Какво ще поиска Тръмп след Гренландия
Арктика, Антарктида и дълбоководните находища в океаните може да са идващите конфликтни точки, за контрола над които огромните сили да влязат в борба за свежи запаси и геополитическо въздействие. Погледите се насочат натам, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмпнаправи великодушна бизнес оферта към жителите на Гренландия, с цел да я придобие.
Най-достъпна от изброените места е Арктика, която разполага с големи залежи от петрол и газ, покрити от безконечен лед. Климатичните промени през днешния ден обаче трансформират вероятностите за употребата им. Там са 13% от неоткритите нефтени запаси в света и 30% от незнайните басейни с природен газ - основно под замръзналия Северен ледовит океан, излиза наяве от отчет на " Ърнст & Янг ". Въглеродът пък е 2,5 пъти повече от този в атмосферата.
Освен това под водата има обилни ресурси от минерали, в това число злато, никел и кобалт. Русия и Съединени американски щати към този момент добиват нефт и природен газ в региона на Арктика. През последните години Москва от ден на ден концентрира напъните си на север, с цел да компенсира спада на продукцията в по-старите обекти. В Арктика е над 80% от нейното произвеждане на природен газ и почти 20% на необработен нефт. Вашингтон пък употребява Аляска, само че липсва инфраструктура за преноса на природен газ и по тази причина той се употребява в самите залежи за поддържане на налягането. Само нефтът влиза в комерсиалната мрежа.
Русия добива зад полярния кръг и паладий, основна суровина за катализаторите на колите, електрониката и водородните технологии. Елементът се ползва още в бижутерията, както и в медицината за лъчетерапия, а в стоматологията - за сплави за коронки и мостове.
Морското дъно в прилежаща Норвегия е богато на мед, цинк, кобалт, никел и редкоземни детайли. Но Осло наложи мораториум върху сходна активност от екологични съображения и спря лицензите за изследване и употреба.
Освен минерали, петрол и газ това, което към момента не се знае за тайните ресурси под леда на Арктика, е какви са рибните колонии. Северният ледовит океан е предпазен от лов на риба до 2037 година, само че морската фауна е в развой на проучване.
Това се случва, тъй като до неотдавна заледени региони се трансформират в стратегически коридори поради топенето на ледниците. Например нараства смисъла на Северозападния (през канадските острови) и Североизточния проход (по продължение на Норвегия и Русия), които свързват Източна Азия със Западна Европа през Северния ледовит океан. От 2007 година западният път стана вероятен за кораби даже и без помощта на ледоразбивачи.
Така дистанцията от Ротердам до Токио е единствено 14 000 км, до момента в който през Суецкия канал е 21 000 км, а през нос Добра вяра - 27 000 км. Сериозно се редуцира и плаването от Лондон до Шанхай спрямо трасето през Панамския канал (от 23 000 на 14 000 км). В взаимозависимост от скоростта на кораба потреблението на северния морски път икономисва на половина времето, което значи по-малко разноски, по-малко изразходено гориво, по-малко нездравословни излъчвания. Не са без значение и тапите в Суецкия и Панамския канал, каквито на север към момента няма.
Що се отнася до таксите, по познатите посоки през Арабския полуостров и Панама те са регламентирани. За Североизточния пролив в Арктика Русия ги събира под формата на наложителен конвой от ледоразбивач и навигация. Проходът е основен за Москва, тъй като минава по нейното крайбрежие от Европа до Азия.
На северозапад обстановката е деликатна, тъй като Канада претендира, че трасето е в нейните вътрешни териториални води, до момента в който за Съединени американски щати то е интернационално. Постигнали са съглашение, че американците желаят позволение за прекосяване на държавните им кораби, а канадците са длъжни да го дадат. Много от преминаващите плавателни съдове се записват при канадските управляващи, с цел да получат отбрана при пораждане на проблеми. Такса за прекосяване няма, само че има за услуги – информация за леда, навигация и помощ от ледоразбивач.
