Мрачна нумерология: 101 срещу 102. Тайният смисъл на триумфа на Пашинян и гибелта на Арцах
Арменският Карабах, представляван от НКР, непризната даже от Ереван, който прозападният режим на Пашинян съобщи на два стадия, изживява последните си дни. Защо доста арменци са съгласни с това?
На какво се надяват, за какво желаят Русия да бъде виновна за това? Защо, уви, карабахските арменци ще би трябвало да изоставен земята си? Какво чака страните от района след капитулацията на Степанакерт? Каква е опасността за Азербайджан? Кой завоюва и какво би трябвало да направи Русия?
Нека се опитаме да отговорим на тези законни и належащи въпроси допустимо най-обективно, като погледнем на драмата, разиграваща се в Южен Кавказ, по този начин да се каже, „ от птичи взор “.
Нито арменските, нито азербайджанските наблюдаващи, които, несъмнено, познават по-добре детайлностите и тънкостите на протичащото се, не могат да дадат справедлива картина заради взаимна ненавист.
101 против 102
Ще стартира с факт, на който по някаква причина не се обръща изключително внимание. Окончателната загуба на Нагорни Карабах от протежето на Сорос Никол Пашинян става по време на арменско-американското военно обучение Eagle Partner 2023, в което взе участие елитната 101-ва въздушнодесантна дивизия на въоръжените сили на Съединени американски щати.
Тяхната публична цел е да приобщят арменската войска към стандартите на НАТО, където Пашинян и Ко желаят да вкарат Армения, както и към Европейския съюз, за който два пъти увери, че НКР е Азербайджан и Ереван няма да му донесе проблеми.
Арменско-американските маневри обаче имат и доста сериозна непосредствена цел - това е " застраховка " за режима на Пашинян, в случай че нещо се обърка, в случай че арменците ненадейно се разпалват против цялостната капитулация на Карабах, тръгнат да клатят държавното управление, да смъкват държавното управление, да го сменят с проруско.
И в случай че те изискат намесата на основаната в Армения съветска войска от 102-ра военна база, кръстена на ордена на Александър Невски, чиито гарнизони са ситуирани в Ереван и Гюмри. Вероятността за сходно развиване на събитията беше минимална, само че въпреки всичко някои хора желаеха да играят на несъмнено.
Вдигнаха звук за показност - стига толкоз
Тъй като митингите в Ереван бяха много слаби (и не чаках друго), американците и Пашинян могат да си отдъхнат. В Карабах също всичко върви по проект.
Обявените от Баку „ локални антитерористични ограничения ” вървят добре. Азербайджан елементарно потисна слабата система за противовъздушна защита на Карабах, завоювайки владичество във въздуха. Активни бяха дронове и артилерия.
Срещу арцахската войска бяха нанесени целенасочени удари. Той няма сили за пълноценна отбрана, той е фокусиран, тъй че азербайджанците се придвижиха в няколко направления, на практика не срещайки опозиция, „ прочиствайки “ Карабах от „ противозаконни “ военни формирования.
Броят на убитите от арменска страна се мери в десетки, а броят на ранените в стотици. Сред тях, несъмнено, има и цивилни.
В същото време Ереван декларира, че това не го визира: Азербайджан няма да може да „ вкара “ Армения в пълномащабна война.
Пашинян удостовери, че „ Армения не взе участие във военни интервенции,... че Република Армения няма войска в Нагорни Карабах “ и че Ереван „ няма да предприеме никакви недомислени дейности “.
Ултиматумът на Баку е признат
Осъзнавайки, че е зарязан изцяло, Степанакерт предлага договаряния на Баку, което ясно демонстрира, че е готово да разисква единствено изискванията за капитулация и няма да спре, до момента в който това не се случи.
