Мирела Костадинова: Кесарий подкупил турски шпионин, за да му донася за зверствата над българи
Архимандрит Кесарий се ражда в Трявна със светското име Кънчо Цончев Кънчев Даскалов. Изплаква на 27 октомври 1833 година Баща му е иконописецът Цончо Кънчев Даскалов, който си отива рано от живота.
Останало сираче, момчето се учи на четмо и писмо до 1847 година при поп Стоян Дечов. Едновременно с школските си занимания учи и терзийство при чичо си Христо Кънчев Тъпанаря. През 1850 година отива в Батошевския манастир. Научава черковнославянско пеене и четене. После напуща манастира и става преподавател в селата – Иванча, Долна Липница, Полски Сеновец и Климентово.
По гледище на архимандрит Себастиян, свещеник на Батошевския манастир, се замонашва на 13 март 1860 година Но това се оказва машинация – принуждават го да работи на градежа на манастирския метох в селото. След препирня с игумена захвърля расото и се връща в родната Трявна. Не след дълго потегля за Света гора. Има съществени парични усложнения и из път става преподавател в село Голямо Конаре. Няколко месеца по-късно отива в Рилския манастир, където остава две години. По рекомендация на манастирското приятелство през 1862 година е изпратен като просветител и изповедник в Копривщица. Там се изявява като жарък родолюбец и покровител на новобългарското учебно заведение. Става ръководител на учредения от Васил Левски скришен революционен комитет и укрива Апостола. По-късно се сближава с Тодор Каблешков.
На 1 януари 1874 година е ръкоположен в архимандритски ранг от Скопския митрополит Доситей, на който става наместник. През идната година е назначен за настоятел на българската черква „ Св. Стефан “ в Цариград.
Започва Руско-турската война през 1877 година Той написа в свои бележки за турските кланета в Батак и Перущица, както и за преследването на българското спокойно население от турците в Тракия. Турците колели и грабели по-хубавите девойки и девойки, които принудително потурчвали.
„ При това, отново те, турците, прогласяваха на всеслушание, че е пристигнало време за изтреблението на българския народ, а че всеки един българин, който одобри калпавата мохамеданска религия, ще си избави живота. Много наши българи, едни с насилство, други от боязън, одобряваха турската религия. Това време цариградските затвори всеки ден се пълнеха от съперниците със съмнителни българи, наричани с общото име „ комити “. Всеки кротичък българин тогава беше за турците в очите комита, по тази причина те, като се незадоволяваха от съперниците комити, почнаха да преследват и затварят пребиваващите в Цариград българи. Затворите съвсем всеки ден се пълнеха и изпразваха, като едни от тях изпращаха на изгнание по азиатските зандани, а други, от многото струпване в пандиза и от разваления въздух веднага като се разболеят малко, незабавно ги изпращат в затворническата болница и там, който е влезнал, ни един жив не е излезнал…Щом като постъпи един българин в казаната болница, с изминаването на повече от ден, ще последва от шефа на пандиза уведомление до Фенерската черква настоятелството да отиде да вдигне лешът или лешовете на габерясалите „ комити Роизлари “ “.
Кесарий свидетелства по какъв начин в лечебните заведения турците изпращали българи, не с цел да ги лекуват, а в противен случай по скрити способи да ги убиват.
Между многото пандизчии упрекнати в политическо закононарушение е и приятеля на Кесарий – Негово Всепреподобие йеромонах Кирил, свещеник на Калугерския манастир „ Св. Никола “ в Татар Пазарджик. Когато Кесарий отивал да вземе телата на българите се отбивал да утеши приятеля си. Докато му съобщили, че го взели в болничното заведение поради тресчица. Това наскърбило тревненеца, който си помислил, че е свършено с него. Така и станало. Кесарий незабавно отишъл в болничното заведение и право при шефа. Поискал позволение да види своя другар. Управителят не разрешил, даже го обидил, че не го е викал да посещава заболели, а да вземе „ лешовете на геберясалите гяури “. Веднага наредил да изхвърлят Кесарий на открито. А на другия ден го извикали да вдигне тялото на основен комитетски ръководител, това огорчило Кесарий. Влязъл при началника на пандиза и му споделил: „ Много чудно ми се видя, ефенди, до в този момент колкото тескерета са ми пристигнали от вас, с цел да вдигнем мъртъвци, всеки път в тескеретата си ги наричате ръководители на комитети, а тогози основен ръководител. Тези нямаха ли със себе си елементарни солдати, да хванете и от тях един, а хванахте единствено ръководителите? “ Заради смелостта си Кесарий е задържан в „ Хатър Одас “ стая, в която затваряли огромните служители, глобили го.
