Защо изчезват лекарства от българския пазар?
Аркади Шарков е икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Експертизата му е в сферите стопанска система на опазването на здравето и данъчна политика.
Завършил е магистратура по обществени политики с профил интернационално комерсиално право в Маастрихтския университет. Магистърската му работа е на тематика „ Ефективност на промените в българското опазване на здравето. “
Началото на здравната промяна в България датира от 1999 година до ден сегашен, като вместо системата на опазване на здравето да се усъвършенства и модернизира, тя претърпява годишен колапс както във финансово, по този начин и в ефикасно отношение. Напоследък обаче се виждат положителни първи проблясъци на политическа и административна воля неуредиците и диспропорциите в системата да бъдат редуцирани и на процедура да се пристъпи към действителни промени, заимствани от положителни европейски практики.
Какъв е казусът?
Един от главните проблеми с изчезващите медикаменти от българския пазар е държавната регулация, която се показва под формата на надзор на цените им. Българското държавно управление направи опит с това да замрази цените на медикаментите през 2013 и 2014 година, което се отрази отрицателно върху пазара и провокира в следствие изтеглянето от пазара или прекъсването на производството на витално значими медикаменти. Ценовото рефериране на медикаментите е главен проблем, пред който е изправена системата на опазването на здравето. Проблем, който рефлектира отрицателно върху конкуренцията сред фармацевтичните производители, като по неестествен метод занижава цената на избрани лекарства на пазара, сравнявайки я със 17 референтни страни в Европейския съюз.
Какво е положението?
Ежегодно в България отпадат лекарства – истински и генерични. Има два метода за влиянияе върху цената на медикаментите. От една страна българските производители на лекарства са задължени да продават на най-ниската цена в Европейски Съюз. Другият механизъм за ценови надзор е външното ценово рефериране, което на процедура съпоставя контрактуваните цени на лекарства с още 17 европейски страни, или в случай че в някоя страна бъде контрактувана по-ниска цена за даден медикамент, тя автоматизирано да рефлектира и в България.
Проблемът с този вид политика е, че потреблението на лекарства е друго в другите страни в Европа – това въздейства непосредствено върху индустриалния потенциал на фирмите в България, заради обстоятелството, че размерите и продажбите не могат да се съпоставят с други пазари. След като избран генеричен медикамент (производството на лекарства в България е генерично) отпадне от българския пазар, цената на различен със същото интензивно вещество или група се повишава, тъй като конкуренцията понижава. Липсата на генерична конкуренция на пазара води до повишение на цените на медикаментите като цяло, а от там и до понижение на достъпа вследствие висока цена за разнообразни обществени групи в неравностойно състояние.
По същия метод ценовото рефериране въздейства и на вносителите на медикаменти – като прави по този начин, те да продават под действителната пазарна цена. Стимулът за това техните медикаменти да са на българския пазар се губи в резултат на прекомерната регулация в бранша. В резултат на това доста от фирмите не престават да изтеглят медикаментите си по едно и също време от Позитивния лекарствен лист и от аптечната мрежа.
Прост образец
Да си представим, че държавното управление реши (както се случва в България), че цената на несъмнено лекарство е прекомерно висока и накара компанията-производител да го продава евтино. Ако компанията-производител може да си разреши да продава лекарството на цената, която страната е определила и въпреки всичко тя покрива индустриалните разноски, ще би трябвало да се съобрази с по-ниските облаги. В този случай, потребителите ще останат удовлетворени. В стопанската система това се споделя „ прекачване на благосъстояние “ или просто казано – компанията-производител и нейните акционери са принудени да трансферират благосъстоянието си в посока на потребителите. Това естествено покачва търсенето на този артикул. Свързани публикации.. Има ли кой да разплете гордиевия възел в опазването на здравето? 3 Статукво или смяна на здравноосигурителния модел? 0 Проф. Румен Пандев: Трябва да се прави разлика сред здравен бюджет и цени на медицински услуги 0
А в този момент да си представим, че компанията-производител не може да създаде лекарството на тази цена, да покрие разноските си и да направи облага. Да си представим, че цената, която страната е определила ще би трябвало да бъде субсидирана от продажбата на други артикули на компанията-производител, с цел да може даденото лекарство въпреки всичко да продължи да съществува на пазара. Ще се окаче, че компанията ще избра изобщо да не навлиза на сходен пазар, където се постанова да продава на загуба. Накратко – ще спре производството и на даденото лекарство.
Какво е решението?
Контролът върху цените на медикаментите е по-труден за премахване от другите ценови контроли. Върху други артикули и услуги той по-често може да бъде стеснен или къс, защото хората в последна сметка се опълчват на произлизащите от това дефицит и стопански изкривявания. Ефектите от контрола на цените на медикаментите обаче са доста по-трудни за наблюдаване, тъй като засягат основно медикаменти, които „ са невидими “ за някои, т.е. не се постанова да бъдат вземани от цялото общество, а също по този начин касае такива, които към момента не са навлезли на пазара. Дори в случай че хората и политиците осъзнаят, че контролът върху цените пречи на създаването на нови медикаменти, премахването на последствията от този надзор ще бъде сложна задача. Пациентите ще би трябвало да заплащат по-високи цени години преди да видят изгодите.
