Артуро Видал е едно от големите нови попълнения на Барселона

Артуро Видал е едно от огромните нови попълнения на Барселона за сезона, безспорно най-популярното измежду тях, което пролича от посрещането му от барселонистите. Чилийският национал, който не крие враждебността си към Реал Мадрид след скандалните мачове с неговия Байерн (Мюнхен), посреща приключението на „ Камп Ноу” като задача за спечелването на титли. Срещна се с екипите на каталанските всекидневници „ Мундо Депортиво” и „ Спорт”, с цел да приказва за първите си дни в „ блауграна” съблекалнята и упоритостта си да завоюва Шампионската лига след изгубения край с Ювентус точно от Барса преди три години в Берлин.

- Наричат Ви Крал Артуро. Откъде се появи прякорът?

- Мисля, че си го завоювах на терена, в Италия. Името ми е Артуро и след доста битка, игра, победи, титли, борби си завоювах и добавката Крал.

- Сега би трябвало да го затвърдите и в Барса…

- Да, уповавам се да си го печеля и на „ Камп Ноу” – задачата ми е да бъда обичан тук. Затова пристигам, на това се надявам – да надвивам и да играя добре.

- Какви бяха първите Ви чувства в първите Ви седмици в съблекалнята и под управлението на Ернесто Валверде?

- Много наслада. Срещнах един превъзходен колектив, едно семейство, а тренировките бяха доста интензивни. Забелязва се, че Барса е тим с апетит за титли този сезон.

- Новите Ви съотборници посрещнаха ли Ви добре, с някой обред?

- Да, посрещнаха ме добре, усещам се вкъщи си. Съотборниците ми във всеки един миг се грижат едни за други.

- Центърът на терена е една от линиите с най-вече играчи в състава. Плашите ли се от конкуренцията за титулярното си място?

- Не, не се тревожа от нищо, още по-малко от това да се състезавам със съотборниците си и с други тимове на терена.

- Как разбрахте за интереса на Барса към Вас?

- Агентът ми го съобщи, той ми споделя всичко.



- Изненадахте ли се, че Барса Ви желае на 31 години?

- Не зная дали съм бил чак сюрпризиран, тъй като бях в Байерн и си вършех добре работата там. Всяка година след края на сезона се загатват доста тимове с интерес към мен и знаех, че в случай че не преставам да играя на върхово равнище, може всичко да се случи. Играл съм в Байерн и Ювентус, само че това е скок към най-хубавия тим на света и мисля, че съм си заслужил правото да съм тук и да осъществя фантазията си да печеля ШЛ.

- Наистина ли всичко се стече толкоз бързо, колкото остана като усещане?

- Нищо не става бързо в живота (б.и. – разсмива се). За всичко би трябвало да се работи, всичко си има своя процес… Разбира се, че не излизаше авансово по пресата. Истински положителната работа се прави в тишина.

- Детето Ви обаче Ви издаде…

- Да, ха-ха-ха… Моят наследник беше този, който приказва малко повече от нужното. Той е дете, следи какво се написа по обществените медии, доста ги гледа. В един миг трябваше да го укротявам и той стартира да си вади изводите.

- Да не го наказахте след това без десерт или Плейстейшън?

- Не, не…

- Кой от новите Ви съотборници Ви изненада най-вече от видяното в тренировките?

- Много одобрявам футбола, най-хубавите тимове в света, огромните шампионати, така че към този момент познавах наличното в Барселона качество от изгледаните мачове. Ясно е, че когато се изправиш против Лионел Меси, виждаш от първо лице, че той е най-хубавият от всички, само че когато тренираш с него и го гледаш ежедневно, виждаш откачени неща. Лионел е друг. Аз мога да му оказа помощ по доста способи, най-много като спечелвам топката и му я депозирам в основните моменти, с цел да вкарва доста голове. Трябва да се опитваме да се движим доста и да му предоставяме повече благоприятни условия за асистенции или голове.



