Аржентина: Хроника на една вечна криза
Аржентинската стопанска система агонизира. Националната валута - песото, продължава да потъва макар опитите на държавното управление да я задържи на повърхността. Стойността й е на половина от записаното при започване на годината. За сметка на това цените се повишават стремглаво. Годишната инфлация надвишава 113 на 100 и упованията са тя да приближи 150 на 100 през декември, когато определеният на идните избори на 22 октомври президент поеме властта.
" Всеки четвърти гражданин на Аржентина живее в беднотия, а дългът е 85 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. Аржентинците, изморени от една рецесия, която се е трансформирала в константа в живота им и чийто край не се вижда, наподобяват решени да извърнат тил на властващия перонизъм и да завият надясно, гласувайки за опозицията. Ако го създадат, това би означавало да проправят пътя на $ като законно платежно средство, само че всяка изборна платформа предлага друг път ", написа испанското издание " Паис ", представено от Българска телеграфна агенция.
След десетилетие на застоялост обстановката е толкоз тревожна, че изборната акция е съсредоточена върху стопанската система и, както наподобява това ще е по този начин до изборите. Това е игрално поле, на което любимецът съгласно социологическите изследвания - ултралибералният икономист Хавиер Милей, претендент за президент от крайнодясната " Свободата напредва ", се усеща доста комфортно. Неговият противник от алианса " Перонистки съюз за родината " Серхио Маса също познава добре икономическата конюнктура, само че носи бремето на едно непопулярно ръководство - от една година е отпред на икономическото министерство. Третата кандидатка за президентския пост Патрисия Булрич от консервативната коалиция " Заедно за смяна " е най-слаба в тази област и е дала думата на този, който предлага за стопански министър - някогашния президент на централната банка Карлос Мелконян.
Липсата на стопански напредък в страната е явна: за интервала сред 2011 и 2020 година Брутният вътрешен продукт на Аржентина се е повишил с едвам 0,4 на 100, само че популацията е нараствало с съвсем 1 на 100 годишно до 46 милиона души и едни същи богатства е трябвало да бъдат разпределени измежду повече хора, заради което междинният приход на популацията е с 9 на 100 по-малък, в сравнение с преди 11 години. Разпределението става все по-неравномерно и от 2017 година доникъде на 2023 година делът на заплатите в Брутният вътрешен продукт се е намалил със 7 пункта (от 55,6 на 100 до 48,4 на сто), а облагата на бизнеса е повишена с 3 пункта ( от 35 на 100 до 38,4 на сто).
Инфлацията е друго ендемично зло за аржентинската стопанска система. Когато през 2015 година Маурисио Макри става президент на страната тя е 25 на 100, само че по време на четиригодишния му мандат нараства двойно до 54 на 100. Настоящият президент Алберто Фернандес ще остави на наследника си страна, в която темпът на покачване на цените е съвсем троен. Въпреки че Аржентина е пословична с несъразмерната си инфлация - втората най-висока на континента след авариралата Венецуела - данните за 2023 година са рекордни за три десетилетия. " Рискът от хиперинфлация не е на дневен ред поради множеството валутни ограничавания, които не разрешават на аржентинците да избягат от песото и да се доларизират ", съгласно икономиста Мартин Редрадо.
Галопиращата инфлация е ускорила икономическия спад, изключително измежду служащите, чиито работни места не са регистрирани. Доходите им са нарастнали с 82 на 100, което е с 31 пункта под нарастването от 113 на 100 при показателя на потребителските цени. Тази неочаквана загуба на покупателна дарба е засегнала фамилиите, при които " водата е достигнала до врата от години и други, които виждат по какъв начин тя доближава до кръста и не стопира да се повишава ", написа " Паис ". Сред тях антсистемният дискурс на Милей отеква позитивно, макар че предизборните му обещания включват орязване на държавните разноски, което слага под опасност и дребното, което имат.
