Кола блъсна момиче на пътя, полицаи опитаха да ѝ вменят друга версия. Защо?
Асеновградчанка раздруса с искрено неуместна история. Но и някак действителна.
Младата жена показа, че през вчерашния ден е била блъсната от кола на пешеходна пътека. За благополучие не е потърпевша съществено, само че е била доста уплашена. Виновният водач слязъл от транспортното средство единствено, с цел да установи, че нищо ѝ няма. След това влиза в колата и потегля.
Теодора Гюллева подава сигнал на 112. От тук нататък историята замязва на сюжет от психотрилър. Момичето отива в полицията. Там е доведен водача, който се оказва непосредствен с множеството в сектора. На младото момиче се предлага малко по-различна от нейната версия, както и да се съгласи, че друго лице е било зад кормилото по време на случая.
Вижте цялостния роман на Теодора:
„ Колко доста труд, с цел да не ти пишат акт! Защо ли?!
Вчера, към 12:15 часа, ме блъсна кола на пешеходната пътека на кръговото против ресторат " Вокс ". Слава богу се разминах с лека телесна щета и доста стрес. Добре че понижи, с цел да види дали има коли в кръговото, само че не и за пресичащи хора. (Имам фотография на номера и колата, само че няма да я качвам тук, тъй като НЕ е благосъстоятелност на този, който шофираше.) Разбира се, водачът излезе от колата, с цел да ми каже да си потеглям, и че нищо ми няма. (А просто да се беше извинил и най-малко малко обърнал внимание дали съм добре след този потрес, намаше да се стига до тези разочарования).
Въпреки всичко не пиша обществено, с цел да се оплача, а с цел да изразя голямо отвращение към ИНСТИТУЦИЯТА, която трябваше да ми помогне.
Снимах колата и номера и незабавно звъннах на 112, откакто водачът си пое незабавно по пътя. С дамата от незабавната линия чакахме някой да вдигне от ИНСТИТУЦИЯТА, само че няколко пъти безрезултатно. Накрая ми споделиха да отида сама до там и да подам тъжба.
Така и направих. Всичко беше наред. Тръгнах към болничното заведение за обзор, само че ме повикаха назад, с цел да стана очевидец по какъв начин слагат акт на отговорния. Веднага отидох, даже видях по какъв начин го довеждат с кола на институцията.
ЗАПОЧВА ИНТЕРЕСНОТО...
Идва виновният, стартира да се прегръща с всеки като с първи другари, усмивки, мохабети. Уж ще съм очевидец, а внезапно ме помолиха да остана на открито. Излиза един от чиновниците и се пробва да ме обърка, безусловно, с цел да изляза аз отговорна, че НЕ съм пресякла на пешеходна пътека, че съм дала неправилно сведения и прочие Отказа се и се върна назад.
Минаха 15 минути и най-накрая ми споделят да вляза и " единствено да се разпишете ". Влизам аз удовлетворена, че са взели отношение за ПТП и въпреки всичко ще има поета отговорност.
Влизам си аз и внезапно ми показват НАПЪЛНО РАЗЛИЧЕН ЧОВЕК (на тип - от малцинствата), който се е признал за отговорен. Категорично уверен, че той ме е блъснал, че аз не съм го познала, че съм не запомнила. За пръв път срещам човек, който да ми се моли да подпиша да си поеме виновността. Веднага отхвърлям да подпиша, НО взимам акта да го прочета: акт за прекосяване погрешно през пешеходна пътека, като ПРЕДПОСТАВКА за ПТП - второто нещо, което ме раздруса.
1. Довеждат ти различен човек, който се признава за отговорен, а преди този момент с очите си видял по какъв начин идва същинският провинен.
2. Акт за причина към ПТП, а не за действително случило се ПТП.
След като заявих тези неща пред чиновниците, очевидно съумях да напрегна този, които се опита да обърка сведенията ми. Та като стартира да пита дали съм подала сигнал до 112, за какво не съм пристигнала с колата за спешна помощ, та по какъв начин ще потвърдя, че това не е индивидът, който ме е блъснал и прочие
След всички тези въпроси напълно ми стана ясно, че всичко ще се потули и си потеглих. Служителят даже не изчака да изляза, с цел да каже на индивида, които се представяше вместо отговорния: ето, всичко завърши, нищо няма да стане, умерено...
