Археолозите в Хераклея Синтика се натъкнаха на впечатляваща фигура на богиня
Археолозите в Хераклея Синтика се натъкнаха на впечатляваща фигура на богиня
На една от откритите в Хераклея Синтика теракотени фигури е изобразена келтската богиня Епона като жена, яздеща кон, оповестиха от платформата Archaeologia Bulgarica/Археология Булгарика.
Според проф. Людмил Вагалински, който ръководи разкопките,
най-впечатляваща е фигурката на келтската богиня с коня, която насочва експертите към присъствие на гали или келти в района на Хераклея Синтика. Той позволява, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общественост от гали.
„ Келтската богиня Епона евентуално е изобразена като дамата, яздеща кон,
която ви демонстрираме след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния към този момент гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика. Всички останали теракоти си наподобяват: тялото е в изправено състояние, обгърнато с химатион; дясната ръка е под него, а лявата придържа края му “, показаха археолозите.
В митологията на галските келти Епона е измежду най-почитаните божества.
Смятана е била за покровителка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като провидение, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното, допълниха от Archaeologia Bulgarica/Археология Булгарика.
„ През ІІ-І в. прочие Хр. тази иконография символизира по-скоро дамата въобще,
в сравнение с съответно провидение. Не мога още да кажа за какво са толкоз доста и дали погребението е на жена,
следва дребното обгорели кости да бъдат дадени на антрополог.
За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към наличие на гали/келти в района. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на
цар Персей в борбите им против римляните по време на Третата Македонска война
(171-168 година прочие Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общественост от гали, но не знаем какво е станало с тях след решаващата борба при Пидна “,
разяснява ръководителят на избавителните разкопки проф. доктор Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
В петък екипът, управителен от проф. Людмил Вагалински откри общо 18 теракотени фигури и осем балсамарии при избавителните разкопки в античния град. Находките са открити в гроб от Западния некропол на града, а изследването му продължава в границите на сервитута, който е заложен от „ Булгартрансгаз “.
На една от откритите в Хераклея Синтика теракотени фигури е изобразена келтската богиня Епона като жена, яздеща кон, оповестиха от платформата Archaeologia Bulgarica/Археология Булгарика.
Според проф. Людмил Вагалински, който ръководи разкопките,
най-впечатляваща е фигурката на келтската богиня с коня, която насочва експертите към присъствие на гали или келти в района на Хераклея Синтика. Той позволява, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общественост от гали.
„ Келтската богиня Епона евентуално е изобразена като дамата, яздеща кон,
която ви демонстрираме след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния към този момент гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика. Всички останали теракоти си наподобяват: тялото е в изправено състояние, обгърнато с химатион; дясната ръка е под него, а лявата придържа края му “, показаха археолозите.
В митологията на галските келти Епона е измежду най-почитаните божества.
Смятана е била за покровителка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като провидение, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното, допълниха от Archaeologia Bulgarica/Археология Булгарика.
„ През ІІ-І в. прочие Хр. тази иконография символизира по-скоро дамата въобще,
в сравнение с съответно провидение. Не мога още да кажа за какво са толкоз доста и дали погребението е на жена,
следва дребното обгорели кости да бъдат дадени на антрополог.
За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към наличие на гали/келти в района. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на
цар Персей в борбите им против римляните по време на Третата Македонска война
(171-168 година прочие Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общественост от гали, но не знаем какво е станало с тях след решаващата борба при Пидна “,
разяснява ръководителят на избавителните разкопки проф. доктор Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
В петък екипът, управителен от проф. Людмил Вагалински откри общо 18 теракотени фигури и осем балсамарии при избавителните разкопки в античния град. Находките са открити в гроб от Западния некропол на града, а изследването му продължава в границите на сервитута, който е заложен от „ Булгартрансгаз “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