Артистичният чешит и бунтар Иван Ласкин си отиде едва на

Артистичният чудак и бунтовник Иван Ласкин си отиде едвам на 48 години ден преди своя имен ден. На същата възраст издъхва и неговият непосредствен другар и сътрудник, за който той постоянно говореше в настоящо време, като че ли е още жив – Чочо Попйорданов. Само на 45 умря и артистът Андрей Баташов, а на 44 с живота се елементарни комедийната звезда Стефан Щерев-Чечо.
Отдадеността към актьорската специалност сплотява тези любимци на публиката, само че повода за съдбовния излаз при всички е слабостта им към алкохола. И, уви, изброените до тук са единствено част от жертвите на чашката в актьорските среди
На 42 години умира звездата на 50-те и 60-те Йордан Матев, изиграл паметната роля на Борис Матев в „ Тютюн “.

На 46 – артистът и стихотворец Кирил Варийски. На 50 – Евстати Стратев, взел участие в над 70 български ленти.
Своя половин век съумява да изживее заслужилият актьор Антоний Генов, а малко след 50 си отива най-красивият наш артист – Венцислав Божинов-Хубавия. Три дни преди да навърши 58 почива Радко Дишлиев, а на 59 – Стоян Стоев, екранният Захари Стоянов. На 60 почива Илия Караиванов, потомък на Левски и определян за най-достоверен в ролята на Апостола.
“Едва ли някой е правил съществено статистическо изследване на тематика честотата на алкохолизма при артистите – разяснява пред “168 часа ” писателят и психиатър Калин Терзийски, който също в никакъв случай не е крил за своите проблеми с алкохола. – Може би при някои специалности в действителност честотата е по-голяма, в сравнение с при други. Да речем най-често се самоубиват зъболекарите, а с по-голяма периодичност се разболяват от алкохолизъм бояджиите.

Алкохолизмът на артистите (известните хора на изкуството) не е толкоз чест, а чисто и просто се набива прекомерно мощно на очи. И прави изключително неприятно усещане, а провокира и най-жестоки рецензии.
Защо? Защото за известния човек се счита, че без никакви ангажименти е задължен да бъде добър образец за обществото. И с държанието си, и с навиците си. И друго – за него се мисли като за мощно миропомазан: щом си прочут “на тебе доста ти е обещано – обич, самопризнание, а може би – и благосъстояние ”. Така че ти, в случай че не се държиш безупречно, проявяваш най-висша форма на непризнателност! Един тип, ти не оценяваш “всички тия прелестни неща, които имаш, които ти дава известността ”.

Нека приемем, че хората на изкуството са по-податливи на изкушението. Това може да се дължи, да речем, на по-голямата независимост. Докато при някои специалности безусловно всяка консумация на алкохол се приема за закононарушение, то при хората на изкуството значително пиенето се толерира.

“Щом се занимаваш с изкуство, ти би трябвало да си сензитивен (лабилен) и това, естествено, води със себе си и пиенето. ” Тия думи са едно изключително зловредно факсимиле, само че младежите много елементарно го одобряват и му имат вяра.

Вярно е, че когато “работиш ” с възприятията си, с мислите си, когато твои принадлежности са най-фините човешки струни, когато непрестанно ровиш из главните въпроси на самото Съществувание. Защо сме на тоя свят? Кои сме, отде идем, накъде отиваме? (по Гоген)- несъмнено душата ти става изключително деликатна. Но пък би трябвало да става и по-гъвкава! Ето за какво не бих споделил, че чувствителността е повода: по-чувствителният е и по-адаптивен! Напротив – тоя, които има “неопитна ”, ригидна сензитивност – по-трудно се оправя прочувствено в комплицирани обстановки. Според мен главен проблем при артистите въпреки всичко е това, че са непрестанно предоставени на оценката на публиката. Да бъдеш непрестанно оценен, и то – естетически, във висша степен капризно, това е ужасно! Мъчение.

