан “. Интересен е панорамният планински път от местността „ Параколово “, по върха на билото на планината през параклиса „ Св. Илия “ до манастира „ Св. Петка “. Този маршрут се минава за към 2 часа и половина в едната посока. Общо казано, покрайнините на Асеновград са лесни и налични за туристически походи и в същото време дават на туристите извънредно красиви и живописни естествени гледки.

 В града не са намирани остатъци от примитивен живот, само че наоколо са открити няколко огнища от новокаменната епоха. Първите данни за заселване в района са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 m в основата, на ширина е 88 m и 5 m височина. В нея са открити хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е дребен мраморен кумир от неолита. Друга селищна могила е открита покрай село Руен (Паная или Богородично), на 5 km на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500 – 3000 година прочие Хр).

 В региона до железопътната гара в местността Керемидарницата в предишното са се издигали три могили, високи от 4 до 7 м. През 1956 година в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от каляска, останки от хамути и четири конски скелета. По всичко проличава, че на това място е бил заровен благороден тракиец. По откритите недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е осъществено по тракийски бит посредством изгаряне на покойника. В гробницата са открити бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях огромно усещане прави бронзовата патера, която е с обла ръкохватка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край – с релефно изображение на сатир. Патерата е добре непокътната. Освен тези предмети отвън гроба са открити и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и елементи от стъклени балсамарии. В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях – комплект от защитно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и откритите северно от Асенова цитадела тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.

 Асеновград е учреден през 7 век прочие Хр. под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа. Вероятно градът е учреден за да пази пътищата на юг и да сътвори опция за надзор на директната търговия към поречието на река Марица, там където е сегашен Пловдив. В черквата „ Богородица Балъклийка “ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер демонстрира божеството, държащо в едната ръка патера, а в другата – жезъл. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво – четириного животно. В Станимака е открит и различен релеф, отдаден на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „ Ефрат, наследник на Хиацинта, посвещава на Юпитер по подстрекателство на божеството след съновидение “.

Интерес провокират и двете каменни плочи, отдадени на висшия еврейски господ Яхве. Едната от тях, открита на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „ На висшия господ Яхве “. От Асеновград произлиза и мраморна плоча с размер 40/30 см с изображение на незнайна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата – жезъл. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) провидение.

 Средновековното име на Асеновград – Станимака (Станимахос) е упоменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател – грузинеца Григорий Бакуриани. Около разположената на 2 км южно от града Асенова цитадела са открити археологически находки от Средновековието – керамика, монети, домашни използва, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са открити, а единствено обособени фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или скотски претекстове, присъщи за Втората българска страна. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.

 В непосредственост до Асеновата цитадела се е намирало и античното крепостно населено място Петрич, наричано още Василикис. За съществуването му излиза наяве още веднъж от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се открива едвам през 1960 година при разкопки на равнища към шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат открити, тъй като в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да доставя крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.

 Станимака се загатва в летописа на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 г.), където крепостта се назовава Скрибенцион. Походът се води от немския император Фридрих Барбароса. През 1189 година той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват прилежащите на Пловдив обитаеми места, измежду които е и Станимака. Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за държател на Родопската област килъра на Асен I – Иванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се афишира за стопанин на региона, в която влиза и Станимака. Алексий III стартира война с него и при една от борбите обсажда и завладява крепостта Станимака, като пленява всички българи, които се намират вътре. Крепостта на града е възобновена от цар Иван Асен II. През интервала 1259 – 1344 година Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. През 1344 година при цар Иван Александър градът дружно с другите родопски замъци е включен в рамките на България. Смята се, че градът е превзет от османските турци през 1363 година или след Черноменската борба през 1371 година

 В първите епохи на османското господство градът е вакъфско населено място на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Това се удостоверява от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 година и на подробния указател на вакъфите на султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566) в Пловдивско от 1595 година, в който указател Асенонград се загатва под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен списък на Република Турция в Истабул. По време на кърджалийските безредици вначалото на 19 век градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града идват бежанци от Костурско, прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с положително око и даже се издействали пари от цариградските управляващи за изграждане на лична църква през 1765 година

 „ На една и половина левги от Филибе се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наименуван Кемер-кюпри. При входа на моста има хан и огромен кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслаждения на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива панорама към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е обитаем с българи и мюсюлмани. “ Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се трансформират в оръдия на гръкоманството. През 1881 година манастирът взема решение да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това желание обаче среща отпор. Започва развой, който трае 27 години и приключва с отменяне на молбата.

 Много от храмовете по това време се трансформират в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи използват гръцки език, толкоз повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 година стартира отпорът против Цариградската патриаршия – в Марашката махала на града се построява първата българска църква и българско учебно заведение. В помощ на станимачани против към момента мощната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци отпред с Георгаки Чалъкоглу. Гръкоманите работят със закани и понякога – с принуждение. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия отличник Стоян Апостолов (Пантата).

 През 1857 година станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и занапред осъзнават смисъла на черквите. Взето е решение в черквата „ Свети Атанас “ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е претрупан 22-годишен младеж – Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетели на пердах. Родолюбците също се присъединили и храмът бил потрошен. Най-ценните придобивки от битката против Цариградската патриаршия са двете български учебни заведения. През 1861 година българите от Бахча махала откриват също свое учебно заведение. Според свидетелства на посетили града през същата година американски мисионери, в него живеят 9 хиляди гърци, 100 турци и малко българи, като жителите са изключително враждебни към протестантите. Станимака категорично е изключен от фермана за основаването на Българската екзархия. До началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с към 9 хиляди души население. Затова, макар че в него е учреден революционен комитет през 1876 година, градът не взима интензивно присъединяване в революционните битки през Българското възобновление.

 Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 година от войните на генерал-майор Виктор Дандевил. След освобождението Станимака е дребен град, чието население се препитава най-вече от земеделие – винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града стартира да се изселва след антигръцките безредици в България през 1906 година Според отчет на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 година от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по формален път и 170 незаконно без паспорт. Изселването на гърците се ускорява след контрактувания продан на население сред България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата международна война. Тогава към 300 гръцки фамилии се заселват в обезбългарения Кукуш (Килкис), други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос, а някои – в днешния квартал на Драма Неа Стенимахос. Поради тази причина и през днешния ден Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.

10 архаични думи, чието значение вашите деца евентуално не знаят

 След Освобождението броя на българите в града стартира да нарства основно след заселване не българи от близките селища в Тракия и Родопите. В резултат на балканските войни и Първата международна война Асеновград приема огромен брой българи прогонени от днешна Северна Гърция, по този начин народностият състав на популацията и броя му се трансформира фрапантно в същото време.