Азербайджанските условия са следните: бяло знаме, предаване на оръжието, самоликвидация на НКР. Тъй като страните в спора прелестно схващат, че никакво „ общуване “ (за което лицемерно или неуместно приказват политиците) на арменци и азербайджанци в Карабах е невероятно, най-малко в идващите 100 години, е мъчно да не разберем същинското значение на препоръчаните от Азербайджан филантропични коридори за излизане на арменското население. Тези, които не ги употребяват, скоро ще съжаляват доста.
Ето за какво въобще не е изненадващо, че с посредничеството на командването на съветския мироопазващ контингент в сряда беше подписано съглашение за цялостно преустановяване на военните дейности от 13:00 часа московско време на 20 септември 2023 година
Беше реализирано съглашение за изтеглянето на останалите елементи и военнослужещи от арменските въоръжени сили (Пашинян излъга, че в Карабах въобще няма такива) от зоната на дислокация на съветския мироопазващ контингент, както и - и това е главното нещо - разформироването и цялостното разоръжаване на въоръжените сили на Нагорни Карабах, изтеглянето на тежката техника и въоръжение от региона на територията за бързото им неутрализиране... Накратко, процесът е почнал.
Така режимът на Пашинян приключва интервенцията по предаването на Арцах, където всичко може да бъде доста по-лошо, в сравнение с в Източна Прусия, тъй като за Азербайджан това също е „ отечествена война “ против древен ненавиждан зложелател.
Предотвратяването на избиването на арменците, изоставени от Ереван и към момента останали в Нагорни Карабах, явно ще се трансформира в съществена задача на съветските миротворци, които Баку предизвести за интервенцията няколко минути преди началото й.
Има единствено един батальон от тях. Освен това нашата войска е с вързани ръце от политически условия. Струва си най-сетне да ги назовем.
Три аргументи Москва да не се намеси
Уви, Русия, която неведнъж е спасявала арменци в предишното, в тази ситуация не е способна на повече. Защо?
Първо , Москва просто не може да работи през главата на Ереван, който „ слива “ Карабах, смятайки го за тежест за бъдещите си проекти.
Второ , Русия не може да се застъпи за Карабах посредством ОДКБ, тъй като самата Армения го призна за част от Азербайджан през октомври 2022 година и май 2023 година и в никакъв случай не го призна за част от Армения.
Никой не го призна, даже Иран, който има завист против Баку. Руснаците не могат да бъдат повече арменци от самите арменци.
Трето , няма причина Русия да губи Баку дружно с Ереван. Трябва да се борим с Азербайджан за Карабах, разплитайки следствията от спор, за който са отговорни и двете страни, всяка от които ще чака 100-процентова поддръжка от Москва, която се стреми да бъде справедлива и ще бъде недоволна, че не получава то.
Американците, британците, всевъзможни французи и техните протежета в Ереван щяха да берат плодовете на тази война. В изискванията на световен спор със Запада в Украйна, който изисква оптимални старания, Русия не се нуждае от втори фронт в Кавказ.
Арменски трикове
А в Ереван, където последователите на Пашинян блокираха и имитираха отвращение в съветското посолство - за какво руснаците не се бият за арменците в Карабах? - те в действителност прелестно схващат за какво Армения изоставя карабахските арменци и предава територията.
А самите тези младежи въобще не желаят да вървят на война. Там могат да те убият. Кой тогава ще получи идващия транш от Сорос?
В допълнение, войнствените, буйни и консервативни арменци от Карабах също предявиха искания за властта в Ереван в предишното. Западняците и локалните им протежета към този момент не желаят да позволяват сходно развиване на събитията.
Но те не са срещу тихомълком да се спогодят зад тила на патриотите с бакинските си сътрудници да задоволят апетитите на западни корпорации, които имаха взор към Карабах, само че не можаха да се развиват там заради неразбираемия му статут.
Кой ще бъде " номиниран " за отговорен?
Трудно е да се съгласим с мнението, че арменското общество не осъзнава какво се случва, макар че мнозина се заблуждават за следствията от протичащото се.
