Икономически ефективна ли е лекарствената ни политика?
Аркади Шарков е здравен икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), а също и зам.-председател на Българското либертарианско общество. Работи в областта на икономическите разбори на опазването на здравето, а ползите му обгръщат обществената политика, пенсионната промяна, както и данъчната политика в България. Няколко години е работил в областта на европейските фондове като специалист по верификация, а също по този начин и в областта на устойчивото развиване. Завършил е университета в Маастрихт, като дипломната му работа е на тематика " Ефективност на здравната система в България ".
Какъв е казусът с медикаментите?
Проблемите в българското опазване на здравето не са единствено при медикаментите. Проблемът на цялата система в действителност е неефективното консумиране на средства, което се задълбочава годишно. Вторият проблем е, че от основаването на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) до наши дни бюджетът ѝ пораства приблизително с към 7% на година, а от 2009 година насам е повишен с 40%.
В частта медикаменти обстановката не е по-различна. Както в нея, по този начин и в цялостното положение на здравния фонд са намесени доста лобистки ползи. От 2009 година насам бюджетът на НЗОК за лекарствени артикули е повишен с почти 70%. Зад това се крият доста ползи – неотдавна в медиите излезе обява за финансирането конференции на медицински специалисти от огромни фармацевтични концерни, което може да бъде проследено и до избрани промени в позитивния лекарствен лист, както и в предписването на избрани лекарства без рецепта.
Проблемите в системите на опазване на здравето, както в България, по този начин и по света, са в това, че разноските за здраве непрекъснато порастват и ще не престават да порастват отсега нататък заради демографските промени и напредването на медицината – увеличението на продължителността на живота и хронифицирането на някои болести, които до неотдавна са били с бърз летален излаз. Проблемът с медикаментите в България е това, че публичният запас за тях не се разходва оптимално – процентът доплащане от страна на пациента е един от най-високите за Европейския съюз – 60-65%, поради което е понижен и достъпът. От НЗОК заплащат скъпи оригинали, вместо да заплащат еквивалентните генерици с най-конкурентна цена. Лекарите рядко осведомят своите пациенти за съществуващи други възможности на тяхното лекуване.
Какво са генериците?
Когато бъде изобретен автентичен медикамент, общоприетата патентна отбрана в Европейски Съюз продължава 20 години, въпреки че фармацевтичният бранш е неповторим с това, че тази отбрана може да се удължи с Допълнително уверение за отбрана (ДУЗ). Има за цел да компенсира производителите за интервала сред подаването на заявление за патент за нов лекарствен артикул и позволение за стартиране на пазара. Генеричните медикаменти могат да се оферират на пациенти единствено в Европейски Съюз след приключване периода на съответни патенти и ДУЗ за истинския артикул. След приключване на патента генеричната промишленост има право да стартира да създава генеричен медикамент. Самият генеричен медикамент съдържа същото интензивно вещество (молекула), както оригинала, а също по този начин има същите лечебни качества, както и взаимозаменяемост с оригинала. Единствените неща, по които би трябвало да се разграничава, са формата, цвета и наименованието на истинския медикамент. Разликата сред оригинала и генерика в стопански аспект е, че генерикът е по-евтин, само че пък е също толкоз първокласен. В България качеството на медикаментите се подсигурява от Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ).
Генериците са значими заради няколко съществени фактора:
Един от огромните проблеми, които Европейската комисия (ЕК) посочи в последния си отчет за България, бе достъпът до опазване на здравето. Достъпът, за който приказваме, не касае единствено физическия достъп до медицински грижи, само че и този до медикаменти, включващ няколко точки:
Процентът доплащане – В България процентът доплащане в областта на медикаментите е сред 55% и 60%. Това е най-високият % доплащане в Европейски Съюз, където междинното равнище на доплащане е към 18-19%. Ето за какво измежду доста от популацията е вкоренено чувството, че медикаментите в България са скъпи. На процедура това не е по този начин, те действително са най-евтините в Европа, просто доплащаме доста повече за тях. Дори процентът доплащане да остане същият, може да се съгласим, че има разлика в това да доплатиш 5 лева за един генеричен и 15 лева за един автентичен медикамент.