И ти – докаран до буйство, в това трудно очакване на капризната оценка на публиката, с цел да намалиш вълнението си… си пийваш. Артистът може да има единствено една уязвимост. И няма никакъв метод тя да се пречисти. Това е слабостта да е слаб актьор. ”

Още през 2012 година Иван Ласкин призна обществено в изявление, че има проблем и пие доста. Това се случва откакто шофьорската му брошура е отнета и е санкциониран след отвод да бъде тестван с дрегер за приложимост на алкохол при полицейска инспекция. Тогава като причина за пиенето артистът акцентира – неудовлетвореността си от действителността. Той става прочут още 16-годишен, като играе основната роля в сериала “Васко да Гама от село Рупча ”.

След като екипът на продукцията дълго търси подобаващото момче из учебни заведения в цялата страна, инцидентно попада на неукротимия Иван, който вилнее в Южния парк. И от този миг той попада в светлините на прожекторите.

“Малцина си дават сметка, че точно фамозните хора са постоянно най-нещастни – поради прекомерно огромните и непоносими упования към тях – изяснява психиатърът Терзийски. – Известността е един непосилен капан от условия, които рядко могат да бъдат задоволени. В който капан, за жалост, прекалено много хора са склонни да се заловен.

И когато влезеш в тоя капан – едно от първите неща, които ти идват мислено, е да пиеш, тъй като алкохолът е едно от дребното общодостъпни средства за мигновено решение на казуса с неудовлетвореността и тревогата.

Абсолютно всеки знае, че това средство не води до на никое място. Няма за какво да се повтаря това досадно факсимиле. Въпросът е: Какво да се прави, като няма друго налично средство против безконечната ни тревога и незадоволеност? Спортът? За мащаба на нашата модерна обърканост не е задоволително да отидеш да потичаш. Както е споделил Карл Густав Юнг: “…алкохолизмът е доста мъчно лечим. Защото алкохолът е дух, а духът може да бъде сменен единствено с различен дух, по-силен и по-голям от него. ”

Какъв е този по-голям дух, който би могъл да ни предложи съвремието ни? Кой в този момент е кадърен по този начин страхливо и почтено да има вяра в Бог, че да превъзмогне ужаса от безсмисления живот? Кой актуален човек може да е толкоз добродушен, че да живее без потребност от анестезия?

Кой, откакто е учил трийсет години в учебно заведение и университета Дарвин, Айнщайн, Ницше, Фройд, Маркс и Спенсър – е подготвен да загърби всичко учено и да има вяра в Бог с такава богатства доверчивост, на каквато е бил кадърен средновековният човек? Защото единствено тоя Дух (Светият) може да има някаква мощ, която да победи духа на алкохола.

Иначе аз като доктор знам, че и лекарите пият много. Има и напълно разбираеми учредения – непрестанно се сблъскваш със премеждия и гибел и би трябвало да си доста безсрамен, с цел да нямаш потребност от средство, намаляващо страданието ти, което идва от Съ-страданието. Артистите не пият повече, а просто са по-изложени под прожекторите. ”

Ласкин постоянно е бил прочут също с чепатия си темперамент и неспособността да премълчава каквото и да е. Хората, които не харесваше, бяха подложени на безпощадните му рецензии.

Отдадеше ли лоялността и другарството си обаче на някого – то бе вечно. Няколко месеца преди гибелта на артиста почива неговият татко, а това му се отразява доста тежко.

Неговият непосредствен другар Чочо Попйорданов пък губи майка си 10 дни преди да почине. При посещаване на нейния гроб, малко след погребението, Попйорданов залита обратно и пада зад бетонен предел от близо 2 метра височина. Приет е в “Пирогов ” с тежка двустранна мозъчна контузия, строшаване на черепни кости, вътрешночерепен хематом, травма на белия дроб и счупено ребро. Ден по-късно издъхва.

Не излиза наяве дали в оня миг е бил под въздействието на алкохола, с който имаше проблем. Според доста негови познати чувствителността на надарения артист го е разрушила.