Да не не преставам да изяснявам по какъв начин на открито същият представител на малцинствата на няколко пъти пристигна да ме моли да се подпиша, че той бил отговорен. "
Младата жена показа, че през вчерашния ден е била блъсната от кола на пешеходна пътека. За благополучие не е потърпевша съществено, само че е била доста уплашена. Виновният водач слязъл от транспортното средство единствено, с цел да установи, че нищо ѝ няма. След това влиза в колата и потегля.
Теодора Гюллева подава сигнал на 112. От тук нататък историята замязва на сюжет от психотрилър. Момичето отива в полицията. Там е доведен водача, който се оказва непосредствен с множеството в сектора. На младото момиче се предлага малко по-различна от нейната версия, както и да се съгласи, че друго лице е било зад кормилото по време на случая.
Вижте цялостния роман на Теодора:
„ Колко доста труд, с цел да не ти пишат акт! Защо ли?!
Вчера, към 12:15 часа, ме блъсна кола на пешеходната пътека на кръговото против ресторат " Вокс ". Слава богу се разминах с лека телесна щета и доста стрес. Добре че понижи, с цел да види дали има коли в кръговото, само че не и за пресичащи хора. (Имам фотография на номера и колата, само че няма да я качвам тук, тъй като НЕ е благосъстоятелност на този, който шофираше.) Разбира се, водачът излезе от колата, с цел да ми каже да си потеглям, и че нищо ми няма. (А просто да се беше извинил и най-малко малко обърнал внимание дали съм добре след този потрес, намаше да се стига до тези разочарования).
Въпреки всичко не пиша обществено, с цел да се оплача, а с цел да изразя голямо отвращение към ИНСТИТУЦИЯТА, която трябваше да ми помогне.
Снимах колата и номера и незабавно звъннах на 112, откакто водачът си пое незабавно по пътя. С дамата от незабавната линия чакахме някой да вдигне от ИНСТИТУЦИЯТА, само че няколко пъти безрезултатно. Накрая ми споделиха да отида сама до там и да подам тъжба.
Така и направих. Всичко беше наред. Тръгнах към болничното заведение за обзор, само че ме повикаха назад, с цел да стана очевидец по какъв начин слагат акт на отговорния. Веднага отидох, даже видях по какъв начин го довеждат с кола на институцията.
ЗАПОЧВА ИНТЕРЕСНОТО...
Идва виновният, стартира да се прегръща с всеки като с първи другари, усмивки, мохабети. Уж ще съм очевидец, а внезапно ме помолиха да остана на открито. Излиза един от чиновниците и се пробва да ме обърка, безусловно, с цел да изляза аз отговорна, че НЕ съм пресякла на пешеходна пътека, че съм дала неправилно сведения и прочие Отказа се и се върна назад.
Минаха 15 минути и най-накрая ми споделят да вляза и " единствено да се разпишете ". Влизам аз удовлетворена, че са взели отношение за ПТП и въпреки всичко ще има поета отговорност.
Влизам си аз и внезапно ми показват НАПЪЛНО РАЗЛИЧЕН ЧОВЕК (на тип - от малцинствата), който се е признал за отговорен. Категорично уверен, че той ме е блъснал, че аз не съм го познала, че съм не запомнила. За пръв път срещам човек, който да ми се моли да подпиша да си поеме виновността. Веднага отхвърлям да подпиша, НО взимам акта да го прочета: акт за прекосяване погрешно през пешеходна пътека, като ПРЕДПОСТАВКА за ПТП - второто нещо, което ме раздруса.
1. Довеждат ти различен човек, който се признава за отговорен, а преди този момент с очите си видял по какъв начин идва същинският провинен.
2. Акт за причина към ПТП, а не за действително случило се ПТП.
След като заявих тези неща пред чиновниците, очевидно съумях да напрегна този, които се опита да обърка сведенията ми. Та като стартира да пита дали съм подала сигнал до 112, за какво не съм пристигнала с колата за спешна помощ, та по какъв начин ще потвърдя, че това не е индивидът, който ме е блъснал и прочие
След всички тези въпроси напълно ми стана ясно, че всичко ще се потули и си потеглих. Служителят даже не изчака да изляза, с цел да каже на индивида, които се представяше вместо отговорния: ето, всичко завърши, нищо няма да стане, умерено...
Да не не преставам да изяснявам по какъв начин на открито същият представител на малцинствата на няколко пъти пристигна да ме моли да се подпиша, че той бил отговорен. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