Той добре знаел, че с цел да можеш да превърнеш турчин в другар са нужни две неща. Първо – в случай че ти се отдаде опция да намериш аргументи да го биеш без да види някой, второ – да го подкупиш с пари. Наложило му се да употребява втория път. Той дал 1800 гроша и държавен разузнавач на име Байрям се трансформирал в негов правилен човек. Той му докладвал всеки ден от къде и какъв брой комити са закарани и по какъв начин ги изтезават в пандиза, по какъв начин ги тровели и биели, с цел да умрат.
На 20 ноември 1877 година турчинът се явил в цивилни облекла пред Кесарий и му споделил да бяга, в случай че ли не „ ще откри на морето дъното “. Щом чул това тревненецът незабавно наел лодка, излязъл от Азат-капия. Отишъл в немска къща, в която живеел съветския гражданин Дамян Павлов, брат на ръководителя на Върховния касационен съд в София Христо Павлов. Там останал две нощи, до момента в който Дамян Павлов се споразумее с агентството на австрийското параходно сдружение „ Луид “ за превозването на Кесарий до Триест.
Така облечен в цивилни облекла, без паспорт, дружно с още 28 души, измежду тях и арменци, с парахода „ Триест “ на 24 ноември 1877 година напуща Цариград. През Триест, Виена, Будапеща и Румъния се връща в България. С него пътуват и български бежанци. Благодарение на смелостта и находчивостта си, избавя и оказва помощ на групата да се върне у нас. На 1 януари 1878 година е в Свищов.
Когато съветските войски наближават Цариград е изпратен за шеф на българската община в Одрин (23 април 1878 г.). В Лозенградския санджак работи за одобряването на българската черква. От юли 1879 година е наместник на митрополит Синесий в Лозенград. Работи по устройството и укрепването на българските учебни заведения. На 3 август 1894 година е ръкоположен за свещеник на Рилския манастир. Строг, кардинален и непреклонен, Кесарий получава ненавистта на разюзданите монаси. През април 1899 година напуща манастира и поема председателството на Серската българска община. Няколко месеца по-късно още веднъж е изпратен в Лозенград.
На 11 ноември 1902 година по негова молба е освободен и се открива в Севлиево, а в края на живота си се завръща в родното си градче Трявна. Отива си от живота на 27 май 1910 година
Оставя своя автобиография, написана с перото на високообразован български възрожденец, който обича отечеството си. Дарител е на Севлиевската община. След Освобождението е награден с медал „ За цивилен заслуги “ – IV степен.
Епицентър
Останало сираче, момчето се учи на четмо и писмо до 1847 година при поп Стоян Дечов. Едновременно с школските си занимания учи и терзийство при чичо си Христо Кънчев Тъпанаря. През 1850 година отива в Батошевския манастир. Научава черковнославянско пеене и четене. После напуща манастира и става преподавател в селата – Иванча, Долна Липница, Полски Сеновец и Климентово.
По гледище на архимандрит Себастиян, свещеник на Батошевския манастир, се замонашва на 13 март 1860 година Но това се оказва машинация – принуждават го да работи на градежа на манастирския метох в селото. След препирня с игумена захвърля расото и се връща в родната Трявна. Не след дълго потегля за Света гора. Има съществени парични усложнения и из път става преподавател в село Голямо Конаре. Няколко месеца по-късно отива в Рилския манастир, където остава две години. По рекомендация на манастирското приятелство през 1862 година е изпратен като просветител и изповедник в Копривщица. Там се изявява като жарък родолюбец и покровител на новобългарското учебно заведение. Става ръководител на учредения от Васил Левски скришен революционен комитет и укрива Апостола. По-късно се сближава с Тодор Каблешков.
На 1 януари 1874 година е ръкоположен в архимандритски ранг от Скопския митрополит Доситей, на който става наместник. През идната година е назначен за настоятел на българската черква „ Св. Стефан “ в Цариград.
Започва Руско-турската война през 1877 година Той написа в свои бележки за турските кланета в Батак и Перущица, както и за преследването на българското спокойно население от турците в Тракия. Турците колели и грабели по-хубавите девойки и девойки, които принудително потурчвали.