Намаляването на междинната повърхност на леда в Арктика отваря доста благоприятни условия за превоз и доставки. През последните пет години е била 4,6 милиона кв. км, почти колкото територията на Европейския съюз, само че е понижение с към 27% от междинното равнище сред 1981 и 2010 година (6,4 млн. кв. км или обсега на Либия), написа " Гардиън ". Изчезналият лед е колкото Либия. Той към този момент не доближава до съветските и канадските крайбрежия и защото под Северния полюс няма суша, се разкриват недостъпни преди морета.
Някога там можеха да плават единствено ледоразбивачи, само че към този момент биха могли да са търговски пътища. През 2024 година 665 кораба са минали пренос през Беринговия пролив, който разделя полуостров Чукотка в Русия от Съединени американски щати. А през 2010 година са били едвам 242. Миналата година контейнеровозът " Истанбул бридж " бе първият транспортен съд с съдържимост на товара 17 211 тона, който мина през Полярния път на коприната от Китай до Англия за към 20 дни. През Суецкия канал е повече от месец.
Арктика става сцена на състезание и във военно отношение. Вашингтон е една крачка напред в това отношение. Основава днешната база " Питуфик " в Гренландия през 1951 година за защита от Съветския съюз. Тогава името е " Туле ". През 2023 година то е променено и служи като станция за ранно предизвестие за ракети, противоракетна защита и галактически интервенции.
Москва също разполага с военни обекти в Арктика, като възвърне руски и построи нови.
Китай пък се разгласи преди 8 година за близоарктическа страна и се пробва да придобие въздействие в района. Преди 2 година разположи три ледоразбивача в полярната област. В същото време и страните от НАТО ускоряват военноморското си наличие. Комуникации и наземни станции за сателитно наблюдаване са разположени и на най-южната точка на Земята - Антарктида. Тя не принадлежи на нито една страна и е сложена под специфичен интернационален режим. Позволени са единствено научни проучвания и е неразрешен добивът на минералните запаси. Този статут на Ледения континент обаче може да бъде преразгледан след 2048 година, в случай че всички страни по подписания през 1959 година контракт са съгласни. Между тях са Съединени американски щати и Русия.
Към днешна дата е ясно, че е налице сериозен интерес към смяната на регламента изключително в региона на Антарктическия полуостров (най-северната част, която е отвън Южната полярна окръжност). Учените към този момент са събрали голям брой данни за капацитета на сушата и близките океани. Една от суровините е въглеводородът на морското дъно, като през 2024 година съветски откриватели оцениха запасите на 551 трилиона барела нефт. За съпоставяне всички останали нефтени залежи на Земята са за към 1,7 трилиона барела. Смята се, че има още въглища, природен газ и манганови руди (на океанското дъно).
Открити са следи от метан и етан в седименти отпреди милиони години, както и големи въглищни пластове с дебелина до 6 м. Проблемът е, че са с високо наличие на пепел, което ги прави нерентабилни. Антарктида е богата на желязна руда, която обаче е труднодостъпна, тъй като е надалеч от брега. На ледения континент има още и платина, която е значима за зелената стопанска система, за автомобилостроенето, медицината и промишлеността.
Овладяването на всички тези ресурси би могло да провокира доста сериозна геополитическа борба. Има обаче едно " само че ". Продукцията ще е извънредно сложна и скъпа, тъй като скоростта на ветровете е над 130 км в час. Във водата теченията също са мощни. Температурите навътре в континента доближават до -68 градуса по Целзий, леденият пояс е в продължение на 500 до 1500 км, което усложнява достъпа. Освен това, с цел да се употребяват находищата, ще са нужни особено укрепени за лед кораби, които да транзитират ресурсите, както и напълно разнообразни сондажни платформи, което усилва доста пъти разноските спрямо употребата на находищата в Северно море да вземем за пример.
С компликации се сблъскват страните, които се пробват да проучат и употребяват третата зона, която има капацитет да стане нов източник на запаси - океанското дъно. Насочили са се натам, тъй като се чака светът да изпитва дефицит на сериозни материали за вятърни турбини, слънчеви панели, акумулатори, цифрови артикули, написа сп. " Тайм ". Зоната Кларион-Клипъртън в Тихия океан (в интернационалните води сред Мексико и Хаваите) разполага с 21,1 милиарда сухи тона смесена руда, с висока централизация на никел, мед и кобалт и други значими метали. Данните са на Геоложката работа на Съединени американски щати. Стойността им се прави оценка на трилиони долари. Разположени са на дълбочина към 4500 м. Т.нар. нодули (парчетата) са с размера на картоф от към 5 - 15 см.