" Макри беше зле, а Фернандес е още по-зле. Защо да не дадем късмет на Милей? Той е единственият, който още не ме е разочаровал ", пита пенсионерката Ана Лакамоире. Макар и да има личен дом и децата й да са самостоятелни, пенсията, която получава, е незадоволителна и едвам изкарва края на месеца, което я кара понякога да работи като чистачка, с цел да има спомагателни приходи. " През 2001 година всичко рухна. Беше извънредно, само че по-късно бързо се възстановихме. Сега малко по-малко потъваме в бездна, за която не знаем какъв брой е дълбока ", твърди тя.
Призракът на 2001 година
Призракът на рецесията " Коралито " (кошарка) или запор на банковите сметки се възроди и рискът от обществен гърмеж е налице. Маса се пробва да попречи на бомбата да избухне в ръцете му и разгласи изплащането на два бонуса, равняващи се на 80 $, на служащите с най-ниски заплати.
Аржентина е привикнала с банкрута и последващото го възобновяване. От 1980 година тя стопира пет пъти заплащанията си по външния дълг, което е международен връх. Страната е най-големият дебитор на Международния валутен фонд (МВФ), който й отпусна заем от 44 милиарда $ през 2018 година
Загубата на покупателната дарба в Аржентина е толкоз огромна, че приемането на пенсия или заплата към този момент не е гаранция за отбягване на бедността. Безработицата е на доста ниското равнище от 6,9 на 100, само че нараства броят на хората, чиято работа не е сигурна и такива, които работят на доста места, само че инфлацията изяжда приходите им. Според изследване на консултантската компания " Еколатина " (Ecolatina) 10 на 100 от заетите в страната работят на две или повече места след напредък от 25 на 100 от 2018 година, когато Аржентина влезе в криза.
Пътуването в чужбина е разкош за доста аржентинци. Без подозрение девалвацията на песото е трансформирало страната в преференциална дестинация за чужденците. На граничните пунктове с Уругвай, Чили и Бразилия се образуват големи колони от коли за влизане в Аржентина, чиито притежатели пътуват, с цел да натоварят пазарските си колички и да изпълнят резервоарите си. " Със 100 $ закупувам същото, за което в Уругвай ми трябват 300 $ ", отбелязва уругвайката Мабел Гутиерес, която пресича моста, свързващ Фрай Бентос с Гуалегуайчу един път месечно, с цел да отиде до супермаркета, аптеката или някой ресторант.
Гуалегуайчу е спокоен град по аржентинското крайбрежие с малко над 100 000 поданици и е прочут с карнавала си. Жителите му схващат държанието на уругвайските си съседи и си спомнят, че са правили същото през 90-те години на предишния век, когато обменната система при държавното управление на Карлос Менем им е подсигурила мощна валута: едно песо се е равнявало на 1 $.
През януари 2002 година обменният курс е бил 1,4 песос за $. В края на 2019 година, когато Алберто Фернандес идва в президентския замък " Каса Росада " (Casa Rosada) 1 $ се е обменял за 62 песос. Оттогава е скочил до 365 песос за 1 $. Тази котировка обаче съжителства с десетки паралелни обменни курсове, появили се след въвеждането на по-строги ограничавания за търговията с валута. По централните улици на Буенос Айрес противозаконните дилъри, известни като " арболитос ", оферират зелената банкнота за 730 песос на минувачите. Това е противозаконна интервенция, която е легализирана, защото се реализира пред погледа на полицейските управляващи, съгласно испанското издание.
Правителството се опита да поддържа песото посредством редица интервенции на валутния пазар с цената на консумиране на така и така оскъдните запаси на централната банка. Аржентина е страна с продължителен недостиг на задгранична валута, само че обстановката през 2023 година е сериозна поради невижданата суша, която унищожи селскостопанските площи. Именно това е секторът, който обезпечава седем от всеки 10 $, които влизат в страната.