- В първите Ви мачове като „ асулграна” Валверде Ви сложи като десен вътрешен халф. Кой е обичаният Ви пост?

- Играя отдясно, отляво, също и през центъра, самичък или в двойка пивоти… Никоя позиция не ми е неуместна в центъра на терена, просто се старая да оказвам помощ на тима си и да давам своя най-много всякога щом ми се гласоподава доверие да играя. Валверде желае от мен да съм доста концентриран в груповите придвижвания на тима – и на тренировките, и на мачовете; и в защитната, и в нападателната фаза.

- Някои споделят, че имате прекомерно силови характерности, с цел да се приспособите към футбола на Барса. Същото се говореше и за Паулиньо…

- Трябва да забележим по какъв начин ще се стече сезонът, само че не зная кой напълно силов футболист вкарва по 10-12 гола на сезон. Да, моята запазена марка е печеленето на топката, тактическата ми работа, бяговете от едното в другото наказателно поле и назад, само че съм кадърен да оказвам помощ на тима си също и с голове, когато ми се даде опция.

- Обичате ли да Ви назовават „ воин”?

- Да. Тези избрания са самопризнание за всичко реализирано от мен на всички места до момента и това ми харесва.

- Какви цели си поставихте за този сезон?

- Да печеля всичко – това е задачата. За това и пристигнах.

- Само за това ли?

- Е, също и да показва добре Чили и да се насладя на най-хубавия футбол.

- Кой трофей обаче Ви изпълва с най-голямо предпочитание?

- Този в Шампионската лига, несъмнено, само че защото съм в нов за мен тим, бих желал да печеля и шампионата. Зная, че Барселона е взимала купата доста пъти, но желая и аз да я подвигна над главата си. Искам да печеля всичко, тъй като има нови за мен титли, а фантазията ми е да побеждавам в ШЛ.



- Миналия сезон обаче се случи нещо необичайно в Рим против Рома и Барса се размина с този трофей…

- Не зная какво се е случило, тъй като не съм бил там, макар че е ясно, че се видя нещо необикновено и целият свят остана сюрпризиран.

- Доста се разясняваше след това, че на тима изцяло му е липсвал темперамент. С Артуро Видал на терена е немислимо да се случи нещо сходно, нали?

- Не зная дали щеше да се случи и с мен на терена, само че се надявам в този момент когато към този момент съм тук, в никакъв случай да не се случва.

- Споменахте Меси. С националния си тим го победихте на два финала за Копа Америка. Майтапите ли го по въпроса?

- Не, не, това са неща, които всеки пази за себе си. Бяха доста тежки, доста силови мачове. За нас, чилийците, бе чест да спечелим този шампионат, защото в никакъв случай преди не бяхме го правили. Естествено, насладата е голяма, само че, както самичък ми подсети, той пък ме е бил един път във край на ШЛ.

- Да поговорим за ВАР! Подкрепяте ли въвеждането на системата?

- Струва ми се за положително. Да, играта се понакъсва, само че за положително. Сега след гол би трябвало да си внимателен и да почакаш малко, преди да го отпразнуваш. Това чувство е доста изключително, но в края на краищата ще е за положително и ще е заслужено за всички.

- Щеше ли с ВАР Байерн да е финалист в ШЛ през 2017 година?

- Щеше да завоюва последните две издания на шампионата.

- Сиреч Мадрид не би ги спечелил…

- Да, не би.



- Какво Ви описа Клаудио Браво за Барса?

- Не съм по отношение на Клаудио и не сме говорили. С Алексис Санчес малко повече, само че се концентрирам повече в моята част – общуването с моите съотборници, моя отбор… А измежду съотборниците в националния си отбор приказвам с тези, които са ми най-близки. Тъй като не сме се събирали скоро, тъй като не участвахме на Мондиала в Русия, не съм приказвал с Клаудио.

- Славите се като конфликтна и скандална персона отвън терена? Тази известност оправдана ли е?

