Археолозите се връщат на Небет тепе и Източната порта през март
Археолозите ще продължат работата си на Небет тепе и Източната врата през март, тъй като сега нямат настоящи разрешителни за проучвателска активност. Според разпоредбите на Министерство на културата документите се издават за период от една календарна година и изтичат на 31 декември 2022 година
Прочетете още
Предстои всички специалисти, които работят по обекти в цялата страна, да изготвят докладите си и едвам когато ги защитят пред комисиите в Българска академия на науките, се пристъпва към издаване на ново позволение.
През това време на Небет тепе и Източната врата работят строителите, които извършват действия по разчистване и подготовка. Достъпът до двата обекта е неосъществим, оградени са, с цел да не се стигне до произшествия.
Припомняме, че отстраняването на самораслеци към крепостната стена на Небет тепе преди време провокира недоволство измежду жителите на Пловдив, откакто незнайни причинители направиха сеч, а след това тя се оказа противозаконна. По-късно на терен влязоха чиновници от „ Паркове и градини ”, които започнаха да отстраняват белязаните от ландшафтния проектант Станимир Шаламанов дървета и акации.
„ Предстои ни доста работа. Трябва да допроучим стените на помещение в средата на обекта. Трябва да доразкрием и почистим дъното на кръглото водохранилище в горната част. Стените му са покрити с хидрофобен хоросан ”, споделя проучвателят на Небет тепе София Христева.
В момента служащите почистват главно отвън крепостната стена, подхванати са и дейности по укрепването ѝ. Отстранен е бетонът отвътре и теренът е изравнен. Разчистен е тайният вход към обекта, който ще бъде една от атракциите в метода към недвижимата културна полезност.
„ На обекта не са доопроучени всички археологически пластове в дълбочина. Всички интервенции, които се извършват по плана, би трябвало да бъдат следени от археолог. Предвид, че един подобен обект изисква съществуване на ВиК тръби и тръби за отводняване, поливна система, която да поддържа ландшафта пресен. Тези ровове в едно 70 % са в недопроучени сектори и това усложнява и забавя работата. Има разновидности да се положат тръбите на високо и да се насипят, само че по този начин се скриват зидовете, които в огромна част са ниско непокътнати. За да не се получи огромно надграждане на височина, се постанова тук-там да се вършат ровове в дълбочина и когато това се случва в недопроучена зона, е наложително наблюдаване и изследване. Това забавя нещата ”, споделя Христева.
Тя напомня, че тематиката за присъединяване на археолозите при правенето на плановете за социализация, реституция и консервация на обекти като Небет тепе, е настояща и през днешния ден. Именно хората, които са проучвали недвижимата културна полезност, могат да предложат трасета, през които да бъдат прокарани кабели и тръби. Така дейностите биха били предвидими като време и включени в работния проект.
„ Така ще сме по-наясно за времето за реализация и няма да има изненади, които бавят. Ние съблюдаваме строги правила – когато открием нещо, сме длъжни да викнем комисия от Министерството на културата. Тя трябва да посети обекта и да освободи терена. А може да излезе и с наставление за допроучване, за експониране или за пренасяне на трасетата. Това значи нови промени на плана, ново координиране. Така става един затворен кръг, от който от време на време няма излизане, и лишава време ”, разяснява археологът.
Ситуацията на Източната врата е същата. В момента археолозите се готвят за годишните си доклади, а служащите почистват и приготвят терена за работа.
„ Предстои да бъдат осъществени консервационно-реставрационни работи от Никола Стоянов. Той е един от най-хубавите експерти. Докато той работи, екипът ни с Биляна Груева-Здравчева, ще сме в подготвеност да се включим при положение, че се наложи допроучване ”, сподели археологът Мая Мартинова-Кютова, която от години работи на Небет тепе.
Археологическите монументи са част от огромния план „ По крепостните стени на Филипопол ”. Той е на стойност 8 012 201,89 лева – 6 009 151,89 лева е безплатна финансова помощ по Оперативна програма „ Региони в напредък ”, а останалата сума – 2 003 050 лева, е съфинансиране, обезпечено посредством Фонда за устойчиви градове.
Проектът „ По крепостните стени на Филипопол ” претърпя редица разтърсвания още първоначално. Първо провокира публичното неодобрение с избора на реализатор с инженеринг – консорциума „ Филипопол 2020 ”.
