Археолози откриха останките на един от най-големите християнски манастири, строени

Археолози откриха останките на един от най-големите християнски манастири, строени в миналото, оповестява уебсайтът „ Popular Mechanics “.

Откритият манастирски комплекс е бил дом на генерации монаси и още през V век се е трансформирал във значим център на коптското изкуство и просвета. Макар Египет най-често да се свързва със Сфинкса, златната погребална маска на Тутанкамон и пирамидите на платото Гиза, животът в страната продължава и след края на фараонските династии, при започване на нова историческа ера.

След възхода на християнството религиозният образ на Египет се трансформира надълбоко. Появяват се църкви и манастири, които последователно заменят античните паметни центрове. Нови разкопки разкриват от ден на ден от тези раннохристиянски структури.

След края на ръководството на Птолемеите страната навлиза в интервал на политически и културен преход. Християнството доближава Египет към 49 година сл. Хр. посредством свети деятел Марк, а по-късно се популяризира доста по времето на свещеник Димитрий Александрийски. Въпреки това ранните християни са подложени на преследвания до 312 година, когато император Константин признава християнството за публична вяра.

Александрия се утвърждава като основен богословски център в продължение на епохи, само че напрежението сред другите християнски течения и възходът на Константинопол водят до отделянето на коптската черква през V век. Въпреки разделянето коптската просвета продължава да се развива и процъфтява.

При разкопки в региона Ал-Рубайят на обекта Ал-Калайе в Хош Иса археолози откриват остатъци от манастир, датиран от V век и считан за един от най-старите в Египет. Манастирите по това време се трансформират в центрове на религиозно образование и нравствен живот, отдалечавайки се от ранните строги практики на изолираност и аскетизъм.

Разкритият комплекс включва тринадесет пространства, разграничени посредством арки, измежду които самостоятелни и общи жилищни пространства за монаси, кухни, хранилища и зали за образование и гостолюбие. Археолозите откриват и поредни разширения на постройката през разнообразни интервали от нейното битие.

По-ранни изследвания на същото място са разкрили отшелнически килии и обслужващи постройки, както и керамични находки. Манастирът евентуално е бил многолюден нравствен център в разцвета си.

Ръководеният от археолога Самир Ризк Абдел-Хафез екип разкрива огромна зала в северната част на комплекса със каменни пейки, украсени с растителни претекстове, евентуално употребявани за банкет на посетители. В центъра на манастира се намира свещена молитвена зала, обозначена с каменен коптски кръст.

Открити са кости от птици и други животни, морски черупки и съдове за предпазване на храна, които дават визия за всекидневието на монасите. Намерени са и погребални свидетелства, в това число надгробна плоча с коптски надпис „ Апа Кир, наследник на Шенуда “, което допуска, че част от монасите са били погребвани на място.

Археологическият екип документира и обилни остатъци от коптско изкуство – фрески с изображения на монаси, обградени от комплицирани орнаменти, рисувани в алено, черно и бяло, които с времето са избледнели. Открити са и претекстове с газели, растения и цветя с осем венчелистчета, както и керамични фрагменти със сходна украса.

Сред находките има и мраморна колона с капители и бази от други колони, което в допълнение удостоверява архитектурната трудност на комплекса.

Генералният секретар на Върховния съвет по антиките Хишам ел-Лейти акцентира, че откритието способства за по-задълбочено схващане на коптското изкуство и архитектура. Предишни разкопки на съвета в региона на Айн ал-Хараб също разкриват по-ранен градски комплекс от интервала на прехода от езичество към християнство, в това число църкви, гробища и жилищни здания, както и стенна живопис на Христос, който изцелява болен човек.

Археолозите чакат бъдещи разкопки да разкрият още елементи за ранното коптско общество, неговата нематериалност и художествена традиция.