Пред Народния театър: Артисти правят шпалир за трупата и публиката на “Оръжията и човекът“
Артисти се събират тази вечер в 18 часа на служебния вход на Народния спектакъл „ Иван Вазов ”, с цел да защитят културата и свободата на словото. Те ще обезпечат достъп на актьорите, а по-късно ще оказват помощ и на публиката да се настани в залата. Това разгласи в пост в обществените медии кинопродуцентът и сценарист Борислав Чучков. Поводът за реакцията на артистичната колегия е експанзията пред Народния спектакъл през вчерашния ден, когато неконтролируема навалица се опита да нахлуе в постройката и да провали премиерата на спектакъла „ Оръжията и индивидът ” по Джодж Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович.
„ Представлението би трябвало да се организира и аз ще бъда там ”, написа още Чучков.
Ето и няколко реакции на случилото се през вчерашния ден в сърцето на столицата.
Теодор Ушев, аниматор:
Прочетете още
Тази вечер, в този момент, трябваше да съм на театър в Народния спектакъл. Бях благополучен, че в последния си ден в България, мога да виждам режисура на великия Джон Малкович. В 18.30 отидох в театъра, през страничния вход на каса Юг. Имаше хора, веейки флагове. Не бяха повече от 400 индивида. Приближих се към входа, бях предизвестен, че ще има ограничения за сигурност. Попитах служителя на реда по какъв начин мога да вляза в театъра. Той ехидно ми сподели: „ Ще почакате малко, тези хора също чакат ”. Оказа се, че тези " хора " желаят да влязат в театъра, да провокират вълнения. За секунди, по команда от шпиц- фюрера, бяхме заобиколени от неонацисти, които започнаха да ни удрят. Кой с каквото може.
Полицаят ми се скара, че съм ги бил провокирал. Предизвикал, с това, че желая да виждам спектакъл, за който съм си купил билет. Опитахме се да се измъкнем, цялата озверяла навалица се нахвърли против нас. Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнородни течности, удряни с дръжки от флагове.
Полицията ни споделяше да се махнем. Тръгнахме, тълпата ни гонеше. Полицията по-скоро пърхаше към нас. Към нас летяха камъни, предмети, каквото попаднеше на " гордите българи ", които ни заграждаха, към този момент към Съюза на композиторите. Лицата на тези хора не подлежат на изложение. Трябва да се нарисуват.
Накрая един служител на реда, откакто изядохме багра, ми изясни, че театър нямало да има. Полицията играеше за следващ път декоративна функционалност. Беше позволила нехаресващите Бърнард Шоу и Малкович " патриоти " да влязат съвсем в театъра. Това, което се случва през днешния ден, в София, е еднакво на Кристалната нощ. И както тогава, по този начин и в този момент, полицията стои, толерира и пази тези развилнели се фашисти.
Снежина Петрова, актриса:
Вчера в Народен спектакъл „ Иван Вазов “ падна " Куклен дом ", през днешния ден може би и " Какво да вършим с виолончелото "... Всъщност падна нещо доста по-голямо от едно зрелище. Падна ми камък В сърцето. Довечера ще се прибера, ще се изкъпя - имам баня, и ще си взема една книга от персоналната библиотека... Няма да мога да чета! Ще не преставам да имам вяра, че сме едно племе, един език, една земя. Няма да нарека хората пред театъра орки, лумпени, фашисти и така нататък Това го дължа на книгите, които съм прочела. Ако има хоро пред театъра, ще изляза и ще се хвана. Дано камъкът падне. Дано намерим стъпката, която ни сближава.
Ели Скорчева:
Днес, вместо да си честитим Архангеловден, се занимаваме с дейностите на група човеци, за които се допуска че би трябвало да са homo sapiens.
Всъщност, шефът на Народния спектакъл, би трябвало да е признателен за голямата и доста ефикасна реклама, която направиха на представлението тези недоразумения, защото билетите са изкупени за дни напред.
Аз също ще виждам!
Мила Искренова, хореограф:
Гледам потресаващи фрагменти от " митинга " пред Народния спектакъл. Не мога да допускам, че в 2024-та, 35 години след демократичните промени, се случва сходно нещо в центъра на София. Срам ме е. Ужасена съм.
