Тайните на китайските красавици
Аристократките от Поднебесната империя знаели по какъв начин да се грижат за себе си.
Всяка от тях живеела в изискванията на жестока конкуренция. Дамата трябвало да наподобява като богиня всеки ден, та вечер мъжът й да избира единствено нейните стаи – тъй като до 20-ти век богатите китайци можели да си разрешат по няколко дами.
Китайските летописи от VII век са съхранили поразителната история на възхода на елементарното момиче У Хоу. Тя прекарала младостта си измежду хиляди други наложници в харема на император Тай Цзун (599-649). Когато той починал, хубавицата, съгласно обичая на тези години, я чакала нежелана орис – да прекара остатъка от дните си в будистки манастир. А тя била единствено на 24. Но У Хоу не бързала да се отхвърля от живота.
Тя се изхитрила да стане държанка на престолонаследника – идващия император Гао Цзун. Той непрекъснато я посещавал в манастира. Какво привличало там изнежения до мъка държател, който към този момент имал законна императрица и нов харем от наложници? У Хоу предложила на госта си специфичен чай, чиято загадка й разкрили монасите. Тази напитка му придавала изясненост на мозъка, жизнеспособност и мъжка мощ. Тези секрети срещи траяли 6 години, до момента в който императорът най-сетне взел У Хоу при себе си в столицата. Жената дълго чакала своя звезден час – и го дочакала.
След като родила на императора четирима синове и щерка, У Хоу съумяла да стане императрица.Тогава небрежно се справила с всички противници и завистници. Под името У Цзе-тян тя царувала 40 години в Поднебесната и влезнала в историята като единствената жена на китайския трон, която сама управлявала империята.
Но каква напитка приготвяла У Хоу за себе си и император Гао Цзун? Историците са склонни да имат вяра, че става дума за специфичен тип чай – евентуално с добавки.
Чаената просвета в даоистките и будистки манастири била издигната в фетиш. Смята се, че китайските монаси пазели доста секрети за събирането и варенето на чаените листа, а също и отглеждали специфични сортове. Те считали, че точно чаят е еликсирът за реализиране на физическо величие. Проучвания на китайски учени открили, че даоистите, които търсели величие, употребявали известния чай „ пуер “. Колкото по-отлежал – толкоз по-активни били свойствата му. Може би точно с негова помощ интригантката У Хоу пробудила скритите полови стремежи и благоприятни условия на императора.
Красавиците на Китай и в антични времена, и през днешния ден, избират не черен, а зелен чай. Отдавна се има вяра, че той резервира младостта. Съвременната просвета потвърждава, че в това има известна истина. Зеленият чай съдържа огромно количество антиоксиданти – субстанции, които предотвратяват окисляването и стареенето на клетките. Визуалният резултат се демонстрира най-вече в положението на кожата и косата. Но в зеления чай има и други потребни съставки. Сред тях са танини, алкалоидите теин и кофеин, значителен брой витамини (най-ценният е витамин Р, който е много рядък) и ароматни субстанции.
За красива в Китай се счита гъстата, блестяща и права женска коса. За да свети, я плакнели със зелен чай. В мощната отвара добавяли малко розмариново масло и я втривали всеки ден в кожата на главата. Съвременните козметици откриха, че тази антична рецепта оказва помощ с помощта на витамин В2, който прави косата еластична и отстранява пърхота.
Императриците дори вземали цели вани със зелен чай, в които добавяли жасминови листчета, рози и етерични масла. Такава вана също лекува редица болести, тъй като чаят има мощен бактерициден резултат. Той се употребява и като местен антисептик, да вземем за пример при конюнктивит, изгаряния и рани.
Но за най-лековит се считал чаят от гъбата „ комбуча “, изключително при женски болести и неплодородие. Днес считат, че тази гъба е най-хубавият естествен антибиотик. Традицията да се отглежда и да се пие вкусната ободряваща напитка датира от хиляди години. Трудът на китайския академик Ву Син „ Божествената сила и изцелението “ е в основата на китайската обичайната медицина. В него има 3 три раздела – за гъбите, растенията и минералите. Но по своите лечебни свойства гъбите са сложени над всичко друго.
Друга загадка на китайските дами от древността са напитките въз основата на женшен. Това именито растение в действителност е мощен стимулант, само че, за жалост, е извънредно мъчно да се отглежда. Женшенът има една специфичност: в никакъв случай не се знае дали е на мястото си или не. Някоя година може да пораства доста добре и даже да цъфти. А след това се крие 2-3 години и не демонстрира никакви признаци на живот.
Съвременната просвета е разкрила тайния механизъм на деяние на растението. Оказва се, че коренът от женшен подтиква производството на белтъчината сиртуин в организма, която отстранява насъбраните с години отрови и шлаки. Затова хубавиците от Китай приготвяли на мъжете си настойки от женшен.
Друг вълшебен корен е джинджифилът. Първите известни археологически находки, свидетелстващи за потреблението му, са открити в гробниците на династията Хан в Северен Китай и датират от II век прочие Хр. В погребения са открити торбички с остатъци от изсъхнал джинджифилов прахуляк, които слагали до умрелия за пътуването му към другия свят. Лечебните свойства на този пикантен корен с богат усет му отворили пътя към медицината.
Великият китайски мъдрец Конфуций всеки ден ядял необработен джинджифил и написа доста за неговите невероятни свойства. Той изключително ценял джинджифила поради обстоятелството, че тази фалшификация усъвършенства паметта, способства за развиването на мозъка и интелигентността. Джинджифилът бил считан още и за най-хубавото лекарство срещу чумата. Днес в обичайна медицина на Източна Азия той е едно от петте най-силни лечебни растения.