Информираност – Информираността на пациентите в България е минимална, що се касае до тяхното лекуване. В сферата на медикаментите информираността им също е една от най-ниските в Европейски Съюз, а отсам идва и един от главните проблеми. Тъй като избрани медицински експерти в България избират да предписват избрани медикаменти (в доста от случаите тези медикаменти са оригинали), те рядко се допитват до потребностите на пациента, а също по този начин и рядко се преценяват с бюджета на НЗОК, когато го вършат. Един от главните проблеми в тази част е, че лекарите не осведомят пациентите си за по-евтини и ефикасни способи за лекуване, както и по-евтини лечения. Няма нищо неприятно в това лекарят да избере терапия по свое експертно убеждение, казусът е, когато тази терапия е заплащана с обществени средства, а също по този начин и има еквивалентна и по-евтина опция.
Митове и обстоятелства за генеричните медикаменти:
Мит 1: Преминаването от истински към генерични медикаменти може да утежни здравето на пациента. Генеричните лекарства имат повече странични резултати, в сравнение с марковите.
Факт: Всеки вид лекарство може евентуално да аргументи нежелани реакции, без значение дали е оригинал, или генерик. Настъпването на такива зависи от клиничното положение и предразположеност на пациента, негови алергични реакции към избрани вещества в лекарството. Марката на лекарството не е от голяма важност в този случай.
Мит 2: Генеричните медикаменти са по-евтини, тъй като са по-лоши версии на маркови медикаменти.
Факт: Генеричните медикаменти са също толкоз ефикасни, колкото и техните истински „ братовчеди “. Разликата в цената няма нищо общо с употребяваните дейни субстанции. При производството на истински медикаменти фармацевтичните компании влагат в маркетинг, реклама, научни проучвания и разработки, които оказват мощно въздействие върху цената.
Мит 3: Оригиналните медикаменти са по-безопасни от генеричните.
Факт: Както истинските, по този начин и генерични медикаменти употребяват еднакъв набор от дейни съставки, като употребяваните консерванти и ароматизатори идват като единствените разлики в състава. Генеричните медикаменти са безвредни. ИАЛ не би разрешила продажбата на рискови медикаменти на необятната общност.
Мит 4: Генеричните медикаменти са неприятни копия на истинските лекарства, заради което се появяват по-късно на пазара.
Факт: Това е надалеч от истината. Оригиналните медикаменти се появяват в аптеките по-рано, тъй като тяхното създаване се финансира от производители на медикаменти, носители на патента. След като изтече патентът, генеричните медикаменти могат да бъдат създадени и по-късно пуснати в аптеките. Както беше посочено нагоре, се употребяват същите дейни съставки и същият индустриален развой. Силата и успеваемостта както на оригиналите, по този начин и на генеричните медикаменти са идентични.
Мит 5: Лекарите предписват маркови медикаменти, затова те са по-ефективни.
Факт: Макар че е правилно, че лекарите постоянно предписват маркови лекарства, това не значи, че генеричните медикаменти са по-малко ефикасни. Всъщност пациентите могат да попитат лекарите си, в случай че предписаното лекарство има други възможности.
Кой е срещу и за какво?
Трудно е да генерализираме групи, които са срещу, само че можем да кажем, че избрани ползи могат да бъдат наранени от смяна на законодателството в интерес на икономическата успеваемост.
Обществена загадка е, че лекарите са ухажвани от една или друга фармацевтична компания за да предписват нейния артикул на своите пациенти. Само по себе си това не е неверно, тъй като въпреки всичко лекарят има право да избере каква терапия да насрочи за пациентите си. Проблемът се появява тогава, когато той предписва лекарства, платени от НЗОК, за които има евтини генерични други възможности, като пропуща да обясни това на своите пациенти. Затова имаме случаи на хора в пенсионна възраст, които споделят в изявленията, че медикаментите за едно или друго заболяване са скъпи. Реално те доплащат скъпия оригинал, който е постановен от техния доктор.
Други, които могат да са срещу, са представителите на пациентските организации, чиято съществена цел (а не би трябвало) е да лобират за вкарване на избрани лекарства в позитивния лекарствен лист (ПЛС), с цел да бъдат заплащани отчасти или изцяло от страната. Тук би трябвало доста дебело да подчертаем, че пациентските организации сами по себе си не са нещо неприятно, в противен случай, те би трябвало да са противоположната връзка от пациентите към лекарите и страната по избрани наболели проблеми, само че в България рядко виждаме качествена противоположна връзка от тях, що се отнася до права на пациента, достъп, грижи и положителни практики.