Предоговарянето на изискванията по заема поради несъблюдение на задачите за струпване на запаси и понижаване на фискалния недостиг, което отсрочи с два месеца даването на избраните средства, принуди Маса да чука на всички порти в търсене на долари. На настояванията му се отзоваха Китай, който позволи потреблението на до 10 милиарда $ в границите на обмяната на валута, Катар, от който получи мостов заем от съвсем 800 милиона $, както и интернационалните организации като Банката за развиване на Латинска Америка (CAF)
Викове против политиците
Милей е новопоявила се фигура на изборния хоризонт в Аржентина, само че той умее да разчита общественото неодобрение против политиците и известността му, изключително измежду най-младите аржентинци, пораства от ден на ден. Основното заричане на този поддръжник на американския икономист Милтън Фридман, е доларизацията. С нея той допира сензитивна струна в мисленето на аржентинците, които заработват в песос, само че мислят " в зелено " като защитна мярка против дългогодишните девалвации и инфлационни амплитуди.
Страх от бъдещето
Младите аржентинци не се връщат обратно в предишното, само че се опасяват от бъдещето. Едно от най-големите им опасения е, че ще останат без покрив. Само някои привилегировани измежду тях или тези, които разчитат на поддръжка от фамилията, могат да си мечтаят за лично жилище. Ипотечните заеми в страната в никакъв случай не са били доста, само че през 2023 година броят им напълно е намалял - до едвам 0,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. В Бразилия те надвишават 10 на 100, а в Чили - 20 на 100. " Ипотечният заем свързва желанията за бъдещето с сегашното ", твърди икономистът Емануел Алварес Агис. Жилищната рецесия в добавка към икономическата и електорална неустановеност, прави невероятно, каквото и да е обмисляне.
Седем от 10 аржентинци на възраст сред 18 и 29 години са декларирали, че биха желали да изоставен страната, съгласно изследване на Университета в Буенос Айрес, осъществено преди няколко месеца. Трудно е да се откри какъв брой от тях трансформират думите в съответни дейности заради неналичието на публични данни, само че са известни желаните от тях страни - Бразилия, Испания и Чили.
(от БТА)
" Всеки четвърти гражданин на Аржентина живее в беднотия, а дългът е 85 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. Аржентинците, изморени от една рецесия, която се е трансформирала в константа в живота им и чийто край не се вижда, наподобяват решени да извърнат тил на властващия перонизъм и да завият надясно, гласувайки за опозицията. Ако го създадат, това би означавало да проправят пътя на $ като законно платежно средство, само че всяка изборна платформа предлага друг път ", написа испанското издание " Паис ", представено от Българска телеграфна агенция.
След десетилетие на застоялост обстановката е толкоз тревожна, че изборната акция е съсредоточена върху стопанската система и, както наподобява това ще е по този начин до изборите. Това е игрално поле, на което любимецът съгласно социологическите изследвания - ултралибералният икономист Хавиер Милей, претендент за президент от крайнодясната " Свободата напредва ", се усеща доста комфортно. Неговият противник от алианса " Перонистки съюз за родината " Серхио Маса също познава добре икономическата конюнктура, само че носи бремето на едно непопулярно ръководство - от една година е отпред на икономическото министерство. Третата кандидатка за президентския пост Патрисия Булрич от консервативната коалиция " Заедно за смяна " е най-слаба в тази област и е дала думата на този, който предлага за стопански министър - някогашния президент на централната банка Карлос Мелконян.
Липсата на стопански напредък в страната е явна: за интервала сред 2011 и 2020 година Брутният вътрешен продукт на Аржентина се е повишил с едвам 0,4 на 100, само че популацията е нараствало с съвсем 1 на 100 годишно до 46 милиона души и едни същи богатства е трябвало да бъдат разпределени измежду повече хора, заради което междинният приход на популацията е с 9 на 100 по-малък, в сравнение с преди 11 години. Разпределението става все по-неравномерно и от 2017 година доникъде на 2023 година делът на заплатите в Брутният вътрешен продукт се е намалил със 7 пункта (от 55,6 на 100 до 48,4 на сто), а облагата на бизнеса е повишена с 3 пункта ( от 35 на 100 до 38,4 на сто).
