Н.Пр. Алфредо Атанасоф: В Аржентина има паметници на Левски и Ботев
Аржентина може да е далечна в географско отношение, само че за доста от нас е близка, не единствено тъй като е първата страна от Латинска Америка, с която сме открили дипломатически връзки преди 91 години. Негово превъзходителство Алфредо Атанасов, посланикът на Аржентина в София, твърди, че българската общественост е една от най-големите в родината му.
Той има забележителна кариера - бил е депутат в Камарата на депутатите на Конгреса, създател е на Конфедерацията на държавните служащи, бил е министър на труда. Започнах диалога с него с вярата да ни помогне да създадем виртуална разходка из Аржентина като ни разкрие хубостите й.
Латиноамериканската страна идва по-близо до нас с дъхавото си вино, само че то надалеч не е единственото, което ни свързва, стана ясно от диалога ни с господин Атанасоф. Както проличава от името му, и той е потомък на хилядите българи потърсили щастието в Аржентина и оставили дири в културата и стопанската система й.
Не можете да сбъркате гласа й. Нито неповторимия „ мирис “ на нейните песни, пропити с носталгия, пристрастеност, обич, мигане и щипка комизъм. Богдана Карадочева няма потребност от показване и без значение дали приказва или пее, го прави с еднообразно ентусиазъм.
Тя е попила парижкия дух и изискан от френските си гувернантки, а през днешния ден ще пътуваме с нея до града на влюбените, на Лувъра, на Сена и Айфеловата кула. Но и до оня Париж, който Богдана Карадочева е вградила в своето ДНК. Париж с благоухание на младост, обич и триумф.
През 2018 година Богдана Карадочева бе оповестена за Почетен жител на София, само че с подобен екстаз приказва за Париж, че се чудя по какъв начин от френската столица още не са я удостоили със същата чест.
Всички хубави неща в живота на Богдана Карадочева – и насън, и нескрито се случват в Париж. Бих желала всеки от слушателите на Покана за пътешестване да има в сърцето си по един град, в който да се влюби.
Ще осъзнаете размахът, с който строят в Хонг Конг не по главозамайващите небостъргачи, а по това по какъв начин са пренесли тухла по тухла триетажната колониална сграда Мъри Хаус от центъра на брега. В старинната английска къща е ситуиран морският музей и си наподобява като че ли постоянно е била там, а не е отстъпила имота си на над 100-етажната постройка от офиси на международни компании.
Доказателство по какъв начин В Хонг Конг антично и модерно си живеят спокойно и добродушно е Ман Мо Темпъл. Сгушен сред модерните здания в храма времето е спряло. Пред него е пещта, в която богомолците изгарят листчетата с молитвите си, с цел да могат посредством пушека да стигнат по-бързо до Буда. А вътре прошенията им, написани върху червени бележки, се веят под плетени от връв фенери.
Те също се палят и имат функционалността на ракета-носител за молебствия. Въздухът е толкоз гъст от благовонните пръчици, че може да се реже, а храмовите порти са като творби на резбарското изкуство.
Приключение за сетивата е кварталът, наименуван „ Улица на изсушената морска храна”, само че в действителност там се продават освен обичайни азиатски артикули, ами цярове от китайската медицина. В магазинчетата никой не се стряска от препарирани елени и сърни в цялостен растеж или опънати върху дървени пръчки гущерови кожи.
Лястовичите гнезда, от които се прави потребна за имунната система, само че баснословно скъпа чорба са спретнато подредени в кутии. А в красиви лакирани рамки са сложени корени от женшен на стойност 10 000 евро. Повечето неща там европеецът освен не знае защо тъкмо служат, а и не смее да пита. Макар китайците драговолно да споделят, че големите хлебарки, нанизани спретнато на шиш, не са като гнусните домашни твари, ами се въдят в оризищата, „ чисти” са и са цялостни с протеин. Бррр!
Впрочем, усетът на хонг-конгци даже и при модерната юноша, май е леко перверзен, тъй като хитовата напитка измежду тях е уиски с черен етикет и зелен чай с доста лед в голяма кана.
Кварталът на заведенията се назовава „ СоХо” и из тесните му живописни улички човек може да види всичко – от виенско кафене, през обичаен японски ресторант и типичен британски пъб до улични сергии с цвъртящи китайски манджи.
Забележителност на квартала е най-дългият ескалатор в света – 2,7 безкрайни километра нагоре по хълма. (Понеже целият Хонг Конг е ситуиран на хълм съвсем няма наклонен бул., с изключение на към залива, където са най-скъпите жилища).
Южната част на острова води екскурзианта към „ Принца и просяка”. Макар хората от джонките (така назовават лодките-жилища) да са се трансформирали повече в атракция. Става дума за голям залив в подножието на небостъргачите, наименуван Абърдийн, където първите няколко пояса от пристаните са отдадени на богаташките яхти. По-навътре е невероятната разноцветност на сиромашки лодки, ръждясали и очукани кораби.
