Асен Блатечки е това, което беше Стефан Данаилов по соца

Асен Блатечки е това, което беше Стефан Данаилов по соца – решителен секссимвол. И той като учителя си Ламбо обаче не разчита единствено на обаянието си, а влага и гений и твърдоглав труд в функциите си на сцена и пред камера. Днес съвсем няма българин, който да не е гледал негови превъплъщения.

Репортер на „ Уикенд ” се свърза с 53-годишния актьор от „ Стъклен дом ”, „ Фамилията ”, „ Ягодова луна ” и „ Клетката ” и го разпита в детайли за най-новите му функции, една от които е в коледния филм „ Заведи ме у дома ”. Помоли го да повдигне и завесата на персоналния си живот, вследствие на което читателите ни ще научат дали с обичаната му Елеонора към този момент публично са съпрузи.

 

-  Асене, в края на ноември излезе коледният филм с ваше присъединяване „ Заведи ми у дома ”. Какво ви очарова в тази продукция?

- Филмът „ Заведи ме у дома ” е дебют на режисьора Мартин Геновски. Много е прелестен, хубаво се получи. Заснет е прелестно, наподобява красиво. И е с непредвиден край, поради което и аз се съгласих да вземам участие.

- Знаем, че сте цялостен с професионални задължения, само че въпреки всичко кажете къде другаде могат да ви гледат вашите фенове?

- Играя в 12-13 представления. Около 5-6 са спектаклите, на които съм режисьор. В момента преговарям пиесата „ Прецакани ”. Премиерата ще е на 17 януари в „ Сълза и смях ”. През март най-сетне ще излезе филмът, който очаквам от доста време – „ Залог ”. Той е дело на проф. Светослав Овчаров. С него ще се открие „ София филм фест ”. Играя Коста Паница, а Захари Бахаров е Стамболов. Заснехме и втори сезон на сериала „ Клетката ”, само че към този момент още нямам визия по кое време ще го програмират за ефир. Важното е, че ще бъде излъчен.

- Имате ли контузии от работата си? Използвате ли дубльор за фотоси?

- Имал съм някакви смешни контузии, не са били кой знае какво. Удрял съм се, порязвал съм се, само че одобрявам това за нещо напълно обикновено. Никога не съм си чупил нищо. Имам си дубльори, когато са доста рискови сцените. Продуцентите не ми позволяват да поемам опасности. Ако нещо може да заплаши живота ми или да ме извади за дълъг интервал от строя, ще им мъчно да си създадат кино лентата.

- Първият ви актьорски хонорар?

- 30 лв. за зрелище в Народния спектакъл. Бях първи курс във ВИТИЗ и Галин Стоев ме взе в „ Мяра за мяра ”. В основната роля беше Наум Шопов.

- Успешна ли беше за вас 2024 година? Какви са задачите ви за 2025-а?

- 2024-та беше хубава, даже доста. Имах и имам много работа. Всички сме здрави и нещата са окей - за мен това е най-важното. За следващата година ми се желае да съумея да докарам до дъно два кинопроекта, с които се занимаваме с другари от много време. Може да вляза и като продуцент в единия от филмите.

- Имате ли към този момент проекти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година?

- На Бъдни вечер и Коледа ще си бъда със фамилията. Дъщерята Катерина и синът Борил ще са при мен. Също и Сашко - синът на Ели. На Катя съм й взел подаръка, на Борил знам какъв ще е - той ми сподели какво желае и скоро ще го има. Купил съм подарък и за Сашко. Двамата с Борил са като братя. Изключително добре се схващат, в никакъв случай за нищо не са се карали, не имало никаква драма посред им. Жестока двойка са, всичко си разделят. След Рождество Христово ще изпратим децата при другите им родители, а двамата с Ели отиваме на топло, с цел да си отпочинем, да презаредим батериите и да посрещнем новата 2025 година.

- Интересите на децата ви какви са?

- Катерина има бакалавърска степен, приключи архитектура в Лондон. Сега се оглежда къде да направи магистратура. Борил учи в музикалното учебно заведение. В момента е в 4 клас. Никакви грижи не са ми създавали децата, доста са положителни.