Доминираща мощ в региона сега е Китай, тъй като негови компании са сключили най-вече контракти за изследване и са създали съществени вложения в технологии за дълбоководна употреба. За Пекин контролът върху тези запаси е в сходство с дълготрайната тактика за обезпечаване на първични материали за стопанската система му и понижаване на зависимостта от задгранични снабдители на нужни за световния енергиен преход минерали.
Съединени американски щати също се пробват да открият владичество при добива на тези нови запаси. Добивът от тази зона би им обезпечил десетилетия доставки за произвеждане на акумулатори за коли на ток, смарт телефони и военни системи. Президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за ускорение на изследванията и добива, като се употребява американското законодателство. Така по-бързо се издават разрешителни, като Съединени американски щати се възползват от обстоятелството, че не са част от Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право.
За въздействие в региона се борят още Русия, Япония и Южна Корея. Частни и държавни корпорации вземат участие в конкуренцията. Компании като The Metals Company (TMC), спонсорирана от дребната островна страна Науру, и китайската Minmetals Corporation са отпред в създаването на роботизирани системи, нужни за събиране на руда на дълбочина над 4000 метра.
Тъй като търсенето на надеждни източници на сериозни първични материали се насочва към океанското дъно, това може да докара до интернационалните спорове, написа разбор на Гюнтер Майнхолд от Германския институт за интернационалните въпроси и сигурност. Въпреки това значително остава неразбираемо дали дълбоководният рандеман в действителност може да бъде конкурентен на наземния; отговорът зависи от цените и разноските за обработка. Те варират доста за другите руди.
Но светът се нуждае от от ден на ден нови запаси, по тази причина всички страни ще се стремят да имат достъп до едва създадени и богати на залежи региони. Вероятно един ден същата борба ще се развихри и за терени на Луната, когато се изследва задоволително и суровините стартират да се добиват.
Най-достъпна от изброените места е Арктика, която разполага с големи залежи от петрол и газ, покрити от безконечен лед. Климатичните промени през днешния ден обаче трансформират вероятностите за употребата им. Там са 13% от неоткритите нефтени запаси в света и 30% от незнайните басейни с природен газ - основно под замръзналия Северен ледовит океан, излиза наяве от отчет на " Ърнст & Янг ". Въглеродът пък е 2,5 пъти повече от този в атмосферата.
Освен това под водата има обилни ресурси от минерали, в това число злато, никел и кобалт. Русия и Съединени американски щати към този момент добиват нефт и природен газ в региона на Арктика. През последните години Москва от ден на ден концентрира напъните си на север, с цел да компенсира спада на продукцията в по-старите обекти. В Арктика е над 80% от нейното произвеждане на природен газ и почти 20% на необработен нефт. Вашингтон пък употребява Аляска, само че липсва инфраструктура за преноса на природен газ и по тази причина той се употребява в самите залежи за поддържане на налягането. Само нефтът влиза в комерсиалната мрежа.
Русия добива зад полярния кръг и паладий, основна суровина за катализаторите на колите, електрониката и водородните технологии. Елементът се ползва още в бижутерията, както и в медицината за лъчетерапия, а в стоматологията - за сплави за коронки и мостове.
Морското дъно в прилежаща Норвегия е богато на мед, цинк, кобалт, никел и редкоземни детайли. Но Осло наложи мораториум върху сходна активност от екологични съображения и спря лицензите за изследване и употреба.
Освен минерали, петрол и газ това, което към момента не се знае за тайните ресурси под леда на Арктика, е какви са рибните колонии. Северният ледовит океан е предпазен от лов на риба до 2037 година, само че морската фауна е в развой на проучване.