„ При това, отново те, турците, прогласяваха на всеслушание, че е пристигнало време за изтреблението на българския народ, а че всеки един българин, който одобри калпавата мохамеданска религия, ще си избави живота. Много наши българи, едни с насилство, други от боязън, одобряваха турската религия. Това време цариградските затвори всеки ден се пълнеха от съперниците със съмнителни българи, наричани с общото име „ комити “. Всеки кротичък българин тогава беше за турците в очите комита, по тази причина те, като се незадоволяваха от съперниците комити, почнаха да преследват и затварят пребиваващите в Цариград българи. Затворите съвсем всеки ден се пълнеха и изпразваха, като едни от тях изпращаха на изгнание по азиатските зандани, а други, от многото струпване в пандиза и от разваления въздух веднага като се разболеят малко, незабавно ги изпращат в затворническата болница и там, който е влезнал, ни един жив не е излезнал…Щом като постъпи един българин в казаната болница, с изминаването на повече от ден, ще последва от шефа на пандиза уведомление до Фенерската черква настоятелството да отиде да вдигне лешът или лешовете на габерясалите „ комити Роизлари “ “.
Кесарий свидетелства по какъв начин в лечебните заведения турците изпращали българи, не с цел да ги лекуват, а в противен случай по скрити способи да ги убиват.
Между многото пандизчии упрекнати в политическо закононарушение е и приятеля на Кесарий – Негово Всепреподобие йеромонах Кирил, свещеник на Калугерския манастир „ Св. Никола “ в Татар Пазарджик. Когато Кесарий отивал да вземе телата на българите се отбивал да утеши приятеля си. Докато му съобщили, че го взели в болничното заведение поради тресчица. Това наскърбило тревненеца, който си помислил, че е свършено с него. Така и станало. Кесарий незабавно отишъл в болничното заведение и право при шефа. Поискал позволение да види своя другар. Управителят не разрешил, даже го обидил, че не го е викал да посещава заболели, а да вземе „ лешовете на геберясалите гяури “. Веднага наредил да изхвърлят Кесарий на открито. А на другия ден го извикали да вдигне тялото на основен комитетски ръководител, това огорчило Кесарий. Влязъл при началника на пандиза и му споделил: „ Много чудно ми се видя, ефенди, до в този момент колкото тескерета са ми пристигнали от вас, с цел да вдигнем мъртъвци, всеки път в тескеретата си ги наричате ръководители на комитети, а тогози основен ръководител. Тези нямаха ли със себе си елементарни солдати, да хванете и от тях един, а хванахте единствено ръководителите? “ Заради смелостта си Кесарий е задържан в „ Хатър Одас “ стая, в която затваряли огромните служители, глобили го.
Той добре знаел, че с цел да можеш да превърнеш турчин в другар са нужни две неща. Първо – в случай че ти се отдаде опция да намериш аргументи да го биеш без да види някой, второ – да го подкупиш с пари. Наложило му се да употребява втория път. Той дал 1800 гроша и държавен разузнавач на име Байрям се трансформирал в негов правилен човек. Той му докладвал всеки ден от къде и какъв брой комити са закарани и по какъв начин ги изтезават в пандиза, по какъв начин ги тровели и биели, с цел да умрат.
На 20 ноември 1877 година турчинът се явил в цивилни облекла пред Кесарий и му споделил да бяга, в случай че ли не „ ще откри на морето дъното “. Щом чул това тревненецът незабавно наел лодка, излязъл от Азат-капия. Отишъл в немска къща, в която живеел съветския гражданин Дамян Павлов, брат на ръководителя на Върховния касационен съд в София Христо Павлов. Там останал две нощи, до момента в който Дамян Павлов се споразумее с агентството на австрийското параходно сдружение „ Луид “ за превозването на Кесарий до Триест.
Така облечен в цивилни облекла, без паспорт, дружно с още 28 души, измежду тях и арменци, с парахода „ Триест “ на 24 ноември 1877 година напуща Цариград. През Триест, Виена, Будапеща и Румъния се връща в България. С него пътуват и български бежанци. Благодарение на смелостта и находчивостта си, избавя и оказва помощ на групата да се върне у нас. На 1 януари 1878 година е в Свищов.
Когато съветските войски наближават Цариград е изпратен за шеф на българската община в Одрин (23 април 1878 г.). В Лозенградския санджак работи за одобряването на българската черква. От юли 1879 година е наместник на митрополит Синесий в Лозенград. Работи по устройството и укрепването на българските учебни заведения. На 3 август 1894 година е ръкоположен за свещеник на Рилския манастир. Строг, кардинален и непреклонен, Кесарий получава ненавистта на разюзданите монаси. През април 1899 година напуща манастира и поема председателството на Серската българска община. Няколко месеца по-късно още веднъж е изпратен в Лозенград.
На 11 ноември 1902 година по негова молба е освободен и се открива в Севлиево, а в края на живота си се завръща в родното си градче Трявна. Отива си от живота на 27 май 1910 година
Оставя своя автобиография, написана с перото на високообразован български възрожденец, който обича отечеството си. Дарител е на Севлиевската община. След Освобождението е награден с медал „ За цивилен заслуги “ – IV степен.
Епицентър
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