Живеем във властта на суджука и на филията с мас
Арман Бабикян е роден във Варна през 1967 година Завършил е Националната гимназия за антични езици и култури и СУ „ Св. Климент Охридски “, компетентност политология. Радиожурналист, работил за БНР и радио „ Свободна Европа “, основател на „ Канал Ком “, шеф на радио „ Атлантик “.
„ Министър-председателят държи във феодална взаимозависимост всички етажи на ръководството и личната си партия “
– Г-н Бабикян, живеем във властта на суджука и на филията с мехлем. Това са ваши думи. Държат ли ни и на къса каишка?
– Да, несъмнено, от дълго време.
– Как?
– Така, както една тоталитарна страна може да държи жителите, само че с органите на данъчните, на полицията, на прокуратурата, на каквото желаете. С всички вероятни санкциониращи държавни органи се случва това, което назоваваме нашия живот през днешния ден.
– Някои споделят, че живеем в завладяна страна и окупирана страна. Как стигнахме дотук?
– Чрез изначална липса на правдивост. Под липса на правдивост не разбирам Нюрнбергски развой, на който да бъдат наказани също както фашистите и тези комунисти, които възпроизведоха сходна тирания. Разбирам задоволително честен и обществено-авторитетен орган, който можеше най-малко да назова обществено кое е положителното и кое злото, с цел да нямаме угризенията, че продължаваме да развъждаме безнаказано практиките на това, което наричахме тоталитарен режим преди 1989 година Това не се случи. А по-късно практиките продължиха и откраднатите средства, и откраднатите масиви с информация започнаха да работят за тези, които го имат. Ние знаем кои са те.
След това влязохме в мутренските години, в същото време хора, отлетели от Държавна сигурност, осъществиха банковата система в частния бранш. След това пък се оказа, че тези банки бяха фалирани. После преживяхме финансовите пирамиди и отново бяха обрани парите на хората. Сетне имахме някаква приватизация. Тя също обра хората. Вижте какъв брой пъти това се случи. Разбира се, бяха обрани и икономическите активи. Да не изреждам мандатите на министър председателите от всички цветове, в чийто мандат протече целият този развой, с цел да стигнем до ден сегашен, когато към този момент няма потребност от наказателни бригади с бухалки и трибуквени имена.
Самата страна извършва тази функционалност и този, който оглавява страната в лицето на министър-председателя, в действителност е босът на тази организация. Той държи във феодална взаимозависимост всички етажи на ръководството, както и личната си партия. Проблемът е, че сходни монархически структури, които превземат страната, са и самите съществени партии и оттова нататък е мъчно да се осъществя тази независимост, за която споменахте, както и да се осъществя силата на справедливостта и демокрацията у нас.
– Започвам да си мисля дали не ни устройва тази обстановка по някакъв метод? Защото си стоим добродушно. В България не е имало общонационална стачка от 1989 година насам за разлика от прилежащи нам страни, а и от Европа, където хората реагират на всяка неправда и на всяко посягане на обществените им права.
– Абсолютно сте права. Ето даже и в Полша какво се случва от няколко дни. Тук тази сензитивност отсъства, популацията бива разделяно безусловно целеустремено. Елитът в страната не е подготвен и няма волята да води в качеството си на просветената част народа в разнообразни дела, в това число и в митинг против отнети права и свободи. Така че това положение на нещата наподобява ги урежда.
Те се усещат поласкани, както в миналото ги водеха на лов с Първия или им уреждаха почивки, или им раздаваха жилища и всевъзможни битови благинки. Днес още веднъж всеки един от тях, допрян неизвестно по какъв начин от ориста, попадайки във властова позиция, наподобява тъкмо по толкоз безразсъден метод. Тези, които се осмеляват да създадат нещо друго, биват потъпквани с цялата мощ на онази машина, която изброих първоначално, плюс медиите, които са наречени четвърта власт, само че нереализирали се като такава. Ние имахме доста по-голяма медийна независимост преди 10-15 години във времената на мутрите, в сравнение с през днешния ден.
