Le God: Предпочитам сред хората в кръчмите!
" Арсенал или Манчестър Юнайтед? Не, благодаря! Предпочитам да остана измежду хората и кръчмите на Саутхямптън " - това са думи на един от именитите футболисти, оставили трайна диря в британската Висша лига. Името му Матю льо Тисие, прочут във фенските среди на Светците като Бога (Le God).
Талантливите хора имат потребност от задоволително вдъхновяващо място, където геният им да избуи несмущаван. По време на изгнанието си през 19-и век Виктор Юго живее в " средата на нищото ", както самичък го назовава. Остров Гърнзи, в Ламанша, ничия територия сред Франция и Англия.
През 90-те години на терените на британския футбол твореше един саморасъл талант, израснал точно там. Матьо льо Тисие, както е по рождение с френския му мирис - другояче Мат ле Тисие, както го назоваха английските почитатели и коментатори. За по-лесно.
В актуалния футбол доста футболисти се радват на такова боготворене, на каквото евентуално са се радвали единствено богове в древногръцката митология. Всички те – Лионел Меси, Кристиано Роналдо и други, имат тълпи от почитатели поради гения и триумфите си.
Рядко може да се откри състезател, който да няма извоюван трофей в кариерата си и мачовете му за националния тим да са по-малко от пръстите на двете му ръце, а той все пак да е обожествяван от почитателите.
Най-близкото до трофей, до което доближава за 16 години като състезател на Саутхемптън е край на несъществуващия сега шампионат Зенит Дейта Системс Къп през 1992 година. Тогава Светците губят от Нотингам с 2:3 след продължение, а Льо Тисие бележи един от головете на отбора си.
Божественият безделник даде от живота си 16 правилни години единствено и само за Саутхямптън. Гигантът, роден на
14 октомври 1968-а в Сейнт Питър порт, остров Гърнзи, беше харесван от мнозина, а по време на спортната му кариера не се чу и дума против него, а лоялността му се трансформира в пословична във футболните срещи - нещо, което е необичайност напоследък.
Головете, които означи в противниковите порти, граничеха на моменти с лудостта и гениалността. Той игра за Светците в интервала от 1986 до 2002-а, като за този интервал записа 541 мача и 209 гола. Не е зле.
Получи правото да извърши 48 дузпи, като изпусна единствено една! За страдание Le God изигра прекомерно малко мачове за националния тим на Англия - едвам осем... За което съжаляваха болшинството от поддръжниците на Трите лъва.
Когато става дума за клубни митове, за футболисти, прекарали цялата си кариера в един-единствен клуб, човек се сеща за хора като Тони Адамс, Паоло Малдини, Райън Гигс, Франческо Тоти. Но толкоз ли е мъчно, да останеш през цялата си кариера в огромен клуб като Арсенал, Милан, Манчестър Юнайтед?
Съвсем друг е казусът на Мат Льо Тисие. Човек, изкарал цялата си кариера в скромния Саутхемптън и не спечелил нищо, с изключение на популярност, обич и прякора Бог.
Атакуващият халф на южняците минимум два пъти получава идеална опция да напусне стадион " Дъ Дел " и да се реалокира в Лондон. През 1990 година го желае мениджърът на Тотнъм Тери Венейбълс. Шпорите тогава имат играчи като Гари Линекер и Пол Гаскойн, а с изключение на другото, са и обичаният тим на Мат. Договорът е към този момент подписан, само че годеницата на Льо Тисие отхвърля да се мести в столицата и прехвърлянето пропада.
През 1996 година геният е желан от Челси, само че избира да остане на крайбрежието. Както се споделя, по-добре пръв на село, в сравнение с втори в града.
Стилът на Льо Тисие е неповторим, също като необикновеният му път към славата. Отраснал е в Гърнзи, един от Нормандските острови, ситуирани край крайбрежията на Франция, които официално даже не са част от Англия.
Първият му опит да пробие в огромния футбол е в Оксфорд, само че е отритнат поради наднормено тегло. Съгледвачите на Саутхемптън обаче виждат нещо особено в непохватния младеж и през май 1985 година Льо Тисие подписва със светците. Дебютира за отбора година по-късно, когато е на 17.