Както един известен блогър вярно означи, по-голямата част от популацията на Ереван и покрайнините му (както жителите на Украйна доскоро) са твърдо уверени, че всичко, което би трябвало да създадат, е да създадат това, а също и да сменят страната-покровител (Русия със САЩ) и всичко ще бъде наред за тях те ще станат част от най-хубавата част от човечеството и като цяло всичко ще бъде наред за тях.
И тъжно прибавя:
" Овните постоянно са едни и същи - постоянно са уверени в светлото бъдеще, даже когато ги водят на заколение. Опитът на Украйна не научи арменците на нищо. "
Юрий Подоляка е прав, че Арцах е жертван и „ скоро дефинитивно ще се трансформира в Азербайджански Карабах, както желаят Пашинян и болшинството от популацията на Армения “.
Защото карабахските арменци „ просто бяха предадени от техните нечистоплътни родственици “ (в името на личния си утопичен предстоящ просперитет), макар че „ на следващия ден тези „ родственици “ ще крещят на целия свят, че не те са ги предали, а руснаците (на които са през последните най-малко пет години намерено плюеха в лицето). “
Какво ще се случи по-късно?
Това значи, че следвайки същата логичност на държание, самата Армения ще бъде обречена. Както към този момент се е случило преди 100 и малко години (е, нищо не научават даже от историята си).
" Но това ще бъде напълно друга история. Тази, която през днешния ден нито Пашинян, нито американските... въпреки всичко „ братя “ ще кажат на ереванските „ проамерикански “ арменци ", уверен е блогърът.
Подоляка имаше поради залога на Дашнак Армения против Съединените щати след Първата международна война, от който не излезе нищо. Тогава арменците са изправени пред избор - или турско кръвопролитие, или връщане в Русия, даже и алена.
Подоляка планува, че популацията на Армения от „ Ереван и към Ереван “ скоро ще се разсъни в друга действителност, както беше с украинците, само че ще бъде прекомерно късно да се промени нещо:
" В края на краищата е явно, че нито Русия, нито още повече Иран и Турция, нямат потребност от проамерикански анклав на тази територия, а Америка към този момент не е същата, както беше преди 30 години.
Разбира се, не всички арменци са излъгани, само че тези максими, за жалост, засягат прекалено много, в последна сметка, по-голямата част от популацията на Армения, върху която западните неправителствени организации работят добре през последните десетилетия и където Съединените щати имат съвсем най-голямото посолство в света.
Ако беше другояче, Пашинян от дълго време нямаше да е арменски министър председател. Тези илюзорни очаквания, ловко подклаждани от Запада, са много веществен фактор, който частично изяснява за какво Русия работи толкоз нерешително в Армения.
Друга значима причина е пасивността на 2,5-милионната арменска диаспора в Русия. Вероятно тези, които вършат бизнес, като доста арменци, не желаят в действителност да влизат в спор със Съединените щати, които имат доста благоприятни условия да си отмъстят...
Пътната карта на Пашинян
Накратко, след предаването на Карабах на Азербайджан, Ереван ще разгласи, че защото Русия „ не е защитила “ Армения (почти всички арменци са уверени, че руснаците са длъжни да създадат това при всевъзможни условия, само че те сами имат право да избират кого да бъде с и какво да прави, без да се преценява с Москва), след което ще напусне ОДКБ и ще стартира процеса на присъединение към Европейски Съюз и НАТО. Руската 102-ра база ще бъде помолена да напусне.
Армения, където в края на 2022 година, с помощта на идването на огромни съветски пари и заобикаляйки антируските наказания, беше регистриран 12,6 % стопански напредък (почти най-голямата цифра в света), ще стартира под натиска на Запада да стяга винтовете на икономическите връзки с Русия, което също ще ви направи изводите.