– Собствениците на медиите имат интереси…
– Именно, само че в целия свят притежателите на медиите имат ползи. Ако имахме журналистическа или хайде информационна общественост, която държи на стандартите и държи на правилата на демократичната страна, нямаше толкоз елементарно да могат да бъдат пречупвани съвести. Ние живяхме напълно неотдавна във време, в което хора се самозапалваха. Те не бяха богати или небогати, просто бяха обезверени до дъно или смели до дъно. Всеки, който откри метод да събере не левите или десните, а демократите в тази страна, евентуално ще може да поведе смяната. Ние непрестанно виждаме тесни хора – умни или красиви, които желаят единствено правораздаване, но земеделието, но единствено културата. Не, някой би трябвало да постави необятната основа, на която да стъпят демократите. Това е онази не доста необятна, само че задоволително свята повърхнина на последното ходило пред храма „ Ал. Невски “, на която стояха и Желю Желев, и Стефан Продев, и Блага Димитрова, и Анжел Вагенщайн. Там ставаше дума за народна власт, а не ставаше дума за ляво или дясно. Днес още веднъж става дума за народна власт, само че я няма тази необятна повърхнина, с цел да стъпят тези, които схващат казуса на страната ни.
– Струва ми се, че ловко ни отвличат вниманието. Вижте какъв брой неща се случиха, откогато пристигна държавното управление на власт. Боршош, НДК, европредседателството, хитлеристките поздрави, Грипен, багра в Асеновград, настояванията за отпадане на клас прослужено време, понижаване на заплащанията в брой. Всичко това се върти и изсмуква публичната сила. Едновременно обаче се случват други неща като повдигане цените на тока, парно, газ, задлъжняваме с нови 200 млн., КТБ си виси във въздуха…
– Това е естествена технология, нахранете кучетата, с цел да не лаят. Поднася ни се тази храна и хората се забавляват или възмущават. Погледнете по какъв начин наподобяват новинарските излъчвания от нощес даже. Занимават ни с следващата злополука, а такива стават всеки ден. Не го споделям с неуважение, само че извинявайте, това не е вест, това е всекидневие, а аз приказвам за новините в една страна.
Някой би трябвало да се сети, че тук тези дни беше асистент на държавния секретар на Съединени американски щати и организира диалози с министър-председателя. Някой разбра ли какво са си говорили? Убеден съм, че отговорът е „ не “. Разбирате ли, значимите тематики биват изтиквани, когато властта няма интерес от тях. И тъй като държат съвсем всички медийни лостове, и тъй като са наясно, че левицата и десницата – имам поради хората, които се усещат такива, биват държани на разстояние един от различен като заболели от заразна болест, просто тъй като те са от разнообразни крайбрежия на разбиранията и гледат извънредно плахо и срамежливо един към различен, властващите са спокойни. Защото, отново споделям, обединяване на хората, които мислят демократично, те няма да позволен.
Въпросът е дали хората са склонни да преодолеят себе си и да застанат един до различен, с цел да върнат нормалността в страната, а след това да си се разделят съгласно разбиранията. В България това е номинирано като грях, по-непростим, в сравнение с да живеем в мека тирания. Това е неуместно.
– Да ви върна към Борисов, който в първите два свои мандата се опитва като отмъстител, строител, обединител. Сега какъв е?
– Сега е външен министър. Сега пробва да бъде нещо приблизително сред Збигнев Бжежински и Николай Младенов. Шегувам се, несъмнено. Сега работи външен министър и оправданието е европейското председателство. Разбира се, последната му роля е проблематична, тъй като от нея, за разлика от предходните няколко, не може да се краде и се постанова човек да демонстрира професионализъм, а той отсъства у министър-председателя. Той е изтощен, към този момент е взел от властта всичко, от което има потребност, и в този момент работи върху това какво ще остане от него в историята. В момента той работи за биографията си. И в този смисъл е по-мъдър, по-мек, по-сговорчив, той се пробва да се пази от свадите. Когато някой би трябвало да отиде на амбразурата, праща Валери Симеонов, Цветан Цветанов и всевъзможни други свои чиновници. Той в този момент играе положителния човек, който си приказва с Ердоган, с Меркел и така нататък, и доста работи за мира в Европа и за председателството. Нормална крайна роля за човек, който е консумирал всичко от властта.
– Ако погледнете страницата на Народното събрание, ще видите, че за 3 месеца работа депутатите са приели промени и допълнения на 6 закона. Сега чакаме европредседателството, а то като свърши, какво ще вършим?
– Като свърши то, ще питаме Движение за права и свободи дали мандатът продължава. Имаше един подобен почин по времето на Живков – обиколки на дипломатическия корпус в България. Идваха чужденците, ние не се излагахме пред тях, плочките бяха оправени, шадраванът се включваше и първенците на града стояха в центъра и посрещаха разнообразни посланици. Горе-долу по този начин изглеждаме и в този момент при европредседателството. Точно толкоз бутафорно, комично и безсмислено, колкото паметникът, който изобразяваше Тодор Колев във кино лентата „ Господин за един ден “. Всичко това ще завърши, няма да се изложим евентуално пред чужденците и по-късно ще забележим кой ще ръководи България.