Статистическите му данни са впечатляващи: 209 гола в 541 срещи, като се има поради, че никога не е породист нападател. Льо Тис е безмилостен от бялата точка, като в цялата си кариера бележи 47 пъти, а пропуща единствено един път (б.а. - Марк Кросли от Нотингам избавя негова дузпа през 1992-а). Той е първият халф, нанизал 100 гола във Висшата лига.
Красотата се крие в стила и артистичните умения, тъй като Льо Тисие не вкарва от дребния пеналт на празна врата. Не, множеството му попадения като че ли опровергават законите на физиката.
Още през 1990-а Мат е разгласен за " Млад състезател на годината ". През 1994-а вкарва 30 гола във всички шампионати, което е повече в сравнение с съумяват да реализират всичките му съотборници, взети дружно. Дотогава отпуснатият Льо Тисие, който би изглеждал по на място в кварталната механа, в сравнение с терена, към този момент се е трансформирал в чудовище за бранители и вратари.
Небрежната му походка и нежеланието да се напъва повече от минимално нужното, прикриват убийственото умеене да поразява задачата с удивително прецизни и мощни удари.
Подминава слисаните съперници с неподражем фасон, който някои публицисти назовават " танцуваща мечка ".
Той в никакъв случай не бърза за на никое място и не си дава труда да спори, когато го упрекват, че е прекомерно ленив. Наистина, няма и никакъв смисъл да се спори. Защото Мат в реалност е футболен безделник. Затова пък възвишен безделник!
" Много съм благополучен, че по мое време не изчисляваха какъв брой е пробягал всеки състезател на терена и с каква скорост. В противоположен случай моите данни щяха да се окажат много любопитни ", призна преди време легендата.
Льо Тисие по този начин и не получава същински късмет да блесне на интернационалната сцена, макар че записва 8 мача за Англия (плюс още 6 за " Б " тима на страната). Преди Световното през 1998 година халфът бележи хеттрик против втория тим на Русия, само че и това не убеждава селекционера Глен Ходъл да го включи в поръчката за финалите.
По подигравка на ориста Англия отпада с дузпи против Аржентина, като че ли с цел да се подсети Ходъл за подценения занаятчия на ударите от бялата точка. Льо Тисие твърди, че за него разочарованието от пропуснатото Световно е било пагубен удар, от който по този начин и не съумял да се възвърне.
" В Англия постоянно се отнасяме с съмнение към хората, които са надарени с някакъв специфичен гений. Предпочитаме тези, за които мислим, че работят крепко ", разяснява Мат във връзка нежеланието на националните селекционери да му се доверят.
Що се касае до него, житейската философия е радикално противоположна. Когато е запитан от " Гардиън " в кое животно би желал да се трансформира, той дава отговор: " Бих желал да съм котка, това е гениално творение. Не прави нищо, не принадлежи на никого, а има цялостна независимост и взима всичко от живота ".
Все отново почитателите на Саутхемптън не са единствените ценители на гения на Мат. Настоящият треньор на Барса и някогашен футболист на каталунците - Шави, да вземем за пример, го разгласи за собствен кумир. Когато научил за това, Льо Тисие изпаднал в същински екстаз: " Бях в Испания с други някогашни футболисти, разцъквахме голф. Когато видях във вестника какво е споделил Шави, незабавно се похвалих пред момчетата. Толкова бях благополучен, че си купих фланелка с надпис " Шави ме обича " и я носих цяла седмица! ".
Френската легенда Мишел Платини преди време пратил помощника си Жерар Улие да се опита да го навие да играе за Франция. Льо Тисие, който поради особения статут на родния си остров Гърнзи, можел самичък да избере националния си тим, обаче твърди, че единственото му предпочитание постоянно е било да играе за Англия.
Льо Тисие е заплетен в един от най-чудноватите епизоди в историята на Висшата лига. В мач против Лийдс през 1996 година той е заменен от мениджъра на Саутхемптън Греъм Сунес, който пуска на негово място анонимника Али Диа. Въпросният бил предложен на шотландеца от човек, показал се за Джордж Уеа. В реалност Диа бил толкоз презрян, че не изкарал до края на мача и се наложило да бъде заменен на собствен ред.