Как ще помогне на хората?
При оптимизация на разноските за медикаменти и прекосяване към прогенерична лекарствена политика цената на лекуването ще се понижи доста. Вследствие на тази политика ще се получат икономии от мащаба или цената на медикаментите ще спада с всяка спомагателна единица създадено лекарство. Парите, които пациентите доплащат за медикаменти, в случай че за тях съществуват генерични еквиваленти на пазара, ще бъдат в пъти по-малко. Достъпът до медикаменти ще се усили и все по-малко хора ще отпадат от системата заради финансови съображения. При отпадане от терапия за лекуване при доста от пациентите се усилва рискът от отрицателни здравословни последици, а от време на време се стига и до летален излаз.
Как ще облекчи системата на опазването на здравето?
Факт е, че разноските за опазване на здравето порастват непрекъснато в международен аспект. От 1995 до 2014 година разноските за опазване на здравето като % от Брутният вътрешен продукт на международно равнище са нарастнали от 8,5% до 10%. Факторите за това са напредъкът на медицината, откъдето следва и повишаване на междинната възраст на смъртност, откритията в областта на новаторските лекарства, които разрешават някои болести, до неотдавна считани за смъртна присъда като Хепатит, СПИН и други, да бъдат овладени и превърнати в хронични.
Взимайки поради всички гореизброени фактори и актуалната обстановка в България, най-смисленият ход е да бъдат усъвършенствани разноските за опазване на здравето – там, където могат, без това да се отрази отрицателно на пациентите. Решението е ясно – прогенеричната политика е потвърдила своя резултат в Европа и по света. Държавите в Европа, в които тя се организира дейно, са Германия, Холандия и Англия. Генеричните лекарства икономисват към 100 милиарда евро годишно на здравните системи в Европейския съюз, като за последните 10 години са нараснали достъпа до медикаменти двойно. Лечението на обществено значимите болести като хипертония и диабет се е улеснило и постигнало висока е разходоефективност. Прогенерична политика значи по-добър достъп на по-ниска цена и подсигурява висока дълготрайност на лекуването с най-малък риск от отпадане заради финансови фактори.
Какъв е казусът с медикаментите?
Проблемите в българското опазване на здравето не са единствено при медикаментите. Проблемът на цялата система в действителност е неефективното консумиране на средства, което се задълбочава годишно. Вторият проблем е, че от основаването на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) до наши дни бюджетът ѝ пораства приблизително с към 7% на година, а от 2009 година насам е повишен с 40%.
В частта медикаменти обстановката не е по-различна. Както в нея, по този начин и в цялостното положение на здравния фонд са намесени доста лобистки ползи. От 2009 година насам бюджетът на НЗОК за лекарствени артикули е повишен с почти 70%. Зад това се крият доста ползи – неотдавна в медиите излезе обява за финансирането конференции на медицински специалисти от огромни фармацевтични концерни, което може да бъде проследено и до избрани промени в позитивния лекарствен лист, както и в предписването на избрани лекарства без рецепта.
Проблемите в системите на опазване на здравето, както в България, по този начин и по света, са в това, че разноските за здраве непрекъснато порастват и ще не престават да порастват отсега нататък заради демографските промени и напредването на медицината – увеличението на продължителността на живота и хронифицирането на някои болести, които до неотдавна са били с бърз летален излаз. Проблемът с медикаментите в България е това, че публичният запас за тях не се разходва оптимално – процентът доплащане от страна на пациента е един от най-високите за Европейския съюз – 60-65%, поради което е понижен и достъпът. От НЗОК заплащат скъпи оригинали, вместо да заплащат еквивалентните генерици с най-конкурентна цена. Лекарите рядко осведомят своите пациенти за съществуващи други възможности на тяхното лекуване.
Какво са генериците?
