Армения и Азербайджан се сблъскаха на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в сряда заради тежкото положение на 120 000 души в Нагорни Карабах регион, за който Армения твърди, че е блокиран от Азербайджан и е изправен пред хуманитарна криза.
Армения поиска срещата, заявявайки, че блокадата от Азербайджан на коридора Лачин, единственият път, свързващ предимно населения с арменци Нагорни Карабах с Армения от 15 юли, е оставила населението на страната с намаляваща храна, лекарства и електричество.
Нагорни Карабах е част от Азербайджан, но регионът и значителна територия около него попаднаха под контрола на етнически арменски сили, които бяха подкрепени от арменските военни в сепаратистките боеве, приключили през 1994 г.
Азербайджан си възвърна контрола над околните територии в шестседмична война с Армения през 2020 г. и постигнатото с посредничеството на Русия примирие остави Лачинския коридор като единствената връзка на Нагорни Карабах с Армения.
На срещата на Съвета много държави призоваха Азербайджан незабавно да отвори отново пътя, като посочиха заповедите на Международния съд, най-висшият трибунал на ООН, и всичките 15 нации призоваха Армения и Азербайджан да намерят дипломатически решение на техния почти 30-годишен конфликт.
Съветът за сигурност не направи никакво изявление, но посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд, която председателства срещата, каза пред Асошиейтед прес след това, че „в съвета имаше силни изявления от всички, че коридорът Лачин се нуждае да бъде отворен отново”. Това беше „основното постижение“, каза тя.
Хуманитарният координатор на ООН Едем Восорну каза на съвета, че Международният комитет на Червения кръст, единствената международна хуманитарна организация с достъп до района, не е успял да транспортира храна през коридора Лачин от 14 юни и медицина от 7 юли.
Васорну каза, че международното хуманитарно право изисква от всички страни да улеснят бързото доставяне на помощ до всички нуждаещи се хора и „следователно е изключително важно доставката на хуманитарна помощ от МКЧК да бъде възобновена по всички налични маршрути“ .
Министърът на външните работи на Армения Арарат Мирзоян каза на съвета, че в резултат на блокадата в Нагорни Карабах няма икономическа активност, хиляди хора са безработни, магазините са празни, а жените, децата и възрастните хора стоят на дълги опашки, за да могат да си купят хляб, плодове и зеленчуци.
В допълнение, каза той, Азербайджан е прекъснал доставките на електроенергия през единствената линия с високо напрежение между Армения и Нагорни Карабах от 9 януари.
Мирзоян цитира доклад на Луис Морено Окампо, бивш главен прокурор на Международния наказателен съд, който казва, че „има разумни основания да се смята, че е извършен геноцид“ в резултат на блокадата.
„Гладът е невидимото оръжие на геноцида“, каза той, предупреждавайки, че „без незабавна драматична промяна тази група арменци ще бъде унищожена след няколко седмици“.
Мирзоян каза, че предотвратяването на подобна катастрофа е задължение на Съвета за сигурност, който е натоварен да гарантира международния мир и сигурност. „Вярвам, че този уважаван орган, въпреки геополитическите различия, има капацитета да действа като орган за предотвратяване на геноцид, а не като възпоменание на геноцида, когато може да е твърде късно“, каза той.
Азербайджанският посланик в ООН Яшар Алиев отговори, като „категорично отхвърли всички неоснователни и безпочвени обвинения за [а] блокада или хуманитарна криза, разпространявани от Армения срещу моята страна“.
Той обвини Армения, че участва в „провокативна и безотговорна политическа кампания“ за подкопаване на суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан, което включва Нагорни Карабах и Лачинския коридор.
Алиев каза, че Азербайджан е инсталирал граничен контролно-пропускателен пункт на пътя, за да защити своя суверенитет и сигурност и да попречи на Армения да използва маршрута „за незаконни военни и други дейности“, включително ротация на своите 10 000 военнослужещи, „незаконно разположени“ в азербайджанска територия и прехвърляне на оръжия и боеприпаси, както и незаконно добити природни ресурси.
Той нарече обвиненията за геноцид неверни, като каза, че видният британски адвокат по правата на човека Родни Диксън в предварителен доклад каза, че няма основание за твърдението на Окампо, цитирайки предложението на Азербайджан за доставка на стоки през град Агдам .
Алиев също така посочи снимки от социалните медии на хора в Нагорни Карабах, които празнуват сватби и рождени дни, като каза, че те опровергават твърденията за глад и хуманитарна криза.
Алиев и Мирзоян се обвиниха взаимно за неуспешните досега дипломатически усилия.
Заместник-посланикът на Европейския съюз в ООН Силвио Гонзато каза на съвета, че „хуманитарният достъп не трябва да се политизира от никакви участници“ и че коридорът Лачин трябва да бъде отворен незабавно.
„Азербайджанските власти носят отговорността да гарантират безопасността и свободата на движение по Лачинския коридор и да гарантират, че кризата няма да ескалира повече“, каза той.
Източник: АП
