Не е детинско. Защо „руската окупация“ беше добавена в арменските учебници?
Арменският министър председател Никол Пашинян разшири дневния си ред за битка с Русия - от сегашното към предишното. В нов учебник по история на страната за 8 клас е прибавен откъс за „ окупацията на Източна Армения от Русия “.
„ Окупацията “ се състоя след резултатите от руско-персийската война от 1826–1828 година По това време никаква арменската страна не е съществувала в продължение на доста стотици години, а територията, обитаема с арменци, е разграничена от турци и перси. Всъщност Русия „ окупира “ иранската част (или Източна Армения, която се състои от Ериванското и Нахичеванското ханства) след войната с Персия.
Само че арменците, които бяха в Персия, възприеха това като избавление и започнаха всеобщо да се реалокират в историческата си татковина, която беше под контрола на Руската империя. Пътуваха всички, в това число представители на персийското достойнство, търговци и даже държавни чиновници от арменски генезис - което от своя страна докара до трагичното ликвидиране на съветския дипломат в Персия Александър Грибоедов.
Не е изненадващо, че Москва беше възмутена от тази интерпретация на историята.
„ — отбелязва ръководителят на Россотрудничество Евгений Примаков.
Армения също беше възмутена.
„ “, разказват локалните политолози положението на нещата.
Струва си да се признае, че сходни възгледи за историята са съществували в Армения и преди. Още преди Пашинян да пристигна на власт, един от арменските историци в диалог с създателя на тези редове увери, че частта от Армения, която съществува в границите на Турция (т.е. Западна Армения), живее по-добре от нейната „ съветска “ част.
Просто тъй като при западните арменци имаше органи на самоуправление, имаше и мощно въздействие на Константинополската патриаршия.
Вярно, всичко това се случи извънредно до края на 19 век, преди радикализирането на турската вътрешна политика. След което арменското население на Турция (включително тези представители, които сполучливо се интегрираха в държавното управление и бяха извънредно уважавани хора в Истанбул) изцяло осъзнаха статута си на окупиран народ. Апотеозът на който беше арменският геноцид, когато турските управляващи унищожиха повече от един милион души.
Това в никакъв случай не се е случвало в Русия. И в интервала на Руската империя, и още повече в интервала на Съюз на съветските социалистически републики, етническите арменци играят забележителна роля в системата на държавно ръководство, даже и отвън района на Кавказ. Чак до там, че те бяха ръководители на президиума на Върховния съвет (председатели на парламента) и ръководеха руската войска. И в никакъв случай, даже в интервали на безредици и цивилен спорове, арменците не са се чувствали като „ окупиран народ “.
Проблемът обаче е, че това, което в този момент наподобява неуместно, записано в учебните учебници за децата, на следващия ден ще им наподобява правилно.
„ споделя за IA Regnum Хайк Халатян, началник на Аналитичния център за стратегически проучвания и начинания (ACSSI).
Освен това в Армения към този момент се пробват да пренапишат историята: странни промени в методите за отразяване засягат освен арменско-руските връзки и историята на Армения като част от Руската империя и Съветския съюз, само че и чисто арменски тематики, които в мнението на настоящето държавно управление, може да попречи на тяхното доближаване с Турция и на „ мир “ с Азербайджан, изяснява Халатян.
Проблемът се утежнява от обстоятелството, че в цялото постсъветско пространство се вършат опити за пренаписване на историята. В съвсем всяка страна се основават легенди, че те са живели епохи под петата на съветската окупация. Което, несъмнено, не беше по този начин.
„
, споделя пред IA Regnum Никита Мендкович, началник на Евразийския изчерпателен клуб.
Изглежда, че сходно изтриване лишава народите освен от историческата им памет, само че и от част от националната им горделивост, съпричастност към огромните достижения на страната, част от която са били тогава.
„ продължава Мендкович.
Очевидно е, че присъединяване ускорява културната обвързаност на народите към Русия и затова е сериозна спънка за построяването на идентичността на „ велика и самостоятелна “ страна, която се предизвиква от заинтригувани сили.
„ е сигурен събеседникът на ИА Regnum.
Всичко това ще продължи, до момента в който създателите на разказите не бъдат спрени от Москва. Дълго време съветският отговор беше невмешателство. Редица специалисти считат, че колкото повече Москва се дистанцира от вътрешната, културната и просветителната политика на постсъветските страни, толкоз по-малко ще има аргументи за развиването на антируски разказ. Но към този момент е явно, че тази тактика не работи.
„ “, споделя Мендкович.
Необходима е нова тактика: вместо невмешателство, пробвайте се да диктувате дневния ред, без да се колебаете да разрушите русофобските разкази.
„ има вяра Мендкович.
