Архимандрит Самуил със светска фамилия Теодосиев е игумен на Бачковския

Архимандрит Самуил със световна фамилия Теодосиев е свещеник на Бачковския манастир „ Свето Успение Богородично ” от декември 2017 година. Архиепископ Самуил е  роден през 1972 година в русенското село Горно Абланово, където прекарва детските си години. Известно време живее в Русия, там приключва приблизително обучение.

20-годишен се обръща към Бога. Получава здравно обучение във Варна и работи като хигиеничен контрольор. Завършва Богословския факултет на университета във Велико Търново.

На 32 година,решава дефинитивно да посвети живота си на Бога и постъпва в манастира „ Св. Йоан Рилски ” до село Скрино. Приема монашеско подстрижение в 2008 година и поредно изкачва църковната подчиненост - йеродякон, йеромонах, архимандрит. От 2009 година служи като ръководител на старинния храм „ Св. Петка ” във Видин и в митрополитския храм „ Св.Николай Чудотворец ”.

Бил е учител в Софийска духовна семинария.

Негов нравствен отец е Негово Преосвещенство свещеник Поликарп, трети викариен свещеник на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и ректор на Православната духовна академия.  

- Защо Възкресение е най-великият празник, празник на празниците?

- Фактът на Възкресението е несравним. Само седмица преди да бъде разпънат на кръста, Исус Христос е бил посрещнат като цар. Хората са постилали облеклата си, с цел да мине по тях. Знаели са, че посрещат персона, талантлива с божественост. Точно по тази причина са посрещнали Исус с „ Осанна! ”. Само след седмица обаче всички заемат противоположната позиция и викат: „ Разпни го! Той е бандит! ”.

Ала става знамение - три дни откакто Исус бива разпънат на кръста, той се връща самичък към живота - нещо, което в никакъв случай не е ставало. Той застава пред учениците си и споделя: „ Не се плашете, аз съм! ”. Това се случва, откакто те са видели учителя си оцапан с кръв на кръста, чули са думите му: „ Господи, елементарни им, те не знаят какво правят! ”. Това е величието на духа, божественото, богочовешкото в личността Исус Христос -  той умира незаслужено, само че не упреква, а прости.

След три дни се случва Възкресението, поради което денят е наименуван популярен.  
Това е велико събитие, което ни дава късмет за безконечен живот. Защото Исус Христос умира на кръста поради моите, поради вашите, поради греховете на всеки човек. И по този начин той избавя нас, дава ни късмет да се обърнем към създателя за амнистия, той да ни елементарни. Защото някой е починал незаслужено, изплатил е цената на прегрешението. Аз, бидейки без грях, идеален, загивам като финален виновник, споделя Исус. Така той е платил цената за нашите грехове. Затова денят е популярен, несравним.

- Кой е най-великият урок, който ни дава Спасителят?

-Най-великият урок е саможертвата. Всички велики персони са жертвали себе си за някого. Да се научим да изтърпяваме, но не да поносим неправдата, сред двете има голяма разлика. Християнинът не би трябвало да бъде мекушав. Не е християнин този, който си мълчи в името на смирението.

Православният християнин би трябвало намерено да съобщи, когато има несправедливост. Той би трябвало да се бори за правдата, само че не с неправилни способи. За правдата би трябвало да се борим със успокоение, с благост, без експанзия. Това е сложното - да се бориш, да изтърпиш ругатни, само че да покажеш грешката на близък без неприятно възприятие към него. Това е доста мъчно, само че това е задачата за православните християни - да се научим от Спасителя, да станем като него.

- Усещаме ли ние 2000 години по-късно светостта на празника? Не взема ли превес материалното?  

-Съвременният човек е захласнат в битови отговорности, капризен от улеснения и модерни  технологии. Трябва някой да го подтиква към същността на нещата. За доста модерни индивиди Възкресението си остава великото събитие, което е станало преди 2000 година За доста индивиди това е ден, в който се ядат яйца и козунаци, върви се на черква единствено тъй като по този начин е признато. И едните, и другите са модерни хора.

