Археолози проучват могилен некропол край Ветрино
Археолози изследват първите индоевропейци, живели по нашите земи, при избавителни разкопки в региона на Ветрино, Варненска област. Научният им началник доцент доктор Стефан Александров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към Българска академия на науките уточни пред Българска телеграфна агенция, че проучваният могилен некропол е от ранната бронзова ера – края на 4-о – 3-о хилядолетие прочие Хр.
Ветрино е известно в средите на учените, защото в региона има повече от 100 такива некропола, добави Александров. По думите му през тази година ще бъдат проучени две могили - актуалната и още една през идващия месец.
В тази могила учените са проучили 15 структури, от които 12 гробни. Трите са свързани с различен вид уреди, употребени при дейности, които се правят преди, по време или след погребението. 11 от гробовете са от ранната бронзова ера, добави Александров и посочи, че последният евентуално е от 4 – 6 век след Христа.
Не знаем съвсем нищо за тези хора, те са живели тук преди 5 хиляди години и са нямали книжовност, сподели Александров. Според него е прекомерно евентуално всяка могила да е за обособен жанр. За да се потвърди обаче тази доктрина, са нужни ДНК-анализи на откритите остатъци. По думите на Александров това следва да се случи, като ученият изрази убеденост, че средства могат да бъдат открити.
Направените до момента разкопки демонстрират, че в могилата има един централен гроб, към който са подредени останалите във тип на дъга. Твърде евентуално е в него да е бил полаган родоначалникът. Посуда в гробовете се намира извънредно рядко, сподели още Александров. В централния обаче учените са намерели две сребърни висулки, което съгласно научния началник на обекта подсказва, че индивидът е имал висок обществен статус приживе.
Всъщност, сега изследваме първите индоевропейци, хората, които слагат началото на индоевропеизацията на Югоизточна Европа и освен на нея, добави Александров. По думите му паралелно с археологическите изследвания през тази година ще бъдат направени и други интердисциплинарни разбори, които ще дадат опция посредством методите на разнообразни науки да бъдат изследвани по-точно погребалните практики.
На този стадий не може да се каже дали заровените са мъже или дами, добави доктор Росица Манова от НАИМ. За учените съставлява специфичен интерес, че телата са били покрити с червен пигмент. Такива оцветявания са открити във всички гробове. Много е значимо да определим какъв е пигментът, тъй като са били напълно съзнателно покривани, очевидно е ритуална процедура, обвързвана с тяхната космогония, изясни Манова. Тя сподели още, че при актуалните разкопки учените следят и обред с изгаряне на трупи, които се редуват с камъни. Взели сме проби от всякъде – от костите до могилния насип, които следва да бъдат изследвани в институтите на Българска академия на науките, добави Манова.
На въпрос за какво античните са полагали толкоз старания да издигат голямо количество пръст над некрополите си, доцент Александров уточни, че това си остава мистерия. Има догатки, само че няма по какъв начин да бъдат потвърдени, уточни ученият. Би могло да се одобри, че могилата затваря пространство, фамилно пространство, само че няма по какъв начин да се каже изрично, бе позицията на Александров. Според него най-вероятно хората, живели тогава, са считали, че както идват на тази земя, по този начин би трябвало и да си отидат. Може би това е повода гробовете да се небогати на съдове и инвентар.
Обяснението за големия брой могили в този регион на актуалната Варненска област ученият изяснява с положителни географски условия. Направени проучвания демонстрират, че античните са се хранели главно с млечни артикули и месо. Били са скотовъдци, а регионът е извънредно подобаващ, което изяснява и съществуването на толкоз доста некрополи, заключи Александров.