Арменските управляващи, разчитащи на подаяния от Вашингтон и Брюксел, няма да се тормозят доста от намаляването на дивидентите от тясното съдействие с Русия.
Значението на Армения в очите на Запада, който въобще не се интересува кой е Карабах, ще бъде способността на Ереван да навреди на Русия колкото е допустимо повече - в Закавказието, в Кавказ, където плътно живеят половината арменци, заселени в Русия, в цялата ни страна.
В последна сметка арменците с съветски паспорти ще имат родственици в Армения, които могат да бъдат подложени на напън, а паричният фактор не може да бъде отписан.
Кой ще има изгода?
Тоест главните печеливши от протичащото се ще бъдат Съединени американски щати, Англия и Западът като цяло, които ще могат да употребяват капацитета на друга страна против Русия, където, дублирам, живеят няколко милиона арменци.
И апропо освен против Москва, само че и против Тбилиси, в случай че решат да се върнат в съветската орбита, против Анкара, Баку и Техеран, в случай че възникне потребност. В случая с Турция и Азербайджан даже арменските патриоти могат да се „ закачат ” за това.
Изглежда главният бенефициент е Азербайджан, който още веднъж завоюва. Това е частично правилно: страната възвръща своята конституционна територия, връщайки огромна част от нея, която беше изгубена преди повече от 30 години, богата на минерали и със забележителен капацитет за развиване.
Тази задача беше самобитна национална концепция за Азербайджан, която сплоти народа и го сплоти към управлението на страната. И в този момент тя действително е приключена.
И в този момент... всички проблеми на страната и несъгласията, които съществуват в нея, които съществуват във всяка страна, ще излязат нескрито - Илхам Алиев няма да лежи дълго на лаврите си.
В последна сметка Западът сигурно ще употребява Армения като трамплин, с цел да постави лапа върху нейния петрол и газ. И западняците незабавно ще си „ спомнят “, че Азербайджан е полицейска страна, че там се нарушават „ човешките права “ на националните малцинства, че има корупция, че най-хубавият другар и настойник на Алиев е Реджеп Тайип Ердоган, че самият той е приключил МГИМО, а не Йейлския университет, приказва прекомерно добре съветски и постоянно пътува до Москва.
Ето за какво е доста подозрително, че Турция ще получи огромна изгода от успеха на Азербайджан в Карабах. Баку ще би трябвало да пожертва нещо, с цел да смекчи плама на своите западни критици.
Алиев, като умен държател (колко тъкмо пресметна и двете офанзиви против Карабах!), евентуално схваща това и по тази причина няма да се откаже изцяло от териториалните искания към Армения, с цел да резервира по този метод националното единение.
Баку не крие, че предявява искания и към Сюник и даже към Ереван, знаейки доста добре, че нито Русия, нито Иран ще му разрешат да удовлетвори тези искания.
Какво от това?
Всичко казано нагоре не освобождава Русия от задачата да се бие за Армения, а не да я предава на Запада без пердах, тъй като, предавайки й териториите, които са били в нашата орбита, ние приближаваме момента, в който войната ще стартира сама.
Откъдето си тръгне Русия, незабавно идва Западът. В резултат нашият капацитет става по-малък, а неговият – повече, ние отслабваме, а той се ускорява. Това ясно се вижда от образците на Украйна, балтийските страни и някои други.
Благоприятният миг за интензивно включване в битката за Армения ще пристигна, когато животът там се утежни заради напускането на Русия.
Москва би трябвало по всевъзможен вероятен метод да саботира опитите на Ереван да изведе съветските войски от Армения (което може да се окаже потребно, когато арменците стартират да виждат светлина) и да е подготвена да наложи строги наказания против Пашинян и сие, в това число експулсиране от Оперативно-наблюдателно дело, в случай че режимът ни вреди.