“Определено зависимостта е повече от страдалчество. Зависимостта е едно непрестанно безчинство – споделя Терзийски. – Първо, мигновено облекчение на всичко. И по-късно – страдания, подозрения, обезсърчение. Може да се каже, че пиещият в действителност е по-трезв от непиещите. Те най-малко имат упойката на своята самонадеяност – нападателната самонадеяност в личната си „ правост “ и „ точност “. Това – да се чувстваш „ прав и естествен “, е най-страховитата анестезия, това е нещото, което прави индивида и безсърдечен, и злобен, и пийнал.

Фашистите са били, въпреки и огромни въздържатели, спомнете си, хора злокобно опиянени от визията за своята справедливост и точност, и нормалност.

А пиещият е изстрадал точно от своята другояче напълно трезва и ясна себеоценка: че е неспособен, че е неприятен човек, че не е прав, че е просто едно измъчено и уплашено неразбирателство и така нататък

Пиещият е реалист. И това го отчайва. Той е по-критичен (естествено – при мислещите и умни пиещи хора) от самодоволния и самозабравил се „ праведник “, от фанатика на нормалността. И по този начин де – ето оттова са и множеството премеждия. ”

Няколко години преди гилдията да се елементарни с Попйорданов, в болница с полиорганна непълнота е признат различен артистичен исполин – Андрей Баташов.

Цирозата е унищожила черния му дроб. Той се нуждае от трансплантация, само че положението му се утежнява поради ку-треска.

Със съществени проблеми с черния дроб единствено преди година бе подложен в медикаментозна кома и комика Стефан Щерев, прочут като Чечо. Стотици хора тогава подариха кръв от рядката кръвна група В негативна, само че в последна сметка артистът издъхна.

Какво в днешната реалност отчайва тези млади и известни лица?

“Едва ли е просто в днешната реалност – счита Калин Терзийски. – Какво накара Висоцки? Какво накара Тулуз Лотрек? Какво накара Есенин? Докато има гибел и вярата е доста съмнителна – ще има такива страдалци. Те са хората, които някак са неспособни на самозалъгване. Аз съм християнин, само че и мен подозрението в Надеждата ме изтезава ужасно. Искам да видя човек, който безусловно откровено има вяра – без да се съмнява. И ще му допускам и аз. ”

Звездите в киното от остарялата генерация като че ли още по-жадно протягат ръка към чашката, въпреки и много от тях да съумяват да живеят в този разрушителен съюз и след своята 50-годишнина.

Популярният артист Йордан Матев, изиграл Борис Морев в “Тютюн ”, не е един от тях. Според мълвата той е пиел извънредно доста. Някои киноексперти даже си разрешили да кажат, че е бил по-добър във втората серия на лентата, когато в действителност е в непрекъснато замайване. Матев е покосен от инфаркт в своята гардеробна преди зрелище в Народния спектакъл. Тогава е на 40 години.

Артистът и стихотворец, който даже пробва за малко от политиката, Кирил Варийски не понася добре измененията след 10 ноември 1989 година и грозотата на България в прехода му се отразява зле. Раним и сензитивен, той дави душевните си болежки в алкохол. Негови познати споделят, че прекарва последните си дни в безспорен делириум. Умира единствено на 42 години.

И въпреки за тези недостатъци на известните лица да се приказва доста, до момента в който са измежду нас, след гибелта им те като че ли биват “оправдани ” и “пречистени ” от тях.

“Смешно е това поверие – сигурен е Терзийски. – Аз споделям – бъди добър с живия, колкото можеш по-добър, радушен, благ, мекосърдечен и всеопрощаващ! Пък умрелият си е починал – цялата тая нелепост “за умрелия или положително или нищо ” – е просто артикул на средновековно поверие, несъизмерим идиотизъм. ”

Други шестима артисти съумяват да живеят повече от половин век, устоявайки по-дълго на разрухата, която се разлива в телата им и опиянява душите им. Всички те някак иронично са обединени още по-тясно от изкуството и слабостта към пиенето, като до един са тв звезди от сериала “Записки по българските въстания ”.