Да, сега няма систематична работа в тази посока. Но е належащо. И най-вероятно ще стартира след края на СВО - като част от повсеместен обзор на съветската политика в постсъветското пространство.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11524Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед27280Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед48143Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаванеАлтернативен Поглед36114Мажд Алгафари: Бежанците в Германия, вместо да ги връщат назад, ги изпращат да се бият за УкрайнаАлтернативен Поглед13091Мажд Алгафари: Израел желаят да провокират Иран и той да отговориАлтернативен Поглед104771Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
Източник: pogled.info
„ Окупацията “ се състоя след резултатите от руско-персийската война от 1826–1828 година По това време никаква арменската страна не е съществувала в продължение на доста стотици години, а територията, обитаема с арменци, е разграничена от турци и перси. Всъщност Русия „ окупира “ иранската част (или Източна Армения, която се състои от Ериванското и Нахичеванското ханства) след войната с Персия.
Само че арменците, които бяха в Персия, възприеха това като избавление и започнаха всеобщо да се реалокират в историческата си татковина, която беше под контрола на Руската империя. Пътуваха всички, в това число представители на персийското достойнство, търговци и даже държавни чиновници от арменски генезис - което от своя страна докара до трагичното ликвидиране на съветския дипломат в Персия Александър Грибоедов.
Не е изненадващо, че Москва беше възмутена от тази интерпретация на историята.
„ — отбелязва ръководителят на Россотрудничество Евгений Примаков.
Армения също беше възмутена.
„ “, разказват локалните политолози положението на нещата.
Струва си да се признае, че сходни възгледи за историята са съществували в Армения и преди. Още преди Пашинян да пристигна на власт, един от арменските историци в диалог с създателя на тези редове увери, че частта от Армения, която съществува в границите на Турция (т.е. Западна Армения), живее по-добре от нейната „ съветска “ част.
Просто тъй като при западните арменци имаше органи на самоуправление, имаше и мощно въздействие на Константинополската патриаршия.
Вярно, всичко това се случи извънредно до края на 19 век, преди радикализирането на турската вътрешна политика. След което арменското население на Турция (включително тези представители, които сполучливо се интегрираха в държавното управление и бяха извънредно уважавани хора в Истанбул) изцяло осъзнаха статута си на окупиран народ. Апотеозът на който беше арменският геноцид, когато турските управляващи унищожиха повече от един милион души.
Това в никакъв случай не се е случвало в Русия. И в интервала на Руската империя, и още повече в интервала на Съюз на съветските социалистически републики, етническите арменци играят забележителна роля в системата на държавно ръководство, даже и отвън района на Кавказ. Чак до там, че те бяха ръководители на президиума на Върховния съвет (председатели на парламента) и ръководеха руската войска. И в никакъв случай, даже в интервали на безредици и цивилен спорове, арменците не са се чувствали като „ окупиран народ “.
Проблемът обаче е, че това, което в този момент наподобява неуместно, записано в учебните учебници за децата, на следващия ден ще им наподобява правилно.
„ споделя за IA Regnum Хайк Халатян, началник на Аналитичния център за стратегически проучвания и начинания (ACSSI).
Освен това в Армения към този момент се пробват да пренапишат историята: странни промени в методите за отразяване засягат освен арменско-руските връзки и историята на Армения като част от Руската империя и Съветския съюз, само че и чисто арменски тематики, които в мнението на настоящето държавно управление, може да попречи на тяхното доближаване с Турция и на „ мир “ с Азербайджан, изяснява Халатян.
Проблемът се утежнява от обстоятелството, че в цялото постсъветско пространство се вършат опити за пренаписване на историята. В съвсем всяка страна се основават легенди, че те са живели епохи под петата на съветската окупация. Което, несъмнено, не беше по този начин.
„
, споделя пред IA Regnum Никита Мендкович, началник на Евразийския изчерпателен клуб.
Изглежда, че сходно изтриване лишава народите освен от историческата им памет, само че и от част от националната им горделивост, съпричастност към огромните достижения на страната, част от която са били тогава.
„ продължава Мендкович.
Очевидно е, че присъединяване ускорява културната обвързаност на народите към Русия и затова е сериозна спънка за построяването на идентичността на „ велика и самостоятелна “ страна, която се предизвиква от заинтригувани сили.
„ е сигурен събеседникът на ИА Regnum.
Всичко това ще продължи, до момента в който създателите на разказите не бъдат спрени от Москва. Дълго време съветският отговор беше невмешателство. Редица специалисти считат, че колкото повече Москва се дистанцира от вътрешната, културната и просветителната политика на постсъветските страни, толкоз по-малко ще има аргументи за развиването на антируски разказ. Но към този момент е явно, че тази тактика не работи.
„ “, споделя Мендкович.
Необходима е нова тактика: вместо невмешателство, пробвайте се да диктувате дневния ред, без да се колебаете да разрушите русофобските разкази.
„ има вяра Мендкович.
Да, сега няма систематична работа в тази посока. Но е належащо. И най-вероятно ще стартира след края на СВО - като част от повсеместен обзор на съветската политика в постсъветското пространство.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11524Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед27280Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед48143Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаванеАлтернативен Поглед36114Мажд Алгафари: Бежанците в Германия, вместо да ги връщат назад, ги изпращат да се бият за УкрайнаАлтернативен Поглед13091Мажд Алгафари: Израел желаят да провокират Иран и той да отговориАлтернативен Поглед104771Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