Нямам никакви подозрения в своето родолюбие. Възпитана съм от хора, които са отдали живота си за развиването на тази страна по най-чист и почтен метод. Никой от тях не се е клел във честност на непознати страни и на техните служби.
Отгледаха ме дядо ми и баба ми, типични следосвобожденски интелектуалци. Дядо ми знаеше френски, съветски и турски език, превеждаше романите на Волтер и ги диктуваше на баба ми, която пишеше на машина - имам ги у дома, неиздадени. Това е същинският български патриот, същинските интелектуалци - толерантни, отворени към света космополити. Така съм възпитана, по този начин съм научена - да разбирам, да приемем, да обичам.
Това, което се случва пред очите ни от известно време е " идеологическа измама " - дано употребявам техните термини. Някой желае да втълпи, че българинът е късогледо, лимитирано в комплексите си създание, да го лиши от самочувствие и самоуважение, да го злепостави пред света като някакъв изостанал, забутан балкански индивид. Самоуважението не се добива посредством цензуриране на неща, които не ни харесват, изключително преди да сме ги видели. Самоуважението се гради с същински достижения, а не посредством отричане на другия.
Много съм натъжена.
Деляна Хаджиянкова, актриса:
Изпитвам позор, поради тези, които през днешния ден схванаха къде се намира НТ " Иван Вазов " и подвигнаха камък против него!! Дали на следващия ден, в случай че играя роля, която не им хареса, ще ме причакат зад ъгъла! Изглежда ми разумно...
Не се надявам да познават творчеството на Бърнард Шоу! По - неприятната вест е, че надали са чели Алеко Константинов!
Теодора Духовникова, актриса:
От през вчерашния ден България от ден на ден ми наподобява на Хайдушка Република, а не на страна.
Голям грях е за ония наши “интелектуалци ”, професори, общественици и елементарни политически маргинали, които с изявленията и петициите си в последните дни, надъхаха едни хора, които очевидно елементарно се надъхват, да се съберат и да крещят пред Народния Театър нелепости, да държат в ръцете си неуместни плакати, да наподобяват злокобно и неуместно по едно и също време. Една изтерясала навалица, очевидно неуверена във величието на личната си история, веднага като е подготвена по даден знак и свирка, да се припознава непрестанно като жертва и да провижда във всяко нещо нарочна и проведена засегнатост към личната ни история и герои.
Подвигът на българските войски при Сливница е прочут и голям. Той е безспорен и е приет от всички историци, част е от формалните страници на европейската история. Не е нужно “да го браним ”, тъй като няма от кого. Никой не желае да ни го вземе. Нито да го отхвърли. Още по-малко пък една не изключително добра чисто като драматургия пиеса на Бърнард Шоу, която на всичкото от горната страна, о! изненада, също не оборва този факт. Случката през вчерашния ден пред Народния Театър не е демонстрация на национализъм и любов към Родината. Тя демонстрира ужасяваща доверчивост, безпросветност, лесна податливост към операция и чиста хулиганщина.
Ако имаме в действителност почтени политици в тая страна, всички те - президент, министър председател, министри и ръководители на партии би трябвало да са на площада пред театъра тази вечер, с цел да покажат единение и неотстъпчивост, другояче тази страна не е страна.
Аз ще бъда тази вечер там, в случай че някой от протестиращите не е удовлетворен, може да пристигна да ме побие, да ми дърпа ръкавите и да ми чупи очилата, а българската полиция може да погледа и да се позабавлява, без да предприеме нищо.
Това е.
Срам.
Росица Обрешкова, режисьор и актриса:
Прав е Бърнард Шоу, имаме проблем с хигиената! Българинът не е прочел пиесата, не е гледал спектакъла, само че сака да го потроши театъра!
Ина Иванова, поетеса:
За пръв път във водещите български вести има просвета. На живо. И то тъй като тайфа лумпени пазят българщината от следващото чучело. Този път от Малкович. Аман. Отново конфликти против. От хора, които не са гледали пиесата, тъй като - простете - това е премиерен театър. И не са я чели. Но мнението им е непоклатимо. Създадено. И те са подготвени да нахлуят в театъра. Без билети, несъмнено. И не с цел да видят, а да разрушават.
