Микропластмасата достигна и Арктика, замърсяването вече стигна и до най-чистите места
Арктика, дълго време считана за един от най-чистите и недокоснати райони на планетата, към този момент не е ваксинирана против световното замърсяване. Микропластмаса, която нормално асоциираме със нечистите океани, е открита и в арктическите ледове, води и даже във въздуха, написа. Това изобретение е обезпокоителен сигнал за мащаба на екологичната рецесия.
Как микропластмасата доближи Арктика?
Микропластмасата съставлява дребни пластмасови частици, по-малки от 5 милиметра, които могат да попаднат в околната среда от разнообразни източници. Тя доближава до Арктика посредством:
Атмосферни течения – Ветровете придвижват микропластмасови частици на хиляди километри от техния източник.
Океански течения – Глобалните течения придвижват пластмасовите боклуци от нечистите морета към арктическите води.
Реки – Реките, изключително тези, които минават през урбанизирани и индустриални региони, носят пластмасови боклуци непосредствено в Арктика.
Местни източници – Локални действия като лов на риба, превоз и туризъм също способстват за замърсяването.
Открития и данни
Последни проучвания демонстрират тревожни резултати:
Микропластмаса в леда – Ледниците и морските ледове съдържат високи концентрации на микропластмаса, която се освобождава при размразяване.
Замърсен арктически сняг – Учените откриват пластмасови частици даже в снега, което допуска, че те са пристигнали от атмосферата.
Замърсяване на морския живот – Много морски организми в Арктика, в това число риби и птици, са открити с пластмасови частици в телата си.
Въздействие върху екосистемата
Микропластмасата има съществени последици за арктическата екосистема:
Загуба на биоразнообразие – Замърсяването въздейства върху здравето на морските организми, което нарушава питателните вериги.
Токсични ефекти – Пластмасовите частици могат да съдържат токсични химикали, които се натрупват в организмите и минават към по-високите равнища на хранителната верига.
Ускорено размразяване на ледовете – Тъмните частици от микропластмаса понижават отразителната дарба на леда, което способства за световното стопляне.
Какви ограничения са нужни?
Международно сътрудничество – Проблемът с микропластмасата изисква световни старания за понижаване на замърсяването.
Намаляване на пластмасовите отпадъци – Ограничаване на потреблението на пластмасови произведения за еднократна приложимост.
Инвестиране в технологии за пречистване – Разработване на технологии за унищожаване на микропластмаса от водата и въздуха.
Образование и информираност – Повишаване на осведомеността по отношение на въздействието на микропластмасата върху околната среда.
Откриването на микропластмаса в Арктика е предизвестие, че никоя част от планетата не е предпазена от замърсяването. Това е световен проблем, който изисква незабавни дейности, с цел да се ограничи въздействието му върху околната среда и човечеството. Арктика, въпреки и отдалечена, е огледало на това по какъв начин нашите дейности въздействат на целия свят.
Как микропластмасата доближи Арктика?
Микропластмасата съставлява дребни пластмасови частици, по-малки от 5 милиметра, които могат да попаднат в околната среда от разнообразни източници. Тя доближава до Арктика посредством:
Атмосферни течения – Ветровете придвижват микропластмасови частици на хиляди километри от техния източник.
Океански течения – Глобалните течения придвижват пластмасовите боклуци от нечистите морета към арктическите води.
Реки – Реките, изключително тези, които минават през урбанизирани и индустриални региони, носят пластмасови боклуци непосредствено в Арктика.
Местни източници – Локални действия като лов на риба, превоз и туризъм също способстват за замърсяването.
Открития и данни
Последни проучвания демонстрират тревожни резултати:
Микропластмаса в леда – Ледниците и морските ледове съдържат високи концентрации на микропластмаса, която се освобождава при размразяване.
Замърсен арктически сняг – Учените откриват пластмасови частици даже в снега, което допуска, че те са пристигнали от атмосферата.
Замърсяване на морския живот – Много морски организми в Арктика, в това число риби и птици, са открити с пластмасови частици в телата си.
Въздействие върху екосистемата
Микропластмасата има съществени последици за арктическата екосистема:
Загуба на биоразнообразие – Замърсяването въздейства върху здравето на морските организми, което нарушава питателните вериги.
Токсични ефекти – Пластмасовите частици могат да съдържат токсични химикали, които се натрупват в организмите и минават към по-високите равнища на хранителната верига.
Ускорено размразяване на ледовете – Тъмните частици от микропластмаса понижават отразителната дарба на леда, което способства за световното стопляне.
Какви ограничения са нужни?
Международно сътрудничество – Проблемът с микропластмасата изисква световни старания за понижаване на замърсяването.
Намаляване на пластмасовите отпадъци – Ограничаване на потреблението на пластмасови произведения за еднократна приложимост.
Инвестиране в технологии за пречистване – Разработване на технологии за унищожаване на микропластмаса от водата и въздуха.
Образование и информираност – Повишаване на осведомеността по отношение на въздействието на микропластмасата върху околната среда.
Откриването на микропластмаса в Арктика е предизвестие, че никоя част от планетата не е предпазена от замърсяването. Това е световен проблем, който изисква незабавни дейности, с цел да се ограничи въздействието му върху околната среда и човечеството. Арктика, въпреки и отдалечена, е огледало на това по какъв начин нашите дейности въздействат на целия свят.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