Екранният Захари Стоянов – Стоян Стоев, се стараел да прикрива слабостта си на работа. След измененията у нас обаче към този момент не считал за нужно да се пази по този начин прецизно. Дори не можел да излезе на сцената без преди този момент да се поддържа. Признавал пред сътрудници, че щом се погледнел в огледалото, не можел да си каже една хубава дума. Издъхва на 59 години.

Борбата на Антоний Генов, изиграл Панайот Волов, да се въздържа от неистовата си жадност до последно бива жестока. Той си отива на 56 години.

Радко Дишлиев, прочул се като Георги Бенковски, бива мощно наскърбен в последните си години. Безработицата и възприятието за ненужност го карат да запълва всекидневието си с водка и сънотворни, да търси задоволство на дъното на бутилката. Масивен инфаркт поставя завършек на житейската му “игра ” едвам три дни преди да навърши 58 години.

Липсата на задължения и пренебрежението на гилдията и обществото като че ли пълнят чашата и на определяния за най-автентичен в облика на Левски артист – Илия Караиванов. Освен всичко той е и потомък на Апостола. Артистът дебютира в киното с ролята на Георги Икономов в “Записки по българските въстания ”. Почива на 60 години.

Алкохолът убива и най-обаятелния български актьор – Венцислав Божинов – Хубавия, участващ в сериала като Ангел Кънчев. Умира, преди да стане на 57 години.

В артгилдията се приказва, че даже звездите от “Козият рог ” Антон Горчев и Катя Паскалева споделяли съдбовното предпочитание да се поддържат с алкохол. Казват, че актрисата имала потребност от убеденост поради голямата си театрална тресчица. Налагало се режисьорът на лентата Методи Андонов да следи и двамата изкъсо.

“Същото ги е измъчвало. Каквото изтезава всички хора – счита психиатърът Калин Терзийски. – Това, че сме се родили и няма кой – заслужен и самоуверен човек – да ни каже: Излъгани сте, родихте се, с цел да умрете, тъй като и родителите ви не знаеха за какво са живи и ви сътвориха ей по този начин – от боязън, от неведение, тъй като просто по този начин се прави – по инерция – и в този момент не ви остава нищо друго: да поживеете, да пострадате и да отидете в пръстта.

Всякакви не-метафизични, частни, политически и други мижави пояснения на тематика “защо се пиеше при социализма, за какво се пие при демокрацията? ” – са глупави и неуместни. Както към този момент споделих – алкохолът е дух. И тук дребни пояснения не вървят. Не върви да кажем, че при социализма се е пиело, тъй като е нямало примерно независимост. Не. Винаги и постоянно се е пиело, тъй като индивидът осъзнава, че е смъртен и това го ужасява.

Може да се каже, че хората пият, тъй като са изяли ябълката в райската градина. И са напуснали вечно и най-трагично своята наивна, доверчива непорочност. Вече знаят – гибелта. ”

Хемингуей споделя: “Реалността е заблуда, подбудена от неналичието на алкохол. ” Но каква би трябвало да е действителността за един актьор, с цел да му обезпечи спокойствието на елементарния човек?

“Мисля, че индивидът на изкуството би трябвало да е доста по-силен, да е притежател на непоколебима воля, която не знае проваляне – обобщава Терзийски. – Човекът на изкуството е задължен да знае, че рухването и ставането са просто двете единствени благоприятни условия за живеене… И значимото за него е, че той приема живота си като огромно произведение на изкуството – какъвто ще да е: заплашителен, ужасяващ, къс, нечовечен, бърз, елементарен или даже – благополучен – значимото е да е произведение на изкуството! Тогава си заслужава. И индивидът на изкуството непоколебимо върви напред. ”

Инфо: 24 часа