Крайно време е да се приготви нов арменски хайлайф в Русия, която да му помогне да пристигна на власт в Ереван, с цел да се оправи с него в бъдеще. Съединените щати вършат това след Боксерския протест в Китай, в случай че не и по-рано. Кога най-сетне ще узреем?
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На какво се надяват, за какво желаят Русия да бъде виновна за това? Защо, уви, карабахските арменци ще би трябвало да изоставен земята си? Какво чака страните от района след капитулацията на Степанакерт? Каква е опасността за Азербайджан? Кой завоюва и какво би трябвало да направи Русия?
Нека се опитаме да отговорим на тези законни и належащи въпроси допустимо най-обективно, като погледнем на драмата, разиграваща се в Южен Кавказ, по този начин да се каже, „ от птичи взор “.
Нито арменските, нито азербайджанските наблюдаващи, които, несъмнено, познават по-добре детайлностите и тънкостите на протичащото се, не могат да дадат справедлива картина заради взаимна ненавист.
101 против 102
Ще стартира с факт, на който по някаква причина не се обръща изключително внимание. Окончателната загуба на Нагорни Карабах от протежето на Сорос Никол Пашинян става по време на арменско-американското военно обучение Eagle Partner 2023, в което взе участие елитната 101-ва въздушнодесантна дивизия на въоръжените сили на Съединени американски щати.
Тяхната публична цел е да приобщят арменската войска към стандартите на НАТО, където Пашинян и Ко желаят да вкарат Армения, както и към Европейския съюз, за който два пъти увери, че НКР е Азербайджан и Ереван няма да му донесе проблеми.
Арменско-американските маневри обаче имат и доста сериозна непосредствена цел - това е " застраховка " за режима на Пашинян, в случай че нещо се обърка, в случай че арменците ненадейно се разпалват против цялостната капитулация на Карабах, тръгнат да клатят държавното управление, да смъкват държавното управление, да го сменят с проруско.
И в случай че те изискат намесата на основаната в Армения съветска войска от 102-ра военна база, кръстена на ордена на Александър Невски, чиито гарнизони са ситуирани в Ереван и Гюмри. Вероятността за сходно развиване на събитията беше минимална, само че въпреки всичко някои хора желаеха да играят на несъмнено.
Вдигнаха звук за показност - стига толкоз
Тъй като митингите в Ереван бяха много слаби (и не чаках друго), американците и Пашинян могат да си отдъхнат. В Карабах също всичко върви по проект.
Обявените от Баку „ локални антитерористични ограничения ” вървят добре. Азербайджан елементарно потисна слабата система за противовъздушна защита на Карабах, завоювайки владичество във въздуха. Активни бяха дронове и артилерия.
Срещу арцахската войска бяха нанесени целенасочени удари. Той няма сили за пълноценна отбрана, той е фокусиран, тъй че азербайджанците се придвижиха в няколко направления, на практика не срещайки опозиция, „ прочиствайки “ Карабах от „ противозаконни “ военни формирования.
Броят на убитите от арменска страна се мери в десетки, а броят на ранените в стотици. Сред тях, несъмнено, има и цивилни.
В същото време Ереван декларира, че това не го визира: Азербайджан няма да може да „ вкара “ Армения в пълномащабна война.
Пашинян удостовери, че „ Армения не взе участие във военни интервенции,... че Република Армения няма войска в Нагорни Карабах “ и че Ереван „ няма да предприеме никакви недомислени дейности “.
Ултиматумът на Баку е признат
Осъзнавайки, че е зарязан изцяло, Степанакерт предлага договаряния на Баку, което ясно демонстрира, че е готово да разисква единствено изискванията за капитулация и няма да спре, до момента в който това не се случи.
Азербайджанските условия са следните: бяло знаме, предаване на оръжието, самоликвидация на НКР. Тъй като страните в спора прелестно схващат, че никакво „ общуване “ (за което лицемерно или неуместно приказват политиците) на арменци и азербайджанци в Карабах е невероятно, най-малко в идващите 100 години, е мъчно да не разберем същинското значение на препоръчаните от Азербайджан филантропични коридори за излизане на арменското население. Тези, които не ги употребяват, скоро ще съжаляват доста.