Инфлацията е друго ендемично зло за аржентинската стопанска система. Когато през 2015 година Маурисио Макри става президент на страната тя е 25 на 100, само че по време на четиригодишния му мандат нараства двойно до 54 на 100. Настоящият президент Алберто Фернандес ще остави на наследника си страна, в която темпът на покачване на цените е съвсем троен. Въпреки че Аржентина е пословична с несъразмерната си инфлация - втората най-висока на континента след авариралата Венецуела - данните за 2023 година са рекордни за три десетилетия. " Рискът от хиперинфлация не е на дневен ред поради множеството валутни ограничавания, които не разрешават на аржентинците да избягат от песото и да се доларизират ", съгласно икономиста Мартин Редрадо.
Галопиращата инфлация е ускорила икономическия спад, изключително измежду служащите, чиито работни места не са регистрирани. Доходите им са нарастнали с 82 на 100, което е с 31 пункта под нарастването от 113 на 100 при показателя на потребителските цени. Тази неочаквана загуба на покупателна дарба е засегнала фамилиите, при които " водата е достигнала до врата от години и други, които виждат по какъв начин тя доближава до кръста и не стопира да се повишава ", написа " Паис ". Сред тях антсистемният дискурс на Милей отеква позитивно, макар че предизборните му обещания включват орязване на държавните разноски, което слага под опасност и дребното, което имат.
" Макри беше зле, а Фернандес е още по-зле. Защо да не дадем късмет на Милей? Той е единственият, който още не ме е разочаровал ", пита пенсионерката Ана Лакамоире. Макар и да има личен дом и децата й да са самостоятелни, пенсията, която получава, е незадоволителна и едвам изкарва края на месеца, което я кара понякога да работи като чистачка, с цел да има спомагателни приходи. " През 2001 година всичко рухна. Беше извънредно, само че по-късно бързо се възстановихме. Сега малко по-малко потъваме в бездна, за която не знаем какъв брой е дълбока ", твърди тя.
Призракът на 2001 година
Призракът на рецесията " Коралито " (кошарка) или запор на банковите сметки се възроди и рискът от обществен гърмеж е налице. Маса се пробва да попречи на бомбата да избухне в ръцете му и разгласи изплащането на два бонуса, равняващи се на 80 $, на служащите с най-ниски заплати.
Аржентина е привикнала с банкрута и последващото го възобновяване. От 1980 година тя стопира пет пъти заплащанията си по външния дълг, което е международен връх. Страната е най-големият дебитор на Международния валутен фонд (МВФ), който й отпусна заем от 44 милиарда $ през 2018 година
Загубата на покупателната дарба в Аржентина е толкоз огромна, че приемането на пенсия или заплата към този момент не е гаранция за отбягване на бедността. Безработицата е на доста ниското равнище от 6,9 на 100, само че нараства броят на хората, чиято работа не е сигурна и такива, които работят на доста места, само че инфлацията изяжда приходите им. Според изследване на консултантската компания " Еколатина " (Ecolatina) 10 на 100 от заетите в страната работят на две или повече места след напредък от 25 на 100 от 2018 година, когато Аржентина влезе в криза.
Пътуването в чужбина е разкош за доста аржентинци. Без подозрение девалвацията на песото е трансформирало страната в преференциална дестинация за чужденците. На граничните пунктове с Уругвай, Чили и Бразилия се образуват големи колони от коли за влизане в Аржентина, чиито притежатели пътуват, с цел да натоварят пазарските си колички и да изпълнят резервоарите си. " Със 100 $ закупувам същото, за което в Уругвай ми трябват 300 $ ", отбелязва уругвайката Мабел Гутиерес, която пресича моста, свързващ Фрай Бентос с Гуалегуайчу един път месечно, с цел да отиде до супермаркета, аптеката или някой ресторант.