Борис Кръстев, артист:
Много е тъжно, веднъж да си се опитал да влезеш в спектакъл в тоя живот и той да се окаже несполучлив. Ами и аз бих се обезверил!
Тодор Дърлянов, артист:
От мое име, като артист и създател, показвам надълбоко отчаяние от случилото се през днешния ден пред Народния спектакъл. Надявам се, че нямам другари в моето обграждане, които са взели участие в този нападателен митинг. Гражданското право на изложение е належащо за всеки човек – то е част от нашата независимост. Но това би трябвало да се случва без експанзия и принуда.
Искам да попитам: какъв брой от протестиращите през днешния ден пред Народния спектакъл са прочели тази пиеса? Или още веднъж разчитаме на „ Един човек ми сподели ”? Това е позор и срам. Не може да се съди нещо, което не си “попил ” със личните си очи и уши.
Аз не поддържам насилието в никаква форма и в каквато и да е среда. Ако всички тези „ бранещи патриоти ” бяха в действителност обединени да пазят гражданския си дълг можеха да го насочат към политическата рецесия и корупцията в страната, до момента може би щяхме да сме постигнали по този начин мечтаната смяна. Комунизмът падна от дълго време, и в случай че неналичието на цензура в културата ви плаши, влезте по-дълбоко в метафизиката и си представете живот в някакво отминало време. Намираме се в европейска страна, в която свободата на изложение е главен принцип.
Срам ме е от сходни нападателни дейности. Това не е театрална аудитория, това не са интелигентни хора. Като създател, като човек, който постоянно е защитавал правата на хората, които обича и с които работи, не мога да замълча. Дами и господа, вие сте срам, тъй като осъждате нещо, което не разбирате, и изпращате изкуството в заточение, без даже да се опитате да го видите.
Зефер Раджеб, артист:
Днес бях атакуван пред театъра, в който работя, от хора, които чакаха да линчуват сътрудниците ми. Не се стигна до ескалация. След като се отдръпнах, групата продължи да разяснява и спори на всеослушание дали в мусаката се поставя дафинов лист или не…
Георги Господинов, публицист:
" Това е новият спектакъл, навън, с тълпи, които даже не знаят, че вземат участие в представлението. Трагикомедия дел арте. Всъщност част от тях знаят, добави той, на повикване са. Осигурявам статисти за манифестации и революции, по този начин да се каже. "
Демби от Времеубежище
„ Представлението би трябвало да се организира и аз ще бъда там ”, написа още Чучков.
Ето и няколко реакции на случилото се през вчерашния ден в сърцето на столицата.
Теодор Ушев, аниматор:
Прочетете още
Тази вечер, в този момент, трябваше да съм на театър в Народния спектакъл. Бях благополучен, че в последния си ден в България, мога да виждам режисура на великия Джон Малкович. В 18.30 отидох в театъра, през страничния вход на каса Юг. Имаше хора, веейки флагове. Не бяха повече от 400 индивида. Приближих се към входа, бях предизвестен, че ще има ограничения за сигурност. Попитах служителя на реда по какъв начин мога да вляза в театъра. Той ехидно ми сподели: „ Ще почакате малко, тези хора също чакат ”. Оказа се, че тези " хора " желаят да влязат в театъра, да провокират вълнения. За секунди, по команда от шпиц- фюрера, бяхме заобиколени от неонацисти, които започнаха да ни удрят. Кой с каквото може.
Полицаят ми се скара, че съм ги бил провокирал. Предизвикал, с това, че желая да виждам спектакъл, за който съм си купил билет. Опитахме се да се измъкнем, цялата озверяла навалица се нахвърли против нас. Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнородни течности, удряни с дръжки от флагове.
Полицията ни споделяше да се махнем. Тръгнахме, тълпата ни гонеше. Полицията по-скоро пърхаше към нас. Към нас летяха камъни, предмети, каквото попаднеше на " гордите българи ", които ни заграждаха, към този момент към Съюза на композиторите. Лицата на тези хора не подлежат на изложение. Трябва да се нарисуват.