На тях хората се раждат, работят, умират и са нещо като страна в страната – имат си лично правораздаване и закон.
Той има забележителна кариера - бил е депутат в Камарата на депутатите на Конгреса, създател е на Конфедерацията на държавните служащи, бил е министър на труда. Започнах диалога с него с вярата да ни помогне да създадем виртуална разходка из Аржентина като ни разкрие хубостите й.
Латиноамериканската страна идва по-близо до нас с дъхавото си вино, само че то надалеч не е единственото, което ни свързва, стана ясно от диалога ни с господин Атанасоф. Както проличава от името му, и той е потомък на хилядите българи потърсили щастието в Аржентина и оставили дири в културата и стопанската система й.
Не можете да сбъркате гласа й. Нито неповторимия „ мирис “ на нейните песни, пропити с носталгия, пристрастеност, обич, мигане и щипка комизъм. Богдана Карадочева няма потребност от показване и без значение дали приказва или пее, го прави с еднообразно ентусиазъм.
Тя е попила парижкия дух и изискан от френските си гувернантки, а през днешния ден ще пътуваме с нея до града на влюбените, на Лувъра, на Сена и Айфеловата кула. Но и до оня Париж, който Богдана Карадочева е вградила в своето ДНК. Париж с благоухание на младост, обич и триумф.
През 2018 година Богдана Карадочева бе оповестена за Почетен жител на София, само че с подобен екстаз приказва за Париж, че се чудя по какъв начин от френската столица още не са я удостоили със същата чест.
Всички хубави неща в живота на Богдана Карадочева – и насън, и нескрито се случват в Париж. Бих желала всеки от слушателите на Покана за пътешестване да има в сърцето си по един град, в който да се влюби.
Ще осъзнаете размахът, с който строят в Хонг Конг не по главозамайващите небостъргачи, а по това по какъв начин са пренесли тухла по тухла триетажната колониална сграда Мъри Хаус от центъра на брега. В старинната английска къща е ситуиран морският музей и си наподобява като че ли постоянно е била там, а не е отстъпила имота си на над 100-етажната постройка от офиси на международни компании.
Доказателство по какъв начин В Хонг Конг антично и модерно си живеят спокойно и добродушно е Ман Мо Темпъл. Сгушен сред модерните здания в храма времето е спряло. Пред него е пещта, в която богомолците изгарят листчетата с молитвите си, с цел да могат посредством пушека да стигнат по-бързо до Буда. А вътре прошенията им, написани върху червени бележки, се веят под плетени от връв фенери.
Те също се палят и имат функционалността на ракета-носител за молебствия. Въздухът е толкоз гъст от благовонните пръчици, че може да се реже, а храмовите порти са като творби на резбарското изкуство.
Приключение за сетивата е кварталът, наименуван „ Улица на изсушената морска храна”, само че в действителност там се продават освен обичайни азиатски артикули, ами цярове от китайската медицина. В магазинчетата никой не се стряска от препарирани елени и сърни в цялостен растеж или опънати върху дървени пръчки гущерови кожи.
Лястовичите гнезда, от които се прави потребна за имунната система, само че баснословно скъпа чорба са спретнато подредени в кутии. А в красиви лакирани рамки са сложени корени от женшен на стойност 10 000 евро. Повечето неща там европеецът освен не знае защо тъкмо служат, а и не смее да пита. Макар китайците драговолно да споделят, че големите хлебарки, нанизани спретнато на шиш, не са като гнусните домашни твари, ами се въдят в оризищата, „ чисти” са и са цялостни с протеин. Бррр!
Впрочем, усетът на хонг-конгци даже и при модерната юноша, май е леко перверзен, тъй като хитовата напитка измежду тях е уиски с черен етикет и зелен чай с доста лед в голяма кана.
Кварталът на заведенията се назовава „ СоХо” и из тесните му живописни улички човек може да види всичко – от виенско кафене, през обичаен японски ресторант и типичен британски пъб до улични сергии с цвъртящи китайски манджи.
Забележителност на квартала е най-дългият ескалатор в света – 2,7 безкрайни километра нагоре по хълма. (Понеже целият Хонг Конг е ситуиран на хълм съвсем няма наклонен бул., с изключение на към залива, където са най-скъпите жилища).
Южната част на острова води екскурзианта към „ Принца и просяка”. Макар хората от джонките (така назовават лодките-жилища) да са се трансформирали повече в атракция. Става дума за голям залив в подножието на небостъргачите, наименуван Абърдийн, където първите няколко пояса от пристаните са отдадени на богаташките яхти. По-навътре е невероятната разноцветност на сиромашки лодки, ръждясали и очукани кораби.
На тях хората се раждат, работят, умират и са нещо като страна в страната – имат си лично правораздаване и закон.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