Когато бъде изобретен автентичен медикамент, общоприетата патентна отбрана в Европейски Съюз продължава 20 години, въпреки че фармацевтичният бранш е неповторим с това, че тази отбрана може да се удължи с Допълнително уверение за отбрана (ДУЗ). Има за цел да компенсира производителите за интервала сред подаването на заявление за патент за нов лекарствен артикул и позволение за стартиране на пазара. Генеричните медикаменти могат да се оферират на пациенти единствено в Европейски Съюз след приключване периода на съответни патенти и ДУЗ за истинския артикул. След приключване на патента генеричната промишленост има право да стартира да създава генеричен медикамент. Самият генеричен медикамент съдържа същото интензивно вещество (молекула), както оригинала, а също по този начин има същите лечебни качества, както и взаимозаменяемост с оригинала. Единствените неща, по които би трябвало да се разграничава, са формата, цвета и наименованието на истинския медикамент. Разликата сред оригинала и генерика в стопански аспект е, че генерикът е по-евтин, само че пък е също толкоз първокласен. В България качеството на медикаментите се подсигурява от Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ).
Генериците са значими заради няколко съществени фактора:
Един от огромните проблеми, които Европейската комисия (ЕК) посочи в последния си отчет за България, бе достъпът до опазване на здравето. Достъпът, за който приказваме, не касае единствено физическия достъп до медицински грижи, само че и този до медикаменти, включващ няколко точки:
Процентът доплащане – В България процентът доплащане в областта на медикаментите е сред 55% и 60%. Това е най-високият % доплащане в Европейски Съюз, където междинното равнище на доплащане е към 18-19%. Ето за какво измежду доста от популацията е вкоренено чувството, че медикаментите в България са скъпи. На процедура това не е по този начин, те действително са най-евтините в Европа, просто доплащаме доста повече за тях. Дори процентът доплащане да остане същият, може да се съгласим, че има разлика в това да доплатиш 5 лева за един генеричен и 15 лева за един автентичен медикамент.
Информираност – Информираността на пациентите в България е минимална, що се касае до тяхното лекуване. В сферата на медикаментите информираността им също е една от най-ниските в Европейски Съюз, а отсам идва и един от главните проблеми. Тъй като избрани медицински експерти в България избират да предписват избрани медикаменти (в доста от случаите тези медикаменти са оригинали), те рядко се допитват до потребностите на пациента, а също по този начин и рядко се преценяват с бюджета на НЗОК, когато го вършат. Един от главните проблеми в тази част е, че лекарите не осведомят пациентите си за по-евтини и ефикасни способи за лекуване, както и по-евтини лечения. Няма нищо неприятно в това лекарят да избере терапия по свое експертно убеждение, казусът е, когато тази терапия е заплащана с обществени средства, а също по този начин и има еквивалентна и по-евтина опция.
Митове и обстоятелства за генеричните медикаменти:
Мит 1: Преминаването от истински към генерични медикаменти може да утежни здравето на пациента. Генеричните лекарства имат повече странични резултати, в сравнение с марковите.
Факт: Всеки вид лекарство може евентуално да аргументи нежелани реакции, без значение дали е оригинал, или генерик. Настъпването на такива зависи от клиничното положение и предразположеност на пациента, негови алергични реакции към избрани вещества в лекарството. Марката на лекарството не е от голяма важност в този случай.
Мит 2: Генеричните медикаменти са по-евтини, тъй като са по-лоши версии на маркови медикаменти.
Факт: Генеричните медикаменти са също толкоз ефикасни, колкото и техните истински „ братовчеди “. Разликата в цената няма нищо общо с употребяваните дейни субстанции. При производството на истински медикаменти фармацевтичните компании влагат в маркетинг, реклама, научни проучвания и разработки, които оказват мощно въздействие върху цената.
Мит 3: Оригиналните медикаменти са по-безопасни от генеричните.
Факт: Както истинските, по този начин и генерични медикаменти употребяват еднакъв набор от дейни съставки, като употребяваните консерванти и ароматизатори идват като единствените разлики в състава. Генеричните медикаменти са безвредни. ИАЛ не би разрешила продажбата на рискови медикаменти на необятната общност.
Мит 4: Генеричните медикаменти са неприятни копия на истинските лекарства, заради което се появяват по-късно на пазара.
