Аржентина от дълго време бе в очакване на своя нов

Аржентина отдавна бе в очакване на своя нов №10 – позиция, която има специфична стойност в историята на „ албиселесте “. Там плеймейкърът се назовава още Enganche, а позицията се почита повече от където и да е другаде. И публиката чака доста.

Диего Марадона бе архетипът на “десетката ” за националния тим. След него започнаха да се редят претенденти за правоприемник: Марсело Гаярдо, Ариел Ортега, Андрес Д’Алесандро. Всеки бе претрупан с етикета „ новия Марадона “ преди появяването на Лионел Меси, който узурпира тази позиция.

Рикелме бе някъде по средата на този интервал, засенчвайки идола от детството на Меси – Пабло Аймар, който също бе измежду посочените наследници на Дон Диего.

Аржентинецът бе занаятчия на това да намира празните пространства и съвсем невъзможните ъгли, „ отключваше “ отбрани и се подиграваше на съперниците си по оня сантиментален метод, който към този момент липсва в модерния футбол. Днес е помнен като една от огромните фигури от времената, в които играта бе една концепция по-бавна и не толкоз физическа.

Както Марадона, по този начин и Рикелме мина от Архентинос Хуниорс в Барселона, като преди този момент изкара интервал и в Бока Хуниорс. А краят на кариерата на единия се трансформира при започване на тази за другия.

На 25 октомври 1997-а към този момент залязващата звезда излезе на огромната сцена за един финален път. Под бурните аплодисменти на публиката Марадона бе сменен на почивката по време на Суперкласикото против огромния зложелател Ривър Плейт. На негово място на терена се появи 19-годишният Рикелме, който оказа помощ на Бока да обърне резултата и да стигне до победа с 2:1.

След съвсем 200 мача, 44 гола и безчет асистенции, пируети и извеждащи пасове, Рикелме мина в Барселона. През 2002-ра каталунците заплатиха за него 10 милиона евро.

Но по това време към този момент даже в тактически изисканото испанско състезание бе нужно освен това от техника. Изискваха се доста повече физически заложби, устойчивост и експедитивност при отиграването на топката.

На „ Камп Ноу “ Рикелме бе третиран като нахалник, като футболист, който няма нужните качества, с цел да се наложи в състава. Междувременно треньорът Луис ван Гаал се оплака, че не го е желал и от клуба са купили аржентинеца без да се съветват с него.

Рикелме играеше рядко, а когато го правеше, бе пращан на крилото, където геният му биваше убит. Аржентинецът бе факир като “десетка ”, само че нямаше нужната експедитивност, с цел да работи по крилото.

Аржентинецът беше предан чартърен във Виляреал, който влезе в елита за първи път през 1998-а.

В дребното градче на брега на Средиземно море Рикелме преоткри любовта си към футбола, а във Виляреал взеха решение да построят целия тим към него. В идващите четири години той щеше да се трансформира в най-важната фигура за „ жълтата подводница “ и за триумфите на отбора освен в Испания, само че и в Европа.

В първия сезон на Рикелме Виляреал приключи на осмо място, а единствено година по-късно записа рекордно високо класиране, финиширайки на трето място през акция 2004/05.

Маркос Сена се грижеше за отбранителните дейности зад него, а Рикелме беше свободен да прави каквото знае с топката, захранвайки с голови пасове Диего Форлан, който даже съумя да завоюва „ Златната обувка “ след маркирани 25 гола с жълтата фланелка.

Рикелме добави 15 в същата акция, а през идната Виляреал доближи до полуфиналите в Шампионската лига.

Арсенал бе спечелил първия дуел с 1:0. В 88-ата минута на реванша на „ Ел Мадригал “ нулите на светлинното табло не бяха мръднали. Рикелме получи късмет да изравни общия резултат от дузпа. Хладнокръвието обаче го бе напуснало, аржентинецът би леко и в средата, което разреши на Йенс Леман да избави.

Така „ артилеристите “ удържаха равенството и се класираха за финала, където изгубиха от някогашния отбор на Рикелме – Барселона.

На интернационалната сцена халфът бе изгонен за малко от националния тим, преди да се трансформира в най-важния човек в състава на Хосе Пекерман за Мондиал 2006.

Аржентина стартира шампионата с победа с 2:1 над Кот д’Ивоар, като Рикелме даде паса и за двата гола, след което разруши Сърбия и Черна гора с 6:0, а плеймейкърът още веднъж изигра необикновен мач.

На четвъртфиналите „ албиселесте “ се изправи против домакина Германия. Аржентина бе измежду любимците за купата и всичко потегли по проект, когато Даниел Аяла откри резултата, откакто засече центриране от корнер на Рикелме при започване на втората част.

Осем минути по-късно Бундестимът изравни, след което завоюва и при дузпите.

Рикелме се опита да напусне националния тим, само че бе уверен да се върне и още веднъж бе най-бляскавият футболист на Аржентина по пътя към финала на Копа Америка идната година.

Впоследствие обаче настъпи недоразумение сред него и спуснатия в ход на обезсърчение нов селекционер в лицето на Диего Марадона. Рикелме още веднъж се отхвърли, като посочи като причина за това кавгите с именитата “десетка ”.

„ Не мислим по един и същи метод и нямаме едни и същи морални полезности. Не можем да работим дружно “, сподели тогава Рикелме.

Марадона се опита да промени мнението му, само че Рикелме бе неотстъпчив. Аржентина още един път отпадна на четвъртфиналите на Световното състезание през, само че този път бе унижена от Германия с 0:4. А Рикелме завърши кариерата си с 48 мача за националния тим, последният от които пристигна през 2008 година

.

Първоначално аржентинецът бе пратен в Бока чартърен, а няколко месеца по-късно остана в родината си за непрекъснато. Европейската епопея на Рикелме доближи своя край.

В последните си дейни години техничарят се трансформира в воин за тима, който поддържа още от дете, преди да се прибере в родния Архентинос Хуниорс за едно последно кратковременно довиждане.

Плеймейкърът се отхвърли през 2015-а, само че не и преди да помогне на Архентинос да се завърне в елита. С превъзходната му кариера бе свършено.

Той освен играеше, той забавляваше. Стилът му на игра бе въплъщение на това, което футболните романтици назовават „ южноамерикански футбол “.

Една същинска “десетка ”, която не обичаше нищо повече от това да твори на терена.