Светилище на 9000 години е открито в Йордания
Археолози откриха светилище на почти 9000 години в неолитно населено място в пустиня в източната част на Йордания, заяви Асошиейтед прес.
Ритуалният комплекс е в неолитен обект край структури, известни като " пустинни хвърчила ", за които се счита, че са употребявани за всеобщ лов на животни.
Те се състоят от две или повече дълги каменни стени и са публикувани в пустините на Близкия изток.
" Обектът е неповторим, преди всичко поради степента, в която е непокътнат ", сподели йорданският археолог Уаел Абу Азиза, съдиректор на плана. " Той е на 9000 години и съвсем всичко е непокътнато ".
В светилището има два гравирани камъка с антропоморфни фигури и изображение на " пустинно хвърчило ", както и олтар, огнище, мидени черупки и дребен модел на клопка за газели.
Археолозите означават в публикувано известие, че светилището " хвърля изцяло нова светлина върху символиката, артистичното изложение и духовната просвета на незнайното до момента неолитно население ".
Близостта на светилището до " хвърчилата " навежда на мисълта, че жителите са били ловци, и че клопките са били " в центъра на техния културен, стопански и даже символен живот в тази маргинална зона ", се показва в известието на учените.
Екипът включва археолози от йорданския университет " Ал Хюсеин бин Талал " и от френския Институт за Близкия изток. Разкопките са осъществени през 2021 година, добавя Българска телеграфна агенция.
Ритуалният комплекс е в неолитен обект край структури, известни като " пустинни хвърчила ", за които се счита, че са употребявани за всеобщ лов на животни.
Те се състоят от две или повече дълги каменни стени и са публикувани в пустините на Близкия изток.
" Обектът е неповторим, преди всичко поради степента, в която е непокътнат ", сподели йорданският археолог Уаел Абу Азиза, съдиректор на плана. " Той е на 9000 години и съвсем всичко е непокътнато ".
В светилището има два гравирани камъка с антропоморфни фигури и изображение на " пустинно хвърчило ", както и олтар, огнище, мидени черупки и дребен модел на клопка за газели.
Археолозите означават в публикувано известие, че светилището " хвърля изцяло нова светлина върху символиката, артистичното изложение и духовната просвета на незнайното до момента неолитно население ".
Близостта на светилището до " хвърчилата " навежда на мисълта, че жителите са били ловци, и че клопките са били " в центъра на техния културен, стопански и даже символен живот в тази маргинална зона ", се показва в известието на учените.
Екипът включва археолози от йорданския университет " Ал Хюсеин бин Талал " и от френския Институт за Близкия изток. Разкопките са осъществени през 2021 година, добавя Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