Самият Мат в автобиографията си споделя различен забавен случай. Веднъж той заложил 10 000 паунда, че в мача Саутхемптън - Уимбълдън ще има тъч още в първата минута. Естествено, самият той имал желанието да се погрижи персонално това да се случи. За негов неприятен шанс съотборникът му Нийл Шипърли, който не бил известен за проектите на Льо Тисие, не му подал в точния момент и тъчът станал факт чак в 70-ата секунда.
В едно изявление Мат признава, че постоянно му се е желало да се опитва като вратар. Навярно тъй като по този начин нямало да се постанова да тича на вятъра. Получил опцията да сбъдне фантазията си обаче едвам в бенефиса на своя съотборник Франсис Бенали.
" Всъщност, в никакъв случай не съм се замислял съществено да застана на вратата, тъй като бях доста добър като полеви състезател, разяснява Льо Тисие. - И въпреки всичко постоянно ми се е желало нашият вратар да се контузи, с цел да застана на негово място. Замалко да ми се отвори парашута против Чарлтън през 1998-а. Водеха ни с 5:0 и изгониха вратаря ни, а към този момент бяхме създали и трите смени. Бях сигурен, че е пристигнал моят момент, единствено че се оказа, че Дейвид Хауълс хранел същата упоритост! Той стигна пръв до вратата и когато аз се дотътрих, към този момент беше нахлузил ръкавиците и вратарската фланелка!
Все отново пробвах по какъв начин е в бенефиса на Франки. Много добре се получи. Спасих няколко удара на Алън Шиърър и на вратаря Тим Флауърс, който играеше като нападател. Флауърс ми вкара дузпа и несъмнено е починал от кеф поради оня гол, който му мушнах, когато беше в Блекбърн! ".
На 19 май 2001 година Мат подпечатва края на една ера за Саутхемптън, когато вкарва последния гол на остарелия стадион на клуба " Дъ Дел ". Халфът, влезнал в игра като запаса, се разписва от въздуха с левия крайник и носи на Светците победа над Арсенал. А когато " Льо Бог " се отхвърля от футбола година по-късно, фразата " подобен като него към този момент в никакъв случай няма да има ", престава да бъде факсимиле.
Талантливите хора имат потребност от задоволително вдъхновяващо място, където геният им да избуи несмущаван. По време на изгнанието си през 19-и век Виктор Юго живее в " средата на нищото ", както самичък го назовава. Остров Гърнзи, в Ламанша, ничия територия сред Франция и Англия.
През 90-те години на терените на британския футбол твореше един саморасъл талант, израснал точно там. Матьо льо Тисие, както е по рождение с френския му мирис - другояче Мат ле Тисие, както го назоваха английските почитатели и коментатори. За по-лесно.
В актуалния футбол доста футболисти се радват на такова боготворене, на каквото евентуално са се радвали единствено богове в древногръцката митология. Всички те – Лионел Меси, Кристиано Роналдо и други, имат тълпи от почитатели поради гения и триумфите си.
Рядко може да се откри състезател, който да няма извоюван трофей в кариерата си и мачовете му за националния тим да са по-малко от пръстите на двете му ръце, а той все пак да е обожествяван от почитателите.
Най-близкото до трофей, до което доближава за 16 години като състезател на Саутхемптън е край на несъществуващия сега шампионат Зенит Дейта Системс Къп през 1992 година. Тогава Светците губят от Нотингам с 2:3 след продължение, а Льо Тисие бележи един от головете на отбора си.
Божественият безделник даде от живота си 16 правилни години единствено и само за Саутхямптън. Гигантът, роден на
14 октомври 1968-а в Сейнт Питър порт, остров Гърнзи, беше харесван от мнозина, а по време на спортната му кариера не се чу и дума против него, а лоялността му се трансформира в пословична във футболните срещи - нещо, което е необичайност напоследък.
Головете, които означи в противниковите порти, граничеха на моменти с лудостта и гениалността. Той игра за Светците в интервала от 1986 до 2002-а, като за този интервал записа 541 мача и 209 гола. Не е зле.
