Аркутинският плаж между Созопол и Приморско е един от най-хубавите

Аркутинският плаж сред Созопол и Приморско е един от най-хубавите по Южното Черноморие. В близкото тресавище се срещат редки растителни типове, в близост има гъсти гори, а птиците всяка година минават оттова, отлитайки за топлите страни. Над самия плаж обаче от десетилетия стърчат изтърбушени и зеещи с лице към морето няколко незавършени бетонни здания. Всеки, който минава оттова или взема решение да плажува в близост, постоянно си задава въпроса какво в действителност съставлява този заплашителен и празен скелет, щръкнал над летовниците по плажа и гледащ към изгрева в Черно море.

В края на 70-те години господства безметежното ръководство на Тодор Живков, а щерка му е във вихъра си. Като мощна политическа фигура, покровителствана от татко си, тя съумява да налее милиони в най-различни културни мероприятия и планове, а те са повече от амбициозни. Най-популярният от тях е семейството на интернационалната детска асамблея “Знаме на мира “, която Людмила Живкова съумява да провежда през лятото на 1979 година По същото време хората към нея избират Аркутино за мястото, където да се построи курортен комплекс за надарени деца под егидата на „ Знаме на мира “, нещо като „ Знаме на мира-2″.

Дъщерята на Първия е желала в тези здания, които и в този момент наподобяват забавни и разнообразни като архитектурно решение, да приютят най-талантливите деца на България и на света, с цел да се образоват и да станат бъдещите ръководители на Земята в организации като Организация на обединените нации и ЮНЕСКО.

Людмила е правела опити да построи предстоящ хайлайф, който да ръководи света без войни, а единствено посредством взаимно съгласие, съдействие и взаимопомощ. Това са и главните правила на асамблеята „ Знаме на мира “. А най-свръхамбициозният и план е предвиждал да сътвори така наречен „ Звездна карта “, в която е трябвало да се картотекират всички надарени деца по света, с цел да се трансфорат те в другари на България.

Но концепциите на Людмила Живкова за „ Звездната карта “, за асамблеята, за учебното заведение за надарени деца в Аркутино и за друго учебно заведение в Странджа планина се посрещат на нож от Москва. Според някои клюки точно тези нейни инициативи подписват и смъртната й присъда.

След неочакваната й гибел през лятото на 1981 година, българската страна основава фондация „ Людмила Живкова “, която би трябвало да се явява като последовател на нейните схващания. Комплексът на Аркутино е едно от тях и е умислен като творческо-екологична конструкция, която да работи във веригата „ Колежи на обединявания свят “ под патронажа на принц Чарлз. Идеята за български клон на обединените колежи е взаимствана малко след гибелта на Людмила.

Така страната в лицето на фондация „ Людмила Живкова “ и Комитета за просвета – Център „ Знаме на мира “ взема решение да построи на Аркутино екоселище за надарени деца (Творчески-екологичен комплекс „ Ропотамо “) и да направи мястото част от самодейността на един немец за верига учебни заведения по целия свят, където учениците да се срещат с връстниците си от чужбина и това да докара до един по-добър свят. В незавършените здания е трябвало да се образоват над 250 български и задгранични деца по специфична стратегия.

През 1984 година земите, планувани за застрояване, са отчуждени, а година по-късно е издадено и разрешението за градеж. Извършени са съответните проучвателни действия и строителството е стартирано. Теренът с обща повърхност над 668 декара се намира на морския бряг в преходната зона към резервата “Ропотамо “. Както и при други планове, свързани по някакъв метод с дъщерята на Първия, не се пести от багери, бетон и, където се наложи, гърмежи. Тонове и тонове бетон са изсипани баш на една крачка от самия бряг.  Мащабите на плана могат да засрамят и доста вложители от безумните времена преди рецесията 20 години по-късно – над 600 декара земя към този момент в никакъв случай няма да са диви, дори и по организационен проект.

През 1988 година градежът е спрян. Според други данни градежът е замразен след 10.XI.1989 година поради митингите на мощната тогава „ Екогласност “, защото постройките щели да пречат на полета на птиците.

Демокрацията заварва в комплекса „ Знаме на мира-2″ два грамадни корпуса, приключени на стадий недодялан градеж, а от третия е построен първият етаж. Твърде надалеч от стартиране и прекомерно скъпо за взривяване. Следва прекачване на собствеността сред другите ведомства. С протокол от IX/1990 година Министерството на културата трансферира собствеността на Министерството на просветата. Държавата харизва съвсем цялото пространство в региона на „ Главболгарстрой “ през 1995 година, която пък е приватизирана през 1997 година  На обекта не идват нито държавни багери, нито пък частни.

През 2006 година „ Главболгарстрой “ продават земята с комплекса на някакъв английски капиталов концерн. Но единствено година след договорката, на по-малко от километър в северна посока, компанията построява ваканционно населено място. Иначе казано, частните багери идват, но с цел да копаят на напълно друго място. Така вместо да завършат комплекса, те вземат решение да унищожават природата някъде другаде.

През последните години не е издавано позволение за градеж в границите на „ Знаме на мира-2″. В същото време, той е върху урбанизирана територия и в плана за изменение на Общия организационен проект на община Созопол, а там е планувано курортно застрояване. Някогашният летен център за надарени деца може и да бъде достроен, в случай че експертиза покаже, че постройките са в положително положение и вложителят е решил, че си заслужава. Реални изгледи това да се случи обаче няма.

30 години след първата копка призрачните бетонни колоси не престават да се изивисяват над главите на летовниците. Около тях са израснали дървета и шубраци, които са натурален преход към пясъчните дюни с техните неповторими цветя и треви.

В една част от недостроения комплекс се влиза елементарно – единствено би трябвало да кривнеш от пътя за плажа и да се набереш по бетона тук и там. По някои от стените има грозни графити. Наоколо се търкалят и празните флакони от спрейове. Личи си къде са били скелетата, на пакост стърчат арматури. Не наподобява да е крадено заради простата причина, че частният път (за чиято правда може да се поспори) долу затруднява проникването на газки, каруци и бусове за возене на метал.

И най-злите пазители на реда обаче не могат да опазят градежа от природата. Тя постепенно, само че несъмнено го завзема. След още 25 години безучастие почивният комплекс несъмнено ще наподобява като един огромен неестествен риф на сушата – комбинация от напълно зелени кубчета с по една гора от горната страна, написа socbg.com.