После бе занимателен поради пропуски в документите за Небет тепе и връщането им за корекции от Националния институт за недвижимо културно завещание. Немалко експерти показват подозрението си, че планът ще бъде финализиран в период, а той е до края на 2023 година
Снимки от Небет тепе:
Снимки от Източната врата:
Прочетете още
Предстои всички специалисти, които работят по обекти в цялата страна, да изготвят докладите си и едвам когато ги защитят пред комисиите в Българска академия на науките, се пристъпва към издаване на ново позволение.
През това време на Небет тепе и Източната врата работят строителите, които извършват действия по разчистване и подготовка. Достъпът до двата обекта е неосъществим, оградени са, с цел да не се стигне до произшествия.
Припомняме, че отстраняването на самораслеци към крепостната стена на Небет тепе преди време провокира недоволство измежду жителите на Пловдив, откакто незнайни причинители направиха сеч, а след това тя се оказа противозаконна. По-късно на терен влязоха чиновници от „ Паркове и градини ”, които започнаха да отстраняват белязаните от ландшафтния проектант Станимир Шаламанов дървета и акации.
„ Предстои ни доста работа. Трябва да допроучим стените на помещение в средата на обекта. Трябва да доразкрием и почистим дъното на кръглото водохранилище в горната част. Стените му са покрити с хидрофобен хоросан ”, споделя проучвателят на Небет тепе София Христева.
В момента служащите почистват главно отвън крепостната стена, подхванати са и дейности по укрепването ѝ. Отстранен е бетонът отвътре и теренът е изравнен. Разчистен е тайният вход към обекта, който ще бъде една от атракциите в метода към недвижимата културна полезност.
„ На обекта не са доопроучени всички археологически пластове в дълбочина. Всички интервенции, които се извършват по плана, би трябвало да бъдат следени от археолог. Предвид, че един подобен обект изисква съществуване на ВиК тръби и тръби за отводняване, поливна система, която да поддържа ландшафта пресен. Тези ровове в едно 70 % са в недопроучени сектори и това усложнява и забавя работата. Има разновидности да се положат тръбите на високо и да се насипят, само че по този начин се скриват зидовете, които в огромна част са ниско непокътнати. За да не се получи огромно надграждане на височина, се постанова тук-там да се вършат ровове в дълбочина и когато това се случва в недопроучена зона, е наложително наблюдаване и изследване. Това забавя нещата ”, споделя Христева.
Тя напомня, че тематиката за присъединяване на археолозите при правенето на плановете за социализация, реституция и консервация на обекти като Небет тепе, е настояща и през днешния ден. Именно хората, които са проучвали недвижимата културна полезност, могат да предложат трасета, през които да бъдат прокарани кабели и тръби. Така дейностите биха били предвидими като време и включени в работния проект.
„ Така ще сме по-наясно за времето за реализация и няма да има изненади, които бавят. Ние съблюдаваме строги правила – когато открием нещо, сме длъжни да викнем комисия от Министерството на културата. Тя трябва да посети обекта и да освободи терена. А може да излезе и с наставление за допроучване, за експониране или за пренасяне на трасетата. Това значи нови промени на плана, ново координиране. Така става един затворен кръг, от който от време на време няма излизане, и лишава време ”, разяснява археологът.
Ситуацията на Източната врата е същата. В момента археолозите се готвят за годишните си доклади, а служащите почистват и приготвят терена за работа.
„ Предстои да бъдат осъществени консервационно-реставрационни работи от Никола Стоянов. Той е един от най-хубавите експерти. Докато той работи, екипът ни с Биляна Груева-Здравчева, ще сме в подготвеност да се включим при положение, че се наложи допроучване ”, сподели археологът Мая Мартинова-Кютова, която от години работи на Небет тепе.
Археологическите монументи са част от огромния план „ По крепостните стени на Филипопол ”. Той е на стойност 8 012 201,89 лева – 6 009 151,89 лева е безплатна финансова помощ по Оперативна програма „ Региони в напредък ”, а останалата сума – 2 003 050 лева, е съфинансиране, обезпечено посредством Фонда за устойчиви градове.
Проектът „ По крепостните стени на Филипопол ” претърпя редица разтърсвания още първоначално. Първо провокира публичното неодобрение с избора на реализатор с инженеринг – консорциума „ Филипопол 2020 ”.
После бе занимателен поради пропуски в документите за Небет тепе и връщането им за корекции от Националния институт за недвижимо културно завещание. Немалко експерти показват подозрението си, че планът ще бъде финализиран в период, а той е до края на 2023 година
Снимки от Небет тепе:
Снимки от Източната врата:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