Получи правото да извърши 48 дузпи, като изпусна единствено една! За страдание Le God изигра прекомерно малко мачове за националния тим на Англия - едвам осем... За което съжаляваха болшинството от поддръжниците на Трите лъва.
Когато става дума за клубни митове, за футболисти, прекарали цялата си кариера в един-единствен клуб, човек се сеща за хора като Тони Адамс, Паоло Малдини, Райън Гигс, Франческо Тоти. Но толкоз ли е мъчно, да останеш през цялата си кариера в огромен клуб като Арсенал, Милан, Манчестър Юнайтед?
Съвсем друг е казусът на Мат Льо Тисие. Човек, изкарал цялата си кариера в скромния Саутхемптън и не спечелил нищо, с изключение на популярност, обич и прякора Бог.
Атакуващият халф на южняците минимум два пъти получава идеална опция да напусне стадион " Дъ Дел " и да се реалокира в Лондон. През 1990 година го желае мениджърът на Тотнъм Тери Венейбълс. Шпорите тогава имат играчи като Гари Линекер и Пол Гаскойн, а с изключение на другото, са и обичаният тим на Мат. Договорът е към този момент подписан, само че годеницата на Льо Тисие отхвърля да се мести в столицата и прехвърлянето пропада.
През 1996 година геният е желан от Челси, само че избира да остане на крайбрежието. Както се споделя, по-добре пръв на село, в сравнение с втори в града.
Стилът на Льо Тисие е неповторим, също като необикновеният му път към славата. Отраснал е в Гърнзи, един от Нормандските острови, ситуирани край крайбрежията на Франция, които официално даже не са част от Англия.
Първият му опит да пробие в огромния футбол е в Оксфорд, само че е отритнат поради наднормено тегло. Съгледвачите на Саутхемптън обаче виждат нещо особено в непохватния младеж и през май 1985 година Льо Тисие подписва със светците. Дебютира за отбора година по-късно, когато е на 17.
Статистическите му данни са впечатляващи: 209 гола в 541 срещи, като се има поради, че никога не е породист нападател. Льо Тис е безмилостен от бялата точка, като в цялата си кариера бележи 47 пъти, а пропуща единствено един път (б.а. - Марк Кросли от Нотингам избавя негова дузпа през 1992-а). Той е първият халф, нанизал 100 гола във Висшата лига.
Красотата се крие в стила и артистичните умения, тъй като Льо Тисие не вкарва от дребния пеналт на празна врата. Не, множеството му попадения като че ли опровергават законите на физиката.
Още през 1990-а Мат е разгласен за " Млад състезател на годината ". През 1994-а вкарва 30 гола във всички шампионати, което е повече в сравнение с съумяват да реализират всичките му съотборници, взети дружно. Дотогава отпуснатият Льо Тисие, който би изглеждал по на място в кварталната механа, в сравнение с терена, към този момент се е трансформирал в чудовище за бранители и вратари.
Небрежната му походка и нежеланието да се напъва повече от минимално нужното, прикриват убийственото умеене да поразява задачата с удивително прецизни и мощни удари.
Подминава слисаните съперници с неподражем фасон, който някои публицисти назовават " танцуваща мечка ".
Той в никакъв случай не бърза за на никое място и не си дава труда да спори, когато го упрекват, че е прекомерно ленив. Наистина, няма и никакъв смисъл да се спори. Защото Мат в реалност е футболен безделник. Затова пък възвишен безделник!
" Много съм благополучен, че по мое време не изчисляваха какъв брой е пробягал всеки състезател на терена и с каква скорост. В противоположен случай моите данни щяха да се окажат много любопитни ", призна преди време легендата.
Льо Тисие по този начин и не получава същински късмет да блесне на интернационалната сцена, макар че записва 8 мача за Англия (плюс още 6 за " Б " тима на страната). Преди Световното през 1998 година халфът бележи хеттрик против втория тим на Русия, само че и това не убеждава селекционера Глен Ходъл да го включи в поръчката за финалите.
По подигравка на ориста Англия отпада с дузпи против Аржентина, като че ли с цел да се подсети Ходъл за подценения занаятчия на ударите от бялата точка. Льо Тисие твърди, че за него разочарованието от пропуснатото Световно е било пагубен удар, от който по този начин и не съумял да се възвърне.