- Имал съм два казуса в Чили и поради тях към този момент съм изискал извинения. Да, явно сбърках – всички хора бъркат, но не съм конфликтен. Онези, които ме познават във всекидневна светлина, знаят, че съм доста радостен, доста спокоен човек, че обичам да се веселя на приятелите и фамилията си, да се дръзвам доста. Не съм по свадите. Случва се на терена да се вижда борбеният ми темперамент и като има след това някакъв проблем, хората поради това го уголемяват доста. Важното за мен е, че след всички проблеми съм успявал да се изправя още веднъж на крайници.

- Чили не беше на Мондиала, защото не можа да преодолее свръхтежката квалификационна фаза в Южна Америка. Предполагам обаче, че Вие сте следили турнира…

- Е, най-много мачовете от крайната му фаза. В началото по-малко следих групите, тъй като бях на почивка и се възползвах оптимално от дните си за отмора след толкоз доста години съвсем без такава опция. Откакто започнах в професионалния футбол, все получавах по 15 свободни дни, най-много до 20, тъй че се възползвах да си умря добре и да се възстановя изцяло от травмата си в коляното.

- От гледната точка на футболист хареса ли Ви видяното в Русия?

- Не доста. Мондиалът беше друг от всичко до момента, тъй като имаше доста затворили се откъм гърба тимове, търсещи контраатаката. Франция явно беше най-хубавият отбор, но въпреки всичко би ми харесало повече да завоюва някой, който търси повече офанзивата в мачовете си.

- Т.е. някой с игрови профил като на Барса ли?

- Да, повече като Барса.



- Освен в Чили, Вие сте играли професионален футбол също в Германия и Италия? Много ли е друг футболът в тези две страни?

- Да, това са два противоположни стила. В Италия всичко е доста тактическо, всичко се приготвя доста добре авансово и се оставя доста малко пространство. Отборите се затварят откъм гърба и е доста мъчно да се играе. В Германия играят по-отворено и тичат, до момента в който съдията не даде последния си сигнал – в 95-ата минута или когато там свири.

- Очаквате ли да откриете в испанската Лига вид игра, който повече да наподобява на срещнатия от Вас в Германия?

- Да, миля, че ще е по този начин, само че зная и че тук против Барселона болшинството тимове всекидневно ще се затварят откъм гърба, както към този момент стори Алавес.

- Какво бе да се играе под управлението на Джосеп Гуардиола в Байерн?

- За мен беше хубаво преживяване. Бях единствено една година с него, само че тя беше доста интензивна, тимът беше доста мощен и всички в него работеха на 100% на всяка подготовка. Цареше огромна наслада в отбора и прекарването ме беляза, с цел да продължа да раста като състезател.

- Не се колебая, че като почитател сте гледали Барса на Гуардиола. Това да го имате за треньор беше ли каквото си го представяхте?

- Да, знаех, че обича играта на пас, само че и че изисква интензитет и здрав труд. Изненада ме доста, тъй като постоянно искаше да имаме топката, но в същото време и да тичаме доста и да си я връщаме бързо, откакто я изгубим.

- Имате ли идол?

- Не, макар че виждам доста футбол. Единственият ми идол в живота е била моята майка (б.и. – Жаклин Пардо). Тя е единственият човек, комуто издъно се удивлявам. Научи ме на доста скъпи неща – че нищо не иде безплатно, само че би трябвало да се бориш и да се жертваш, тъй като когато дадеш всичко от себе си, най-после идва насладата.



- Останало ли е детското у Вас?

- Останало е всичко. Да, всичко! Останал е кварталът, останали са нещата, които ме правеха благополучен, всичко това, което продължава да е футболът за мен. Децата ми също са футбол.

- Едно предпочитание за първия Ви сезон на „ Камп Ноу”?
Да печеля обичта на всички в Барселона и да подвигна над главата си и трите купи. Примера дивисион 1 кръг, събота 18 август Барселона 3:0краен резулат Алавес