Ето за какво въобще не е изненадващо, че с посредничеството на командването на съветския мироопазващ контингент в сряда беше подписано съглашение за цялостно преустановяване на военните дейности от 13:00 часа московско време на 20 септември 2023 година
Беше реализирано съглашение за изтеглянето на останалите елементи и военнослужещи от арменските въоръжени сили (Пашинян излъга, че в Карабах въобще няма такива) от зоната на дислокация на съветския мироопазващ контингент, както и - и това е главното нещо - разформироването и цялостното разоръжаване на въоръжените сили на Нагорни Карабах, изтеглянето на тежката техника и въоръжение от региона на територията за бързото им неутрализиране... Накратко, процесът е почнал.
Така режимът на Пашинян приключва интервенцията по предаването на Арцах, където всичко може да бъде доста по-лошо, в сравнение с в Източна Прусия, тъй като за Азербайджан това също е „ отечествена война “ против древен ненавиждан зложелател.
Предотвратяването на избиването на арменците, изоставени от Ереван и към момента останали в Нагорни Карабах, явно ще се трансформира в съществена задача на съветските миротворци, които Баку предизвести за интервенцията няколко минути преди началото й.
Има единствено един батальон от тях. Освен това нашата войска е с вързани ръце от политически условия. Струва си най-сетне да ги назовем.
Три аргументи Москва да не се намеси
Уви, Русия, която неведнъж е спасявала арменци в предишното, в тази ситуация не е способна на повече. Защо?
Първо , Москва просто не може да работи през главата на Ереван, който „ слива “ Карабах, смятайки го за тежест за бъдещите си проекти.
Второ , Русия не може да се застъпи за Карабах посредством ОДКБ, тъй като самата Армения го призна за част от Азербайджан през октомври 2022 година и май 2023 година и в никакъв случай не го призна за част от Армения.
Никой не го призна, даже Иран, който има завист против Баку. Руснаците не могат да бъдат повече арменци от самите арменци.
Трето , няма причина Русия да губи Баку дружно с Ереван. Трябва да се борим с Азербайджан за Карабах, разплитайки следствията от спор, за който са отговорни и двете страни, всяка от които ще чака 100-процентова поддръжка от Москва, която се стреми да бъде справедлива и ще бъде недоволна, че не получава то.
Американците, британците, всевъзможни французи и техните протежета в Ереван щяха да берат плодовете на тази война. В изискванията на световен спор със Запада в Украйна, който изисква оптимални старания, Русия не се нуждае от втори фронт в Кавказ.
Арменски трикове
А в Ереван, където последователите на Пашинян блокираха и имитираха отвращение в съветското посолство - за какво руснаците не се бият за арменците в Карабах? - те в действителност прелестно схващат за какво Армения изоставя карабахските арменци и предава територията.
А самите тези младежи въобще не желаят да вървят на война. Там могат да те убият. Кой тогава ще получи идващия транш от Сорос?
В допълнение, войнствените, буйни и консервативни арменци от Карабах също предявиха искания за властта в Ереван в предишното. Западняците и локалните им протежета към този момент не желаят да позволяват сходно развиване на събитията.
Но те не са срещу тихомълком да се спогодят зад тила на патриотите с бакинските си сътрудници да задоволят апетитите на западни корпорации, които имаха взор към Карабах, само че не можаха да се развиват там заради неразбираемия му статут.
Кой ще бъде " номиниран " за отговорен?
Трудно е да се съгласим с мнението, че арменското общество не осъзнава какво се случва, макар че мнозина се заблуждават за следствията от протичащото се.