Накрая един служител на реда, откакто изядохме багра, ми изясни, че театър нямало да има. Полицията играеше за следващ път декоративна функционалност. Беше позволила нехаресващите Бърнард Шоу и Малкович " патриоти " да влязат съвсем в театъра. Това, което се случва през днешния ден, в София, е еднакво на Кристалната нощ. И както тогава, по този начин и в този момент, полицията стои, толерира и пази тези развилнели се фашисти.
Снежина Петрова, актриса:
Вчера в Народен спектакъл „ Иван Вазов “ падна " Куклен дом ", през днешния ден може би и " Какво да вършим с виолончелото "... Всъщност падна нещо доста по-голямо от едно зрелище. Падна ми камък В сърцето. Довечера ще се прибера, ще се изкъпя - имам баня, и ще си взема една книга от персоналната библиотека... Няма да мога да чета! Ще не преставам да имам вяра, че сме едно племе, един език, една земя. Няма да нарека хората пред театъра орки, лумпени, фашисти и така нататък Това го дължа на книгите, които съм прочела. Ако има хоро пред театъра, ще изляза и ще се хвана. Дано камъкът падне. Дано намерим стъпката, която ни сближава.
Ели Скорчева:
Днес, вместо да си честитим Архангеловден, се занимаваме с дейностите на група човеци, за които се допуска че би трябвало да са homo sapiens.
Всъщност, шефът на Народния спектакъл, би трябвало да е признателен за голямата и доста ефикасна реклама, която направиха на представлението тези недоразумения, защото билетите са изкупени за дни напред.
Аз също ще виждам!
Мила Искренова, хореограф:
Гледам потресаващи фрагменти от " митинга " пред Народния спектакъл. Не мога да допускам, че в 2024-та, 35 години след демократичните промени, се случва сходно нещо в центъра на София. Срам ме е. Ужасена съм.
Нямам никакви подозрения в своето родолюбие. Възпитана съм от хора, които са отдали живота си за развиването на тази страна по най-чист и почтен метод. Никой от тях не се е клел във честност на непознати страни и на техните служби.
Отгледаха ме дядо ми и баба ми, типични следосвобожденски интелектуалци. Дядо ми знаеше френски, съветски и турски език, превеждаше романите на Волтер и ги диктуваше на баба ми, която пишеше на машина - имам ги у дома, неиздадени. Това е същинският български патриот, същинските интелектуалци - толерантни, отворени към света космополити. Така съм възпитана, по този начин съм научена - да разбирам, да приемем, да обичам.
Това, което се случва пред очите ни от известно време е " идеологическа измама " - дано употребявам техните термини. Някой желае да втълпи, че българинът е късогледо, лимитирано в комплексите си създание, да го лиши от самочувствие и самоуважение, да го злепостави пред света като някакъв изостанал, забутан балкански индивид. Самоуважението не се добива посредством цензуриране на неща, които не ни харесват, изключително преди да сме ги видели. Самоуважението се гради с същински достижения, а не посредством отричане на другия.
Много съм натъжена.
Деляна Хаджиянкова, актриса:
Изпитвам позор, поради тези, които през днешния ден схванаха къде се намира НТ " Иван Вазов " и подвигнаха камък против него!! Дали на следващия ден, в случай че играя роля, която не им хареса, ще ме причакат зад ъгъла! Изглежда ми разумно...
Не се надявам да познават творчеството на Бърнард Шоу! По - неприятната вест е, че надали са чели Алеко Константинов!
Теодора Духовникова, актриса:
От през вчерашния ден България от ден на ден ми наподобява на Хайдушка Република, а не на страна.
Голям грях е за ония наши “интелектуалци ”, професори, общественици и елементарни политически маргинали, които с изявленията и петициите си в последните дни, надъхаха едни хора, които очевидно елементарно се надъхват, да се съберат и да крещят пред Народния Театър нелепости, да държат в ръцете си неуместни плакати, да наподобяват злокобно и неуместно по едно и също време. Една изтерясала навалица, очевидно неуверена във величието на личната си история, веднага като е подготвена по даден знак и свирка, да се припознава непрестанно като жертва и да провижда във всяко нещо нарочна и проведена засегнатост към личната ни история и герои.