Това се случва, тъй като до неотдавна заледени региони се трансформират в стратегически коридори поради топенето на ледниците. Например нараства смисъла на Северозападния (през канадските острови) и Североизточния проход (по продължение на Норвегия и Русия), които свързват Източна Азия със Западна Европа през Северния ледовит океан. От 2007 година западният път стана вероятен за кораби даже и без помощта на ледоразбивачи.
Така дистанцията от Ротердам до Токио е единствено 14 000 км, до момента в който през Суецкия канал е 21 000 км, а през нос Добра вяра - 27 000 км. Сериозно се редуцира и плаването от Лондон до Шанхай спрямо трасето през Панамския канал (от 23 000 на 14 000 км). В взаимозависимост от скоростта на кораба потреблението на северния морски път икономисва на половина времето, което значи по-малко разноски, по-малко изразходено гориво, по-малко нездравословни излъчвания. Не са без значение и тапите в Суецкия и Панамския канал, каквито на север към момента няма.
Що се отнася до таксите, по познатите посоки през Арабския полуостров и Панама те са регламентирани. За Североизточния пролив в Арктика Русия ги събира под формата на наложителен конвой от ледоразбивач и навигация. Проходът е основен за Москва, тъй като минава по нейното крайбрежие от Европа до Азия.
На северозапад обстановката е деликатна, тъй като Канада претендира, че трасето е в нейните вътрешни териториални води, до момента в който за Съединени американски щати то е интернационално. Постигнали са съглашение, че американците желаят позволение за прекосяване на държавните им кораби, а канадците са длъжни да го дадат. Много от преминаващите плавателни съдове се записват при канадските управляващи, с цел да получат отбрана при пораждане на проблеми. Такса за прекосяване няма, само че има за услуги – информация за леда, навигация и помощ от ледоразбивач.
Намаляването на междинната повърхност на леда в Арктика отваря доста благоприятни условия за превоз и доставки. През последните пет години е била 4,6 милиона кв. км, почти колкото територията на Европейския съюз, само че е понижение с към 27% от междинното равнище сред 1981 и 2010 година (6,4 млн. кв. км или обсега на Либия), написа " Гардиън ". Изчезналият лед е колкото Либия. Той към този момент не доближава до съветските и канадските крайбрежия и защото под Северния полюс няма суша, се разкриват недостъпни преди морета.
Някога там можеха да плават единствено ледоразбивачи, само че към този момент биха могли да са търговски пътища. През 2024 година 665 кораба са минали пренос през Беринговия пролив, който разделя полуостров Чукотка в Русия от Съединени американски щати. А през 2010 година са били едвам 242. Миналата година контейнеровозът " Истанбул бридж " бе първият транспортен съд с съдържимост на товара 17 211 тона, който мина през Полярния път на коприната от Китай до Англия за към 20 дни. През Суецкия канал е повече от месец.
Арктика става сцена на състезание и във военно отношение. Вашингтон е една крачка напред в това отношение. Основава днешната база " Питуфик " в Гренландия през 1951 година за защита от Съветския съюз. Тогава името е " Туле ". През 2023 година то е променено и служи като станция за ранно предизвестие за ракети, противоракетна защита и галактически интервенции.
Москва също разполага с военни обекти в Арктика, като възвърне руски и построи нови.
Китай пък се разгласи преди 8 година за близоарктическа страна и се пробва да придобие въздействие в района. Преди 2 година разположи три ледоразбивача в полярната област. В същото време и страните от НАТО ускоряват военноморското си наличие. Комуникации и наземни станции за сателитно наблюдаване са разположени и на най-южната точка на Земята - Антарктида. Тя не принадлежи на нито една страна и е сложена под специфичен интернационален режим. Позволени са единствено научни проучвания и е неразрешен добивът на минералните запаси. Този статут на Ледения континент обаче може да бъде преразгледан след 2048 година, в случай че всички страни по подписания през 1959 година контракт са съгласни. Между тях са Съединени американски щати и Русия.
