Как кметът на Радомир Кирил Стоев забрави, че най-важното са хората
Асен Велев
Стефан Цанев в изявление по Българска национална телевизия пред „ Панорама “ споделя, че българите демонстрират най-голям дух и интензивност по време на иго – тогава даже и най-обикновените чорбаджии са давали пари за обучение, учебни заведения и читалища. А през днешния ден, в изискванията на народна власт и независимост, най-богатите измежду нас по-лесно подаряват средства за футболни клубове, в сравнение с за библиотеки и просвета.
Балкански празник на частна сцена събра хиляди в село Стефаново, община Радомир
В една елементарна събота, 28 юни 2025 година, в радомирското село Стефаново се случи нещо неизмеримо – същински балкански фолклорен фестивал, извършен не в общински салон или на площада, а в частен двор. Международният фолклорен фестивал „ Балкански казан “ се трансформира в ослепителен и запаметяващ се празник на балканските обичаи, изкуство и другарство.
Новоучреденият Център за обичаи и просвета „ Егреците “ – основан от локалните запалянковци Ани и Емил Николови – се трансформира в ново пространство за изкуство, съпреживяване и другарства. Групи и реализатори от България, Сърбия, Северна Македония, Хърватия, Гърция и Кипър се събраха, с цел да покажат националната си музика, танци и кулинарни обичаи.
Откриването на фестивала бе поверено на обичания артист и ефирен водещ Александър Александров-Алекс, който показа богата стратегия, включваща изложения, ателиета и доста музикални и танцови осъществявания.
Световно приетият италиански художник Албино Пити показва онлайн своето неповторимо течение експансионизъм и доста деца от публиката имаха опция да рисуват дружно с него картини, които си ги взеха за спомен от първото издание на фестивала.
Фотографът Яна Иванова подреди впечатляваща галерия със фотоси от интернационалните фестивали и събития, като фотоси от Международния фестивал на маскарадните игри „ Сурва “ в Перник, фрагменти от стилния подиум, младежкия фестивал „ Жреци на музите “.
Самодейци от НЧ " Напредък-1895 " Радомир демонстрираха своите умения за ръчно направени уникати – бижута, ратанови сувенири и плетени играчки. Цветелина Василева показа вкусни печива – зелници, погачи, баници. Айше Емин – лингвист и теолог, фен кулинар, създател на книга “36 предписания от кухнята на Айше ” с предписания от разнообразни култури – българска, арабска, европейска.
Сред гостите бяха регионалният шеф на Перник Людмил Веселинов и ръководителят на Общинския съвет на Радомир Светослав Кирилов. Певците Мая Нешкова, Кирил Икономов, Коцето Калки със брачната половинка му Мартина Табакова. Джина Иванова от „ Трамвай №5 “ и Джон от „ Кукери “ поздравиха присъстващите със свои осъществявания. Свилен Тодорински, Роман Гьолски и Георги Гьолски, създателят на паметната ария „ Рада Радомирка “, допълниха празничната атмосфера с достоверни фолклорни претекстове.
Специално внимание заслужиха домакините от отбор „ Етнофолк “, които научиха гостуващите групи на стъпките на танца „ Рада Радомирка “, трансформирайки сцената в място за културен продан и развлечение.
Вечерта бе увенчана с величествен церемония концерт, в който участваха интернационалните посетители от „ Чиче “ (Хърватия), „ Отекс Фолк “ (Северна Македония) и „ Цариброд “ (Сърбия), както и танцовата групировка на Памбос Агапиу – Los Pambos.
Участници във фестивала бяха:
- Мажоретен състав, денс групировка и фолклорна група към 13 ОУ „ Св. Св. Кирил и Методий “ – гр. Перник
- Крисия Мартинова
- Женска певческа група, детска певческа група „ Чучулига “, Ния Стехова, Сияна Веселинова, Вяра Зафирова, Ема Методиева – НЧ „ Напредък-1895 “ – Радомир
- Танцов състав към НЧ „ Христо Ботев – 1928 “ – с. Копаница
- Маргарита Зарева
- ДПЧ „ Ясно слънце “ – НЧ „ Христо Ботев – 1928 “ Радомир
- Ахинор Димитрова, Ема Пеева – лауреати на онлайн състезанието Е-Фест
- ДЮТА „ Искрица “ при НЧ „ Витоша “
- Сурвакарска група към НЧ „ Климент Охридски-1915 “ – с. Долни Раковец
Финалът на вечерта бе трогателен и прочувствен, като всички реализатори сплотиха сили в общо заключително осъществяване под умелото управление на Памбос Агапиу.
Фестивалът „ Балкански казан “, сбъднат с поддръжката на Национален фонд „ Култура “ и с медийното партньорство на уеб страницата „ Мироглед “, съумя да съчетае духовното, културното и общественото, трансформирайки се в същински образец за сплотяваща мощ на балканските обичаи и изкуство. Входът бе свободен за всички – жест към публиката и общността.