" В Англия постоянно се отнасяме с съмнение към хората, които са надарени с някакъв специфичен гений. Предпочитаме тези, за които мислим, че работят крепко ", разяснява Мат във връзка нежеланието на националните селекционери да му се доверят.
Що се касае до него, житейската философия е радикално противоположна. Когато е запитан от " Гардиън " в кое животно би желал да се трансформира, той дава отговор: " Бих желал да съм котка, това е гениално творение. Не прави нищо, не принадлежи на никого, а има цялостна независимост и взима всичко от живота ".
Все отново почитателите на Саутхемптън не са единствените ценители на гения на Мат. Настоящият треньор на Барса и някогашен футболист на каталунците - Шави, да вземем за пример, го разгласи за собствен кумир. Когато научил за това, Льо Тисие изпаднал в същински екстаз: " Бях в Испания с други някогашни футболисти, разцъквахме голф. Когато видях във вестника какво е споделил Шави, незабавно се похвалих пред момчетата. Толкова бях благополучен, че си купих фланелка с надпис " Шави ме обича " и я носих цяла седмица! ".
Френската легенда Мишел Платини преди време пратил помощника си Жерар Улие да се опита да го навие да играе за Франция. Льо Тисие, който поради особения статут на родния си остров Гърнзи, можел самичък да избере националния си тим, обаче твърди, че единственото му предпочитание постоянно е било да играе за Англия.
Льо Тисие е заплетен в един от най-чудноватите епизоди в историята на Висшата лига. В мач против Лийдс през 1996 година той е заменен от мениджъра на Саутхемптън Греъм Сунес, който пуска на негово място анонимника Али Диа. Въпросният бил предложен на шотландеца от човек, показал се за Джордж Уеа. В реалност Диа бил толкоз презрян, че не изкарал до края на мача и се наложило да бъде заменен на собствен ред.
Самият Мат в автобиографията си споделя различен забавен случай. Веднъж той заложил 10 000 паунда, че в мача Саутхемптън - Уимбълдън ще има тъч още в първата минута. Естествено, самият той имал желанието да се погрижи персонално това да се случи. За негов неприятен шанс съотборникът му Нийл Шипърли, който не бил известен за проектите на Льо Тисие, не му подал в точния момент и тъчът станал факт чак в 70-ата секунда.
В едно изявление Мат признава, че постоянно му се е желало да се опитва като вратар. Навярно тъй като по този начин нямало да се постанова да тича на вятъра. Получил опцията да сбъдне фантазията си обаче едвам в бенефиса на своя съотборник Франсис Бенали.
" Всъщност, в никакъв случай не съм се замислял съществено да застана на вратата, тъй като бях доста добър като полеви състезател, разяснява Льо Тисие. - И въпреки всичко постоянно ми се е желало нашият вратар да се контузи, с цел да застана на негово място. Замалко да ми се отвори парашута против Чарлтън през 1998-а. Водеха ни с 5:0 и изгониха вратаря ни, а към този момент бяхме създали и трите смени. Бях сигурен, че е пристигнал моят момент, единствено че се оказа, че Дейвид Хауълс хранел същата упоритост! Той стигна пръв до вратата и когато аз се дотътрих, към този момент беше нахлузил ръкавиците и вратарската фланелка!
Все отново пробвах по какъв начин е в бенефиса на Франки. Много добре се получи. Спасих няколко удара на Алън Шиърър и на вратаря Тим Флауърс, който играеше като нападател. Флауърс ми вкара дузпа и несъмнено е починал от кеф поради оня гол, който му мушнах, когато беше в Блекбърн! ".
На 19 май 2001 година Мат подпечатва края на една ера за Саутхемптън, когато вкарва последния гол на остарелия стадион на клуба " Дъ Дел ". Халфът, влезнал в игра като запаса, се разписва от въздуха с левия крайник и носи на Светците победа над Арсенал. А когато " Льо Бог " се отхвърля от футбола година по-късно, фразата " подобен като него към този момент в никакъв случай няма да има ", престава да бъде факсимиле.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