Но модерният човек със съзнанието и вярата в това, което е написано в Божието слово, е стъпил на вярната основа. Съвременният човек, който не е чел Божието слово и няма потребност от Спасение, търси битовизма. Търси да оправдае гузната си съвест със запалена свещ, боядисани яйца, вкусни козунаци.  Те обаче не са същността. Тя е вътре в сърцето.

Празнувайки деня на Възкресението, човек би трябвало да се замисли какво и за какво е станало в този ден. Да си даде сметка, че преди да има Възкресение, има страдалчество - Страстната седмица. С това Христос ни демонстрира по какъв начин би трябвало да живеем. Независимо дали живеем в 3., 5-, 21. или 25. век, душата на индивида е една и съща.  

Съвременен човек обаче е и православният християнин, личността, осъзнала себе си като дете на Исус Христос, която вижда грешките си и търси помощта на Твореца, с цел да се пребори с  тях. 

Търсейки помощ, християнинът стартира да работи в най-важните аспекти на своя живот - всекидневната молитва, изповедта, причастието  и постът, които трябва да бъдат темп за душата. Тялото също има темп - без въздух, храна, вода, сън тялото ще загине. Без духовните потребности обаче човек живее малоценен нравствен живот.    

- Има ли по-специален Великден, който е оставил незабравим спомен у вас?

-От детските години не. Повярвал съм в Бога в дълбочина на 20 години, тогава съм  приел, че някой е починал поради мене, някой ми е посочил по какъв начин би трябвало да се живее. Първите 20 година от живота ми са в мрак, в мъгла и спомените от тях са за яйцата, за халвата на конче на Сирни Заговезни. Имах предпочитание да видя Библията, Божието слово. В годините на комунизма обаче вярата беше оповестена за опиат на народите, свещениците бяха обявявани за  „ най-закостенелите лъжци и лицемери ”.

Първата ми среща с Божието слово беше по време на студентските стачки през 1990 година, малко откакто Тодор Живков беше свален от власт. Бях студент, учех за хигиеничен контрольор в Полувисшия медицински институт във Варна. Списъците на стачкуващите бяха затиснати с Библия - за мен това допиране беше популярен миг.  

По-късно приключих задочно богословие във Велико Търново -  стана нужда на душата ми да осъзная вярата си, да схвана за какво богослужението протича по този метод. Запознах се със същността на православието и разбрах, че то е изворът на християнството. Разбрах, че има голям смисъл от това човек да се помоли не на иконата, а пред иконата, да взе участие на богослужението в храма. Това беше моят път към православието. Възкресение  за мен е денят, в който животът побеждава гибелта. 

- Този година за пръв път ще поведете шествието в Бачково на втория ден на Великден. Трудно задача или берекет ви се падна да сте виновен за тази света обител?  

-Бих се радвал, в случай че хората, които дойдат в Бачковския манастир, си отидат с  възприятието, че са получили нещо от Бога, парченце берекет от Света Богородица. Ако някой получи нещо на този ден, то няма да е от игумена, а от Божията благосклонност.  Благодатта идва от Бога.

ъзнавам, че доста хора се надяват денят в Бачковския манастир да бъде специфичен. По традиция ще им дадем дребни дарове. Както и преди, по този начин и в този момент това ще се случи с помощта на миряни с благоприятни условия и благосклонност да дарят.  Това е подарък от хората за хората. Бачковският манастир е свързващото звено, тук се прави светата литургия. Ала благодатта е от Бога, а той работи посредством хората. 

Не желая да си приписваме велики каузи.

Нека обаче хората знаят, че негативизмът, който ни притиска отвред, не е същността на живота ни. Ако си го представим като тресавище, то е единствено до коляното. Всичко друго е положително. 

И в този момент, и постоянно е имало великодушни хора. Ще ги има и отсега нататък. Човешкото сърце изначално е положително. И когато човек слуша съвестта си, когато следва сърцето си, той живее по Божия закон.