"Роден край": Старо Стефаново е сцена на 14 български филма
Архитектурният резерват село Старо Стефаново е сврян сред Ловеч и Троян.
Пътувайки по пътя за Ловеч, човек не може да не извади телефона или фотоапарата си и да поснима живописните пейзажи, които Стара Планина разкрива в тази си част.
Нашият екип, обаче се насочва към още по-вълнуващи картини, съхранили духа на Възрожденска България. Някои от тях ще Ви се сторят познати, тъй като са приютили сюжетите на над 14 български кино лентата.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Селото ни е претърпяло Първото и второто българско царство, освобождението от турско иго, социалистическо развиване и в този момент по този начин наречените демократични промени”, споделя Иван Джуров.
„ Точно преди 420 година селото е било изгорено, бастисано от Синан Паша след второто търновско въстание, навръх Великден, популацията се избавя в горите и след време се връща и възвръщат домовете си с името Вратца до 49 година От къде идва името”, продължава описа си Иван Джуров.
Врачанската река, която минава през селата сред двата хълма е направила разрез и от там идва думата Враца.
Снимка: btvnovinite.bg
Една от тесните песъчливи улички ни води до параклиса " Света Троица ", сврян в обятията на древен дъб, по-стар и от българската страна. За страдание, обаче преди години е унищожен от пожар, а локалните споделят, че огънят по корените му подземен вилнял над месец.
Символ на възрожденската архитектура в региона сред Ловеч и Троян е и друго свято място - църквата " Рождество на Пресвета Богородица ", издигната през 1880 година от ученика на Кольо Фичето - занаятчия Кънчо.
Снимка: btvnovinite.bg
Местното население е събрало средства, с цел да може да откупи мястото от валията, който е бил хаджи Аврам и тъй като селото е било с чисто българско население е било привилегировано да бъде над земята, а не вкопано в земята.
С всяка последваща крачка в мистичната котловина на селото, се усещаме от ден на ден като в машина на времето. Забележителните къщи, които погледът ни среща на където и да се обърнем ни обръщат със успокоение и примирение.
Поради непокътнатия достоверен тип на селото и в архитектурен отбор, селото е оповестено за резерват през 1980г. с по този начин наречената балканджийска възрожденска къща, която е покривната структура от плочи от камък, стрехите са изнесени и са подпрени с льохи.
В къщата на дядо Койо е отсядал Васил Левски, на път за Ловеч, тук се е и укривал.
Снимка: btvnovinite.bg
По доста от къщите тук има непокътнати по този начин наречените алафранги. По време на възраждането думата алафрнга се е употребила за всичко ново, идващо от новия европейски метод на живот. Дрехи, обувки и аксесоари, както и тези дребни детайли по къщите, които също са наречени алафранги и са симптом на имотност.
А в сърцето на селото има остарял дюкян, който извършва функционалността на механа и магазин в едно. То е знак за Старо Стефаново, тъй като в него наздраве са си казвали най-големите имена в българското кино.
„ Селото е емблема за българското кино, тук е живата история на киното от 1963г. до 2017г. са снимани над 13 български кино лентата. Като стартираме от 63-та година тук Мартин Сливка снима " История на влакното ". 1882 година се снима " Юдино желязо ", " Панчо и таласъмите " с Пепа Николова, " Кладенецът ", " Антракт ", по-късно " Хайка за вълци ", " Отвъд чертата " ….
От тези години най-хубавия спомен ми е от " Хайка за вълци ".От тогава тук всички актьори и режисьора е написал по нещо за спомен на " Старо Стефаново " ”, спомня си Иван Джуров.
Иван Ласкин, Чочо Попйорданов, Йосив Съсрчеджиев, Златина, Мавродиев, Велко Кънев…С огромна любов и с респект са ги посрещали в селото, всеки желал да се допре до тях.
В селото през днешния ден живеят към стотина непрекъснати поданици. Сред тях има и няколко задгранични фамилии. В своя божествен ъгъл в България ни посрещнаха и Джордж и брачната половинка му. Англичани, избрали Старо Стефаново за старините си. В българския си двор те се грижат за 5 кучета, кокошки, няколко декоративни птици и градина с петунии. Те са родители на 6 деца, които също постоянно посещават България.
На изпроводяк 7-годишната Ния ни изпраща, рецитирайки гордо обичаното си стихотворение, което е научила от дядо си. Звънливият й глас ни подсеща още един път, че освен Старо Стефаново, само че и стотици други кътчета от родния ни край са мотив да се усещаме горди българи.
