Това е българката, разкрила пред света историята на София! СНИМКИ
...археологията стана моя специалност, а софийските старини - моя орис ". Това сподели една забележителна жена, което е пазителката на паметта на София.
Магдалина Станчева посвещава живота си на "софийските старини ", като подарява на всички нас знание за предишното и колкото и парадоксално да звучи - дава бъдеще за историята на София.
Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
Тя съумява да получи званието "археолог на София " поради нейната активност, като интензивно взе участие в археологическите разкопки на редица археологически монументи в столицата и покрайнините.
Магдалина Станчева е родена на 7 септември, 1924 година в София. През 1948 година приключва Софийския университет "Свети Климент Охридски ".
Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
Кариерата й стартира по нейни думи - подбудена от нелеката материална обстановка, в която Магдалина и фамилията й се намират.
Понякога обаче ориста тласка хората точно към пътя, съдбоносен за тях. Срещата на Магдалина с археологията ще се окаже съдбовна обич за цялостен живот.
"Не съм мечтала да стана археолог. Обстоятелства ме хвърлиха в тази активност. Понякога се майтапя, че станах археолог заради беднотия, само че тази смешка е доста покрай истината. И след това археологията стана моя специалност, а софийските старини - моя орис ", споделя археоложката.
Нейните първи мемоари от разкопки са от центъра на София, който ще се трансформира и в център на професионалното й развиване.
"Първите разкопки в София, на които трябваше да работя още като надничар в Археологическия музей, бяха на изкопите за градежа на Партийния дом -тогава, несъмнено, с основно "П ".
Там се стартира моята авантюра на археолог на строителни обекти, а приключи на противоположния завършек на ларгото, където щеше да бъде и се построи една от централните станции на метрото. Като години това са цели тридесет и три - времето от 1948 до 1980 година ", спомня си тя.
Работният терен на Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
В голям брой книги, проучвания, изявления в периодическия щемпел, преписка, дневници от разкопки тя засвидетелства своята грижа освен към откриването, само че и към проучването и популяризирането на археологическите монументи като част от културно-историческото завещание.
Нейната грижа за славното минало на София обаче не свършва с откриването на даден артефакт, за нея значими са музеите и музейните експозиции, нееднократно тя извършва ролята на основен специалист в подреждането на разнообразни музеи, измежду които главно значение имат Археологическият музей, Музеят за История на София и най-много Националният исторически музей, за чието пренасяне в Боянската резиденция тя има ролята на основен съветник.
През 70-те години Магдалина Станчева е пратеник на Българския народен комитет на ИКОМ в Париж. Членува в Комитета за международно културно завещание и шест години е негов вицепрезидент.
Поддържа професионални контакти със световноизвестни учени и музейни експерти.
Като пратеник на България към Комитета за международно завещание внася за разискване български монументи за включването им в листата за протекция на UNESCO.
Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
През 1990 година Магдалина Станчева стартира преподавателска активност в Нов български университет.
Магдалина Станчева си отива 6 октомври 2014 година, само че историята на София, която е открита пред очите ни вечно резервира любовта й към археологията.
Източник: vesti.bg
Магдалина Станчева посвещава живота си на "софийските старини ", като подарява на всички нас знание за предишното и колкото и парадоксално да звучи - дава бъдеще за историята на София.
Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
Тя съумява да получи званието "археолог на София " поради нейната активност, като интензивно взе участие в археологическите разкопки на редица археологически монументи в столицата и покрайнините.
Магдалина Станчева е родена на 7 септември, 1924 година в София. През 1948 година приключва Софийския университет "Свети Климент Охридски ".
Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
Кариерата й стартира по нейни думи - подбудена от нелеката материална обстановка, в която Магдалина и фамилията й се намират.
Понякога обаче ориста тласка хората точно към пътя, съдбоносен за тях. Срещата на Магдалина с археологията ще се окаже съдбовна обич за цялостен живот.
"Не съм мечтала да стана археолог. Обстоятелства ме хвърлиха в тази активност. Понякога се майтапя, че станах археолог заради беднотия, само че тази смешка е доста покрай истината. И след това археологията стана моя специалност, а софийските старини - моя орис ", споделя археоложката.
Нейните първи мемоари от разкопки са от центъра на София, който ще се трансформира и в център на професионалното й развиване.
"Първите разкопки в София, на които трябваше да работя още като надничар в Археологическия музей, бяха на изкопите за градежа на Партийния дом -тогава, несъмнено, с основно "П ".
Там се стартира моята авантюра на археолог на строителни обекти, а приключи на противоположния завършек на ларгото, където щеше да бъде и се построи една от централните станции на метрото. Като години това са цели тридесет и три - времето от 1948 до 1980 година ", спомня си тя.
Работният терен на Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
В голям брой книги, проучвания, изявления в периодическия щемпел, преписка, дневници от разкопки тя засвидетелства своята грижа освен към откриването, само че и към проучването и популяризирането на археологическите монументи като част от културно-историческото завещание.
Нейната грижа за славното минало на София обаче не свършва с откриването на даден артефакт, за нея значими са музеите и музейните експозиции, нееднократно тя извършва ролята на основен специалист в подреждането на разнообразни музеи, измежду които главно значение имат Археологическият музей, Музеят за История на София и най-много Националният исторически музей, за чието пренасяне в Боянската резиденция тя има ролята на основен съветник.
През 70-те години Магдалина Станчева е пратеник на Българския народен комитет на ИКОМ в Париж. Членува в Комитета за международно културно завещание и шест години е негов вицепрезидент.
Поддържа професионални контакти със световноизвестни учени и музейни експерти.
Като пратеник на България към Комитета за международно завещание внася за разискване български монументи за включването им в листата за протекция на UNESCO.
Магдалина Станчева, Снимка: Веселина Василева, Нов български университет
През 1990 година Магдалина Станчева стартира преподавателска активност в Нов български университет.
Магдалина Станчева си отива 6 октомври 2014 година, само че историята на София, която е открита пред очите ни вечно резервира любовта й към археологията.
Източник: vesti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