Арменците в Кърджали се събраха на празнична трапеза, за да

Арменците в Кърджали се събраха на празнична софра, с цел да посрещнат Рождество Христово, съобщи кореспондентът на БГНЕС.

Малката бутикова общественост посрещна своята Коледа в дребния си клуб „ Севан “ до градския пазар. Тези хора нямат собствен храм в Кърджали, само че не престават да се надяват общината да им спомага за слагането на хачкар – Кръстов камък на видно място. В тревата на централния парк отпреди години е поставена звездата на Давид – спомен за живелите в миналото в града еврейски семейства, които от дълго време към този момент ги няма. Председателят на арменското сдружение Агоп Узунбохосян и почетният консул на Армения в Пловдив Ехиезар Узунян преди 5 години разказали на кмета Хасан Азис концепцията си за хачкара, посочили му фотография на прототипа. С тогавашния основен проектант Петя Назърова определили и мястото му в парка – до знака на Европа. „ В този град има арменски заселници неизвестно от кой момент. Те са заживели в цялостен синхрон и съгласие с всички етнически групи. Искаме да сложим и нашия знак – нас ни има и в този момент, и всеки един от нас с наличието си обогатява образа на града. Всеки от нас е добър майстор, служащ, инженер. Нашият хачкар няма да засегне никого и не виждам никаква спънка да го има паралелно със звездата на Давид, църквите и джамията “, споделя Агоп, който е шеф на Астрономическата обсерватория. Той акцентира, че в миналото в Османската империя в сърцето на Истанбул е издигната Желязната черква „ Св.Стефан “, архитектът на която също е арменец. На Балканите всичко е по този начин преплетено и по тази причина светът, в който живеем, е изключително хубав, добавя Агоп. Според него казусът за слагането на Кръстовия камък е в неналичието на общинска наредба, само че пък може да се разчита на положителната воля на администрацията. В клуба към този момент е тясно и шумно, идват фамилии, съпругите носят ястия за трапезата, а всяка рецепта е с история от бабите и дядовците. „ На Бъдни вечер подготвяме 7 или 9 постни ястия, безусловно пита самун и ашуре. Моят дядо Доник е учил поминък в Александрия, пристигнал е в Пловдив от Одрин, всичко върша по неговите предписания. Баклавата я сварявам – първо се изпича на муден огън, до момента в който изсъхне, след това се залива със сиропа, тавата се върти върху котлона, до момента в който сиропът заклокочи и попие изцяло “, изяснява Жанета Харачиян.

Анушабур е арменското наименование на ашурето и значи „ сладка чорба “. Тя го вари в голяма тенджера цяла нощ на слаб огън, до момента в който житото пусне нишестето си, ореховите и бадемовите ядки се обелват – с цел да се избегне неприятният цвят от наличието на йод в ципите и да се реализира розов цвят на ашурето. Розовата вода, брашното и захарта се прибавят най-после. Жанета си спомня арменското учебно заведение в Пловдив – нямало друго сходно по времето на социализма, което да позволи деца да се отдават на религията си, а тя носела кръста по празниците. Пристигал владиката от Букурещ и с арменските попове обикаляли къщите, с цел да раздават нафората. Жанета от 40 години е в Кърджали, начална учителка е в близкото село Широко поле, където работи с деца от турския етнос. Няма неприятни деца, щом ги обучаваш с обич, от моите випуски са излезли юристи, лекари, инженери, добавя тя.

За огромните християнски празници купува тамян и окадява всяка стая в фамилното жилище, а коледната вечеря остава на масата до сутринта, с цел да се нахранят и мъртвите. Агоп Узунбохосян споделя, че при преселението си от другите елементи на Турция арменците са донесли и кулинарното многообразие тук, което е мотив за неизменимите люти разногласия сред домакините, на което мъжете се заливат от смях. Магрдич прави чемен по един метод, аз по различен, по този начин е и при дамите, хващат се гуша за гуша, тъй като рецептите от Ван и Текирдаг, да вземем за пример, са напълно разнообразни за едно и също ядене, добавя той. Чемен е фалшификация от надробен корав корен, сладостен и пикантен червен пипер, кимион, чесън, в нея се овалва пастърмата и се окачва за сушене, по този начин се подготвя фамозната кайзер-пастърма, само че истинското й наименование е Кайсери – град в Централна Турция с доста изсъхнал климат, изяснява вещо Агоп.

Няма дюнер, има дьонер кебап, споделил на един занаятчия, а той се оправдал, че не знае по какъв начин да го изпише на витрината. А по какъв начин пишеш „ миньор “ бе, човек, разсмял се астрономът. Отсега мисли по какъв начин да отбележат интернационалния ден на майчиния език 21 февруари – предходната година проявата била обвързвана с религиозния празник Вартананц, с който се напомнят жертвите на арменския народ. Това е първата борба на християнска Армения с Персия, завършила с крушение за арменските воини, само че по-късно независимостта била извоювана. Празникът е отдаден на борбата, управлявана от великия военачалник Вартан Мамигонян, в която Армения оказва съдбоносен отпор против опитите на могъща Персия да ги откъсне от християнската религия. Състояла се е на Аварийското поле през 451 година и макар кръвопролитието и посечената 200-хилядна войска на Мамигонян, персите се отхвърлят от асимилаторските си желания към Армения, споделя Агоп. В компанията има още един Агоп – синът на най-известния в Кърджали обущар Арменяк Харачиян и брачен партньор на сладкодумната Жанета.

Бил е на 12 години, когато стартира да играе в детския футболен тим на „ Арда “ и остава отдаден на топката през целия си живот – от състезател и преподавател до арбитър по шампионатите, а след пенсионирането и продавач на зеленчуци на пазара. „ Сега дамата си ме отглежда, а на мен мозъкът ми е в градежа на кооперацията, най-сетне имаме разрешението. Ние сме подобен народ, че май нищо не ни липсва, само че останахме напълно малко в Кърджали, по тази причина пък сме задружни “, споделя той през смях. Тюрфина Органян напомня неотдавнашното разкриване на арменската черква в Ямбол – напълнила й се душата като гледала какъв брой доста хора пристигнали тогава от цялата страна с рейсове и коли. Че къде по света няма арменци, пръснати сме на всички места, споделя тя. На трапезата към този момент е огромната торта с надпис на арменски, който се произнася като „ Шънорхавор Сурп Дзънунт “ – „ Честито Свето Рождество “. /БГНЕС