Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, заяви, че е в

Архимандрит Никанор, свещеник на Църногорския манастир, съобщи, че е „ в потрес от мисълта, че в страна членка на Европейски Съюз и НАТО е подложен на гонение от кремълски прислужници “.

В изявление за „ Дойче веле “ той разяснява решението на патриарх Даниил да му наложи наказване „ аргос “ – възбрана да служи за един месец, поради липса на „ счетоводна отчетност “.

По думите на архимандрита обвиняването е официално, а наказването – несъразмерно.

„ Както е добре известно на необятната общност у нас, единствено допреди двадесет години Църногорският манастир представляваше куп отломки на една гола поляна високо в планината без пътен достъп. В продължение на 10 години през XXI век братството живее без електричество, при спартански битови условия. Естествено, за никакво счетоводство не е могло и да става на въпрос. “

Той изяснява, че възобновяване на манастира е било напълно поето от братството благодарение на донори и държавни дотации, а Софийската митрополия не е взела участие:

„ Поради практическото безучастие на Софийска митрополия в този развой на правилото ‘момчета, оправяйте се сами, има благословение’ към нас в никакъв случай не са предявявани искания да вършим вноски в епархийския бюджет, поради което би имало потребност от църковно счетоводство. Затова такова нямаше нито при патриарх Максим, нито при патриарх Неофит “, споделя Никанор. Той прецизира, че свещите в манастира нямат цени, а всеки оставя колкото реши. Нощувките и храната също са безвъзмездни.

За игумена е мистерия за какво му е наложено канонично, вместо дисциплинарно наказване, което в най-тежкия си вид е „ снемане от служба “. Той самият от девет месеца чака да бъде освободен от поста на свещеник и да му бъде издадено отпусно, без което не може да бъде признат да служи в друга епархия. Това по този начин и не се е случило.

„ Доброволно се отхвърлих от всичко, за което съм се трудил непрекъснато и съм се борил със зъби и нокти. За което отдадох живота си. Патриарх Даниил ми се изплю в лицето. Жив и здрав да е. “

Преломният миг

Според Никанор напрежението сред него и патриарха ескалира след престоя на 38 украински деца, претърпели войната, в Църногорския манастир.

„ Не желая да имам вяра, че съответно проявената човечност към едни дечица е провокирала неистовата ненавист, с която се сблъсках при срещата си с патриарха. По-скоро друго ги е подтикнало към желанието най-накрая да се разправят с мен – оповестената информация за гостуващите деца, достигнала до десетки и десетки хиляди хора. Тези благ личица, на които греят усмивки, само че очите издават стаена горест, станаха неотразими посланици на украинската идея. Това вбеси силите на мрака. “

Той напомня, че още като Видински митрополит Даниил оправда съветската експанзия против Украйна, а в този момент продължава да повтаря главните опорки на съветската агитация.

„ Даниил за жал самичък се подреди измежду оправдаващите и наяве симпатизиращите на съветския агресор. Нека на никого да не се сърди за мнението, което обществото си е построило за него. Аз споделих, че не е подобаващ за патриарх, а той го потвърди “, разяснява Никанор.

„ Българската черква е послушница на съветската “

В изявлението пред Георги Лозанов Никанор показва паника, че дейностите на новия патриарх единствено удостоверяват зависимостта му от Москва:

„ За жал, със своите дейности и със своите проповеди той съумя да затвърди облика си на подвластен от Кремъл човек. Всичко приказва, че той следва инструкции извън. “

Архимандритът счита, че БПЦ продължава да бъде под съветско въздействие:

„ Българската черква продължава да бъде послушница на съветската. Вече четвърта година Св. Синод не излиза с публично мнение във връзка на съветската експанзия в Украйна, лишила и отнемаща живота на стотици хиляди православни християни. “

Никанор отбелязва, че патриарх Даниил се преценява с разпорежданията на Руската православна черква и това проличава както в условията за визитата му във Вселенската патриаршия, по този начин и в реверанса към Сръбската православна черква във връзка с литията с мощите на крал Стефан Милутин – в опит да бъде „ насаден фетиш към този сръбски светец като настойник на българската столица “. „ Във времената на патриарх Максим, който беше български родолюбец, това беше безусловно немислимо! “, прибавя архимандритът.

Оказва се, че и съперниците на съветските разкази в БПЦ са деликатно следени от Даниил. Той снемал доверието от тези членове на Светия синод, а на някои изпращал съгледвачи при частните им срещи с Вселенския патриарх.

Двуличието на страната и „ православният Иран на парадокса “

Управляващите може и да декларират, че поддържат Украйна, само че съгласно Никанор дейностите им са спорни, тъй като демонстрират очебийно покровителствено отношение към патриарх Даниил – „ най-авторитетния рупор на съветската мека агитация след президента “.

Никанор дефинира това като „ политическа шизофрения “ и акцентира, че спорът му с Даниил символизира конфликта сред „ лицата на проруска и проевропейска България “.

„ Всичките му претенции се извършват категорично, като че ли не живеем в световна европейска страна, а в някакъв православен Иран на парадокса “, споделя архимандритът и прибавя, че е подготвен да одобри следствията от спора си с висшето духовенство на БПЦ:

„ Аз съм ‘губеща’ страна в този спор поначало – по този начин, както и Христос беше a priori губещ в спора си с Първосвещеника и Синедриона. Да престана да пропагандирам, или да променя на истината, с цел да ми бъде по-комфортно, значи да предам Христос. Да не бъде! “