Арменската Апостолическа православна църква “Сурп Кеворк“ в Пловдив навършва 190

Арменската Апостолическа православна черква “Сурп Кеворк “ в Пловдив навършва 190 години. Тя е издигната през 1828 година в Стария град. Издигната е от арменски майстори от Мала Азия. Към този храм има два параклиса –единият е " Свети Вартоломей и Тадей ", а другият е " Свети Стефан ". По този мотив в неделя, на 9 декември, ще бъде отслужена тържествена литургия. Тя ще бъде водена от Негово Преосвещенство свещеник Датев Хагопян, който е архиерей на Арменската епархия в Румъния, в съслужение с локалния духовник отец Храч Мурадян и други духовници.

Историята споделя, че храмът е построена от дялани правоъгълни каменни блокове. Аписът е облицован с фаянс от 18-19 век от Кютахия – център на арменските художествени занаяти. Тази обшивка през днешния ден е позната само в двата арменски храма в Йерусалим и Пловдив. Конструкцията на олтарната част е рядко срещана в арменската църковна архитектура и през днешния ден е съвсем невероятно да се види някъде по света.Знае се, че в криптата на църквата са подредени скъпи предмети от 1920-1922г, донесени от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу и Одрин, от прокудените от турското държавно управление арменски бежанци, които пазят тяхната религия, избавени от оскърбление. Там се съхраняват и многочислени настолни и нагръдни кръстове, потири, ръкописни библии, требници, мощехранителници и други.  

В криптата ѝ се съхраняват скъпи реликви, пренесени през 1920 година с идването на огромна група арменци, които се откриват в града. Преминавайки през ужаса на гоненията, за търсещите леговище е било значимо да запазят паметта, описват през днешния ден потомците им. В Пловдив, където от епохи към този момент е съществувала арменска общественост, построила черква през 1828 година и основала свое учебно заведение,  те намират своя нов дом. За да стане тази история по-достъпна, а църковното средище на арменците - по-посещавано от туристите, църковното настоятелство има упоритостта реликвите да бъдат изложени в по-голям музей.  

Голяма полезност за храма са нейните остарели икони, изписвани от зографи. Между тях са " Света Богородица Пътеводителка ", основана в края на XVIII век от незнаен арменски занаятчия, иконата " Богородица с Младенеца " - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанин, изписана през 1838 година Негови са и типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци и древен епизоди.