Към днешна дата е ясно, че е налице сериозен интерес към смяната на регламента изключително в региона на Антарктическия полуостров (най-северната част, която е отвън Южната полярна окръжност). Учените към този момент са събрали голям брой данни за капацитета на сушата и близките океани. Една от суровините е въглеводородът на морското дъно, като през 2024 година съветски откриватели оцениха запасите на 551 трилиона барела нефт. За съпоставяне всички останали нефтени залежи на Земята са за към 1,7 трилиона барела. Смята се, че има още въглища, природен газ и манганови руди (на океанското дъно).
Открити са следи от метан и етан в седименти отпреди милиони години, както и големи въглищни пластове с дебелина до 6 м. Проблемът е, че са с високо наличие на пепел, което ги прави нерентабилни. Антарктида е богата на желязна руда, която обаче е труднодостъпна, тъй като е надалеч от брега. На ледения континент има още и платина, която е значима за зелената стопанска система, за автомобилостроенето, медицината и промишлеността.
Овладяването на всички тези ресурси би могло да провокира доста сериозна геополитическа борба. Има обаче едно " само че ". Продукцията ще е извънредно сложна и скъпа, тъй като скоростта на ветровете е над 130 км в час. Във водата теченията също са мощни. Температурите навътре в континента доближават до -68 градуса по Целзий, леденият пояс е в продължение на 500 до 1500 км, което усложнява достъпа. Освен това, с цел да се употребяват находищата, ще са нужни особено укрепени за лед кораби, които да транзитират ресурсите, както и напълно разнообразни сондажни платформи, което усилва доста пъти разноските спрямо употребата на находищата в Северно море да вземем за пример.
С компликации се сблъскват страните, които се пробват да проучат и употребяват третата зона, която има капацитет да стане нов източник на запаси - океанското дъно. Насочили са се натам, тъй като се чака светът да изпитва дефицит на сериозни материали за вятърни турбини, слънчеви панели, акумулатори, цифрови артикули, написа сп. " Тайм ". Зоната Кларион-Клипъртън в Тихия океан (в интернационалните води сред Мексико и Хаваите) разполага с 21,1 милиарда сухи тона смесена руда, с висока централизация на никел, мед и кобалт и други значими метали. Данните са на Геоложката работа на Съединени американски щати. Стойността им се прави оценка на трилиони долари. Разположени са на дълбочина към 4500 м. Т.нар. нодули (парчетата) са с размера на картоф от към 5 - 15 см.
Доминираща мощ в региона сега е Китай, тъй като негови компании са сключили най-вече контракти за изследване и са създали съществени вложения в технологии за дълбоководна употреба. За Пекин контролът върху тези запаси е в сходство с дълготрайната тактика за обезпечаване на първични материали за стопанската система му и понижаване на зависимостта от задгранични снабдители на нужни за световния енергиен преход минерали.
Съединени американски щати също се пробват да открият владичество при добива на тези нови запаси. Добивът от тази зона би им обезпечил десетилетия доставки за произвеждане на акумулатори за коли на ток, смарт телефони и военни системи. Президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за ускорение на изследванията и добива, като се употребява американското законодателство. Така по-бързо се издават разрешителни, като Съединени американски щати се възползват от обстоятелството, че не са част от Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право.
За въздействие в региона се борят още Русия, Япония и Южна Корея. Частни и държавни корпорации вземат участие в конкуренцията. Компании като The Metals Company (TMC), спонсорирана от дребната островна страна Науру, и китайската Minmetals Corporation са отпред в създаването на роботизирани системи, нужни за събиране на руда на дълбочина над 4000 метра.
Тъй като търсенето на надеждни източници на сериозни първични материали се насочва към океанското дъно, това може да докара до интернационалните спорове, написа разбор на Гюнтер Майнхолд от Германския институт за интернационалните въпроси и сигурност. Въпреки това значително остава неразбираемо дали дълбоководният рандеман в действителност може да бъде конкурентен на наземния; отговорът зависи от цените и разноските за обработка. Те варират доста за другите руди.
Но светът се нуждае от от ден на ден нови запаси, по тази причина всички страни ще се стремят да имат достъп до едва създадени и богати на залежи региони. Вероятно един ден същата борба ще се развихри и за терени на Луната, когато се изследва задоволително и суровините стартират да се добиват.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