Завършил е магистратура по обществени политики с профил интернационално комерсиално право в Маастрихтския университет. Магистърската му работа е на тематика „ Ефективност на промените в българското опазване на здравето. “
Началото на здравната промяна в България датира от 1999 година до ден сегашен, като вместо системата на опазване на здравето да се усъвършенства и модернизира, тя претърпява годишен колапс както във финансово, по този начин и в ефикасно отношение. Напоследък обаче се виждат положителни първи проблясъци на политическа и административна воля неуредиците и диспропорциите в системата да бъдат редуцирани и на процедура да се пристъпи към действителни промени, заимствани от положителни европейски практики.
Какъв е казусът?
Един от главните проблеми с изчезващите медикаменти от българския пазар е държавната регулация, която се показва под формата на надзор на цените им. Българското държавно управление направи опит с това да замрази цените на медикаментите през 2013 и 2014 година, което се отрази отрицателно върху пазара и провокира в следствие изтеглянето от пазара или прекъсването на производството на витално значими медикаменти. Ценовото рефериране на медикаментите е главен проблем, пред който е изправена системата на опазването на здравето. Проблем, който рефлектира отрицателно върху конкуренцията сред фармацевтичните производители, като по неестествен метод занижава цената на избрани лекарства на пазара, сравнявайки я със 17 референтни страни в Европейския съюз.
Какво е положението?
Ежегодно в България отпадат лекарства – истински и генерични. Има два метода за влиянияе върху цената на медикаментите. От една страна българските производители на лекарства са задължени да продават на най-ниската цена в Европейски Съюз. Другият механизъм за ценови надзор е външното ценово рефериране, което на процедура съпоставя контрактуваните цени на лекарства с още 17 европейски страни, или в случай че в някоя страна бъде контрактувана по-ниска цена за даден медикамент, тя автоматизирано да рефлектира и в България.
Проблемът с този вид политика е, че потреблението на лекарства е друго в другите страни в Европа – това въздейства непосредствено върху индустриалния потенциал на фирмите в България, заради обстоятелството, че размерите и продажбите не могат да се съпоставят с други пазари. След като избран генеричен медикамент (производството на лекарства в България е генерично) отпадне от българския пазар, цената на различен със същото интензивно вещество или група се повишава, тъй като конкуренцията понижава. Липсата на генерична конкуренция на пазара води до повишение на цените на медикаментите като цяло, а от там и до понижение на достъпа вследствие висока цена за разнообразни обществени групи в неравностойно състояние.
По същия метод ценовото рефериране въздейства и на вносителите на медикаменти – като прави по този начин, те да продават под действителната пазарна цена. Стимулът за това техните медикаменти да са на българския пазар се губи в резултат на прекомерната регулация в бранша. В резултат на това доста от фирмите не престават да изтеглят медикаментите си по едно и също време от Позитивния лекарствен лист и от аптечната мрежа.
Прост образец
Да си представим, че държавното управление реши (както се случва в България), че цената на несъмнено лекарство е прекомерно висока и накара компанията-производител да го продава евтино. Ако компанията-производител може да си разреши да продава лекарството на цената, която страната е определила и въпреки всичко тя покрива индустриалните разноски, ще би трябвало да се съобрази с по-ниските облаги. В този случай, потребителите ще останат удовлетворени. В стопанската система това се споделя „ прекачване на благосъстояние “ или просто казано – компанията-производител и нейните акционери са принудени да трансферират благосъстоянието си в посока на потребителите. Това естествено покачва търсенето на този артикул. Свързани публикации.. Има ли кой да разплете гордиевия възел в опазването на здравето? 3 Статукво или смяна на здравноосигурителния модел? 0 Проф. Румен Пандев: Трябва да се прави разлика сред здравен бюджет и цени на медицински услуги 0
А в този момент да си представим, че компанията-производител не може да създаде лекарството на тази цена, да покрие разноските си и да направи облага. Да си представим, че цената, която страната е определила ще би трябвало да бъде субсидирана от продажбата на други артикули на компанията-производител, с цел да може даденото лекарство въпреки всичко да продължи да съществува на пазара. Ще се окаче, че компанията ще избра изобщо да не навлиза на сходен пазар, където се постанова да продава на загуба. Накратко – ще спре производството и на даденото лекарство.
Какво е решението?
Контролът върху цените на медикаментите е по-труден за премахване от другите ценови контроли. Върху други артикули и услуги той по-често може да бъде стеснен или къс, защото хората в последна сметка се опълчват на произлизащите от това дефицит и стопански изкривявания. Ефектите от контрола на цените на медикаментите обаче са доста по-трудни за наблюдаване, тъй като засягат основно медикаменти, които „ са невидими “ за някои, т.е. не се постанова да бъдат вземани от цялото общество, а също по този начин касае такива, които към момента не са навлезли на пазара. Дори в случай че хората и политиците осъзнаят, че контролът върху цените пречи на създаването на нови медикаменти, премахването на последствията от този надзор ще бъде сложна задача. Пациентите ще би трябвало да заплащат по-високи цени години преди да видят изгодите.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