Археолози от РИМ Сливен участват в археологически обходи в долината на река Тунджа
Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) - Сливен, Нов Български Университет, млади учени от Чикагския университет (САЩ) и доброволци от Германия за втора година организират дружно археологически обходи в долината на Тунджа в Община Сливен. Проектът се финансира от Министерството на културата на Република България и задачата на тазгодишната акция е да се изследва землището на село Глуфишево.
В археологическата просвета Глуфишево е известно с укреплението от късната древност и средновековието, което е ситуирано на височината над актуалното село.
Тазгодишните изследвания способстваха за разкриването на незнайни до момента археологически обекти. Каменната секира, постъпила във фонда на РИМ Сливен през 80-те години на 20- ти век (Обр. 2) и върхът на кремъчна стрела, открит през 2023 година, демонстрират, че в равнинните, по-ниски елементи на землището на Глуфишево, през новокаменната ера (6 хиляди прочие Хр.) поражда населено място или различен тип археологически обект.
През идващия интервал - каменно-медната ера (5. хилядолетие преди Христа) - настава забележителна смяна: селището се изтегля на високо върху платото западно от възвишенията Лозбаир и Калето, което в предишното е било покрито с гори. Преместването на селищата на по-високи места, които дават по-добра отбрана и сигурност, е особено за каменно-медната ера, която се отбелязва и с термините халколит и енеолит. Този интервал се отличава с доста гъста селищна мрежа, демографско развиване и обществено разслоение. Най-значителният образец за концентрацията на благосъстояние и доста запаси в ръцете на обособени персони и семейства през тази ера дава Варненският некропол. Конфликтите за първични материали, земя и други запаси не подминават и селището от 5. хилядолетие преди Христа, което археолозите откриха тази есен на платото над с. Глуфишево. Селището е подпалено, разрушено и напуснато вечно. В ерозирал скат се виждат следи от опожарени жилища. През античността се следи връщане към равнинните, плодородни и богати на вода елементи на землището на Глуфишево. Тази година археолозите откриха две селища от късножелязната ера (V-I в. прочие Хр.). Фрагменти от амфори (Обр. 3) демонстрират, че жителите на землището на Глуфишево през късножелязната ера са внасяли вино или зехтин от Тасос. Твърде евентуално е, че те също са произвеждали и изнасяли вино с гроздето, което са отглеждали по скатовете на Лозбаир и Калебаир. Може би от тази ера датират и първите пътни връзки сред селищата, съхранени в загатна на локалното население като “големия калдъръм ” (свързващ селището с Кабиле) и “малкия калдъръм ” (трасето му през римската ера може да се наблюдава до Августа Траяна). През римската ера в землището на с. Глуфишево евентуално са съществували дребни селища или единични стопанства, поддържали директен контакт с по-големите центрове от този интервал, регистрирани в землището на прилежащото с. Скобелево.
Отслабването на централната власт през Късната Античност (5. - 7. век преди Христа) води до нападения и неустановеност. В отговор на тези процеси на доста места са издигнати замъци, които дават отбрана на войскови елементи и локалното население. Една от тях е укреплението на Калебаир над Глуфишево. То има обилни размери. Гъстата растителност попречи за добиването на по-конкретна информация за характера на укрепителните уреди. В скатовете западно от Кале Баир се откриха следи от средновековно населено място. Обитателите му са избрали място в подножието на възвишението, което им дава опция по най-бързия метод да потърсят сигурност в укрепеното пространство.
В археологическата просвета Глуфишево е известно с укреплението от късната древност и средновековието, което е ситуирано на височината над актуалното село.
Тазгодишните изследвания способстваха за разкриването на незнайни до момента археологически обекти. Каменната секира, постъпила във фонда на РИМ Сливен през 80-те години на 20- ти век (Обр. 2) и върхът на кремъчна стрела, открит през 2023 година, демонстрират, че в равнинните, по-ниски елементи на землището на Глуфишево, през новокаменната ера (6 хиляди прочие Хр.) поражда населено място или различен тип археологически обект.
През идващия интервал - каменно-медната ера (5. хилядолетие преди Христа) - настава забележителна смяна: селището се изтегля на високо върху платото западно от възвишенията Лозбаир и Калето, което в предишното е било покрито с гори. Преместването на селищата на по-високи места, които дават по-добра отбрана и сигурност, е особено за каменно-медната ера, която се отбелязва и с термините халколит и енеолит. Този интервал се отличава с доста гъста селищна мрежа, демографско развиване и обществено разслоение. Най-значителният образец за концентрацията на благосъстояние и доста запаси в ръцете на обособени персони и семейства през тази ера дава Варненският некропол. Конфликтите за първични материали, земя и други запаси не подминават и селището от 5. хилядолетие преди Христа, което археолозите откриха тази есен на платото над с. Глуфишево. Селището е подпалено, разрушено и напуснато вечно. В ерозирал скат се виждат следи от опожарени жилища. През античността се следи връщане към равнинните, плодородни и богати на вода елементи на землището на Глуфишево. Тази година археолозите откриха две селища от късножелязната ера (V-I в. прочие Хр.). Фрагменти от амфори (Обр. 3) демонстрират, че жителите на землището на Глуфишево през късножелязната ера са внасяли вино или зехтин от Тасос. Твърде евентуално е, че те също са произвеждали и изнасяли вино с гроздето, което са отглеждали по скатовете на Лозбаир и Калебаир. Може би от тази ера датират и първите пътни връзки сред селищата, съхранени в загатна на локалното население като “големия калдъръм ” (свързващ селището с Кабиле) и “малкия калдъръм ” (трасето му през римската ера може да се наблюдава до Августа Траяна). През римската ера в землището на с. Глуфишево евентуално са съществували дребни селища или единични стопанства, поддържали директен контакт с по-големите центрове от този интервал, регистрирани в землището на прилежащото с. Скобелево.
Отслабването на централната власт през Късната Античност (5. - 7. век преди Христа) води до нападения и неустановеност. В отговор на тези процеси на доста места са издигнати замъци, които дават отбрана на войскови елементи и локалното население. Една от тях е укреплението на Калебаир над Глуфишево. То има обилни размери. Гъстата растителност попречи за добиването на по-конкретна информация за характера на укрепителните уреди. В скатовете западно от Кале Баир се откриха следи от средновековно населено място. Обитателите му са избрали място в подножието на възвишението, което им дава опция по най-бързия метод да потърсят сигурност в укрепеното пространство.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