– Вие оптимист ли сте?
– Да, оптимист съм, тъй като скептицизмът е стигнал такова равнище, че се постанова да чакаме нещо по-добро.
„ Министър-председателят държи във феодална взаимозависимост всички етажи на ръководството и личната си партия “
– Г-н Бабикян, живеем във властта на суджука и на филията с мехлем. Това са ваши думи. Държат ли ни и на къса каишка?
– Да, несъмнено, от дълго време.
– Как?
– Така, както една тоталитарна страна може да държи жителите, само че с органите на данъчните, на полицията, на прокуратурата, на каквото желаете. С всички вероятни санкциониращи държавни органи се случва това, което назоваваме нашия живот през днешния ден.
– Някои споделят, че живеем в завладяна страна и окупирана страна. Как стигнахме дотук?
– Чрез изначална липса на правдивост. Под липса на правдивост не разбирам Нюрнбергски развой, на който да бъдат наказани също както фашистите и тези комунисти, които възпроизведоха сходна тирания. Разбирам задоволително честен и обществено-авторитетен орган, който можеше най-малко да назова обществено кое е положителното и кое злото, с цел да нямаме угризенията, че продължаваме да развъждаме безнаказано практиките на това, което наричахме тоталитарен режим преди 1989 година Това не се случи. А по-късно практиките продължиха и откраднатите средства, и откраднатите масиви с информация започнаха да работят за тези, които го имат. Ние знаем кои са те.
След това влязохме в мутренските години, в същото време хора, отлетели от Държавна сигурност, осъществиха банковата система в частния бранш. След това пък се оказа, че тези банки бяха фалирани. После преживяхме финансовите пирамиди и отново бяха обрани парите на хората. Сетне имахме някаква приватизация. Тя също обра хората. Вижте какъв брой пъти това се случи. Разбира се, бяха обрани и икономическите активи. Да не изреждам мандатите на министър председателите от всички цветове, в чийто мандат протече целият този развой, с цел да стигнем до ден сегашен, когато към този момент няма потребност от наказателни бригади с бухалки и трибуквени имена.
Самата страна извършва тази функционалност и този, който оглавява страната в лицето на министър-председателя, в действителност е босът на тази организация. Той държи във феодална взаимозависимост всички етажи на ръководството, както и личната си партия. Проблемът е, че сходни монархически структури, които превземат страната, са и самите съществени партии и оттова нататък е мъчно да се осъществя тази независимост, за която споменахте, както и да се осъществя силата на справедливостта и демокрацията у нас.
– Започвам да си мисля дали не ни устройва тази обстановка по някакъв метод? Защото си стоим добродушно. В България не е имало общонационална стачка от 1989 година насам за разлика от прилежащи нам страни, а и от Европа, където хората реагират на всяка неправда и на всяко посягане на обществените им права.
– Абсолютно сте права. Ето даже и в Полша какво се случва от няколко дни. Тук тази сензитивност отсъства, популацията бива разделяно безусловно целеустремено. Елитът в страната не е подготвен и няма волята да води в качеството си на просветената част народа в разнообразни дела, в това число и в митинг против отнети права и свободи. Така че това положение на нещата наподобява ги урежда.
Те се усещат поласкани, както в миналото ги водеха на лов с Първия или им уреждаха почивки, или им раздаваха жилища и всевъзможни битови благинки. Днес още веднъж всеки един от тях, допрян неизвестно по какъв начин от ориста, попадайки във властова позиция, наподобява тъкмо по толкоз безразсъден метод. Тези, които се осмеляват да създадат нещо друго, биват потъпквани с цялата мощ на онази машина, която изброих първоначално, плюс медиите, които са наречени четвърта власт, само че нереализирали се като такава. Ние имахме доста по-голяма медийна независимост преди 10-15 години във времената на мутрите, в сравнение с през днешния ден.
– Собствениците на медиите имат интереси…
– Именно, само че в целия свят притежателите на медиите имат ползи. Ако имахме журналистическа или хайде информационна общественост, която държи на стандартите и държи на правилата на демократичната страна, нямаше толкоз елементарно да могат да бъдат пречупвани съвести. Ние живяхме напълно неотдавна във време, в което хора се самозапалваха. Те не бяха богати или небогати, просто бяха обезверени до дъно или смели до дъно. Всеки, който откри метод да събере не левите или десните, а демократите в тази страна, евентуално ще може да поведе смяната. Ние непрестанно виждаме тесни хора – умни или красиви, които желаят единствено правораздаване, но земеделието, но единствено културата. Не, някой би трябвало да постави необятната основа, на която да стъпят демократите. Това е онази не доста необятна, само че задоволително свята повърхнина на последното ходило пред храма „ Ал. Невски “, на която стояха и Желю Желев, и Стефан Продев, и Блага Димитрова, и Анжел Вагенщайн. Там ставаше дума за народна власт, а не ставаше дума за ляво или дясно. Днес още веднъж става дума за народна власт, само че я няма тази необятна повърхнина, с цел да стъпят тези, които схващат казуса на страната ни.