Гуалегуайчу е спокоен град по аржентинското крайбрежие с малко над 100 000 поданици и е прочут с карнавала си. Жителите му схващат държанието на уругвайските си съседи и си спомнят, че са правили същото през 90-те години на предишния век, когато обменната система при държавното управление на Карлос Менем им е подсигурила мощна валута: едно песо се е равнявало на 1 $.
През януари 2002 година обменният курс е бил 1,4 песос за $. В края на 2019 година, когато Алберто Фернандес идва в президентския замък " Каса Росада " (Casa Rosada) 1 $ се е обменял за 62 песос. Оттогава е скочил до 365 песос за 1 $. Тази котировка обаче съжителства с десетки паралелни обменни курсове, появили се след въвеждането на по-строги ограничавания за търговията с валута. По централните улици на Буенос Айрес противозаконните дилъри, известни като " арболитос ", оферират зелената банкнота за 730 песос на минувачите. Това е противозаконна интервенция, която е легализирана, защото се реализира пред погледа на полицейските управляващи, съгласно испанското издание.
Правителството се опита да поддържа песото посредством редица интервенции на валутния пазар с цената на консумиране на така и така оскъдните запаси на централната банка. Аржентина е страна с продължителен недостиг на задгранична валута, само че обстановката през 2023 година е сериозна поради невижданата суша, която унищожи селскостопанските площи. Именно това е секторът, който обезпечава седем от всеки 10 $, които влизат в страната.
Предоговарянето на изискванията по заема поради несъблюдение на задачите за струпване на запаси и понижаване на фискалния недостиг, което отсрочи с два месеца даването на избраните средства, принуди Маса да чука на всички порти в търсене на долари. На настояванията му се отзоваха Китай, който позволи потреблението на до 10 милиарда $ в границите на обмяната на валута, Катар, от който получи мостов заем от съвсем 800 милиона $, както и интернационалните организации като Банката за развиване на Латинска Америка (CAF)
Викове против политиците
Милей е новопоявила се фигура на изборния хоризонт в Аржентина, само че той умее да разчита общественото неодобрение против политиците и известността му, изключително измежду най-младите аржентинци, пораства от ден на ден. Основното заричане на този поддръжник на американския икономист Милтън Фридман, е доларизацията. С нея той допира сензитивна струна в мисленето на аржентинците, които заработват в песос, само че мислят " в зелено " като защитна мярка против дългогодишните девалвации и инфлационни амплитуди.
Страх от бъдещето
Младите аржентинци не се връщат обратно в предишното, само че се опасяват от бъдещето. Едно от най-големите им опасения е, че ще останат без покрив. Само някои привилегировани измежду тях или тези, които разчитат на поддръжка от фамилията, могат да си мечтаят за лично жилище. Ипотечните заеми в страната в никакъв случай не са били доста, само че през 2023 година броят им напълно е намалял - до едвам 0,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. В Бразилия те надвишават 10 на 100, а в Чили - 20 на 100. " Ипотечният заем свързва желанията за бъдещето с сегашното ", твърди икономистът Емануел Алварес Агис. Жилищната рецесия в добавка към икономическата и електорална неустановеност, прави невероятно, каквото и да е обмисляне.
Седем от 10 аржентинци на възраст сред 18 и 29 години са декларирали, че биха желали да изоставен страната, съгласно изследване на Университета в Буенос Айрес, осъществено преди няколко месеца. Трудно е да се откри какъв брой от тях трансформират думите в съответни дейности заради неналичието на публични данни, само че са известни желаните от тях страни - Бразилия, Испания и Чили.
(от БТА)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