Духовните полезности против политическото безсърдечие
Докато политиците ни от София и Скопие до Брюксел, ежедневно се надвикват и разделят хората, на поляната в Стефаново поданици и посетители от целия Балкански полуостров се хванаха ръка за ръка и дружно запяха емблематичната ария „ Македонско девойче “. Какъв контрастност единствено! Една елементарна национална ария събра това, което високопоставените управници не съумяват.
Под сенките на вековните орехови дървета и под звуците на гайди и тъпани хората изпитаха това рядко възприятие на общественост и споделена наслада, което единствено сходни културни събития могат да дадат. Това не са просто занимания – това е духовна храна за душата на народа, образование в традиция и национализъм, мост сред генерации и етноси. Именно такива начинания крепят жива искрата на българщината и добросъседството на Балканите.
Организирането на интернационален фолклорен фестивал не става с махване на пръст. Зад „ Балкански казан “ стоят месеци твърдоглав труд и посвещение за подготовка и съгласуваност с десетки ансамбли и участници от няколко страни, обезпечаване на сцена, озвучаване, осветяване и логистика за многочислената аудитория, набиране на финансиране – в тази ситуация посредством извоюван план от Национален фонд „ Култура “ и обилни персонални вложения от уредниците, реклама и медийно отразяване и най-много доста обич към традициите и непринуден труд на десетки хора, работили безплатно за идеята.
Община Радомир получи наготово един приключен артикул – фестивал, който покачва нейния имидж, събира туристи и носи доходи на локалната общественост. Дойдоха посетители, разпространяваха името на Радомирска околия в народен и даже интернационален проект. И всичко това – без общината да вложи нито лев или учредителен запас. Достатъчно би било най-малко да се признаят напъните на хората, които подвигнаха това събитие. Един предвидлив кмет би прегърнал такава самодейност, би застанал паралелно до нейните уредници, с цел да покаже, че поддържа и цени духовното развиване на общината си. Уви, случи се противоположното.
Къде е кметът?
Този въпрос си задаваха мнозина на празника. Кирил Стоев – младият кмет на Радомир от ПП-ДБ остана в сянка, както физически, по този начин и в метафоричен смисъл. Никой не чу гласа му от сцената, никой не го видя измежду публиката. Дори един приветствен адрес не беше изпратен или най-малко някой заместител кмет. Преди време, треньорът на ФК „ Струмска популярност “ (радомирския футболен отбор) обществено благодари на Стоев, че бил персонално и на стадион ‘Бончук’ на последния им мач и че оказва помощ на тима „ от сърце “. Нищо неприятно няма в поддръжката за спорта – в противен случай, похвално е и това явно дава резултати.
Случаят с „ Балкански казан “ в Радомир оголва един по-голям проблем: неналичието на институционална поддръжка за културата на локално равнище. Не става дума единствено за този фестивал или единствено за този кмет. Става дума за разбирането какво прави една общественост жива и сплотена.
Когато хората влагат сърце и душа да основат нещо красиво и значимо, те чакат най-малко морална поддръжка от своите избраници във властта. Защото кметът не е единствено админ на бюджет и инфраструктура - той е и водач на общността, лицето на своя град. И когато този водач отсъства демонстративно от събития, които въодушевяват и радват народа, посланието към жителите е обезсърчително. Когато кметът на една община не откри време или предпочитание най-малко да поздрави събитието, в което хиляди негови съграждани и посетители вземат участие, това приказва за целите му и за полезностите, които (не) споделя.
В последна сметка, историята за „ Балкански казан “ в Стефаново ми остави горчив привкус паралелно с хубавите страсти. Горчивината е от осъзнаването, че тези, които сме избрали да ни водят, от време на време дотолкоз се вторачват в политически игри, статистики и персонален PR, че не помнят най-простата истина: най-важни са хората. Хората с техния дух, блян за наслада и другарство, с желанието им да се гордеят с корените и традициите си. Една вечер в дребното радомирско село Стефаново сподели какъв брой доста могат елементарните жители, когато се обединят към нещо свястно – без помощ „ от горната страна “. Представете си какъв брой повече би могло да се реализира, в случай че и институциите бяха подали ръка!
Балканският фестивал в Радомирско беше празник на духа, основан от народа за народа. Жалко е, че локалната власт не го видя. Но още по-жалко би било, в случай че ние – обществото – покорно приемем това равнодушие. Нужно е да подсещаме на властимащите на всички равнища, че техният първи дълг е към хората и тяхното благополучие. И да ценим тези събития и персони, които палят искрата на духовността – даже когато това става макар, а не с помощта на властта.