– Струва ми се, че ловко ни отвличат вниманието. Вижте какъв брой неща се случиха, откогато пристигна държавното управление на власт. Боршош, НДК, европредседателството, хитлеристките поздрави, Грипен, багра в Асеновград, настояванията за отпадане на клас прослужено време, понижаване на заплащанията в брой. Всичко това се върти и изсмуква публичната сила. Едновременно обаче се случват други неща като повдигане цените на тока, парно, газ, задлъжняваме с нови 200 млн., КТБ си виси във въздуха…
– Това е естествена технология, нахранете кучетата, с цел да не лаят. Поднася ни се тази храна и хората се забавляват или възмущават. Погледнете по какъв начин наподобяват новинарските излъчвания от нощес даже. Занимават ни с следващата злополука, а такива стават всеки ден. Не го споделям с неуважение, само че извинявайте, това не е вест, това е всекидневие, а аз приказвам за новините в една страна.
Някой би трябвало да се сети, че тук тези дни беше асистент на държавния секретар на Съединени американски щати и организира диалози с министър-председателя. Някой разбра ли какво са си говорили? Убеден съм, че отговорът е „ не “. Разбирате ли, значимите тематики биват изтиквани, когато властта няма интерес от тях. И тъй като държат съвсем всички медийни лостове, и тъй като са наясно, че левицата и десницата – имам поради хората, които се усещат такива, биват държани на разстояние един от различен като заболели от заразна болест, просто тъй като те са от разнообразни крайбрежия на разбиранията и гледат извънредно плахо и срамежливо един към различен, властващите са спокойни. Защото, отново споделям, обединяване на хората, които мислят демократично, те няма да позволен.
Въпросът е дали хората са склонни да преодолеят себе си и да застанат един до различен, с цел да върнат нормалността в страната, а след това да си се разделят съгласно разбиранията. В България това е номинирано като грях, по-непростим, в сравнение с да живеем в мека тирания. Това е неуместно.
– Да ви върна към Борисов, който в първите два свои мандата се опитва като отмъстител, строител, обединител. Сега какъв е?
– Сега е външен министър. Сега пробва да бъде нещо приблизително сред Збигнев Бжежински и Николай Младенов. Шегувам се, несъмнено. Сега работи външен министър и оправданието е европейското председателство. Разбира се, последната му роля е проблематична, тъй като от нея, за разлика от предходните няколко, не може да се краде и се постанова човек да демонстрира професионализъм, а той отсъства у министър-председателя. Той е изтощен, към този момент е взел от властта всичко, от което има потребност, и в този момент работи върху това какво ще остане от него в историята. В момента той работи за биографията си. И в този смисъл е по-мъдър, по-мек, по-сговорчив, той се пробва да се пази от свадите. Когато някой би трябвало да отиде на амбразурата, праща Валери Симеонов, Цветан Цветанов и всевъзможни други свои чиновници. Той в този момент играе положителния човек, който си приказва с Ердоган, с Меркел и така нататък, и доста работи за мира в Европа и за председателството. Нормална крайна роля за човек, който е консумирал всичко от властта.
– Ако погледнете страницата на Народното събрание, ще видите, че за 3 месеца работа депутатите са приели промени и допълнения на 6 закона. Сега чакаме европредседателството, а то като свърши, какво ще вършим?
– Като свърши то, ще питаме Движение за права и свободи дали мандатът продължава. Имаше един подобен почин по времето на Живков – обиколки на дипломатическия корпус в България. Идваха чужденците, ние не се излагахме пред тях, плочките бяха оправени, шадраванът се включваше и първенците на града стояха в центъра и посрещаха разнообразни посланици. Горе-долу по този начин изглеждаме и в този момент при европредседателството. Точно толкоз бутафорно, комично и безсмислено, колкото паметникът, който изобразяваше Тодор Колев във кино лентата „ Господин за един ден “. Всичко това ще завърши, няма да се изложим евентуално пред чужденците и по-късно ще забележим кой ще ръководи България.
– Вие оптимист ли сте?
– Да, оптимист съм, тъй като скептицизмът е стигнал такова равнище, че се постанова да чакаме нещо по-добро.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