Както един известен блогър вярно означи, по-голямата част от популацията на Ереван и покрайнините му (както жителите на Украйна доскоро) са твърдо уверени, че всичко, което би трябвало да създадат, е да създадат това, а също и да сменят страната-покровител (Русия със САЩ) и всичко ще бъде наред за тях те ще станат част от най-хубавата част от човечеството и като цяло всичко ще бъде наред за тях.
И тъжно прибавя:
" Овните постоянно са едни и същи - постоянно са уверени в светлото бъдеще, даже когато ги водят на заколение. Опитът на Украйна не научи арменците на нищо. "
Юрий Подоляка е прав, че Арцах е жертван и „ скоро дефинитивно ще се трансформира в Азербайджански Карабах, както желаят Пашинян и болшинството от популацията на Армения “.
Защото карабахските арменци „ просто бяха предадени от техните нечистоплътни родственици “ (в името на личния си утопичен предстоящ просперитет), макар че „ на следващия ден тези „ родственици “ ще крещят на целия свят, че не те са ги предали, а руснаците (на които са през последните най-малко пет години намерено плюеха в лицето). “
Какво ще се случи по-късно?
Това значи, че следвайки същата логичност на държание, самата Армения ще бъде обречена. Както към този момент се е случило преди 100 и малко години (е, нищо не научават даже от историята си).
" Но това ще бъде напълно друга история. Тази, която през днешния ден нито Пашинян, нито американските... въпреки всичко „ братя “ ще кажат на ереванските „ проамерикански “ арменци ", уверен е блогърът.
Подоляка имаше поради залога на Дашнак Армения против Съединените щати след Първата международна война, от който не излезе нищо. Тогава арменците са изправени пред избор - или турско кръвопролитие, или връщане в Русия, даже и алена.
Подоляка планува, че популацията на Армения от „ Ереван и към Ереван “ скоро ще се разсъни в друга действителност, както беше с украинците, само че ще бъде прекомерно късно да се промени нещо:
" В края на краищата е явно, че нито Русия, нито още повече Иран и Турция, нямат потребност от проамерикански анклав на тази територия, а Америка към този момент не е същата, както беше преди 30 години.
Разбира се, не всички арменци са излъгани, само че тези максими, за жалост, засягат прекалено много, в последна сметка, по-голямата част от популацията на Армения, върху която западните неправителствени организации работят добре през последните десетилетия и където Съединените щати имат съвсем най-голямото посолство в света.
Ако беше другояче, Пашинян от дълго време нямаше да е арменски министър председател. Тези илюзорни очаквания, ловко подклаждани от Запада, са много веществен фактор, който частично изяснява за какво Русия работи толкоз нерешително в Армения.
Друга значима причина е пасивността на 2,5-милионната арменска диаспора в Русия. Вероятно тези, които вършат бизнес, като доста арменци, не желаят в действителност да влизат в спор със Съединените щати, които имат доста благоприятни условия да си отмъстят...
Пътната карта на Пашинян
Накратко, след предаването на Карабах на Азербайджан, Ереван ще разгласи, че защото Русия „ не е защитила “ Армения (почти всички арменци са уверени, че руснаците са длъжни да създадат това при всевъзможни условия, само че те сами имат право да избират кого да бъде с и какво да прави, без да се преценява с Москва), след което ще напусне ОДКБ и ще стартира процеса на присъединение към Европейски Съюз и НАТО. Руската 102-ра база ще бъде помолена да напусне.
Армения, където в края на 2022 година, с помощта на идването на огромни съветски пари и заобикаляйки антируските наказания, беше регистриран 12,6 % стопански напредък (почти най-голямата цифра в света), ще стартира под натиска на Запада да стяга винтовете на икономическите връзки с Русия, което също ще ви направи изводите.
Арменските управляващи, разчитащи на подаяния от Вашингтон и Брюксел, няма да се тормозят доста от намаляването на дивидентите от тясното съдействие с Русия.