- Постите ли преди Коледа и Великден?

- Не съблюдавам църковните пости. Подлагам се обаче веднъж-два пъти в годината на лековит апетит. В продължение на 24-25 дни се филтрирам. Така давам рестарт на организма си. Свалям доста килограми, само че след това се зареждам вярно и се усещам окей.

- Понякога желае ли ви се да изпушите още веднъж една цигара? Спортувате ли?

- Не желая да пуша. Цигарите съм ги хвърлил преди 5-6 година Бездимните ги отхвърлих преди година, от този момент въобще не съм посягал. Раздвижвам се с фитнес, бокс и карате. Вкъщи съм си провел мини фитнес и когато мога, спортувам.

- Случвало ли ви се е в миналото да пийнете алкохол и да шофирате?

- Никога! Не може и да ми се случи. Знам какъв брой е тъпа една такава постъпка за всички. Дори и да съм в кондиция за шофиране, не си разрешавам да сядам пил зад кормилото. Ще вземе да стане някоя пакост по друга причина и ще излезе, че е поради алкохола. Да не приказваме, че като пийнеш едно, две или три и се качиш в колата, това значи, че съзнанието ти е замъглено и не мислиш съответно. Не, не върша такива неща. По принцип рядко пия алкохол и в никакъв случай не пресилвам.

- Имате ли нарушавания като водач?

- О, имал съм доста. От година-две обаче нямам никакви - очевидно одъртявам. Преди са ме глобявали много за превишена скорост - 5-10 километра над избраната. В обитаеми места постоянно съм карал постепенно. Внимателен съм, тъй като не знам от кое място може да излезе някое дете. Не съм джигит на пътя.

- Остаряването тормози ли ви?

- Как ще ме тормози?! То си е нещо хубаво. Остаряваш, тъй като си жив. За страдание, има доста хора, които си отидоха млади от този свят.

- Наскоро сложихте жалейка във фейсбука си. Кого загубихте?

- Много непосредствен човек си отиде от този свят. Семеен другар. Много ми е мъчително.

- Когато загубите непосредствен, изпадате ли в меланхолия?

- Не бих споделил. Знам, че това е естественият път, че ни чака всички нас. Единственото несъмнено нещо на този свят е, че ще умрем. Да, боли доста при загубата на близки, само че продължаваш напред с мислите си за тези хора.

- Плачете ли?

- Не, и то поради татко ми. От дете ме е учил, че мъжете не плачат. Това е страшна тъпота, само че татко ми и дядо си бяха корави. Именно поради тяхното образование ми беше доста мъчно, когато взех решение да се занимавам с актьорство. Как да ми се отвори кранчето - да тръгнат сълзи от очите ми, поради роля?

- Вие, допускам, не учите Борил, че мъжете не трябва да плачат...

- Не, въобще. Уча сина си да бъде мъж, да е независим и свободен, доколкото е допустимо. Той си е още момченце, акълът му си е детски.

- Инат ли сте?

- О, да, заплашителен дебелоглав съм. За мен упорството в никакъв случай не е безсмислено. Когато знам, че съм прав за някакви работи, нищо не може да ме бутне.

- Какъв сте, когато сте влюбен?

- Де да знам. Сигурно по-лигав и прочувствен (смее се). Не съм сантиментален. Купувам цветя и дарове, само че никога на съм мъжът романтик. И на мен ми е готино, когато ме изненадват ненадейно, без мотив.

- Във фейсбук сте се отбелязал, че сте женен. Да ви честитим ли сватбата с Елеонора, или сте написал това, с цел да държите фенките на отдалеченост?

- Това си седи там, откогато имам фейсбук. Навремето го сложих, с цел да е ясно, че съм привързан и да се предпазя от досадни последователки. Не, не съм се оженил. Няма вест в това отношение.

- А след време ще минете ли под венчило?

- Де да знам. Може след време и да се реша на това, само че към този момент не съм. Никога не съм имал нищо срещу брака, просто не го разбирам. Какъв е смисълът двама души да се подписват, че са дружно? Само чисто стопански.