Факт: Това е надалеч от истината. Оригиналните медикаменти се появяват в аптеките по-рано, тъй като тяхното създаване се финансира от производители на медикаменти, носители на патента. След като изтече патентът, генеричните медикаменти могат да бъдат създадени и по-късно пуснати в аптеките. Както беше посочено нагоре, се употребяват същите дейни съставки и същият индустриален развой. Силата и успеваемостта както на оригиналите, по този начин и на генеричните медикаменти са идентични.
Мит 5: Лекарите предписват маркови медикаменти, затова те са по-ефективни.
Факт: Макар че е правилно, че лекарите постоянно предписват маркови лекарства, това не значи, че генеричните медикаменти са по-малко ефикасни. Всъщност пациентите могат да попитат лекарите си, в случай че предписаното лекарство има други възможности.
Кой е срещу и за какво?
Трудно е да генерализираме групи, които са срещу, само че можем да кажем, че избрани ползи могат да бъдат наранени от смяна на законодателството в интерес на икономическата успеваемост.
Обществена загадка е, че лекарите са ухажвани от една или друга фармацевтична компания за да предписват нейния артикул на своите пациенти. Само по себе си това не е неверно, тъй като въпреки всичко лекарят има право да избере каква терапия да насрочи за пациентите си. Проблемът се появява тогава, когато той предписва лекарства, платени от НЗОК, за които има евтини генерични други възможности, като пропуща да обясни това на своите пациенти. Затова имаме случаи на хора в пенсионна възраст, които споделят в изявленията, че медикаментите за едно или друго заболяване са скъпи. Реално те доплащат скъпия оригинал, който е постановен от техния доктор.
Други, които могат да са срещу, са представителите на пациентските организации, чиято съществена цел (а не би трябвало) е да лобират за вкарване на избрани лекарства в позитивния лекарствен лист (ПЛС), с цел да бъдат заплащани отчасти или изцяло от страната. Тук би трябвало доста дебело да подчертаем, че пациентските организации сами по себе си не са нещо неприятно, в противен случай, те би трябвало да са противоположната връзка от пациентите към лекарите и страната по избрани наболели проблеми, само че в България рядко виждаме качествена противоположна връзка от тях, що се отнася до права на пациента, достъп, грижи и положителни практики.
Как ще помогне на хората?
При оптимизация на разноските за медикаменти и прекосяване към прогенерична лекарствена политика цената на лекуването ще се понижи доста. Вследствие на тази политика ще се получат икономии от мащаба или цената на медикаментите ще спада с всяка спомагателна единица създадено лекарство. Парите, които пациентите доплащат за медикаменти, в случай че за тях съществуват генерични еквиваленти на пазара, ще бъдат в пъти по-малко. Достъпът до медикаменти ще се усили и все по-малко хора ще отпадат от системата заради финансови съображения. При отпадане от терапия за лекуване при доста от пациентите се усилва рискът от отрицателни здравословни последици, а от време на време се стига и до летален излаз.
Как ще облекчи системата на опазването на здравето?
Факт е, че разноските за опазване на здравето порастват непрекъснато в международен аспект. От 1995 до 2014 година разноските за опазване на здравето като % от Брутният вътрешен продукт на международно равнище са нарастнали от 8,5% до 10%. Факторите за това са напредъкът на медицината, откъдето следва и повишаване на междинната възраст на смъртност, откритията в областта на новаторските лекарства, които разрешават някои болести, до неотдавна считани за смъртна присъда като Хепатит, СПИН и други, да бъдат овладени и превърнати в хронични.
Взимайки поради всички гореизброени фактори и актуалната обстановка в България, най-смисленият ход е да бъдат усъвършенствани разноските за опазване на здравето – там, където могат, без това да се отрази отрицателно на пациентите. Решението е ясно – прогенеричната политика е потвърдила своя резултат в Европа и по света. Държавите в Европа, в които тя се организира дейно, са Германия, Холандия и Англия. Генеричните лекарства икономисват към 100 милиарда евро годишно на здравните системи в Европейския съюз, като за последните 10 години са нараснали достъпа до медикаменти двойно. Лечението на обществено значимите болести като хипертония и диабет се е улеснило и постигнало висока е разходоефективност. Прогенерична политика значи по-добър достъп на по-ниска цена и подсигурява висока дълготрайност на лекуването с най-малък риск от отпадане заради финансови фактори.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