Арт галерия Le Papillon във Варна представя Надя Петрова с изложбата По пътя
Арт изложба Le Papillon показва изложбата живопис на Надя Петрова „ По пътя “ в изложбената зала на галерията на ул. " Драгоман " 12 във Варна.
В експозицията от 5 до 31 октомври, бележеща 60-годишнината на авторката и новия житейски път с смяна на фамилното ѝ име от Станчева на Петрова, са подбрани основани през последните две години картини в нежно-романтичен бездънен нюанс.
Вернисажът е от 16:00 до 19:00 часа на 5 октомври в изложбения салон на галерията, където авторката ще разкрие повече за магията на цвета и страстта, подбудена от съответното място.
С тази сбирка от 21 живописни платна Надя Петрова споделя за местата, минала „ По пътя “ на живота, за завладелите я страсти от естествени гледки и естествена хубост.
В живописта си авторката е изцяло откровена и споделя със фена посредством „ разкази в картини “ за своите нови житейски направления и чистата наслада от преоткриването на хармонията в заобикалящия ни свят. Това е една персонална галерия за трансформациите и смяната „ по пътя “ – за удовлетвореността от смелостта да ги направиш. След значимо житейско събитие, разпознаваемата и обичана художничка Надя Станчева, към този момент e Надя Петрова и продължава да ни демонстрира своите обичани кътчета, само че с нов заряд. С платната от тази експозиция фенът потегля „ По пътя “, който не е планувал, а пред погледа се разкрива мозайка от естествени картини, по този начин както биха могли да бъдат забелязани и запечатани единствено от създател с дълбока и богата психика, отворил сетивата си за непреходното, устойчивостта и хубостта на природата, радващ се и споделящ всеки хубав миг.
Бихме могли да определим две направления на пейзажната ѝ живопис – пасторална и по-драматична, със мощно съвременно минимализиране на информацията. Във всички тях вниманието на естета е приковано от многоплановите комплицирани композиции с преобладаващо подстрекателство за въздух и лекост, изразени в типичната за нея кубистична стилизация и наслагване на доста маски в прозиращи пластове, което прави живописта й витална и разгръщаща се, само че постоянно безапелационна и решителна.
С плавната линия на хълмове и полета, с простора на далечните хоризонти, с благостта и нежността на пастелните нюанси, живописните платна издигат съзнанието високо и влияят като успокояваща мелодия. Мисълта е свободна и се придвижва в едно застинало време, където човешкото наличие е неосезаемо, а единствено загатнато посредством здания и предмети, само че в цялостно благозвучие с природата и безвремието.
Надя Петрова е търсещ създател, мощно взискателна към себе си, самоуверено опитва с формата, а цветовете в нейните композиции надалеч не са елементарни. Всеки звук е получен от наслагването на маски до постигане на стремежи колорит, неведнъж неповторим и неосъществим за повтаряне. Затова и колоритът е отличителната линия на авторката – с релативно близки композиции и детайли, посредством вещо боравене с необятното благосъстояние на цветовата гама авторката съумява да бъде безапелационна с всяка творба и да грабне вниманието на фена. А това се случва напълно естествено и доброволно, може би тъй като фенът усеща, че както споделя художничката: „ По-важно е ти да бъдеш почтен в своя труд. Да си почтен в това, което показваш. Да не се водиш по други усети или пък по други стремежи. “
В експозицията от 5 до 31 октомври, бележеща 60-годишнината на авторката и новия житейски път с смяна на фамилното ѝ име от Станчева на Петрова, са подбрани основани през последните две години картини в нежно-романтичен бездънен нюанс.
Вернисажът е от 16:00 до 19:00 часа на 5 октомври в изложбения салон на галерията, където авторката ще разкрие повече за магията на цвета и страстта, подбудена от съответното място.
С тази сбирка от 21 живописни платна Надя Петрова споделя за местата, минала „ По пътя “ на живота, за завладелите я страсти от естествени гледки и естествена хубост.
В живописта си авторката е изцяло откровена и споделя със фена посредством „ разкази в картини “ за своите нови житейски направления и чистата наслада от преоткриването на хармонията в заобикалящия ни свят. Това е една персонална галерия за трансформациите и смяната „ по пътя “ – за удовлетвореността от смелостта да ги направиш. След значимо житейско събитие, разпознаваемата и обичана художничка Надя Станчева, към този момент e Надя Петрова и продължава да ни демонстрира своите обичани кътчета, само че с нов заряд. С платната от тази експозиция фенът потегля „ По пътя “, който не е планувал, а пред погледа се разкрива мозайка от естествени картини, по този начин както биха могли да бъдат забелязани и запечатани единствено от създател с дълбока и богата психика, отворил сетивата си за непреходното, устойчивостта и хубостта на природата, радващ се и споделящ всеки хубав миг.
Бихме могли да определим две направления на пейзажната ѝ живопис – пасторална и по-драматична, със мощно съвременно минимализиране на информацията. Във всички тях вниманието на естета е приковано от многоплановите комплицирани композиции с преобладаващо подстрекателство за въздух и лекост, изразени в типичната за нея кубистична стилизация и наслагване на доста маски в прозиращи пластове, което прави живописта й витална и разгръщаща се, само че постоянно безапелационна и решителна.
С плавната линия на хълмове и полета, с простора на далечните хоризонти, с благостта и нежността на пастелните нюанси, живописните платна издигат съзнанието високо и влияят като успокояваща мелодия. Мисълта е свободна и се придвижва в едно застинало време, където човешкото наличие е неосезаемо, а единствено загатнато посредством здания и предмети, само че в цялостно благозвучие с природата и безвремието.
Надя Петрова е търсещ създател, мощно взискателна към себе си, самоуверено опитва с формата, а цветовете в нейните композиции надалеч не са елементарни. Всеки звук е получен от наслагването на маски до постигане на стремежи колорит, неведнъж неповторим и неосъществим за повтаряне. Затова и колоритът е отличителната линия на авторката – с релативно близки композиции и детайли, посредством вещо боравене с необятното благосъстояние на цветовата гама авторката съумява да бъде безапелационна с всяка творба и да грабне вниманието на фена. А това се случва напълно естествено и доброволно, може би тъй като фенът усеща, че както споделя художничката: „ По-важно е ти да бъдеш почтен в своя труд. Да си почтен в това, което показваш. Да не се водиш по други усети или пък по други стремежи. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