Пътувайки по пътя за Ловеч, човек не може да не извади телефона или фотоапарата си и да поснима живописните пейзажи, които Стара Планина разкрива в тази си част.
Нашият екип, обаче се насочва към още по-вълнуващи картини, съхранили духа на Възрожденска България. Някои от тях ще Ви се сторят познати, тъй като са приютили сюжетите на над 14 български кино лентата.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Селото ни е претърпяло Първото и второто българско царство, освобождението от турско иго, социалистическо развиване и в този момент по този начин наречените демократични промени”, споделя Иван Джуров.
„ Точно преди 420 година селото е било изгорено, бастисано от Синан Паша след второто търновско въстание, навръх Великден, популацията се избавя в горите и след време се връща и възвръщат домовете си с името Вратца до 49 година От къде идва името”, продължава описа си Иван Джуров.
Врачанската река, която минава през селата сред двата хълма е направила разрез и от там идва думата Враца.
Снимка: btvnovinite.bg
Една от тесните песъчливи улички ни води до параклиса " Света Троица ", сврян в обятията на древен дъб, по-стар и от българската страна. За страдание, обаче преди години е унищожен от пожар, а локалните споделят, че огънят по корените му подземен вилнял над месец.
Символ на възрожденската архитектура в региона сред Ловеч и Троян е и друго свято място - църквата " Рождество на Пресвета Богородица ", издигната през 1880 година от ученика на Кольо Фичето - занаятчия Кънчо.
Снимка: btvnovinite.bg
Местното население е събрало средства, с цел да може да откупи мястото от валията, който е бил хаджи Аврам и тъй като селото е било с чисто българско население е било привилегировано да бъде над земята, а не вкопано в земята.
С всяка последваща крачка в мистичната котловина на селото, се усещаме от ден на ден като в машина на времето. Забележителните къщи, които погледът ни среща на където и да се обърнем ни обръщат със успокоение и примирение.
Поради непокътнатия достоверен тип на селото и в архитектурен отбор, селото е оповестено за резерват през 1980г. с по този начин наречената балканджийска възрожденска къща, която е покривната структура от плочи от камък, стрехите са изнесени и са подпрени с льохи.
В къщата на дядо Койо е отсядал Васил Левски, на път за Ловеч, тук се е и укривал.
Снимка: btvnovinite.bg
По доста от къщите тук има непокътнати по този начин наречените алафранги. По време на възраждането думата алафрнга се е употребила за всичко ново, идващо от новия европейски метод на живот. Дрехи, обувки и аксесоари, както и тези дребни детайли по къщите, които също са наречени алафранги и са симптом на имотност.
А в сърцето на селото има остарял дюкян, който извършва функционалността на механа и магазин в едно. То е знак за Старо Стефаново, тъй като в него наздраве са си казвали най-големите имена в българското кино.
„ Селото е емблема за българското кино, тук е живата история на киното от 1963г. до 2017г. са снимани над 13 български кино лентата. Като стартираме от 63-та година тук Мартин Сливка снима " История на влакното ". 1882 година се снима " Юдино желязо ", " Панчо и таласъмите " с Пепа Николова, " Кладенецът ", " Антракт ", по-късно " Хайка за вълци ", " Отвъд чертата " ….
От тези години най-хубавия спомен ми е от " Хайка за вълци ".От тогава тук всички актьори и режисьора е написал по нещо за спомен на " Старо Стефаново " ”, спомня си Иван Джуров.
Иван Ласкин, Чочо Попйорданов, Йосив Съсрчеджиев, Златина, Мавродиев, Велко Кънев…С огромна любов и с респект са ги посрещали в селото, всеки желал да се допре до тях.
В селото през днешния ден живеят към стотина непрекъснати поданици. Сред тях има и няколко задгранични фамилии. В своя божествен ъгъл в България ни посрещнаха и Джордж и брачната половинка му. Англичани, избрали Старо Стефаново за старините си. В българския си двор те се грижат за 5 кучета, кокошки, няколко декоративни птици и градина с петунии. Те са родители на 6 деца, които също постоянно посещават България.
На изпроводяк 7-годишната Ния ни изпраща, рецитирайки гордо обичаното си стихотворение, което е научила от дядо си. Звънливият й глас ни подсеща още един път, че освен Старо Стефаново, само че и стотици други кътчета от родния ни край са мотив да се усещаме горди българи.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