- След като се разшумя за злоупотребите на Левон Манукян с държавни пари за просвета, излезе информация, че вие имате контракт за основаване и разпространяване на 5 спектакъла с Борис Чакринов – починалия шеф на театъра в Бургас. За последния пък някои настояват, че бил в издънка с над 70 000 лв. за три представления. За тях трябвало да разгласи социална поръчка, само че не го е направил...

- Не го познавам това момче Левон, не съм го виждал даже. Само чаках някой да ме набеди, че съм взел участие в театрална спекулация, с цел да изляза обществено и да го направя на две стотинки. Грозно е това, което споделиха за Борето Чакринов. Не е злоупотребявал, мога да се подпиша под това. Аз самият в никакъв случай не съм вземал каквито и да било пари под масата. Как се прави държавна или социална поръчка, с цел да са ти цялостни залите и театърът ти да печели? И по какъв начин може да знаеш, че избрани представления ще ти изкарат 70 000 лв.? Не можеш да си сигурен, че хората ще ги харесат и ще влязат да ги гледат. Преди, когато Борето беше жив, го бяха захапали за какво не прави държавни поръчки за мен, за това, че съм изкарвал повече от 20 000 лв.. Тогава Борето им сподели: „ Не желая да ви обидя, само че държа Асен Блатечки да ми играе основна роля! Ако направя държавна поръчка, кой ще я завоюва? Аз желая него! ”. Някъде прочетох, че видите ли, до такава степен била стигнала наглостта на Борето, че той даже станал режисьор на тези постановки. Онзи, който беше писал текста, не знае, че шефът не получава хонорар за това, че слага в управлявания от него спектакъл. Борето в действителност пестеше пари на Бургаския спектакъл. А и тези неща, които в този момент разправят - че театърът бил зле, надали не пред банкрут... Това е цялостна, но цялостна нелепост.

- Защо не вярвате на изказванията, че театърът в Бургас е пред банкрут?

- Борето ми е казвал, че не е желал за всички представления дотация, а е имал това право. Парите са му стигали, с цел да си устоя театъра. Докато той беше шеф, постоянно е имало 13-а заплата и ДМС. Махна един интернационален фестивал в Бургас, тъй като предпочиташе да даде парите на хората, които работят при него, а не на тези, които ще дойдат от чужбина.

- Кога станахте другари с Борислав Чакринов?

- По времето, когато бях студент. Работя в театъра в Бургас от 2000 година Иван Добчев ме заведе там. Оттогава Борето всяка година ме канеше да играя. Той разбираше от спектакъл и направи доста за Бургаския. Много добър и благ човек, не би направил в никакъв случай никаква спекулация, сигурен съм в това. Боли ме за него.

- Някога замислял ли сте се да станете шеф на спектакъл?

- Никога не съм се замислял, не ми се занимава с такива неща. Ако се захвана с това, ще би трябвало да спра да играя, а не желая. Между другото, получавал съм доста предложения, само че съм ги отхвърлял. Когато Стефан Данаилов беше министър на културата, ми предложи да стана шеф на Сатиричния спектакъл. Любезно му отхвърлих и не считам, че съм сбъркал.

- Какво мислите за неотдавнашния митинг пред Народния спектакъл против спектакъла на Джон Малкович „ Оръжията и индивидът ”?

- Не съм гледал представлението и не мога да го разясня, само че ме беше позор поради тези пред театъра. Много тъп беше митингът на лумпените, които отидоха да се бият и да вършат зулуми. Ако се бяха поинтересували и попрочели, щяха да схванат какъв човек е Бърнард Шоу и на какви политически сили е симпатизирал. Плюс това, излиза, че ние можем да се бъзикаме със себе си, а някой различен – не. Защо, какъв е казусът? Толкова ли сме оскъдни и с ниско самочувствие, че да не можем да се присмеем над личните си тъпотии? Извинявайте, но в България към момента има къщи, в които тоалетните и баните са на открито. От друга страна считам, че шефът на Народния спектакъл, бидейки наясно каква е обстановката, можеше малко по-добре да планува нещата.