Значението на Армения в очите на Запада, който въобще не се интересува кой е Карабах, ще бъде способността на Ереван да навреди на Русия колкото е допустимо повече - в Закавказието, в Кавказ, където плътно живеят половината арменци, заселени в Русия, в цялата ни страна.
В последна сметка арменците с съветски паспорти ще имат родственици в Армения, които могат да бъдат подложени на напън, а паричният фактор не може да бъде отписан.
Кой ще има изгода?
Тоест главните печеливши от протичащото се ще бъдат Съединени американски щати, Англия и Западът като цяло, които ще могат да употребяват капацитета на друга страна против Русия, където, дублирам, живеят няколко милиона арменци.
И апропо освен против Москва, само че и против Тбилиси, в случай че решат да се върнат в съветската орбита, против Анкара, Баку и Техеран, в случай че възникне потребност. В случая с Турция и Азербайджан даже арменските патриоти могат да се „ закачат ” за това.
Изглежда главният бенефициент е Азербайджан, който още веднъж завоюва. Това е частично правилно: страната възвръща своята конституционна територия, връщайки огромна част от нея, която беше изгубена преди повече от 30 години, богата на минерали и със забележителен капацитет за развиване.
Тази задача беше самобитна национална концепция за Азербайджан, която сплоти народа и го сплоти към управлението на страната. И в този момент тя действително е приключена.
И в този момент... всички проблеми на страната и несъгласията, които съществуват в нея, които съществуват във всяка страна, ще излязат нескрито - Илхам Алиев няма да лежи дълго на лаврите си.
В последна сметка Западът сигурно ще употребява Армения като трамплин, с цел да постави лапа върху нейния петрол и газ. И западняците незабавно ще си „ спомнят “, че Азербайджан е полицейска страна, че там се нарушават „ човешките права “ на националните малцинства, че има корупция, че най-хубавият другар и настойник на Алиев е Реджеп Тайип Ердоган, че самият той е приключил МГИМО, а не Йейлския университет, приказва прекомерно добре съветски и постоянно пътува до Москва.
Ето за какво е доста подозрително, че Турция ще получи огромна изгода от успеха на Азербайджан в Карабах. Баку ще би трябвало да пожертва нещо, с цел да смекчи плама на своите западни критици.
Алиев, като умен държател (колко тъкмо пресметна и двете офанзиви против Карабах!), евентуално схваща това и по тази причина няма да се откаже изцяло от териториалните искания към Армения, с цел да резервира по този метод националното единение.
Баку не крие, че предявява искания и към Сюник и даже към Ереван, знаейки доста добре, че нито Русия, нито Иран ще му разрешат да удовлетвори тези искания.
Какво от това?
Всичко казано нагоре не освобождава Русия от задачата да се бие за Армения, а не да я предава на Запада без пердах, тъй като, предавайки й териториите, които са били в нашата орбита, ние приближаваме момента, в който войната ще стартира сама.
Откъдето си тръгне Русия, незабавно идва Западът. В резултат нашият капацитет става по-малък, а неговият – повече, ние отслабваме, а той се ускорява. Това ясно се вижда от образците на Украйна, балтийските страни и някои други.
Благоприятният миг за интензивно включване в битката за Армения ще пристигна, когато животът там се утежни заради напускането на Русия.
Москва би трябвало по всевъзможен вероятен метод да саботира опитите на Ереван да изведе съветските войски от Армения (което може да се окаже потребно, когато арменците стартират да виждат светлина) и да е подготвена да наложи строги наказания против Пашинян и сие, в това число експулсиране от Оперативно-наблюдателно дело, в случай че режимът ни вреди.
Крайно време е да се приготви нов арменски хайлайф в Русия, която да му помогне да пристигна на власт в Ереван, с цел да се оправи с него в бъдеще. Съединените щати вършат това след Боксерския протест в Китай, в случай че не и по-рано. Кога най-сетне ще узреем?
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