Подвигът на българските войски при Сливница е прочут и голям. Той е безспорен и е приет от всички историци, част е от формалните страници на европейската история. Не е нужно “да го браним ”, тъй като няма от кого. Никой не желае да ни го вземе. Нито да го отхвърли. Още по-малко пък една не изключително добра чисто като драматургия пиеса на Бърнард Шоу, която на всичкото от горната страна, о! изненада, също не оборва този факт. Случката през вчерашния ден пред Народния Театър не е демонстрация на национализъм и любов към Родината. Тя демонстрира ужасяваща доверчивост, безпросветност, лесна податливост към операция и чиста хулиганщина.
Ако имаме в действителност почтени политици в тая страна, всички те - президент, министър председател, министри и ръководители на партии би трябвало да са на площада пред театъра тази вечер, с цел да покажат единение и неотстъпчивост, другояче тази страна не е страна.
Аз ще бъда тази вечер там, в случай че някой от протестиращите не е удовлетворен, може да пристигна да ме побие, да ми дърпа ръкавите и да ми чупи очилата, а българската полиция може да погледа и да се позабавлява, без да предприеме нищо.
Това е.
Срам.
Росица Обрешкова, режисьор и актриса:
Прав е Бърнард Шоу, имаме проблем с хигиената! Българинът не е прочел пиесата, не е гледал спектакъла, само че сака да го потроши театъра!
Ина Иванова, поетеса:
За пръв път във водещите български вести има просвета. На живо. И то тъй като тайфа лумпени пазят българщината от следващото чучело. Този път от Малкович. Аман. Отново конфликти против. От хора, които не са гледали пиесата, тъй като - простете - това е премиерен театър. И не са я чели. Но мнението им е непоклатимо. Създадено. И те са подготвени да нахлуят в театъра. Без билети, несъмнено. И не с цел да видят, а да разрушават.
Борис Кръстев, артист:
Много е тъжно, веднъж да си се опитал да влезеш в спектакъл в тоя живот и той да се окаже несполучлив. Ами и аз бих се обезверил!
Тодор Дърлянов, артист:
От мое име, като артист и създател, показвам надълбоко отчаяние от случилото се през днешния ден пред Народния спектакъл. Надявам се, че нямам другари в моето обграждане, които са взели участие в този нападателен митинг. Гражданското право на изложение е належащо за всеки човек – то е част от нашата независимост. Но това би трябвало да се случва без експанзия и принуда.
Искам да попитам: какъв брой от протестиращите през днешния ден пред Народния спектакъл са прочели тази пиеса? Или още веднъж разчитаме на „ Един човек ми сподели ”? Това е позор и срам. Не може да се съди нещо, което не си “попил ” със личните си очи и уши.
Аз не поддържам насилието в никаква форма и в каквато и да е среда. Ако всички тези „ бранещи патриоти ” бяха в действителност обединени да пазят гражданския си дълг можеха да го насочат към политическата рецесия и корупцията в страната, до момента може би щяхме да сме постигнали по този начин мечтаната смяна. Комунизмът падна от дълго време, и в случай че неналичието на цензура в културата ви плаши, влезте по-дълбоко в метафизиката и си представете живот в някакво отминало време. Намираме се в европейска страна, в която свободата на изложение е главен принцип.
Срам ме е от сходни нападателни дейности. Това не е театрална аудитория, това не са интелигентни хора. Като създател, като човек, който постоянно е защитавал правата на хората, които обича и с които работи, не мога да замълча. Дами и господа, вие сте срам, тъй като осъждате нещо, което не разбирате, и изпращате изкуството в заточение, без даже да се опитате да го видите.
Зефер Раджеб, артист:
Днес бях атакуван пред театъра, в който работя, от хора, които чакаха да линчуват сътрудниците ми. Не се стигна до ескалация. След като се отдръпнах, групата продължи да разяснява и спори на всеослушание дали в мусаката се поставя дафинов лист или не…
Георги Господинов, публицист:
" Това е новият спектакъл, навън, с тълпи, които даже не знаят, че вземат участие в представлението. Трагикомедия дел арте. Всъщност част от тях знаят, добави той, на повикване са. Осигурявам статисти за манифестации и революции, по този начин да се каже. "
Демби от Времеубежище
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