Армията за национално освобождение: От терористична формация до легална политическа партия
Армията за национално избавление (АНО) е образувана през 1999 година и е ръководена от македонския албанец Али Ахмети. Това военно съединяване на албанците в Република Македония стартира партизанска война, с цел да извоюва правата на държавотворен народ на албанците. В началото македонското държавно управление твърди, че АНО е терористична и сепаратистка организация, чиято цел е отцепването на територии, в които етническите албанци са болшинство, и тяхното присъединение към Косово или Албания, с цел да се образува Велика Албания.
АНО получава логистична поддръжка, оръжие, доброволци, храна и медикаменти от Косово, Албания, албанската диаспора в западноевропейските страни, както и от локалното албанско население в Северна Македония. Голяма част от членовете на АНО, преди да влязат в борби с македонската войска, минават военно образование в Албания.
На 22 януари 2001 година АНО нападна македонските сили за сигурност с леки оръжия. Конфликтът ескалира бързо и от началото на март с.г. АНО открива надзор над огромна част от Северна и Западна Македония, като частите й доближават единствено на няколко километра от Скопие, окупирайки село Арачиново. През март 2001 година АНО не съумява да превземе град Тетово, само че продължава да управлява планинските региони сред Тетово и Косово.
През май 2001 година македонското държавно управление стартира контраатака край Куманово. На 16 август 2001 година двете страни подписват спокойно съглашение, известно като Охридското съглашение, което поставя завършек на спора и води до разпускането на Армията за национално избавление.
Охридският контракт планува и смяна в формалните езици в страната на общинско ниво - всеки език, говорен от над 20% от популацията в дадена община, става формален наред с „ македонския “ език в съответната община. В момента единствено албанското малцинство, което е към 25% от популацията в Република Северна Македония, извършва този аршин.
АНО получава логистична поддръжка, оръжие, доброволци, храна и медикаменти от Косово, Албания, албанската диаспора в западноевропейските страни, както и от локалното албанско население в Северна Македония. Голяма част от членовете на АНО, преди да влязат в борби с македонската войска, минават военно образование в Албания.
На 22 януари 2001 година АНО нападна македонските сили за сигурност с леки оръжия. Конфликтът ескалира бързо и от началото на март с.г. АНО открива надзор над огромна част от Северна и Западна Македония, като частите й доближават единствено на няколко километра от Скопие, окупирайки село Арачиново. През март 2001 година АНО не съумява да превземе град Тетово, само че продължава да управлява планинските региони сред Тетово и Косово.
През май 2001 година македонското държавно управление стартира контраатака край Куманово. На 16 август 2001 година двете страни подписват спокойно съглашение, известно като Охридското съглашение, което поставя завършек на спора и води до разпускането на Армията за национално избавление.
Охридският контракт планува и смяна в формалните езици в страната на общинско ниво - всеки език, говорен от над 20% от популацията в дадена община, става формален наред с „ македонския “ език в съответната община. В момента единствено албанското малцинство, което е към 25% от популацията в Република Северна Македония, извършва този аршин.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




